Сезон 2024/2025 е под почетния патронаж на Н. П. Симон ван дер Бург, посланик на Кралство Нидерландия
Първият обоист на оркестъра на Ванкувър, Канада Марин Тинев пристига в София за откриването на 34-ия сезон на Нов симфоничен оркестър с произведението на Жан Франсе – Цветният часовник.
Откриването ще се състои на 20 ноември (сряда) от 19:30 часа в зала „България“ в столицата.
Марин Тинев ще участва и в изпълненото на Първата оркестрова сюита от Йохан Себастиан Бах. Във втората част на вечерта ще прозвучи последната симфония на Моцарт “Юпитер“ (№41). Диригент ще бъде Петко Димитров.
Концертът е част от Календара на културните събития на Столична община и е по инициативата на Нов симфоничен оркестър „Да си върнем музикалните таланти на България“.
Диригентът Петко Димитров и солистът Марин Тинев
Диригентът Петко Димитров е завършил консерваторията Пийбоди към университета Джон Хопкинс и Мичиганския университет. Той е бивш музикален директор на редица младежки оркестри в САЩ, понастоящем директор на ансамблите в Англо-Американско училище в София.
Марин Тинев е един от най-изявените български обоисти. Неговият стил съчетава най-доброто от френската и немската школа като в сърцевината си запазва славянската същност. Бивш първи обоист на Нов симфоничен оркестър, понастоящем е на тази позиция в симфоничния оркестъра на Ванкувър. Носител на наградите „UFAM” – Paris – 2007, “Sparda Classic Award 2010“ и „Iris Marquardt-Preis” 2012 – Германия.
Музикалната програма
Гала-концертът за откриването на 34-ия сезон на Нов симфоничен оркестър на 20 ноември в зала „България“ ще зарадва публиката със следните подбрани произведения:
- БАХ Оркестрова сюита №1 /за дървени духови, струнни и басо континуо/ BWV1066
- ЖАН ФРАНСЕ Цветният часовник /за обой и оркестър/
- МОЦАРТ Симфония №41 /Юпитер/, К.551
Баховата Сюита №1 е нотирана за два обоя, фагот, струнни и клавесин, като дървените духови инструменти понякога се третират като самостоятелно трио. В първата и последната част на увертюрата духовите инструменти просто дублират струните, за да създадат по-плътен оркестров звук, но в по-бързата средна част те се появяват няколко пъти като виртуозно трио от солисти.
Едно от най-известните и най-често изпълнявани произведения на Жан Франсе е „Цветния часовник“ ( L’Horloge de Flore). Този концерт за обой и оркестър е съставен от седем части, които се изпълняват без пауза, всяка вдъхновена от и кръстена на цвете от уникалния „Цветен часовник“, създаден от шведския ботаник Карл Линей (1707-1778), който определил поредица от специфични цветя, представящи времето на часовника според часа, в който всяко едно от тях цъфти.
Първата поява на названието „Юпитер“ на до-мажорната Симфония №41, K.551 на Волфганг Амадеус Моцарт е като подзаглавие в концертна програма с дата 12 октомври 1819 година в Единбург. Същото име се използва и малко по-късно – в програма на концерта на Лондонското филхармонично общество (26 март 1821 г. ). „Юпитер“ откриваме и в най-ранното издание на клавирното извлечение на Симфонията, публикувано в Лондон през 1832 г. Значи можем да приемем версията, че произходът на името идва от Великобритания.
