• За нас
  • Пишете ни!
вторник, 30 юни, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало България

На 10-ти май 1953 г. българската църква отново е призната за патриаршеска

отЛилия Костова
11 май , 2025
На 10-ти май 1953 г. българската църква отново е призната за патриаршеска

Тържествена света Литургия и молебен отслужи патриарх Даниил по повод изпълването на седемдесет и две години от възстановяването на Българската патриаршия. Снимки: Българска патриаршия

Десети май се отбелязва като празник на Българската православна църква, защото на този ден през 1953 г. тържествено е възстановена Българската патриаршия. Това е дълъг процес, пряко свързан с обществените и политически събития в България, и е интересно да бъде проследен във времето.

След пет века зависимост от Цариградската патриаршия по време на Османската империя българската църква се отделя сама през 1870 г. Българската екзархия е узаконена от султанското правителство с ферман, на 16-ти февруари 1872 г. е избран и първият български екзарх: Антим. Не закъснява и реакцията от Константинопол: на 29-ти август 1872 г. е свикан голям гръцки църковен събор, който на 16-ти септември провъзгласява Българската църква и българския народ за схизматични. Скоро след това започват и бурните времена на самостоятелната българска държава, които са изключително сложни и за българската православна църква. Особено напрегнат е периодът, когато начело на държавата е католическият княз Фердинанд, а министър-председател е Стефан Стамболов. Заради една проповед от 14-ти февруари 1893 г. Търновският митрополит Климент (Друмев) е третиран като национален престъпник. През юли 1893 г. Търновският окръжен съд (със специално избран угоднически състав) осъжда владиката на вечно заточение. Търновският апелативен съд смекчава присъдата на двегодишно заточение. Митрополит Климент е осъден и заточен в Гложенския манастир заради твърдото си намерение да отстоява православието, което правителството по това време възприема като русофилство. Напрежението намалява значително, след като княз Фердинанд приема престолонаследникът Борис да бъде кръстен в православната вяра.  

image 18
Борис е кръстен в православната вяра на 2-ри февруари 1896 г. Заради това Фердинанд е отлъчен от Католическата църква от Папа Лъв Тринадесети, но е върнат обратно в лоното ѝ от Папа Бенедикт Петнадесети. Снимка: desant.net

След смяната на властта през 1944 г. Софийският митрополит Стефан в изявления по радио “София” и в послание към руския народ изтъква, че хитлеризмът е враг на цялото славянство, но ще бъде сломен от Русия и нейните съюзници – САЩ и Англия. На 21-ви януари 1945 г. в старинния исторически храм “Св. София” е проведен Екзархийският избирателен събор. Присъстват 90 избиратели с редовни пълномощия, които избират екзарх измежду трима кандидати: Софийски Стефан, Видински Неофит и Доростоло-Червенски Михаил. Най-много гласове (84) получава Софийският митрополит Стефан и с това е избран за трети пореден български екзарх. По негово време е вдиганата на схизмата, която цели 73 години тегне над БПЦ. Това става с помощта на Руската православна църква, която обещава пълно съдействие пред Вселенската цариградска патриаршия. За целта Екзархийското заместничество е преместено от Цариград в София и по решение на Св. Синод се изпращат митрополитите Борис Неврокопски и Софроний Търновски, които заедно с Величкия епископ Андрей “са упълномощени във всичко…, за да водят необходимите преговори и да подпишат надлежните документи”.

Делегатите на БПЦ се срещат в Цариград с Вселенския патриарх и преговарят с комисия на патриаршията (съставена от митрополитите Халкидонски Максимос, Сардийски Германос и Лаодикийски Доротеос) по условията на вдигането на схизмата. На 19-ти февруари 1945 г. е подписан “Протокол за вдигането на съществуващата от години аномалия в тялото на Св. Православна църква…”, а на 22-ри февруари от страна на Вселенския патриарх е издаден специален “томос”, в който се пише: “Ние благославяме автокефалното устройство и управление на Св. Църква в България, като определяме тя, наричана “Св. Православна Автокефална Българска Църква” и бидейки отсега нататък призната наша духовна сестра, да управлява и урежда своите работи независимо и автокефално според реда и суверенните права…”. Така през февруари 1945 г. диоцезът на БПЦ е свит само в държавните граници, но пък тя получава признание на пълната си независимост (автокефалия) и заема място сред семейството на поместните православни автокефални църкви, съставящи заедно Православната църква в световен мащаб.

image 17
Екзарх Стефан е и сред главните действащи лица при спасяването на българските евреи. Снимка: marica.bg

Екзарх Стефан обаче категорично се противопоставя на политиката на Българската комунистическа партия да направи българската държава максимално светска и да ограничи дейността на църквата. Затова на 8-ми септември 1948 г. на заседание на Св. Синод той е принуден да подаде оставка, а два дни по-късно политбюро на ЦК на Българската работническа партия (комунисти) одобрява решението за отстраняването му като български екзарх. На 24-ти ноември 1948 г. той е насилствено интерниран в с. Баня, Карловско, лишен е от правото на свободно придвижване, а също и от правото да извършва богослужение.

Потискането на БПЦ продължава. След дълги спорове на 3-ти януари 1951 г. Светият Синод е принуден да приеме наложения му от правителството устав и да избере Пловдивския митрополит Кирил за нов наместник-председател на Синода. Две години по-късно, на 8-ми май 1953 г. в София тържествено е открит Третият църковно-народен събор, на който присъстват  107 избиратели с редовни пълномощия (от определените 111). На следващия ден (9 май) съборът приема с някои малки промени устава на БПЦ. На 10 май съборът продължава дейността си като патриаршески избирателен събор. Съгласно чл. 20 от устава Св. Синод още на 27-ми април 1953 г. определя с вишегласие трима митрополити като достойни за патриаршеския престол, които правителството одобрява. Това са Кирил Пловдивски, Неофит Видински и Климент Старозагорски. В деня на избора от 107 гласували избиратели 104 дават своя глас за Пловдивския митрополит Кирил, за Видинския митрополит Неофит – 1 глас, а две бюлетини са обявени за недействителни. Така на 10-ти май 1953 г. БПЦ официално е провъзгласена за патриаршия, а за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Той се явява макар и непряк приемник на Търновския патриарх св. Евтимий, последния български патриарх до началото на турското робство.

image 14
Патриарх Кирил е първият във възстановената през 1953 г. Българска патриаршия

Още от деня на своето възстановяване Българската патриаршия е призната от Антиохийската, Грузинската, Руската, Румънската, Чехословашката и Полската православни църкви, чиито представители участват на тържествената интронизация на Българския патриарх Кирил на 10-ти май 1953 г. С писмо от 6-ти юни 1953 г. Московският и на цяла Русия патриарх Алексий за втори път, по приетия каноничен ред, известява, че Руската православна църква признава възстановената ни патриаршия. По същото време Антиохийската патриаршия с писмо от 10-ти юни 1953 г. и Полската православна църква с писмо от 19-ти юни 1953 г. съобщават официално, че признават Българската патриаршия и нейния предстоятел. В края на 1954 г. това прави и Александрийската патриаршия. През 1955 г. Сръбската православна църква признава Българската патриаршия и поддържа каноническо общение с нея. Благодарение на посредничеството на Антиохийската патриаршия, на Руската и други сестри църкви с поздравително писмо № 552 от 27 юли 1961г. и Цариградската вселенска патриаршия най-сетне официално признава възобновената Българска патриаршия и установява каноническо общение с нея. През пролетта на 1962 г. българска църковна делегация начело с патриарх Кирил осъществява историческо посещение на Цариградската вселенска патриаршия, на източните патриаршии Йерусалимска, Антиохийска и Александрийска и на Гръцката православна църква с посещение и на Света гора – Атон. Възобновената Българска патриаршия тогава официално е призната от предстоятелите на Йерусалимската патриаршия и на Гръцката църква.

image 15
Моменти от богослужението в патриаршеския храм „Свети Александър Невски“ на 10-ти май 2025 г.

Ето и част от словото, произнесено от настоящия български патриарх Даниил по повод възстановяването на българската патриаршия: „Автокефалията и патриаршеското достойнство на Православната ни църква имат своето огромно духовно и църковно значение за нас, за което невинаги си даваме сметка. Те са органическа част от цялостния проект за християнска България още на светия наш Покръстител Борис Първи Михаил и тяхното трикратно извоюване от светата ни Църква през вековете е било свидетелство за нейната духовна и вероизповедна зрялост, за успеха на делото на Благовестието сред поверения ѝ народ, за нейните достойнства на грижовна духовна майка и кърмилница на повереното ѝ от Христа Спасителя словесно стадо (срв. Иоан 10:16), принесла богати плодове и в своята равноапостолна мисия сред славянските народи, заради което справедливо се почита и до днес. Внимателното и безпристрастно изучаване на изворите за църковната ни история ясно показва и доказва всичко това, но същевременно и задължава – затова, защото високото достойнство неизменно върви ръка за ръка и с най-високата отговорност, понеже „… комуто е много дадено“, от него „много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква“ (Лука 12:48).

image 13

Като такива, на които наистина е било дадено много, но и не само е било, а и днес продължава да бъде давано много, нека бъдем достойни за тази Божия щедрост към нас. Осмислянето на изминатия от народа ни хилядолетен исторически път в православната вяра и усвояването на уроците от него, както и отговорността за съвременното състояние и бъднините на Православната ни църква и цялото наше общество, лежат върху всекиго от нас – на първо място и най-много върху Свещеноначалието, но също и върху цялото наше духовенство и всички верни. Защото всички ние съставляваме и изграждаме заедно едната Църква Божия – в православна България и в разсеяние, и всеки от нас има свещен дълг както пред бъдещите поколения, така и пред светлата памет на нашите родили ни в Господа предци: да работи и да допринася, според силите и даруваните му таланти, „в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово“ (Еф. 4:12), което за нас е нашата света Българска православна църква – Българска Патриаршия.“

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

(Лорен Алън)

Класическа картофена салата

0
0
Никола Цолов триумфира в домашното състезание на „Ред Бул“

Никола Цолов триумфира в домашното състезание на „Ред Бул“

0
0
Снимка: iStock/Getty Images

Честит празник, мили деца!

0
0
Дженифър Сегал

Класическа салата коулслоу

0
0
Съпруга плаче до своя съпруг, който е бил измъчван до смърт в център за промиване на съзнанието в Китай. В ръката си той държи документ, който властите са се опитали да го накарат да подпише – декларация, която опозорява духовната практика Фалун Дафа, известна още като Фалун Гонг. Съпругът е бил убит, защото е отказал да „бъде трансформиран“. (картина от международната художествена изложба „Изкуството на Джън-Шан-Жен“)

Продължава най-големият геноцид срещу духовна група в нашето съвремие

0
0
Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
# Глен Милър: Суинг, служба и една непреходна мистерия Глен Милър е едно от най-емблематичните имена на ерата на суинга – музикант, чиято оркестрова музика завладява Америка в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Историята му обаче е белязана не само от триумфите на сцената, но и от загадъчното му изчезване по време на Втората световна война – мистерия, която и до днес не е напълно разгадана. ## Ранният живот и музикалното развитие Алтън Глен Милър е роден на 1 март 1904 г. в Клариндa, Айова. Израства в скромно семейство и от ранна възраст проявява интерес към музиката. Учи да свири на тромбон и постепенно започва да се присъединява към различни танцови оркестри. Началото на кариерата му съвсем не е лесно – той многократно се опитва да създаде успешен биг бенд, но среща поредица от неуспехи, преди най-накрая да намери своя неповторим звук. ## Звукът на Глен Милър Пробивът настъпва в края на 30-те години, когато Милър разработва характерното звучене на своя оркестър – уникална комбинация от кларинет и саксофони, която създава топъл и плавен тон, какъвто публиката никога не е чувала преди. Хитове като *In the Mood*, *Moonlight Serenade* и *Pennsylvania 6-5000* се превръщат в истински химни на епохата. Оркестърът записва едно след друго успешни парчета и много скоро се нарежда сред най-популярните в цялата страна. ## Военната служба След като Съединените щати влизат във Втората световна война, Милър – въпреки че е на 38 години и няма задължение да служи – се записва доброволно в армията. Дълбоко убеден, че музиката може да вдъхне кураж и морал на войниците, той организира оркестъра на Армейските военновъздушни сили, с който обикаля военни бази и радва американските войници навсякъде, където са разположени. ## Изчезването На 15 декември 1944 г. Глен Милър се качва на малък самолет тип Норсман, за да прелети от Англия до Париж. Там оркестърът му трябва да изнесе концерти за войниците след освобождението на града. Самолетът така и не достига местоназначението си. Нито следа от него, нито от Милър, нито от останалите двама души на борда никога не е открита. Официалното разследване не стига до никакви окончателни заключения. През годините изникват найразлични теории – от навигационна грешка и лошо време до по-сензационни твърдения за приятелски огън или дори умишлено убийство. Някои изследователи са убедени, че самолетът е бил случайно ударен от британски бомбардировачи, изхвърляли неизползвани бомби над Ламанша. Въпреки многобройните разследвания и десетилетия на догадки и спекулации, истинската съдба на Глен Милър си остава неизвестна. ## Наследството Глен Милър е обявен за загинал на 21 декември 1944 г. и посмъртно е удостоен с Бронзова звезда. Музиката му обаче продължава да живее – оркестърът „Глен Милър" съществува и до днес и изнася концерти по цял свят. Мелодиите му са неразривно свързани с духа на цяло едно поколение и с романтиката на една отминала епоха. Историята на Глен Милър е история за талант, посвещение и саможертва – и за тайна, която времето така и не е разкрило напълно.

Глен Милър: Суинг, служба и една трайна мистерия


0
0

Свързани Публикации

Участници във форума по време на представянето на дигиталния Алманах на българския преподавател и изследовател в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 29 юни 2026 г. (https://www.mon.bg/)

Алманах на българския преподавател и изследовател създадоха от фондация „Неуморните“

0
0
e58a17a2 ca4a 441b 8e36 534410c6f8c3

Съветската окупация в България и фаталните последици от нея

0
0
https://www.novetika.com/

Китайски шпионин задържан в София – вероятно първи случай в българската история

0
0
Бившият плувен комплекс „Република“ в столичния парк "Борисова градина"

Държавата настоява да се защити минерален сондаж в Борисовата градина

0
0
Министър-председателят Румен Радев връчи националния флаг на олимпийските ни отбори по природни науки в началото на новия състезателен сезон.

България изпраща елита на младия си научен потенциал към световните олимпиади

0
0
Джозеф Пулицър: Пионер на Американската Журналистика

Джозеф Пулицър: Пионер на американската журналистика

0
0
Израелската зона за сигурност в Ливан е оправдана

Израелската зона за сигурност в Ливан е оправдана

0
0
Никола Цолов триумфира в домашното състезание на „Ред Бул“

Никола Цолов триумфира в домашното състезание на „Ред Бул“

0
0
e58a17a2 ca4a 441b 8e36 534410c6f8c3

Съветската окупация в България и фаталните последици от нея

0
0
Новак Джокович се присъедини към частната инвестиционна компания General Atlantic като глобален стратегически съветник

Новак Джокович се присъедини към частната инвестиционна компания General Atlantic като глобален стратегически съветник

0
0
Следваща публикация
Фестивал на светлините LUNAR 2025 (8 - 11 май), София (снимка: "Етюдите на София")

Магическият LUNAR фест завладя публиката в София

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria