„Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва.“
Матей 19: 6
От библейски времена ние търсим своите половинки, искаме да яздим по залез с нашата единствена истинска любов и да прекараме живота си с нея. Но брачните традиции през вековете се менят от радостни до мрачни. Някои древни сватбени традиции изтъкват предизвикателствата, пред които младоженците предстои да се изправят и подчертават тъгата, породена от отдалянето от родителите и семействата. Ако една дума може да улови универсалния идеал за успех в брака, това вероятно е „хармония“, започвайки с историята на нашите първи предци.
И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ спътник“ Битие 2:18
Според еврейската Библия цялото човечество произлиза от Адам и Ева. Бог чувства, че Адам има нужда от другар и създава Ева, от реброто му. Така е формирана първата двойка в света.
Ева е родена, за да придружава Адам и да се грижи за него, а в замяна Адам се зарича да я защитава и да набавя всичко необходимо за нея. Те са две страни на една и съща монета – родени от едно и също тяло и благословени от Бога, и отново събрани в едно, за да бъдат плодотворни.
Истинското значение на брака
В древен Китай неженените мъже и жени се считали за непълни. Едва след като намерят другата си половинка и влязат в брак, те се смятали за цялостни. Според „Yili Zhushu“, текст от династията, предшестваща династия Хан, „баща и син, мъж и жена, [и] братя също представляват едно тяло“. Този пасаж илюстрира значението, което се отдавало на брака в древен Китай. Докато братята, бащите и синовете са свързани по кръвна линия, любовта и лоялността свързват съпрузите по не по-маловажен начин.
В „Книгата на обредите“ Конфуций казва: „В разграничаването между мъжа и жената се крие праведността на съпруга и съпругата“. Подобно на библейските вярвания, хората в древен Китай смятали, че мъжете и жените имат различни отговорности. Очаквало се съпругът да се грижи за съпругата и семейството, докато съпругата е полагала грижи за домакинските задължения. Този обмен на отговорностите водел до взаимно разбиране и уважение, което древните наричали „праведност“ или „добродетелност“.
Бракът представлявал важна основа за обществото на древен Китай и често играел значима роля в родовата организация и политика. Основната цел на брака била да се отгледат деца, които да станат добри членове на обществото и да осигурят приемствеността на всеки род или семейство. Както се казва в „Книгата на обредите“: „Брачната церемония е предназначена да бъде връзката на обичта между две [(семейства от различни]) фамилии, с оглед, съгласно своя ретроспективен характер, да подсигури изпълняване на обредите в храма на предците, както и по отношение на бъдещето – да подсигури продължаване на рода“.
Древни ритуали
Поради свещения характер на венчавката в древен Китай, около бракът имало строги правила на етикета. За да се счита бракът за валиден, той трябвало да бъде одобрен от родителите на двойката. Бракът не е само съюз между мъжа и жената – той е съюз между двете им семейства. Всъщност родителите често действали като сватовници и уредените бракове били много често срещани.
Процесът на ухажване започвал, когато сватовник запознавал двамата млади. Смятало се за непристойно неженените мъже и жени да се опознават отблизо извън официалните ритуали за сватосване. След като било налице брачно съвпадение, семейството трябвало да съобщи новината за брака на монарха. Тогава се организирал празник и цялото село се събирало, за да отпразнува обединението на новата двойка.
Официалният процес по предлагане на брак включвал „шестте обреда“, появили се в древните времена на класическите ритуали. От Западната династия Джоу те се практикували основно сред елита. Но в династията Тан обредите се разпространили нашироко сред обикновените хора. За да може една двойка да се счита за законно бракосъчетана, ритуалите трябвало да се извършват по определен ред.
Първо мъжът трябвало да предложи брак с придружаващ подарък. Ако семейството на дамата приемело предложението, се преминавало към втория обред, който е „запитване за името и рождения ден на дамата“. Това се правило, за да се провери дали годениците нямат родствена връзка помежду си. Третият ритуал бил „одобрителното гадаене“, което гарантирало, че съюзът ще бъде хармоничен. По време на четвъртия обред годеникът отправял предложението към дамата пред семейството ѝ, а на петия – се определяла датата за сватбата. Накрая шестте обреда на ритуала завършвали с личната среща между младоженеца и булката.
Тържествена церемония
В момента сватбените церемонии се възприемат като тържества и често се празнуват като голямо веселие. Въпреки това, в определени периоди и места, като китайската династия Джоу, те били сериозни дела. Както разказва „Книгата на обредите“: „По време на брачната церемония не се изпълнявала музика, поради усещането за уединение и тъмнина [естествено за раздялата с родителите]… Не се приемали поздравления за брака; това било индикация как момчето [от едно поколение] се превръщал в мъж от следващото.“ Това чувство преобладавало в мрачните сватбени церемонии от Западната династия Джоу, на които нямало музика, поздравителни речи, храна или напитки.
(снимка: Мануел Алехандро Хунг/PxHere)
След сватбената церемония семейството на булката не трябвало да пали свещи в продължение на три нощи, за да покаже тъгата си от раздялата с дъщеря им. В дома на младоженеца пък за три дни били забранени музиката, пеенето и танците, за да се демонстрира, че той е сериозен мъж и може да се справи с отговорността да се грижи за семейство.
Имало и много традиционни ритуали за първата нощ на двойката под един покрив. За да символизират началото на новия си живот като съпруг и съпруга, двамата пиели заедно от калабас или кратуна. Кратуната била разделена на две части, всяка от които пълна с вино. Използвал се низ, за да се свържат двете половини, предавайки символиката, че макар младоженците да са били разделени, съдбата вече ги е събрала. Тиквата и виното обикновено имат горчив вкус, което подготвяло двойката за бъдещите трудности, с които ще се сблъска. Обща традиция в цял Китай била съпругът и съпругата да отрязват по един кичур коса и да ги връзват заедно, за да символизират единството и вечната връзка.
Докато брачният процес се променя драстично през вековете, сватбеният ден на човек остава един от най-важните моменти в живота. Сега, когато светът поставя акцент върху индивидуалността и се е разделил на хиляди субкултури, намирането на двама души, които да са в единно съгласие относно значението и функцията на брака, става рядкост.
И все пак остава универсална надеждата, че ако му е писано, всеки от нас ще намери своя единствен съвършен брачен партньор и ще върви ръка за ръка с него през целия си живот.
