|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Политическият сезон тази есен започна малко по-рано, тъй като страната ни бе споходена от редица извънредни ситуации – природни бедствия и човешки трагедии. Депутатите, клели се да помагат на народа си, прекъснаха отпуските си и се събраха в нова зала да изграждат светлото бъдеще на този свой народ.
Какво да очакваме от новия сезон – никой не знае, тъй като довчерашните непримирими опозиционно настроени политически формации днес вече са притихнали в сплотена работна среда. Разбира се, от време на време се появява някой с щекотлив коментар, за да развали политическата идилия – като Бойко Борисов и заявлението му, че покойният вече Алексей Петров е „помагал” за сформирането на така „нежеланата“ от никой коалиция. Прехвърчат понякога уж опозиционни искри, но почти веднага министър Денков намира някое уютно телевизионно студио на някоя от националните медии и с присъщия за него благ тон – разрешава проблема. И така, в коалицията се настанява добрият тон и както животът, така и сценарият – продължават.
Но как действително ще продължи всичко това, какво да очакваме, знаем ли кой ни управлява, какъв е мотивът, сценарият, участниците… ? Твърде сложно стана и дори за хора, които изкъсо следят политическата обстановка и се опитват да анализират политическите ходове.
И така, разполагаме със странна комбинация от политически формации, замислена може би доста отдавна от непробиваемата задкулисна машина, като целта най-вероятно е чрез много лека и безобидна трансформация старата добре смазана олигархична система (ГЕРБ–ДПС) да има възможността да се адаптира. Да се адаптира към така жадуваните нови условия на политическа ситуация и нужда от промяна, но пък да запази позициите си и да продължи да управлява държавата. Тоест да се нагоди към изискващата промени политическа ситуация, защото външният натиск за промяна на вътрешната политка не можеше да се удържа повече по стария начин и трябваше да бъде измислен нов, а старите играчи да бъдат адаптирани към него.
За кратко време народът се успокои, нещата изглеждаха по-справедливо разпределени и сякаш бе предотвратена едноличната власт, с която президентът Радев разполагаше. На хоризонта на държавното управление се очертаха демократични формации като ПП-ДБ и макар с нежеланите партньори от ГЕРБ ситуацията изглеждаше като не добра, но поне приемлива. Тази така наречена „некоалиция“ предостави възможност държавата да се опита да се справи с кризата в парламентаризма и да даде старт на жизненоважни реформи, както промяна в корупционния модел, държавното управление и най-вече съдебната реформа. Случва ли се всичко това и дали ще успее да се случва зависи от твърдостта, с която коалицията ПП-ДБ ще налага своите виждания и ще следи за тяхното реализиране. И колко голям ще бъде компромисът при вземането на политически решения, предложени им от далеч по-опитните играчи от ГЕРБ и ДПС. С други думи ще имат ли ПП-ДБ политическа сила и воля да устоят на натиска – времето ще покаже.
ПП-ДБ би трябвало много ясно да си дават сметка, че се опитват да се изправят срещу един абсолютен властови хегемон. За да се справиш с този хегемон, трябва да го отслабиш, а за да го отслабиш – трябва да ограничиш правата и влиянието му. В политически смисъл това отслабване се случва, като отнемеш от него най-важните инструменти за упражняване на власт – тези с най-голямо влияние и които са най-дълбоко овладяни: съдебна система, служби за сигурност, икономически и финансови структури, държавна администрация, медии. От ПП-ДБ се очаква публично и прозрачно да упражняват натиск и да припомнят на партньорите си от ГЕРБ и ДПС с какви цели се е осъществила тази така наречена „некоалиция“, за да можем всички ние да следим както за реакциите, така и за действията по изпълнението на тези цели.
За да се легитимира това управление като евроатлантическо и за да се разсеят съмненията с мирис на статукво, бяха избрани двама много силни представители на прозападната идея. Това са Мария Габриел и проф. Тодор Тагарев. Мария Габриел е бивш еврокомисар и „топлата връзка“ с Брюксел, а професор Тагарев е военен експерт, мощен двигател в действията и политиките в подкрепа на Украйна. Така вече това правителство разполага с легитимността на евроатлатническо такова и от него се очакваше да се захване с „тежката“ работа за промяна на политическата и икономическата власт и разбира се – съдебната власт. Трябваше да бъде избран нов главен прокурор, след като старият се оказа изведнъж неподходящ за имиджа на такова ново антикорупционно и проевропейско управление. Трябваше да се приеме антикорупционно законодателство, това предвиждаше Плана за възстановяване и устойчивост на България. Очакваше се да бъдат избрани съставите на висши държавни органи и регулатори като: Комисия за защита на конкуренцията, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, Комисия за финансов надзор, Българска народна банка, Национална здравноосигурителна каса, Сметна палата, Висш съдебен съвет и много други. Начинът, по който се избират ръководителите на тези институции, дава много ясно да се разбере дали политиките вървят към промяна. Или статуквото се бетонира и легитимира институционално властта, като с това си осигурява безпроблемен достъп до огромен финансов ресурс от ЕС.
Ако вземем само случая с начина и мотивите, с които бе сменен шефа на Сметната палата Цветан Цветков, някак си ще можем да добием представа какъв е курсът на това управление – посоката на промяна ли е или на подмяна.
С този управленски скандал, както обективно можем да го наречем, индикациите за промяна от новосформирания съюз между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, разбира се, се оказаха меко казано неубедителни. По-неопитните представители на този новосформиран модел като ПП трябваше много ясно да си дадат сметка, че се изправят срещу гигантска и добре смазана корупционна машина – разполагаща както с неограничен финансов ресурс, така и с овладени множество институции и действащи лица, чрез които осъществяват абсолютен контрол над държавата.
Изключително дългото управление на ГЕРБ е внедрено в икономическата тъкан на обществото и подобно на карцином е почти невъзможно да бъде отстранено или променено. Създаденият и побългарен модел на капитализъм по никакъв начин не може да се впише в една модерна и нова бизнес среда. Защото такава беше заявката на ПП от самото начало, че техен приоритет ще бъде честната и конкурентна бизнес среда. Това беше основният им наратив още от самото начало, защото знаеха, че бизнес средата в България е задушена, подчинена и лишена от всякаква държавна подкрепа. За никого не беше тайна, че огромни финансови потоци в България се насочват не чрез механизмите за оценка на благодатно развиващи се независими бизнеси, а чрез добре манипулирани държавни поръчки и усвояване от поставени фирми и лица на европейските субсидии.
Всички по-големи и стратегически бизнес сделки (каквито трябваше да бъдат) са лишени от всякаква финансова и капиталистична логика, която би била изгодна за България. Сделки като например „Лукойл”, АЕЦ „Белене” и частта ни в „Турски поток” показват всичко друго във финансов аспект само не и икономически рентабилни и демократично изготвени споразумения в полза на държавата. Държавата, лишена от възможността за независими оценки и съзнателно съботираща развитието на бизнеса, неуморно тръбеше, че ако не дойдат огромните финансови инжекции от ЕС, възлизащи на няколко милиарда, с нас и респективно с икономиката ни било свършено. Сякаш тези милиарди попадат в икономическия поток на страната. Така този порочен кръг отне възможността в страната ни да се създаде здрава и работеща бизнес среда.
С така наложения финансово-олигархичен модел, подчинени медии и овладяни институции, за да се случи каквато и да е промяна, управляващите партньори, с желание и воля да реализират такава, ще трябва да разбият този модел като започнат с разобличаването му.
Мненията, изразени в тази статия са тези на автора и не отразяват непременно възгледите на Epoch Times Bulgaria.
