Докато европейците искат управлението на изкуствения интелект (ИИ) да бъде справедливо и безопасно, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че иноваторите трябва да могат да поемат необходимите рискове за развитието на технологията
Джеймс Дейвид Ванс направи своя международен дебют тази седмица на важна среща на върха за изкуствен интелект в Париж, отбелязвайки първата си поява като вицепрезидент на световната сцена.
Събитието, организирано съвместно от Франция и Индия, събра световни лидери, водещи технологични ръководители и политици, за да изградят единна рамка за управление на ИИ. Срещата обаче разкри и дълбокото философско разделение между подходите на Съединените щати и Европейския съюз (ЕС) към регулирането на ИИ.
За някои европейски политици управлението на ИИ трябва да бъде „справедливо“ и да интегрира съображения като климатични и джендър политики – подход, който изисква регулация. Вашингтон защитава подход, ориентиран първо към иновациите, подчертавайки свободата на словото и пазарно ориентираното развитие.
Говорейки от историческия дворец Гран Пале, Ванс изясни позицията на Съединените щати.
„Не съм тук да говоря за безопасността на ИИ“, каза той. „Тук съм да говоря за възможностите на ИИ.“
Ванс представи ИИ не като надвисваща заплаха, а като технологична революция.
„Изправени сме пред изключителната перспектива за нова индустриална революция – равностойна на изобретяването на парната машина или бесемеровата стомана. Но това никога няма да се случи, ако свръхрегулацията възпира иноваторите да поемат рисковете, необходими за напредъка.“
Той директно атакува Законодателния акт за цифровите услуги на ЕС (Digital Services Act, DSA), който налага строг надзор върху онлайн съдържанието, особено по отношение на това, което регулаторите на ЕС класифицират като „дезинформация“. Личности като Илон Мъск открито се противопоставят на DSA, обвинявайки Брюксел в ограничаване на свободата на словото. Споделяйки това мнение, Ванс предупреди за промъкващия се правителствен контрол върху дигиталния дискурс.
„Едно е да се предотврати някой да преследва дете в интернет“, каза той. „Съвсем друго е да се попречи на възрастен мъж или жена да получи достъп до мнение, което правителството смята за дезинформация.“
Обръщайки се към глобалната конкуренция, Ванс също отправи предупреждение относно сътрудничеството в областта на ИИ с Китай, въпреки че не назова страната изрично.
„Партньорството с тях означава да обвържете нацията си с авторитарен господар, който се стреми да проникне, да се вкопае и да завладее вашата информационна инфраструктура“, каза той.
Ванс отдаде почит и на дългогодишния френско-американски съюз. По време на посещение в Дома на инвалидите той държа меча на маркиз дьо Лафайет, френския герой от Американската революция. Правейки историческа паралел, той предупреди за самоналожените технологични ограничения.
„Ако изберем грешния подход към ИИ, ако изберем да се възпрем от страх, няма да променим само нашия БВП или фондовата борса. Ще променим самото бъдеще на проекта, който Лафайет и американските основатели са се заели да създадат.“
Позицията на Ванс го постави в разрез с френския президент Еманюел Макрон, който защити необходимостта от твърди регулации за ИИ.
„Нуждаем се от тези правила за ИИ, за да вървим напред“, каза Макрон.
По-късно същия ден френският президент разшири визията на ЕС за ИИ.
„Искаме повече иновации във Франция и Европа, искаме да ускорим, но също така искаме тази иновация да поддържа модела на общество, в което вярваме: плуралистичен, отворен, щедър, свободен и справедлив модел, който взема предвид климатичните проблеми и въпросите за пола.“
Съединените щати и Обединеното кралство забележимо се въздържаха от подписването на Парижката декларация за „приобщаващ и устойчив“ ИИ, изявление, подкрепено от 60 нации, включително Франция, Китай, Индия, Япония, Австралия и Канада.
На срещата на върха Михил Шефер, президент на Борда на Европейския съвет за иновации (EIC), орган на ЕС, който предоставя политически принос за иновациите на Европейската комисия, не се съгласи с позицията на Ванс.
Шефер каза пред The Epoch Times, че съществува философско разделение между подходите на САЩ и ЕС към ИИ.
„Например, в производството на самолетни компоненти постигането на изключително ниски нива на грешки – около 0.0001% – е критично. Американският подход приоритизира бързото развитие, толерирайки първоначално високи граници на грешки с очакване за итеративни подобрения. Това е възможно благодарение на гъвкава правна рамка, която насърчава свободното експериментиране.
За разлика от това, Европа налага строги регулации, често изисквайки съответствие със строги стандарти, като максимална честота на грешките от 0.1%, преди да предостави достъп до пазара. В този пейзаж регулацията играе решаваща роля.“
Относно DSA, Шефер отхвърли твърденията, че това е равносилно на цензура.
„DSA не е равносилен на цензура, освен когато компания не успее да обясни както как функционират нейните алгоритми, така и дали съдържат пристрастия. Освен това всяка компания, управляваща информационна мрежа, трябва да поеме отговорност за предотвратяване, намаляване или ограничаване на разпространението на дезинформация.“
Той подчерта също важността на точността на информацията в здравеопазването, намеквайки за противоречията около COVID-19.
След като изнесе речта си, Ванс напусна Гран Пале преди неговите колеги да предложат своите отговори. По-късно вицепрезидентът се отправи към Елисейския дворец за среща-закуска с Макрон. Според изявление на Белия дом техните дискусии обхванаха търговията, развитието на ИИ и войната в Украйна.
В сряда Ванс сподели в социалната медия X послание за дипломатическа добра воля: „Уша и аз сме изключително благодарни на президента Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит за това, че ни посрещнаха в Елисейския дорец за обяд вчера. Америка има прекрасна история на приятелство с Франция и очакваме да укрепим връзката между нашите страни.“
По-късно същия ден Ванс се срещна и с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Белият дом описа техните дискусии като фокусирани върху търговията, сътрудничеството по въпросите на сигурността и разрешаването на глобални конфликти, включително усилията за „спиране на кръвопролитието в Украйна.“
Европейската комисия съобщи, че фон дер Лайен „подчерта необходимостта от продължаване на единството в предоставянето на непоколебима подкрепа за Украйна.“ Това отразява друго известно разминаване в политиката, тъй като Ванс е бил критичен към по-нататъшната помощ на САЩ за Украйна.
Междувременно китайският вицепремиер Джан Гуоцин също присъства на срещата на върха и проведе разговори с Макрон за глобалното управление на ИИ.
Като последен основен ангажимент на срещата на върха, Джей Ди Ванс се срещна с индийския министър-председател Нарендра Моди. В изявление на Белия дом се отбелязва, че те „се насладиха на кафе заедно и обсъдиха теми от взаимен интерес, включително как Съединените щати могат да помогнат на Индия в диверсифицирането на енергийните ѝ източници чрез инвестиции в чиста, надеждна американска ядрена технология.“
След срещата на върха Ванс ще присъства този уикенд на Мюнхенската конференция по сигурността в Германия – годишна среща на световни лидери и специалисти в областта на отбраната.
