Илън Мъск направи предложение да закупи Twitter на 100%, заявявайки, че иска да реализира „изключителния му потенциал“ да бъде платформа за свобода на словото.
Мъск предлага да изкупи Twitter за 54,20 долара на акция, според писмо, адресирано до председателя на Twitter Брет Тейлър, приложено като доказателство към подадената на 14 април в Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) документация (pdf).
Този ход е равносилен на предложение за трансформиране на Twitter в частна компания, което на практика дава на Мъск контрол върху управлението ѝ.
„Twitter има изключителен потенциал. Аз ще го разгърна“, пише Мъск.
В миналото Мъск е поставял под съмнение ангажимента на Twitter към свободата на словото и наскоро закупи близо 10% от компанията, което предизвика спекулации дали има планове да промени политиките за модериране на компанията, които са обвинявани в антиконсервативни пристрастия.
Twitter многократно е отричал твърденията, че цензурира някои малцинствени и политически консервативни гледни точки.
„Инвестирах в Twitter, тъй като вярвам в потенциала му да бъде платформа за свобода на словото по целия свят и вярвам, че свободата на словото е обществен императив за функционираща демокрация“, пише Мъск в писмото.
След като Мъск закупи 9,2% от акциите на Twitter, което го направи най-големия индивидуален акционер, му беше предложено място в борда на директорите на компанията, което той първоначално изглеждаше, че ще приеме, но по-късно отказа.
Отказът от място в борда на директорите подхрани спекулациите дали Мъск има планове да започне враждебно поглъщане на Twitter. В документацията на Комисията по ценните книжа и борсите се отбелязва, че Мъск няма „настоящи планове или намерения“ да купува повече акции на Twitter, но „си запазва правото да промени плановете си по всяко време“.
На 25 март Мъск пише до своите над 80 милиона последователи в Twitter, че „свободата на словото е от съществено значение за функционирането на демокрацията“ и попита последователите си дали вярват, че Twitter „стриктно спазва“ този принцип.
Над 2 милиона потребители на платформата се включват в гласуването, като 70,4% от тях гласуват с „не“.
По-рано новината за по-голямото участие на Мъск в Twitter, включително за потенциалното му издигане за член на борда на директорите, беше посрещната с призиви за начертаване на нов курс в компанията от страна на консерваторите.
Моника Кроули, бивш помощник-министър на финансите по времето на Тръмп, заяви в туит: „Сега, когато Илън Мъск е най-големият акционер в Twitter, той трябва да поиска прекратяване на политическата цензура, реформа в цялата компания и възстановяване на президента [Доналд] Тръмп.“
След пробива в Капитолия на 6 януари Twitter забрани достъпа на бившия президент до платформата, твърдейки, че публикациите му нарушават политиката за подстрекаване към насилие.
„Трябва да бъде трансформиран“
„Откакто направих инвестицията си, сега осъзнавам, че компанията нито ще процъфтява, нито ще служи на този обществен императив в сегашния си вид. Twitter трябва да бъде трансформиран като частна компания“, казва Мъск, визирайки под „обществения императив“ – свободата на словото.
„Моята оферта е най-добрата и окончателна оферта и ако не бъде приета, ще трябва да преразгледам позицията си като акционер“, добавя той.
Към момента на изготвяне на репортажа акциите на Twitter поскъпват с близо 7% в предборсовата търговия.
В отговор на запитване от The Epoch Times за коментар, компанията отговаря с изявление, в което се казва, че е получила „непоисканото, необвързващо“ предложение на Мъск, като добави, че ще го „разгледа внимателно“ и ще вземе решения, които смята, че са в най-добрия интерес на компанията и акционерите.
