Коментар
Ливанската терористична групировка „Хизбула“ предизвиква съдбата. Най-мощното антиизраелско и антиамериканско марионетно прокси на Иран обстрелва с ракети и снаряди общности в Северен Израел, включително на Бъдни вечер и Коледа. От клането на Хамас на 7 октомври, „Хизбула“ е атакувала Израел над 1000 пъти, принуждавайки 86 000 израелци от северната част на страната да напуснат домовете си.
Хизбула напада не само еврейски общности, но и по-малко защитени християнски арабски села. Християнските араби се опасяват, че предстоят още подобни нападения. Сега Хизбула участва в ежедневни нападения на север и се е присъединила към кибератаките на Иран и Хамас, които преминават отвъд досегашния кибершпионаж и са насочени срещу комунални услуги, транспортна и комуникационна инфраструктура в цял Израел. Иран се стреми да нанесе максимални икономически щети и да предизвика нестабилност.
Следователно борбата с „Хизбула“ сега представлява „северния фронт“ на „необявената война“ на Иран срещу Израел.
Хизбула е по-мощна от Хамас по отношение на войските, ракетите и стратегическата дълбочина. Тя може тактически да се оттегля във вътрешността на Ливан и по-късно отново да се появява, за да атакува северната част на Израел. Хизбула се свързва директно с Иран по суша чрез ирански мрежи в Ливан, Сирия и Ирак.
Докато бойците на Хамас са предимно от сунитската вяра, както в Египет, така и Саудитска Арабия, Хизбула е шиитска, както Иран, така и в по-голямата част от Ирак. Управляващите Иран мули обикновено имат по-голямо влияние в сърелигиозните общности и насърчават панислямска доктрина с цел геополитическа експанзия.
Според израелски проучвания и Хизбула, и Хамас създават мрежите си от тунели по ирански и севернокорейски модел. Тези тунели понякога минават под границите на страните, включително между Газа и Египет, Ливан и Израел. Тунелите на Хизбула в Ливан са дори по-усъвършенствани от тези, изградени от Хамас в Газа.
Отговорът на Израел на това, че Хамас уби около 1200 израелци на 7 октомври, беше смазваща бомбардировъчна кампания с насочване с помощта на изкуствен интелект, която – заедно с блокадата на храни, гориво и вода – уби над 20 000 палестинци. Израелските сили за отбрана (IDF) предупреждават, че ще направят същото с Хизбула, ако тя продължи да атакува. Израелското убийство на висш ирански терористичен лидер в Сирия на Коледа и заплахите от страна на Иран в отговор дават основание за бъдещо напрежение в северната част на Израел.
Контраударите на Израелските въоръжени сили срещу „Хизбула“ вече са взели 10 пъти повече жертви от израелските. От 7 октомври насам те са убили приблизително 100 терористи на Хизбула, 17 ливански цивилни и един ливански войник. Израелските жертви в северната част на страната досега са само седем войници и четирима цивилни.
Израелските контраудари обикновено са от изтребители, танкове и артилерия, които поразяват стартовите точки на Хизбула с точна и незабавна прецизност, за да ликвидират терористичните екипи. Според „Уолстрийт джърнъл“ подсилени израелски войски са струпани на границата в готовност да нахлуят в Ливан и са били на косъм да го направят веднага след атаките на 7 октомври.
Докато министър-председателят Бенямин Нетаняху изглежда се стреми да намали ескалацията в северната част на страната, за да избегне развитието на втория фронт, израелските удари срещу непосредствените заплахи там очевидно принуждават „Хизбула“ да изтегли част от страховитите си специални сили „Радуан“ от близост до израелската граница. Съгласно резолюция на Съвета за сигурност на ООН от 2006 г. Хизбула е забранена на юг от река Литани. Въпреки това тя продължава да окупира територия в близост до Израел, откъдето извърши последните нападения. Някои израелски наблюдатели се застъпват за изтласкване на „Хизбула“ на поне 5 мили (8 км) от израелската граница, какъвто е обсегът на противотанковите ѝ управляеми ракети.
Въпреки нападенията на Хизбула, терористичната групировка очевидно покачва температурата достатъчно, за да изглежда, че подкрепя Хамас, но без да рискува твърде много ответни действия. От друга страна, Израел реагира с достатъчно сила, за да ликвидира действащите стартови екипи на Хизбула, като същевременно не прибягва до скъпоструваща сухопътна инвазия. Нито една от страните не е достатъчно уверена, за да иска пълномащабна война в северната част на страната. Все пак една грешна преценка, например мащабни цивилни жертви от погрешно насочен израелски въздушен удар, може да засили обществения гняв в Ливан и да подтикне „Хизбула“ към много по-бързи ракетни атаки, което ще наложи нова инвазия на Израелските въоръжени сили. По този начин атаките и от двете страни са форма на „опасна игра“, целяща постигане на печалби, без да се стига до война, каквато се води срещу Хамас.
Войната в Газа и подсилването на северната граница вече се отразяват негативно на икономиката на Израел. Тъй като Иран е отговорен за дестабилизирането на ситуацията чрез своите марионетки – включително Хизбула, Хамас и хутите – международната общност трябва да принуди Техеран да плати обезщетения, които ще отидат не само за възстановяване на Газа след войната, но и за обезщетяване на Израел, включително на семействата, които са загубили близките си, и за разходите на Израел за защита срещу всички разширени форми на тероризъм на Иран. Ако се наложат разходи на отговорните страни, това може би ще възпре по-нататъшното насилие, за да се върнем към дипломацията и в крайна сметка към мира.
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
