Не цензура, а координирана стратегия

Време за сплотяване на семействата и общностите

Коментар

След щурма на Капитолия на 6 януари, доминиращите технологични компании, социалните медии и пресата използваха възможността да прочистят платформите си от консервативни фигури, републикански служители и най-вече от самия президент Доналд Тръмп. Компаниите Amazon, Apple и Google взеха единодушно решение да свалят Parler – алтернативна платформа на Twitter, насърчаваща свободното слово.

С право критиците осъждат предприетите действия, твърдейки че цензурата нарушава не само Първата поправка от Конституцията на САЩ, но и закона, освобождаващ от отговорност доставчиците на интернет услуги.

Това не е цензура. По-скоро става въпрос за логически стратегически усилия. Установените политика, култура и корпоративни звена, управляващи Америка, прекъснаха комуникацията на онези, срещу които водят война.

Тези действия напълно разкриват структурата на американската олигархия. Технологичните гиганти са механизъм за финансиране на Демократическата партия и част от нейното оперативно звено, а социалните медии и пресата поддържат информационна война, като разпространяват пропаганда и блокират неудобните за режима сведения. Например една от водещите компании за книгоиздаване – Simon & Schuster спряха книгата „Тhe Tyranny of Big Tech” („Тиранията на технологичните гиганти”) на сенатор Джош Хоули под претекст, че е участвал в безредиците на Капитолия.

Събитието от 6 януари наистина беше важно, но не поради причините представени публично от режима. Съмнението в истинността на вота за 2020 г., изказано от Хоули се оказа доста по-значително, защото директно постави под въпрос легитимността на самия режим.

Всъщност цензурирането започна много преди началото на изборите. Най-ярък пример за това са социалните медии, които блокираха сведенията за корупция и връзки с Китайската комунистическа партия в семейството на Байдън. Имайки предвид връзката на технологичните гиганти с ККП, подозренията за външна намеса в решението на технологичните ръководители да заглушат Тръмп – най-върлият и мощен критик на Пекин – трудно могат да бъдат отхвърлени. Корупцията на американския режим вече се документира, и точно затова неговият авангард се придвижи толкова бързо след събитията от 6 януари.

Изплашиха се.

Очевидно Тръмп не организира сам стотиците и хиляди американци, които протестираха в студа. Но за режима бe важно да го постави в центъра на събитията, не само за да деградира и изолира настоящия лидер на опозицията, но и за да измести фокуса от себе си.

Пресата и социалните медии редактираха изявления на Тръмп от 6 януари, представяйки го в светлината на силен човек, решен да удържи властта, насочвайки последователите си към свещената демократична институция.

„Знам, че скоро всички тук ще потеглите към сградата на Капитолия, за да изкажете мирно и патриотично своя глас“ – това е изречението от речта на Тръмп, подбуждащо към въстание, което не може да бъде открито в нито един репортаж. След като поддръжниците на Тръмп нахлуха в Капитолия, социалните медии блокираха изявлението му, приканващо протестиращите да се приберат мирно по домовете си.

Ако оставим настрана медийната манипулация в отразяването на събитията от 6 януари, веднага ще забележим събитие, повтарящо се в историята – разочарован народ, който не вижда друг изход, освен да протестира срещу покварения парламент. Погледнато през тази призма, щурма на Капитолия изглежда като по-лека версия на размириците в Буркина Фасо през 2014 г., в Хонконг през 2019 г. и Ливан през 2020 г.

Събитията, които доведоха до заветния 6 януари, започнаха още преди четири години, когато шпионските служби и престижната преса организираха срещу Тръмп операция „Русиягейт“. Набезите на режима по републиката бяха непрекъснати:

• Измамното разследване от адвокат-мошеник за отстраняването на Тръмп;

• Фалшивият импийчмънт на президента, използван за прикритие на корумпираното семейство Байдън;

• Злоупотреба с налагането на локдаун за унищожаване на малкия бизнес, като същевременно се поддържат технологични гиганти като Amazon;

• Бунтовете на Джордж Флойд;

• Кулминацията настъпи с компрометирания избор на кандидат, който не веднъж доказа публично, че е когнитивно нестабилен за длъжността.  

Шести януари беше денят, в който американският народ припозна олигархичния режим като фарс от третия свят. Заявената от демонстрантите липса на законност подтикна режима да делегитимира не само Тръмп, но и самата акция и самите протестиращи. Това беше „въстание“ и дори тези, които не участваха пряко в него, се превърнаха в „домашни терористи“.

Усилията на режима, насочени към елита, ръководителите на социалните мрежи, журналистите и пр. се увенчаха с успех и задоволиха авангарда му. Акаунтите на Тръмп и вече пенсионирания генерал Майкъл Флин бяха премахнати, а платформата Parler беше свалена. Как поддръжниците на Тръмп разглеждат този въпрос не е ясно, защото само малка част от гласувалите 75 млн. души имат акаунти в Twitter. В бъдеще режимът ще използва и други инструменти, за да разшири въздействието си. Всички правоприлагащи органи, работодатели, банки, транспортни служби и пр. ще бъдат настроени против опонентите на режима, които ще бъдат заклеймени от него като „бели националисти“.

Междувременно на дневен ред е поставена задачата да бъдат възстановени комуникациите за опозицията. Вероятно ще се появят нови социални платформи, които ще попаднат в пряк конфликт с технологичните гиганти, който ще изгубят. Но има и други варианти: единственият метод за комуникация, който не може да подведе никого, и е бил с нас още преди да появата на медиите – това са молитвените храмове.

Всички църкви, синагоги и джамии трябва да бъдат отворени незабавно. Там американците спокойно могат да се свързват един с друг, да обменят информация, знания, клюки, шеги, рецепти и т.н. Дошъл е моментът за сплотяване на семействата и общностите, за утвърждаване на вярата в молитвата, в общуването, в любовта, за да може духът на хората да бъде заздравен.  

Тъй като местните, щатски и федерални власти се стремят да държат американците изолирани като затварят молитвените храмове под измамното оправдание, че го правят заради пандемията от коронавирус, стотиците и хиляди потърпевши трябва да заведат дела срещу властите. Трябва да заставят режима да покаже своята фундаментална незаконност и да признае, че е неспособен да управлява конституционна република.

Лий Смит е автор на книгата „The Permanent Coup: How Enemies Foreign and Domestic Targeted the American President“.

Възгледите представени в статията са на автора и не отразяват непременно позицията на „Епок Таймс“.