Опасността от земетресения в България

Земетръсна опасност и намаляване на сеизмичния риск за България

В сеизмично активните райони на планетата, включително и в България, земетръсните катастрофи са природните бедствия с най-висок риск. След 70-те години на миналия век земетресенията са природното бедствие, причиняващо най-сериозни щети, следвано от наводненията и тропическите циклони. Годишният риск за жертви от земетресения се оценява на 2-3 души на един милион жители (10 000-15 000 годишно).

Десетки хиляди са пострадалите от земетресението тази седмица с магнитуд на най-силния трус от 7,8 по скалата на Рихтер в тежко засегнатите Турция и Сирия, като десетки пъти повече са ранените и останалите без подслон. Много наши сграждани се включиха в своевременно инициирани дарителски кампании като тези на от фондация „Гората.бг“, Български червен кръст, онлайн платформи като „Мама Нинджа“ и други, които продължават да набират средства за пострадалите.

Зачестилите земетресения в съседна Турция предизвикват в съзнанието ни повече от тревожни мисли, защото земетресението е природно бедствие, което практически не може да бъде предсказано и предотвратено. Неговата продължителност не е голяма, но последствията са тежки.

Сеизмологичните изследвания безспорно доказват реалното високо ниво на земетръсна опасност за България. Науката дава предупреждение за опасност и оценява приблизително последствията от нея.

За съжаление, поуките от земетресенията, реализирани в началото на 20-и век, на територията на България, днес са изтрити от паметта на хората и преобладава мнението за относителна земетръсна безопасност.

В същото време не се оценява високото ниво на сеизмичния риск в следствие сеизмичната уязвимост на сградния фонд. Сеизмичен риск са очакваните загуби (жертви, ранени, разрушения в сградния фонд и др.) в следствие на сеизмична опасност. Сеизмичната опасност представлява максималните очаквани земни движения за дадена точка (място) в следствие на земетресение за даден период от време. Изразява се чрез максимално ускорение (скорост, преместване), макросеизмична интензивност и др. Тя зависи от разпределението на земетресенията около разглежданата точка, магнитудите и периодите на повторяемост на земетресенията, конкретните инженерно-геоложки условия, затихването на земните движения с разстоянието. Сеизмичната опасност е природна даденост, която не може да бъде контролирана от човека, като се представя чрез карти с очакваните сеизмични въздействия за различен период на повторяемост (или годишна вероятност за случване).

В тази смисъл няма сеизмичен риск, дори в райони с висока сеизмична опасност, ако там няма хора, сгради, съоръжения и други стопански обекти, които могат да бъдат засегнати от земетресение. Сеизмичният риск може да бъде управляван.

Земетръсна карта на България

На територията на нашата страна най-опасните сеизмични зони са Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската.

Актуална информация за последните сеизмични събития в България и околните земетръсни зони можете да намерите тук.

За недопускането на човешки жертви и тежки материални загуби държавните органи предприемат мерки, свързани с антисеизмичното строителство, спазване на строителните норми и създаване на готовност за адекватно реагиране за ликвидиране на последиците. Не трябва обаче да забравяме, че правилното поведение на всеки от нас може да бъде животоспасяващо.

Превенция на национално ниво

Въпреки широкия спектър от възможности за индивидуална защитна подготовка, голямата част от активните действия на човека за намаляване на сеизмичния риск опират до икономическия потенциал на държавата, до отделените средства за създаване и поддържане на готовността при земетресение и преодоляване на последствията от тях. Световният опит показва, че превенцията е в основата на намаляването на природните рискове.

Основни превантивни стратегии за намаляване на сеизмичния риск:

1. Създаването на адекватни карти за сеизмичната опасност е първата стъпка за намаляване на риска.
2. Регламентиране на държавно ниво (чрез съответни нормативни документи) на задачите свързани със сеизмичната опасност – сеизмичен мониторинг, оценка на сеизмичната опасност (хазарт) и сеизмичния риск.
3. Строителство, съобразено със сеизмичната опасност – антисеизмично строителство, което ще доведе до намаляване на човешките и икономическите загуби.
4. Разработка на сценарии за последствията от силни земетресения за всички урбанизирани територии – установяване на най-уязвимите места и допълнителни мерки при необходимост.
5. Ефективно градоустройствено планиране, съобразено с природните особености и наличното устройство на населеното място.
6. Повишаване готовността за посрещане последиците от силни земетресения – превантивни мерки, обучение на населението, адекватно планиране на спасителните дейности и др.
7. Ефективна система за застраховане – собствеността е не само право, но и задължение.
8. Системи за ранно предупреждение.
9. Активно взаимодействие между науката, застраховането и държавните и други ръководни органи от всички нива на управлението на страната.

Макрооценка на последствията от силно земетресение

От научна и социална гледна точка, за целите на превантивната дейност е много важно получаването на правдоподобна оценка за възможните последствия от бъдещи силни земетресения в страната. Такава прогнозна оценка може да се получи с помощта на действащия прототип на автоматизираната система ASEC, която оценява повредите в сградите и съоръженията (по брой сгради в три категории: архитектурни, конструктивни и разрушения), човешките загуби (убити и ранени) и финансовата стойност на щетите в инфраструктурата на засегнатите селища. При тези оценки не се отчитат случайните фактори или екстремалните случаи, което означава, че получаваните оценки следва да се разглеждат като най-правдоподобни в средностатистически смисъл, и следователно, може да се наблюдават отклонения от реалността до няколко пъти.

При проиграване на примера за последствията от едно максимално бъдещо земетресение (М=7, k=0.14) за района на София чрез ASEC, е установено, че най-вероятно ще бъдат засегнати около 1,9 милиона души, могат да бъдат напълно разрушени 39 000 сгради (от общо 180 000), убитите ще са над 4500 и ранените – около 20 000, при щети в инфраструктурата до 20 милиарда евро. Този пример изглежда твърде фрапантен, колкото и приблизителни да са оценките, но безусловно говори, че за страната толкова мащабно бедствие е много трудно да се преодолее в условията на една минимална готовност за това.

Моделните оценки за София не изчерпват максималните възможни последствия. Подобни последствия могат да се реализират в района на Пловдив и другите зони с М³7 и особено в югозападна България, където могат да се очакват най-силните земетресения (М³7.5 и коефициент k³0.35).

Първата крачка в превенцията е направена, когато на една маса седнат управляващи, законодатели, институции, посрещащи последствията и представители на науката – всички те готови за активни взаимодействия.

Настоящият материал е подготвен със съдействието на проф. Емил Ботев, бивш ръководител на департамента по „Сеизомология“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география на Българска академия на науките.