„Време е за истинска гражданска политическа промяна“, обяви Алис Вайдел
Шест седмици след изборите в Германия AfD настигна по популярност водещата християндемократическа партия. За първи път обявената за крайнодясна партия е на първо място в социологическата проучвания. ХДС/ХСС и AfD имат по 24 %.
AfD печели от шока сред германското население заради намерението на християндемократите да вземат милиарди заеми за инвестиции – една обща инициатива със зелените и с левите социалдемократи. За целта трите партии дори промениха германската конституция – при това с гласовете от стария парламент, защото в новия нужното мнозинство от две трети нямаше как да бъде събрано.
Преди изборите кандидатът за канцлер и председател на ХДС Фридрих Мерц ясно отхвърли вероятността да се вземат нови държавни заеми. Голяма част от избирателите виждат рязката промяна в курса на Мерц след изборите като измама на избирателите – това показва политическия барометър на телевизия ZDF.
След изборите ХДС и ХСС са загубили 4,5 процентни пункта, а AfD са прибавили 3,2 пункта. Гласове губят и социалдемократите – 16% при 16,4 % на изборите.
Скоро след изборите председателката на AfD Алис Вайдел каза: „През следващите години ние ще изпреварим ХДС и процесът ще бъде доста бърз.“ Думите ѝ се потвърдиха след по-малко от два месеца.
„Време е за за истинска гражданска политическа промяна“, написа Вайдел на 6-ти април в социалната мрежа Х. „Вече няма как да ни игнорират.“
Промените в германското общество идват и на фона на едно историческо събитие – изпращането на германски войски на Изток за първи път след Втората световна война. На 1-ви април 2025 в Литва е изпратена 45-та танкова бригада. Това се случва в резултат на подписано споразумение между министъра на отбраната Борис Писториус и литовския му колега Арвидас Анушаускас. Целта е до 2027 година бригадата да бъде в състояние на пълна бойна готовност, т.е. да може да води военни действия, съобщават от германското военно министерство. Броят на войниците засега е определен на пет хиляди. Командирът на танковата бригада, бригаден генерал Кристоф Хубер заявява: „С присъствието си в Литва ние не просто действаме за организационна бойна готовност – ние поемаме отговорност: за НАТО, за Литва, за сигурността на Европа. Решени сме заедно с партньорите си да защитаваме мира и сигурността.“
По нататък в материала си германското министерство на отбраната описва герба на дивизията, който включва лъв и една от забележителностите на Вилнюс, както и цветовете на германското и литовското знаме, които са почти идентични: златно, черно, червено (плюс зелено за литовците). От министерството твърдят, че бригадата „е тясно свързана с нацията домакин, с чиято защита войниците са натоварени от германския народ“.
Балтийските републики (както и Украйна) са създадени като държави след Болшевишката революция в Русия през 1917 г. От края на 12-ти век до началото на 20-ти Литва, Латия и Естония биват ръководени от германоезични благородници, които определят облика и културата на големите градове. Германоезичната аристокрация се запазва и след като през 18-ти век Балтика е присъединена към Руската империя.
Бригадата ще развива военната си инфраструктура в гората Руднинкай, която е на 20 километра от границата с Беларус.