От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
Призракът на комунизма е използвал периода на съвременната история, за да пусне корени в нашия свят, било чрез открито тоталитарно управление или подмолна диверсия. Жестоката болшевишка революция в Русия проправя пътя на главния действащ субект на този призрак – Китайската комунистическа партия.
След Втората световна война Съветският съюз използва военната си мощ, за да наложи комунистическо управление в Източна Европа и да подкрепи ККП в борбата ѝ срещу китайското правителство. След създаването на Китайската народна република през 1949 г. ККП се превръща в лидер на световното комунистическо движение, като популяризира своята маоистка идеология по целия свят.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. КНР остава най-голямата комунистическа сила в света. Изправена пред новата геополитическа ситуация, партията възприема нов, неконфронтационен подход: запазвайки тоталитарната си политическа система, тя убеждава останалия свят да се включи в реформираната ѝ пазарна икономика. В резултат на това много западни учени, предприемачи и политици престават да разглеждат КНР като комунистически режим, смятайки, че тя е изменила на идеологическите си принципи.
Това е много далеч от истината. Въпреки че приема атрибутите на пазарна система, ККП не изоставя основните характеристики на комунизма – измама, злонамереност и противоборство – и създава режим, който използва най-пагубните и коварни методи на политическа борба, развивани в продължение на хиляди години.
Китай е дом на петхилядолетна цивилизация и великолепно традиционно наследство, които са заслужили уважението и възхищението на целия свят. ККП се възползва от тези положителни нагласи; след като завзема властта и подчинява китайския народ, тя слива понятията за китайската нация и нейния комунистически режим. ККП представя амбициите си под камуфлажа на „мирния възход“ на Китай, като по този начин затруднява международната общност да разбере истинските ѝ мотиви.
За да просперира и да пребъде, човечеството трябва да следва стандартите за поведение, определени от Създателя. Сред тях са необходимостта от поддържане на висок морал, придържане към универсалните ценности и защита на правата на хората върху тяхната лична собственост. Икономическото развитие на обществото трябва да бъде подкрепено от съответстващо ниво на морално поведение.
Но китайският комунистически режим следва диаметрално противоположен път, създавайки бързо развиващо се икономическо изчадие, което поощрява тежка морална поквара. ККП съблазнява хората с облаги, контролира ги със заплахи и ги мами с лъжи. Тя е култивирала демоничната си техника до степен, близка до съвършенство. Същността на ККП никога не се е променяла; стратегията на партията за икономическа ангажираност просто използва “ хранителните вещества от капиталистическото тяло“, за да захрани собственото си социалистическо тяло, да стабилизира властта си и да осъществи амбициите си, вместо да даде възможност на Китай да постигне истински просперитет. [1] Нейните методи пренебрегват основните етични норми и универсални ценности.
Мотивацията на злия призрак да уреди китайското „икономическо чудо“ е проста: Икономическата сила дава на режима на ККП убедителното влияние, от което се нуждае, за да диктува условията си на света. Тези подредби нямат за цел да облагодетелстват Китай или китайския народ, а по-скоро да се възползват от преклонението на хората пред парите и богатството, така че светът да се присъедини към ККП в икономическо сътрудничество и международни спогодби.
Във вътрешен план комунистическата партия управлява чрез комбинация от тирания и най-безмилостните аспекти на капитализма. Тя възнаграждава злото и наказва доброто, превръщайки най-лошите хора в най-успешните. Политиката ѝ насърчава злите страни на човешката природа, като използва атеизма, за да създаде състояние на пълна дегенерация, в което хората нямат никакви морални задръжки.
Когато действа в чужбина, ККП пропагандира идеологията на „социализма с китайски характеристики“ и предлага мощни икономически стимули като примамка, за да накара хората от свободния свят да намалят бдителността си, да изоставят моралните си принципи и да си затворят очите за огромните нарушения на човешките права и за преследването на религиите. Много политици и корпорации в западните страни предават своите ценности и се компрометират в името на печалбата, като се присъединяват към практиките на ККП.
В продължение на десетилетия свободните държави се застъпват за „ангажираност“ с ККП с надеждата, че тя ще претърпи мирна трансформация. Макар Китай наистина да претърпява известна модернизация, партията никога не се отказва от зловредната си идеология или политическа система. През последните няколко десетилетия ККП успешно и безпрепятствено подкопава моралните устои на Съединените щати и опорочава обществената воля.
Понастоящем ККП е основният проводник на комунистическия призрак и следователно най-голямата заплаха за свободните общества навсякъде по света. Дори и усилията на партията да се утвърди като водеща световна сила да не се увенчаят с пряк успех, тя все пак ще е постигнала основните си цели: да разпространи отровата на комунизма по всички краища на земята, да откаже хората от моралните им ценности и да ги накара да предадат традицията и духовното. Тя изкушава хората с икономически интереси, манипулира ги с финансови примки, прониква в политическите им системи, сплашва ги с военна сила и ги обърква с пропаганда.
Изправени пред такава голяма опасност, трябва внимателно да разглеждаме амбициите, стратегиите и тактиките на режима на ККП.
1. Амбициите на Китайската комунистическа партия да владее света
Неизменната мисия на комунизма е постоянната експанзия. ККП не се задоволява само с контрол над китайския народ; тя иска да властва над целия свят. По своето естество комунистическата партия се противопоставя на небето, земята и традициите; тя цели да разруши „стария свят“ и да премахне всички държави, нации и класи, уж в името на „освобождаването на цялото човечество“.
Но тъй като традиционната култура е дълбоко вкоренена в обществото, понякога комунизмът трябва да използва постепенен и заобиколен подход, за да я измести. В Съветския съюз Йосиф Сталин заявява необходимостта от „социализъм в една страна“, докато ККП приема „социализъм с китайски характеристики“.
За разлика от политическите партии, които споделят властта или я държат на ротационен принцип в западните демокрации, ККП има неоспорима власт. Тя определя стратегически цели за десетилетия или векове напред. Няколко години след като завзема властта през 1949 г., тя издига лозунга „да надминем Великобритания и да настигнем Америка“, който предшества Големия скок напред. По-късно, поради неблагоприятни вътрешни и международни ситуации, ККП отстъпва на заден план в продължение на десетилетия.
След клането на площад „Тиенанмън“ през 1989 г. голяма част от международната общност бойкотира китайския режим. В отговор партията прави оценка на ситуацията и стига до извода, че все още не е в състояние да се конкурира пряко със Съединените щати. Затова вместо да се опитва да заеме водеща позиция на международната сцена, тя избира да прикрива силните си страни и да изчаква. Причината за това не е, че ККП е променила целите си, а по-скоро, че тя приема различни стратегии в зависимост от промените в политическата ситуация и геополитическите тенденции. В разбирането на режима на ККП може да се каже, че комунистическият призрак използва древнокитайската хитрост „открито да ремонтира дъсчените пътища, докато тайничко напредва по скрития път Чънчан“. Първата комунистическа свръхсила е Съветският съюз, но неговата главна роля е да подпомогне възхода и съзряването на комунистически Китай.
От Първата световна война насам САЩ са най-могъщата държава на земята, която поддържа международния ред. Всяка страна, която иска да наруши този ред, трябва да срине Съединените щати, така че от гледна точка на стратегическите цели на ККП Америка е основният враг на партията. Това е така от десетилетия и ККП никога не е спирала да се подготвя за тотална офанзива срещу Съединените щати.
В книгата „Стогодишният маратон: тайната стратегия на Китай да замени Америка като световна суперсила“ експертът по национална сигурност Майкъл Пилсбъри пише, че КНР има дългосрочна стратегия за подкопаване на световния икономически и политически ред, ръководен от САЩ, и за замяната му с комунизъм до 2049 г., когато се навършват сто години от идването на власт на Китайската комунистическа партия. [2] Пилсбъри отбелязва китайския филм “ Тихата надпревара“, продуциран от Китайския университет за национална сигурност, в който се посочва, че процесът на ККП за осъществяване на нейната „велика кауза“ за господство в света „неизбежно ще се сблъсква с постоянната съпротива на хегемона САЩ“ и „това е стогодишна надпревара, която не може да бъде спряна от човешка воля“. Професор Артър Уолдрон от Университета на Пенсилвания заявява по време на изслушване в Сената през 2004 г., че Народната освободителна армия на Китай (НОАК) е единствената армия в света, която е посветена на антиамерикански операции. [3] Освен това повечето дипломатически взаимоотношения и международни дейности на ККП са насочени пряко или косвено срещу САЩ.
a. Многопластовата стратегия на ККП да подкопае и завладее САЩ
ККП е възприела цялостен подход в опита си да спечели световно господство. По отношение на идеологията тя се съревновава със Съединените щати и други демократични и свободни държави. Тя използва принудителен трансфер на технологии и кражба на интелектуална собственост, за да преодолее технологичното изоставане и да повиши икономическата си конкурентоспособност, например в производството на полупроводници, където изостава с десетилетия. Във военно отношение тя води скрита борба със Съединените щати чрез асиметрични и „неограничени военни действия“ на места като Южнокитайско море. Подкрепя Северна Корея, Иран и други враждебни режими, за да възпрепятства Съединените щати и НАТО.
В областта на дипломацията ККП насърчава проекта „Един пояс, един път“. Тя бързо разширява международното си влияние сред съседните държави, както и сред държавите в Европа, Африка, Океания и Латинска Америка. Опитва се да създаде международна коалиция и да развие сфера, ръководена от Китай, с цел да изолира Съединените щати.
ККП използва различни методи за постигане на тези цели. През 2001 г. КНР създава Шанхайската организация за сътрудничество. През 2012 г. създава мрежата за сътрудничество „16+1“ (сега наричана „17+1“) със страните от Централна и Източна Европа, а през 2015 г. – Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции. Тя си сътрудничи активно като част от икономическия блок БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и енергично насърчава международното използване на валутата си. Стреми се да контролира формулирането на промишлени стандарти (като за клетъчните мрежи 5G) и да доминира в обществения дискурс.
ККП се възползва от свободата на печата в САЩ и други западни страни, за да провежда операции на единния фронт, да разпространява пропаганда и да извършва шпионаж. Така тя се опитва да манипулира максимално Съединените щати и да наложи промяна отвътре, без да участва в конвенционални военни действия.
Агенти на ККП подкупват американски държавни служители, законодатели, дипломати и военни в оставка. Партията използва икономически интереси, за да накара американските собственици на фирми да лобират в полза на китайските комунисти и да влияят върху политиката на САЩ по отношение на Китай. Тя принуждава високотехнологични компании да сътрудничат на интернет цензурата и „Великата защитна стена“ на ККП; принуждава и стимулира много хора от китайските общности в чужбина да служат като пета колона; и прониква в западни тинк-танкове и академични катедри. Тя манипулира тези институции да упражняват автоцензура по чувствителни теми, като по този начин на практика те приемат позицията на комунистическата партия. Китайски компании, контролирани или под влиянието на ККП, инвестират значителни средства в Холивуд и развлекателната индустрия.
От една страна, ККП засилва влиянието си в различни страни, за да изолира Съединените щати, а от друга, изгражда скрита поддръжка на американска земя, за да ги подкопава отвътре. Тя развива широка мрежа от агенти и насърчава разцеплението в американското общество, което представлява сериозна вътрешна заплаха.
б. Насаждане на омраза към САЩ в подготовка за война
Преди китайските комунисти да завземат властта, те многократно хвалят Съединените щати за приятелството им с Китай и за американската демократична система. Въпреки това, след като ККП установява своя режим, тя незабавно се възползва от страданията, които Китай е преживял в съвременната си история, както и от желанието на народа за силна нация. ККП се представя за спасител на Китай, като разпалва омраза срещу Съединените щати и други държави.
Идеологията на ККП се основава на омраза; нейната интерпретация на патриотизма включва омраза към Япония, омраза към Тайван, омраза към тибетците, омраза към етническите малцинства в Синдзян, омраза към вярващите, омраза към дисидентите и най-вече омраза към Съединените щати. Сред китайските ползватели на социалните мрежи има една сентенция: „За малките проблеми е виновна Япония, а за големите – Съединените щати.“ Като насажда омраза към външни врагове, партията успява да овладее общественото недоволство по време на вътрешни кризи.
Всъщност ККП не се интересува от съдбата на китайския народ, нито от териториалната цялост на Китай и устойчивото му развитие. Трудно е да се опише колко дълбоко зъл е начинът, по който ККП преследва собствения си народ, предава суверенитета на Китай, унищожава морала и националната култура и саботира бъдещето на Китай.
Като насажда омраза към чужди държави, ККП цели, първо, да се представи като спасител на китайския народ, за да узакони бруталното си управление; второ, да използва националистическите настроения, за да отклони общественото внимание по време на криза; трето, да изгради подкрепа за амбициите на партията за експанзия; и четвърто, да използва омразата, за да създаде психологическата нагласа, необходима за бъдещи войни.
ККП насажда у младото поколение ненавист към Съединените щати, за да го използва като пионка в усилията си да измести Америка и д владее света. Когато настъпи моментът, ККП възнамерява да използва младежта на Китай, за да се промъкне при Съединените щати и съюзниците им, да участва в открит въоръжен конфликт, да води пълномащабна война и, ако възникне необходимост, да ги жертва в ядрен холокост.
Радостните реакции, изразени от голяма част от китайците след терористичните атаки от 11 септември, показват, че ККП е постигнала значителни успехи в своята пропаганда. Понастоящем на големи китайски политически и военни форуми често се срещат мнения като „Между Китай и САЩ трябва да започне война“ – още едно доказателство за успеха на ККП в насаждането на омраза към САЩ. Това е дългосрочна, постепенна мобилизация за война, съзнателно планирана и систематично провеждана.
Пропагандата на ККП не се ограничава само до границите на Китай. В международен план тя явно или открито подкрепя непочтени режими и терористични организации в борбата им срещу Съединените щати, като им предоставя финансова помощ, оръжия и оборудване, тактическо обучение и обществена подкрепа. Партията ръководи световните сили на антиамериканизма и оглавява ос от антиамерикански държави.
в. Видимото желание на ККП да унищожи САЩ
През 2008 г., докато САЩ е в икономическата криза, Пекин е домакин на най-скъпите олимпийски игри в историята. Сложил маската на благоденствието, режимът триумфира на международната сцена. По това време американската промишленост е в упадък, а страната е изправена пред икономическа криза, която се доближава до мащабите на Голямата депресия. Пред лицето на тези икономически трудности американската администрация моли Китай да помогне, като изкупи американски държавни ценни книжа. Медиите на ККП веднага започват да публикуват статии, в които се твърди, че „Америка оцелява, като взема пари назаем от нас, китайците“; „Америка върви надолу, Китай е в готовност да я замени“ и т.н. На практика всички контролирани от партията медии в Китай пубикуват такива заглавия, а идеите дори стават част от тиражираните мнения сред западните медии и академици.
След 2008 г. Съединените щати проявяват признаци на упадък в области като икономическия потенциал, военната сила и политическата стабилност. В икономически план администрацията на САЩ по онова време настоява за всеобщо здравеопазване, увеличаване на социалните помощи, поставяне на климатичните проблеми на преден план в политиката и ограничаване на конвенционалното производство. Зелената енергетика бива залята от продукти, произведени в Китай, а американското производство продължава да се обезсилва. Тези политики няма как да се противопоставят на незаконните търговски практики на КНР и масовите кражби на интелектуална собственост.
В условията на тези тенденции мнозина просто приемат тезата, че Китай е във възход, а САЩ са в упадък. Военните разходи на САЩ намаляват, а Съединените щати заемат слаба позиция в дипломацията. На политическия фронт в САЩ социалистическата идеология е във възход, демократичната система се превръща в арена на партийни дрязги. В резултат на това функциите на правителството често са затруднени. ККП сравнява този хаос с целенасочения тоталитаризъм на собствената си система, представяйки американската демокрация за посмешище.
През 2010 г. Китай изпреварва Япония и става втората по големина икономика в света. Според статистиката на Световната банка през 2014 г., ако се изчисли по паритет на покупателната способност, БВП на Китай може да е надминал този на САЩ. [4] Виждайки, че балансът на силите между Китай и САЩ се променя, и вярвайки, че упадъкът на Америка е необратим, ККП прекратява стратегията си на прикриване на силата си и изчакване. Вместо това партията открито и директно се прицелва в международния ред, ръководен от Съединените щати. Официалната позиция на ККП, медиите и експертите постепенно започват да говорят открито за експанзионистичната „китайска мечта“.
През 2012 г. по време на 18-ия си национален конгрес ККП внася идеята за изграждане на „общност със споделено бъдеще за човечеството“. През 2017 г., по време на Световния диалог на политическите партии, ККП напомня за древните представи за безбройните царства, които идват да отдадат почитта си в китайския императорски двор. ККП публично заявява желанието си да изнесе комунистическия „китайски модел“ в останалата част на света.
Стремежът на ККП да разпространява това, което нарича „китайски модел“, „китайски план“ или „китайска мъдрост“, е да поведе света и да установи нов световен ред – цел, за която се подготвя от десетилетия. Такъв нов ред би представлявал нова, страховита ос на злото, враг, който е по-опасен за свободния свят от силите на Оста през Втората световна война.
2. Стратегиите на комунистически Китай за световно господство
a. Инициативата „Един пояс, един път“е териториална експанзия под прикритието на глобализацията
През 2013 г. Пекин официално представя своята инициатива „Един пояс, един път“. Планът предвижда Китай да инвестира трилиони долари в изграждането на важна инфраструктура като пристанища, мостове, железопътни линии и енергийни съоръжения, в десетки държави с цел те да попаднат под влиянието на Китай. Това е най-големият инвестиционен проект в историята.
„Един пояс“ се отнася до икономическия пояс по Пътя на коприната, който се състои от три сухопътни компонента: от Китай през Централна Азия и Русия до Европа и Балтийско море; от северозападен Китай през Централна и Западна Азия до Персийския залив и Средиземно море; и от югозападен Китай през Индокитайския полуостров до Индийския океан.
„Един път“ се отнася до Морския път на коприната през XXI век, който е двупосочен: първият маршрут е от китайските пристанища до Южнокитайско море, през Малакския проток и през Индийския океан до Европа; вторият е насочен към южната част на Тихия океан.
Сухопътният „Един пояс“ се състои от шест икономически коридора:
- Китай-Монголия-Русия
- Новият евразийски сухопътен мост
- Китай-Централна Азия-Западна Азия
- Китай – полуостров Индокитай
- Китай-Пакистан
- Бангладеш-Китай-Индия-Мианмар
Новият евразийски сухопътен мост ще се основава на железопътни връзки между Китай и Европа, като например от Иу до Мадрид и от Ухан до Хамбург и Лион. Транспортът от Китай до Европа отнема малко повече от десет дни с железопътен транспорт в сравнение с над тридесет дни по море. Китайският железопътен експрес, който се движи по тези железопътни връзки, започва да функционира през 2011 г. и е важен компонент на „Един пояс, един път“.
Китайско-пакистанският икономически коридор е съвместен проект на двете правителства. Той включва магистрала, свързваща Кашгар в китайската провинция Синдзян с пакистанското пристанище Гвадар на брега на Индийския океан. През 2013 г. ККП получава правото да управлява пристанището, което е вратата на Пакистан към Персийския залив и Арабско море. Пристанището заема изключително важно стратегическо място, свързвайки Ормузкия проток, през който преминава 40% от световния суров петрол, с Арабско море.
Общата рамка на морския „Един път“ е изграждането на редица стратегически пристанища, за да се установи контрол върху световния морски транспорт. Във финансово стабилните държави китайските компании влизат в дялово участие или в смесени дружества. Във финансово по-слаби държави КНР инвестира големи суми на местно ниво и се стреми да получи правото да управлява техните пристанища.
През 2013 г. China Merchants Port Holdings Co. Ltd. купува 49% от капитала на Terminal Link SAS във Франция. С тази покупка компанията получава правата за опериране на петнадесет терминала в осем държави на четири континента, включително контейнерния терминал Южна Флорида в Маями и Terminal Link Houston (сега наречен Terminal Link Texas). [5]
Други пристанища и терминали, които понастоящем са под контрола на Китай, са пристанищата Антверпен и Зеебрюге в Белгия, контейнерният терминал на Суецкия канал в Египет, Кумпорт (или Амбарли) в Турция, пристанище Пирея в Гърция, терминалът Пасир Панджан в Сингапур, терминала на Евромакс в Ротердам в Нидерландия, втората фаза на терминала на пристанище Халифа в Обединените арабски емирства, пристанище Вадо в Италия, пристанище Куантан в Малайзия, пристанище Джибути в Източна Африка и Панамския канал. В допълнение към инвестициите ККП използва и дълговите капани, създадени от „Един пояс, един път“, за да получи контрол върху стратегически места, както в случая с пристанището Хамбантота в Шри Ланка, което през 2017 г. беше отдадено под наем на китайско дружество за деветдесет и девет години.
През 2018 г. ККП стартира своя цифров път на коприната с намерението да промени бъдещото развитие на интернет инфраструктурата. Цифровият път на коприната се счита за разширен етап от „Един пояс, един път“ и включва основно изграждане на оптична инфраструктура, цифрови информационни услуги, международни телекомуникации и електронна търговия. „Великата защитна стена“, която филтрира интернет трафика в Китай, се изнася към страните от „Един пояс, един път“, както и системите за масово наблюдение, които вече се използват в Китай. Освен това много от държавите, участници, не разполагат с цялостна кредитна система. ККП се стреми да въведе в тези страни своите системи за електронна търговия и електронни платежни услуги, като например Alipay, като напълно изключва западната конкуренция.
Степента на стратегическия обсег на ККП може да се види от инвестициите ѝ в глобална инфраструктура. Според доклад на „Ню Йорк Таймс“ от ноември 2018 г. ККП е изградила или изгражда повече от четиридесет тръбопровода и други инфраструктурни проекти за нефт и газ; повече от двеста моста, пътища и железопътни линии; почти двеста електроцентрали за ядрена енергия, природен газ, въглища и възобновяеми енергийни източници; както и редица големи язовири. Към момента на изготвяне на доклада ККП е инвестирала в най-малко 112 държави, повечето от които са част от инициативата „Един пояс, един път“.
С развитието на „Един пояс, един път“ усилията на режима на ККП да измести САЩ на световната сцена нарастват. Той агресивно популяризира юана като международна валута, както и собствената си кредитна система. Телекомуникационните мрежи, произведени в Китай (включително 5G), се представят като „бъдещето“ в много страни, както и високоскоростните железопътни линии, построени в Китай. Целта е в крайна сметка да се създаде пакет от стандарти, който да се контролира от ККП и да е независим от действащите западни стандарти.
В ранните етапи на „Един пояс, един път“ ККП се фокусира върху съседните държави, като достига чак до Европа. Много бързо ККП разширява обхвата си до Африка, Латинска Америка и дори до Северния ледовит океан, обхващайки целия свят. Първоначално Морският път на коприната се е състоял само от два маршрута. Третият маршрут, Полярният път на коприната, е добавен, за да се свърже Китай с Европа през Северния ледовит океан. Преди появата на „Един пояс, един път“ Китай инвестира значителни средства в страни от Африка и Латинска Америка. Сега тези държави са част от основната структура на „Един пояс, един път“, което позволява на ККП по-бързо да разшири финансовия и военния си обсег в тези континенти.
Първоначалната цел е да се изнесе излишният капацитет на Китай чрез изграждане на основна инфраструктура като железопътни линии и магистрали в други държави. Тези страни са богати на ресурси и енергия. Чрез изграждането на инфраструктура в тези държави ККП постига две вторични цели. Едната е да се отворят маршрути за доставка на китайски стоки до Европа на ниска цена; другата е да се осигури лесен достъп до стратегическите ресурси на страните, които участват в „Един пояс, един път“. Намерението на ККП е да увеличи износа на Китай, а не да помогне на държавите по протежение на „Пояса и пътя“ да създадат свои собствени производствени отрасли – ККП не би създала конкуренция за собственото си производство.
Истинската амбиция е да се използва икономическата сила като авангард за установяване на контрол върху финансовите и политическите интереси на други държави, превръщайки ги в колонии на китайския режим и пешки на световната сцена. Страничен продукт от участието в програмите на „Един пояс, един път“ е внасянето на всички вредни аспекти на комунизма: корупция, дългове и тоталитарни репресии. Проектът е измамен капан, който няма да донесе траен икономически просперитет на участниците в него.
Тези рискове тревожат много държави, като карат правителствата им да спрат или намалят участието си в „Пояса и Пътя“. В отделни случаи Пекин признава, че трябва да бъде по-прозрачен и да внесе корекции в остро критикуваните дългови капани. Въпреки това плановете на ККП не могат да бъдат подценявани. Докато западните предприятия работят на принципа на печалбата и не могат да оцелеят в нестабилни държави за повече от няколко години, плановете на партията се простират до следващия век. Тя може да търпи нестабилна международна среда в дългосрочен план, без да се съобразява с непосредствените загуби.
ККП работи за създаването на про-комунистически правителства, които да я подкрепят в ООН и други международни организации. Нейната цел е да поеме лидерството в Азия, Африка и Латинска Америка в борбата си срещу свободния свят и в крайна сметка да измести Съединените щати като световна сила номер едно. Човешките жертви не са проблем при преследването на тези цели – например партията може да принуди китайския народ да плаща за инвестиционни разходи, с които частните западни предприятия никога не биха могли да се справят. В тази война за завладяване на света не става дума колко силна е ККП на хартия, а че ККП разполага с ресурсите на стотици милиони китайци, чийто живот и препитание партията смята за своя собственост.
Според бившия главен стратег на Белия дом Стив Банън в проекта „Един пояс, един път“ китайският режим успешно е интегрирал тезите на Макиндер, Махан и Шпикман за световно господство. В статия, в която се обсъжда това становище, Андрю Шън от Азиатския глобален институт пише:
Сър Халфорд Макиндер е влиятелен британски географ/историк, който през 1904 г. твърди, че „Който владее сърцето (Централна Азия), владее световния остров (Евразия); който владее световния остров, владее света“. Неговият американски съвременник Алфред Махан е военноморски историк, който оформя стратегията на САЩ за доминиране на морските сили, разширявайки логиката на британската морска империя за контрол на морските пътища чрез контролиране на световната търговия. За разлика от него Никълъс Джон Спайкман твърди, че Римландът (крайбрежните земи, обграждащи Азия) е по-важен от Сърцевината, като по този начин „Който контролира Римланда, управлява Евразия; който управлява Евразия, контролира съдбините на света.“ [7]
Тези прозрения отразяват нарастващата тревога на западния свят срещу амбициите на ККП, илюстрирани от проекта „Един пояс, един път“.
Разбира се, амбициите на ККП не се ограничават до обхвата на „Пояса и Пътя“. Инициативата не е съсредоточена само върху получаването на права върху сухопътни маршрути, морски пътища и големи пристанища. ККП иска да се възползва от всички налични слабости по света. През последните десетилетия много страни в Азия, Африка и Латинска Америка станаха нови независими държави, създадени по пътя на деколонизацията. В тези региони се наблюдава вакуум във властта, което приканва ККП да се наложи. Новите самостоятелни държави, които някога са били част от Съветския съюз и неговите източноевропейски сателити, имат слаб суверенен контрол и също са лесна плячка за режима на ККП. Други нестабилни държави, от които западните инвеститори са склонни да стоят настрана, естествено попадат в капана на ККП. Малките страни, островните държави и слаборазвитите страни, разположени на стратегически места, са особено уязвими за амбициите на Пекин.
Дори някои държави, които някога са били твърдо в лагера на западната демокрация, се насочват към орбитата на ККП, след като изпитват трудности, свързани със слаби икономики и високи дългове. В геополитически план ККП постепенно обгражда Съединените щати, като контролира икономиките на други държави. Целта е да се омаловажи и в крайна сметка да се премахне американското влияние в тези държави, като дотогава ККП ще установи свой световен ред, съсредоточен върху комунистическата хегемония. Това не е нов подход. Той се корени в първоначалната стратегия на партията за окупиране на селските райони, за да обкръжи градовете, което я довежда до победа в Китайската гражданска война.
б. Стратегията на дипломация по периферията за отстраняване на САЩ от Азиатско-тихоокеанския регион
Мозъчните тръстове на комунистическата партия определят „периферната дипломация“ на режима като такава: „Китай съседства с четиринадесет държави по протежение на дълга сухоземна граница и гледа през морето към шест други съседни държави. Отвъд тях на изток е Азиатско-тихоокеанският регион, а на запад – Евразия. Това означава, че радиусът на разширеното китайско съседство обхваща две трети от международната политика, икономика и сигурност. По този начин рамката на дипломацията по периферията е нещо повече от обикновена регионална стратегия. … тя е наистина глобална стратегия.“ [8]
Австралия: слабото звено на Западния свят
През юни 2017 г. Fairfax Media Ltd. и Australian Broadcasting Corp. публикуват резултатите от петмесечно разследване в документалния филм „Власт и влияние: твърдата линия на меката сила на Китай“. Документалният филм, който предизвика безпокойство в целия свят, описва всеобхватното проникване и контрол на ККП върху австралийското общество. [9] Шест месеца по-късно Сам Дастиари, член на Австралийската лейбъристка партия, обявява оставката си от Сената. До оставката на Дастиари се стига след обвинения, че е приел пари от свързани с ККП китайски търговци и за изявления в подкрепа на Пекин по отношение на териториалните спорове в Южнокитайско море. Изявленията му по този важен въпрос са в противоречие с възгледите на собствената му партия. [10]
През юни 2017 г. австралийската телевизия ABC News излъчи репортаж, в който се разкриват политически дарения от свързани с Китай юридически лица, привидно предназначени да повлияят на търговските политики между Австралия и Китай. Докладът разкрива дарения на стойност над 5,5 млн. долара от свързани с Китай дружества и индивидуални дарители на Либералната и Лейбъристката партии в периода 2013-2015 г. [11] Освен това през последните години австралийски медии са подписвали договори с китайски държавни медии, като са се съгласявали да излъчват пропаганда, предоставена от китайски медии, за австралийската аудитория. [12]
През 2017 г. книгата „Тиха инвазия: влиянието на Китай в Австралия“ на автора Клайв Хамилтън е отхвърлена три пъти от австралийските издатели поради страх от ответни действия от страна на Китай. След дълги обсъждания един издател се съгласява да я отпечата. Тази цензура провокира широка загриженост сред австралийците относно влиянието на Китай в страната им. [13]
През 2015 г. Австралия позволява на китайска компания, тясно свързана с Народна освободителна армия на Китай, да получи деветдесет и девет годишен лизинг на пристанище Дарвин – морско пристанище със стратегическо военно местоположение за защита от нападения от север. Бившият заместник държавен секретар на САЩ Ричард Армитидж изразява шок от сделката и заявява, че Съединените щати са обезпокоени от развитието на ситуацията. [14]
Австралия е полигонът на ККП за изпитания на операциите на „меката сила“ в рамките на стратегията ѝ за периферна дипломация. [18] Най-новата история на проникването на китайските комунисти в Австралия датира от 2005 г., когато Джоу Уенджун, тогавашен заместник-министър на външните работи, пристига в Канбера и информира висшите служители в китайското посолство за новия дипломатически подход на ККП. Той заявява, че основната цел на включването на Австралия в по-голямата периферия на Китай е да се гарантира, че Австралия ще служи като надеждна и стабилна снабдителна база за икономическия растеж на Китай през следващите двадесет години. Задачата на присъстващите на срещата била да проучат как ККП би могла да упражнява широко влияние върху Австралия в сферата на икономиката, политиката и културата. [19]
ККП използва икономическата мощ на Китай, за да принуди Австралия да направи отстъпки по военни въпроси и въпроси, свързани с правата на човека. Стандартният подход, използван от ККП за принуждаване на другите да сътрудничат, е да се развиват персонални отношения чрез икономически ползи и едновременно с това да се създава скрита заплаха за изнудване. [20]
След дългогодишно разследване Клайв Хамилтън съобщава следното: „Австралийските институции – от нашите училища, университети и професионални асоциации до нашите медии; от индустрии като минната, селскостопанската и туристическата до стратегически активи като пристанищата и електропреносните мрежи; от нашите местни съвети и държавни администрации до нашите политически партии в Канбера – са проникнати и под влиянието на сложна система за натиск и контрол, наблюдавана от агенции, обслужващи Китайската комунистическа партия.“ [21]
След икономическата криза от 2008 г. на практика Австралия показва готовност да служи като снабдителна база на КНР поради разпространеното мнение, че Китай е спасил Австралия от рецесия. Хамилтън казва, че причината проникването и влиянието на ККП да е толкова ефективно е, че австралийците са „запленени от убеждението, че само Китай може да гарантира [техния] икономически просперитет“ и „се страхуват да се противопоставят на тормоза на Пекин“. [22]
Въпреки че са наясно с инфилтрирането и влиянието на ККП върху западното общество и особено с проникването и контрола ѝ върху китайските общности в чужбина, повечето добронамерени западняци наивно смятат, че основната цел на партията е да заглуши гласовете на критиците и на хората с различно политическо мнение. Хамилтън обаче казва, че зад действията на ККП се крият истинските ѝ амбиции: да използва китайските имигранти, за да промени рамката на австралийското общество и да накара западняците да симпатизират на КНР, за да позволи на Пекин да натрупа влияние. По този начин Австралия ще се превърне в послушник на партията в нейната цел да се превърне в азиатска, а след това и в световна суперсила. [23]
По същия начин ККП засилва влиянието си върху близката съседка на Австралия – Нова Зеландия. Ан-Мари Брейди, експерт по въпросите на китайската политика в Университета в Кентърбъри, пише в доклада „Магически оръжия: китайски дейности за политическо влияние под ръководството на Си Дзинпин“ от 2017 г., че няколко членове на новозеландския парламент, родени в Китай, имат тесни връзки с Китай и че много политици са били подкупени с огромни политически дарения от богати китайски търговци и организации на Единния фронт на ККП, като например китайски търговски асоциации в Нова Зеландия. [24] Малко след публикуването на доклада ѝ нейният офис е разбит. Преди взлома Брейди е получила анонимно заплашително писмо, в което се казва: „Ти си следващата“. [25]
ККП активно привлича на своя страна местните политици в Нова Зеландия. Например членовете на новозеландските политически партии получават луксозни подаръци по време на пътуванията си до Китай. На пенсионирани политици се предлагат високоплатени позиции в китайски компании, както и други облаги, за да ги накарат да следват директивите на партията. [26]
Стратегическата стойност на тихоокеанските островни държави
Въпреки малките си размери тихоокеанските островни държави са от голямо стратегическо значение. Макар че общата площ на сушата им е само 53 000 квадратни километра, техните икономически зони в части от океана са с обща площ 19 000 000 квадратни километра – площ, надвишаваща шест пъти размера на икономическите зони на Китай. Създаването на по-тесни връзки с тихоокеанските островни държави, които могат да служат за военноморски бази, е широко известен компонент от военната стратегия на ККП. [27] Понастоящем Тихоокеанският регион може да бъде разделен на пет сфери на влияние: американска, японска, австралийска, новозеландска и френска.
За да развие морския си потенциал в Тихия океан, ККП трябва първо да изгради добри отношения с островните държави, а след това бавно да измести американското присъствие. ККП изпреварва американската инициатива в района, като инвестира огромни суми в инфраструктурни проекти в Меланезия, Микронезия и Полинезия, както и насърчава местния туризъм и предоставя платформи за онлайн бизнес. [28]
Вследствие на мащабната финансова помощ и инвестиции от Китай арогантното поведение на служителите на ККП отразява манталитета на режима, когато той се чувства овластен – отнася се към хората от по-слабите страни така, както се отнася към китайския народ, който е под негов тоталитарен контрол. От ККП естествено не може да се очаква да спазва международните разпоредби и протокол.
По време на срещата на върха на АПЕК, проведена в края на 2018 г. в Папуа Нова Гвинея, грубото и нецивилизовано поведение на китайските официални лица шокира присъстващите. Високопоставен американски служител определя поведението на служителите на ККП като „дипломация на истерията“. Китайските официални лица прибягват до крясъци, докато обвиняват другите държави в заговор срещу Китай. Те грубо възпрепятстват журналистите да интервюират участниците във форума, проведен между китайския лидер Си Дзинпин и лидерите на тихоокеанските островни държави, като изискват от всички журналисти да се позоват на съобщението за медиите на информационната агенция Синхуа. За да предотвратят вписването на изявления, осъждащи нелоялното търговско поведение на режима на ККП, в съвместното комюнике, служителите настояват за среща с външния министър на Папуа Нова Гвинея. Министърът отхвърля искането с мотива, че трябва да остане безпристрастен. [29]
Използване на дълговете като капани за заграбване на ресурсите на Централна Азия
След разпадането на Съветския съюз ККП полага големи усилия да развие и затвърди отношенията си с централноазиатските държави Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Целта на стратегията на ККП в Централна Азия може да се разглежда от няколко гледни точки: от една страна, Централна Азия е незаобиколим сухопътен маршрут в експанзията на Китай на запад. Освен това, когато Китай изгражда инфраструктура за транспортиране на стоки, той може да разшири и търговските си интереси в Централна Азия. Второ, Китай се стреми да завладее природните ресурси, включително въглища, нефт, газ и благородни метали, които са в изобилие в тези страни. Освен това, като контролира централноазиатските държави, които са географски и културно близки до китайската провинция Синдзян, режимът може да засили контрола си върху етническите малцинства там.
ККП се превръща в най-важния фактор в Централна Азия. Международната кризисна група, мозъчен тръст със седалище в Брюксел, публикува през 2013 г. доклад, в който се казва, че Китай бързо се превръща в икономически владетел на този регион, като се възползва от социалните размирици в Централна Азия. Пекин разглежда Централна Азия като база за доставка на суровини и ресурси и като пазар за своите нискокачествени продукти на ниски цени. [30] Междувременно ККП налива и милиони щатски долари в инвестиции и помощи в Централна Азия с цел да поддържа стабилността в Синдзян.
Огромна мрежа от магистрали, железопътни линии, въздушни пътища, комуникации и петролопроводи свързва тясно Китай с Централна Азия. Китайската корпорация за пътища и мостове и нейните изпълнители отговарят за изграждането на магистрали, железопътни линии и електропроводи в Централна Азия. Те прокарват пътища по някои от най-опасните и сложни терени и изграждат нови пътища за транспортиране на китайските стоки до Европа и Близкия изток, както и до пристанищата в Пакистан и Иран. От 1992 г. до 2012 г., през двете десетилетия на дипломатически отношения между Китай и петте централноазиатски държави, общият обем на търговията между тях е нараснал стократно, изчисляват китайските държавни медии. [31]
В Централна Азия ККП насърчава инвестициите в големи държавни инфраструктурни проекти, финансирани с кредити. Някои експерти осъзнават, че подобни инвестиции могат да формират основата на нов международен ред, в който Китай ще играе доминираща роля. Погледнато от тази гледна точка, Централна Азия, подобно на Австралия, е още един изпитателен полигон за концептуалната революция в дипломатическата стратегия на ККП. [32]
Пекин е склонен да подкрепя корумпирани авторитарни лидери в страните от Централна Азия, а непрозрачните му инвестиционни проекти се считат за изгодни предимно за местните елити. В доклада на Международната кризисна група се отбелязва, че всяко от централноазиатските правителства е слабо и корумпирано, а управляваните от тях държави са изпълнени със социални и икономически безредици. [33] Големите инфраструктурни проекти, насърчавани от ККП, са свързани не само с огромни заеми, но и с официални одобрения и разрешителни, които се основават на лични интереси. Това поражда и задълбочава корупцията в тези режими.
В Узбекистан Ислам Каримов, бивш първи секретар на Комунистическата партия на Узбекската съветска социалистическа република в СССР, е президент на страната от обявяването на независимостта ѝ през 1991 г. до смъртта му през 2016 г. През 2005 г. правителствените сили влизат в сблъсъци с протестиращи в източния град Андижан, в резултат на което загиват стотици хора. ККП влиза в ролята на съюзник на Каримов, оказвайки твърда подкрепа на режимите в Узбекистан и други страни от региона в усилията им да запазят статуквото. [34]
Крехките икономики на централноазиатските държави, в съчетание с огромните инфраструктурни заеми от КНР, правят тези държави особено уязвими за попадане в дълговия капан на Китай. Туркменистан страда от тежка икономическа криза, като през 2018 г. годишната инфлация се оценява на 300%, безработицата е над 50%, има остър недостиг на храна и ширеща се корупция. През 2018 г. Китай е единственият голям купувач на туркменски газ, а също така и най-големият кредитор на външния му дълг, който възлиза на 9 млрд. долара (по оценки 30% от БВП през 2018 г.). [35] [36] В крайна сметка Туркменистан може да няма друг избор, освен да предаде находищата си на природен газ – които генерират 70% от приходите на страната – на КНР, за да изплати дълга си. [37]
През 2018 г. Таджикистан взема заем от Китай в размер на над 300 млн. долара за изграждане на електроцентрала. В замяна на това страната прехвърля лиценза за експлоатация на златна мина под контрола на КНР за времето, през което мината ще произведе достатъчно злато, за да изплати дълга. [38]
Икономиката на Киргизстан също е в опасност, тъй като мащабните инфраструктурни проекти, управлявани от КНР, също водят до попадането на държавата в дългов капан. Киргизстан вероятно ще трябва да отстъпи част от природните си ресурси, за да изплати дълга. Той също така си сътрудничи с китайските комуникационни компании Huawei и ZTE за изграждане на инструменти за цифрова комуникация с цел затягане на правителствения контрол върху хората, като същевременно оставя на режима на ККП задна вратичка за разширяване на следенето си в тези страни. [39]
Пекин се възползва от властовия вакуум след разпадането на Съветския съюз, за да навлезе в казахстанския енергиен сектор. Икономиката на Казахстан зависи от производството на суров петрол, а приходите от него се използват за закупуване на евтини китайски стоки. Ако се изключат петролните кладенци, индустриалната основа на тази страна е крехка. С навлизането на евтини китайски продукти на нейния пазар казахстанската производствена промишленост се срива. [40]
Друг мотив за експанзията на ККП в Централна Азия е да се справи с уйгурските дисиденти, живеещи в региона. Шанхайската организация за сътрудничество – регионален съюз, ръководен от Китай и Русия – позволява екстрадиция между шестте страни членки. Една страна членка може дори да изпрати свои служители в друга страна членка, за да проведат разследване. По този начин ККП разширява репресиите си срещу уйгурите в чужбина и може да арестува уйгурски дисиденти, които са намерили убежище в близки държави. [41]
Използване на ключови държави за осигуряване на стратегически ресурси
Периферната стратегия на комунистическата партия включва създаване на икономическа задлъжнялост на ключови държави, които след това се използват като база за постигане на стратегически цели в целия регион. Според мозъчните тръстове на партията ключовите държави са страни със значителна регионална мощ, които Пекин има възможност и ресурси да направлява; те нямат преки конфликти с ККП по отношение на стратегическите интереси и повечето от тях не споделят близки интереси със Съединените щати. [42] В допълнение към гореспоменатите Австралия, Казахстан и други, примери за целеви държави за китайския режим включват Иран и Бирма (известна още като Мианмар).
В Близкия изток Иран получава най-голям обем китайски инвестиции. Иран е важен производител на петрол в региона и е в идеологическа опозиция на Запада от края на 70-те години на миналия век, което го прави естествен икономически и военен партньор на КНР. Пекин поддържа тесни икономически и военни отношения с Иран от 80-те години на миналия век.
През 1991 г. Международната агенция за атомна енергия открива, че Китай е изнасял уран за Иран и че КНР и Иран са подписали тайно ядрено споразумение през 1990 г. [43] През 2002 г., когато е разкрит иранският проект за обогатяване на уран, западните петролни компании се изтеглят от страната, което дава възможност на ККП да се възползва от ситуацията и да развие по-близки отношения с Иран. [44]
Обемът на двустранната търговия между КНР и Иран нараства повече от сто пъти между 1992 и 2011 г., въпреки международните санкции срещу иранския режим. [45] Благодарение на китайската помощ Иран успява да се справи с наложената му международна изолация и да разработи широк арсенал от балистични ракети с малък и среден обсег, както и противокорабни ракети. Китайският режим също така предоставя противокорабни мини и бързоходни лодки и помага на Иран да създаде таен проект за химически оръжия. [46]
Друг ключов съсед, харесван от ККП, е Бирма, която разполага с дълга брегова линия, осигуряваща стратегически достъп до Индийския океан. ККП разглежда отварянето на канала между Китай и Бирма като стратегическа стъпка за намаляване на зависимостта от Малакския проток. [47] Тъй като бирманското военно правителство постоянно нарушава човешките права, то е изолирано от международната общност. Демократичното движение в Бирма от 1988 г. е смазано с военна сила. На следващата година на площад „Тиенанмън“ в Пекин армейски танкове откриват огън по продемократични демонстранти.
Двете авторитарни правителства, осъдени от международната общност, намират известно утеха в общата си дипломатическа съдба и оттогава поддържат близки отношения. През октомври 1989 г. Тан Шве от Бирма посещава Китай и двете страни подписват сделка за доставка на оръжие на стойност 1,4 млрд. долара. През 90-те години на ХХ в. двете страни отново подписват множество оръжейни сделки. Оборудването, което ККП е продава на Бирма, включва изтребители, патрулни кораби, танкове и бронетранспортьори, противовъздушни оръдия и ракети. По този начин китайската военна, политическа и икономическа подкрепа се превръща в спасителна линия за бирманската военна хунта в борбата ѝ за по-нататъшно оцеляване. [48]
През 2013 г. китайците инвестират 5 млрд. долара в петролопровода за суров нефт и газ Китай-Бирма, който се смята за четвъртия по големина стратегически канал за внос на нефт и газ в Китай. Въпреки че срещна силна народна съпротива, през 2017 г. той влиза в експлоатация с подкрепата на ККП. [49] Подобни инвестиции включват язовир Мийтсоне (понастоящем спрян поради местната опозиция) и медната мина Летпадаунг. През 2017 г. двустранната търговия между Китай и Бирма възлиза на 13,54 млрд. долара. Понастоящем ККП планира да създаде китайско-бирмански икономически коридор, в който 70 % от дела да се държи от китайската страна. Това включва дълбоководно пристанище за търговски достъп до Индийския океан и индустриален парк в специалната икономическа зона Кяукпю. [50] [51]
в. Стратегията в Европа: „Разделяй и владей“
По време на Студената война Европа се оказа в центъра на конфронтацията между свободния свят и комунистическия лагер. Съединените щати и западноевропейските държави поддържат тесен съюз чрез НАТО. За да вбие клин между Европа и Съединените щати, ККП възприема стратегия за разделяне и завладяване на европейските държави. Съответно партията адаптира стратегията си към местните условия, докато постепенно прониква и развива влияние в Европа. През последните години различията между Европа и Съединените щати по много важни въпроси стават все по-очевидни. ККП има своя принос за това.
По време на финансовата криза от 2008 г. ККП се възползва от по-слабите европейски икономики, които спешно имат нужда от чуждестранни инвестиции. Партията инжектира големи суми пари в тези държави в замяна на компромиси по въпроси като международното правораздаване и правата на човека. Тя използва този метод, за да създаде и разшири разделението между европейските държави, след което извлича ползите от това. Сред държавите, към които ККП се насочва, са Гърция, Испания, Италия и Унгария.
ККП инвестира сериозно в Гърция по време на кризата с държавния дълг, като разменя пари срещу политическо влияние и използва Гърция като вратичка за засилване на влиянието си в Европа. В рамките на няколко години ККП получава тридесет и пет годишна концесия за втория и третия контейнерен терминал на пристанище Пирея, най-голямото гръцко пристанище, и получава контрола върху основния претоварен център на пристанището.
През май 2017 г. Китай и Гърция подписват тригодишен план за действие, обхващащ железопътни линии, пристанища, изграждане на летищна мрежа, енергийни мрежи и инвестиции в електроцентрали. [52] Инвестициите на ККП вече имат политическа възвръщаемост. От 2016 г. насам Гърция, която е член на Европейския съюз, многократно се противопоставя на предложения на ЕС, които критикуват политиката на китайския режим и спазването на правата на човека. През август 2017 г. в коментар, публикуван от „Ню Йорк Таймс“, се казва: „Гърция прие ухажванията на Китай, своя най-пламенен и геополитически амбициозен съблазнител“. [53]
През 2012 г., когато ККП инициира това, което ще се превърне в рамката за сътрудничество „17+1“, Унгария е първата страна, която се присъединява към инициативата. Тя е и първата европейска държава, която подписва споразумение за „Един пояс, един път“ с Китай. През 2017 г. обемът на двустранната търговия между Китай и Унгария надхвърля 10 млрд. долара. Подобно на Гърция, Унгария многократно се е противопоставяла на критиките на ЕС към нарушенията на правата на човека от страна на ККП. Президентът на Чешката република нае богат китайски бизнесмен за свой личен съветник и запази дистанция от Далай Лама. [54]
Сред шестнадесетте държави, включени в рамката, единадесет са държави от ЕС, а пет са извън ЕС. Освен това много от тях имат история на комунистическо управление и са запазили идеологически и организационни следи от тези режими. Съобразяването с изискванията на ККП до известна степен е нещо естествено за посткомунистическите елити.
Европа се състои от много малки държави, което прави невъзможно за всяка една от тях да се конкурира с ККП. Партията използва този факт, за да се справя с всяко правителство поотделно, като ги сплашва да мълчат по отношение на нарушенията на човешките права и вредната външна политика на Китай.
Най-типичният пример е Норвегия. През 2010 г. норвежкият Нобелов комитет присъжда наградата за мир на китайски дисидент, който е в затвора. ККП бързо наказва Норвегия, като ѝ забранява да изнася сьомга за Китай, наред с други ответни мерки. Шест години по-късно отношенията между двете държави са „нормализирани“, но Норвегия запазва мълчание по въпросите на правата на човека в КНР. [55]
Традиционните западноевропейски сили също усещат нарастващото влияние на ККП. От 2010 г. насам преките китайски инвестиции в Германия нарастват значително. През 2019 г. КНР е най-големият търговски партньор на Германия, за четвърта поредна година. През 2016 г. инвеститори от континентален Китай и Хонконг придобиват петдесет и шест германски дружества, като инвестициите достигат най-високата си стойност от 11 млрд. евро. Тези сливания и придобивания позволяват на китайските дружества бързо да навлязат на пазара и да придобият модерни западни технологии, марки и други активи. [56] Институтът „Хувър“, американски мозъчен тръст, определя тази тактика като „инвестиционно оръжие“. [57]
Индустриалният град Дуисбург в Западна Германия се превръща в европейски транзитен център за „Един пояс, един път“. Осемдесет процента от влаковете от Китай преминават през Дуисбург, преди да се отправят към други европейски държави. Градът също така сключва договор с Huawei, за да се превърне в „интелигентен град“. Кметът на Дуисбург нарича града „китайският град на Германия“. [58]
В отношенията си с Франция ККП отдавна използва стратегията на „дипломацията на сделките“. Например, когато тогавашният лидер на партията Дзян Дзъмин посещава Франция през 1999 г., той подписва сделка за повече от две дузини самолети Airbus на обща стойност петнадесет милиарда франка. Тази мащабна продажба кара френското правителство да подкрепи приемането на Китай в Световната търговска организация.
След масовото кръвопролитие на площад „Тиенанмън“ Франция стана първата западна държава, която установява всеобхватно стратегическо партньорство с Китай. Тогавашният френски президент е първият на Запад, който се противопоставя на критиките срещу КНР на годишната конференция на Комисията по правата на човека на ООН в Женева, първият, който се застъпва категорично за отмяна на оръжейното ембарго на ЕС срещу Китай, и първият ръководител на западно правителство, който възхвалява ККП. [59] Освен това в края на 90-те и началото на 2000-те години ККП създава мащабни „Китайски културни години“ във Франция, за да популяризира комунистическата идеология под прикритието на културния обмен. [60]
Обединеното кралство, което традиционно е велика сила и важен съюзник на САЩ, е и една от най-желаните цели на ККП. На 15 септември 2016 г. британското правителство официално одобрява изграждането на АЕЦ „Хинкли Пойнт Си“ в Съмърсет, Англия. Правителството плаща за централата чрез съвместно предприятие с Китай и френски консорциум. [61]
Проектът е остро критикуван от експерти, сред които инженери, физици, еколози, експерти по Китай и бизнес анализатори, които изтъкват огромните скрити рискове, които той създава за британската национална сигурност. Ник Тимоти, бившият началник на кабинета на министър-председателя Тереза Мей, изтъква, че експертите по сигурността са „обезпокоени, че китайците биха могли да използват ролята си, за да заложат слабости в компютърните системи, които ще им позволят да спират по свое желание производството на енергия във Великобритания“. [62]
Както и в други части на света, методите, които китайският режим използва да разшири влиянието си в Европа, са всеобхватни и многобройни. Те включват придобиване на европейски високотехнологични компании; контрол върху акциите на важни пристанища; подкупване на пенсионирани политици, за да подкрепят политиката на ККП; убеждаване на синолози да възхваляват ККП; проникване в университети, мозъчни тръстове и изследователски институти и т.н. [63] В продължение на години известният британски вестник „Дейли телеграф“ публикува месечна вставка „Чайна уоч“, изготвена от англоезичното издание на контролирания от ККП „Чайна дейли“. Пекин плаща на британския вестник до 750 000 лири годишно за пускането на вложките, които съдържат статии, възхваляващи китайския режим. [64]
Дейностите на ККП в Европа предизвикват сериозни опасения сред изследователите. През 2018 г. Световният институт за обществена политика и Институтът за изследване на Китай „Меркатор“ публикуват доклад, в който се разкриват дейностите на ККП по инфилтриране в Европа. В доклада се посочва:
„Китай разполага с всеобхватен и гъвкав набор от инструменти за влияние, вариращи от явни до тайни, които се използват предимно в три сфери: политически и икономически елит, медии и обществено мнение, гражданско общество и академични среди. При разширяването на политическото си влияние Китай се възползва от едностранната отвореност на Европа. Вратата на Европа е широко отворена, докато Китай се стреми да ограничи достъпа на чужди идеи, представители и капитали.
Последиците от тези асиметрични политически отношения започват да се виждат и в Европа. Европейските държави са все по-склонни да адаптират политиките си, за да спечелят благоразположението на Китай. Политическите елити в рамките на ЕС започват да възприемат китайската реторика и интереси, включително когато те противоречат на националните и/или европейските интереси. Единството на ЕС страда от китайската тактика „разделяй и владей“, особено когато става дума за защита на либералните ценности и правата на човека. Пекин също така се възползва от „услугите“ на желаещи да му съдействат сред европейските политически и професионални среди, които с удоволствие насърчават китайските ценности и интереси. Вместо само Китай да се опитва активно да натрупва политически капитал, налице е и голямо ухажване от страна на онези политически елити в държавите – членки на ЕС, които се стремят да привлекат китайски инвестиции или да постигнат по-голямо признание в световен мащаб.“ [65]
В допълнение към политическото, икономическото и културното проникване в Европа ККП се занимава и с различни форми на шпионаж. На 22 октомври 2018 г. френският вестник „Le Figaro“ публикува ексклузивна поредица от специални репортажи, които разкриват различни шпионски дейности на ККП във Франция. Това включва използването на бизнес уебсайтове за социални мрежи, особено LinkedIn, за набиране на французи, които да предоставят информация на ККП с цел проникване в политическата, икономическата и стратегическата сфера на Франция, както и за придобиване на обширни вътрешни познания в конкретни ситуации. В доклада се казва също, че тези случаи са само върхът на айсберга на шпионските операции на ККП във Франция. [66] Целта на ККП е мащабното извличане на чувствителна информация относно френската държава и нейните икономически ресурси. Подобни шпионски дейности са извършвани и в Германия. [67]
г. „Колонизиране“ на Африка чрез „китайския модел“
След Втората световна война много африкански страни са деколонизирани и получават независимост. Постепенно регионът губи вниманието на Запада, а технологиите и капиталите се прехвърлят към Китай. Укрепена от тези ресурси, ККП прониква в африканските страни, като се внедрява в тяхната политика, икономика и общество и постепенно заменя създаденото от западните суверенни сили.
От една страна, ККП ухажва африканските държави под лозунга за подпомагане на развитието на тези страни, създавайки единен фронт срещу САЩ и други свободни държави в ООН. От друга страна, чрез икономически подкупи и военна помощ ККП безмилостно манипулира африканските правителства и опозиционни групи, контролирайки делата на африканските държави, като им налага комунистическия китайски модел и неговите идеи.
Контролираната от ККП Банка за внос и износ на Китай отпуска на африканските държави 67,2 млрд. долара в периода 2001-2010 г. На пръв поглед изглежда, че заемите не са свързани с политически условия, а лихвените проценти са сравнително ниски. Тъй като обаче в споразуменията за заем като обезпечение се използват природни ресурси, ККП на практика получава правото да добива огромни количества ресурси от тези държави.
Например заемът, отпуснат през 2003 г. на Ангола от Банката за внос и износ на Китай, използва като обезпечение суров петрол. Развива се следната ситуация, описана в книгата „Китайско сафари: по следите на експанзията на Пекин в Африка“ на Серж Мишел и Мишел Бьоре:
Китайците сондират петрола и след това го изпомпват в китайски тръбопровод, охраняван от китайски сили на път за пристанище, построено от китайци, където се товари на китайски танкери, пътуващи за Китай. Китайски работници, строят пътищата и мостовете, както и гигантския язовир, заради който са се изселили хиляди дребни собственици на земя; китайци отглеждат китайска храна, за да може другите китайци да ядат само китайски зеленчуци с вносните си китайски основни продукти; китайци въоръжават правителство, извършващо престъпления срещу хората, и китайци защитават това правителство и се застъпват за него в Съвета за сигурност на ООН. [68]
През 2016 г. Китай става най-големият търговски партньор и пряк чуждестранен инвеститор в Африка. [69] В Африка моделът на управление на ККП е остро критикуван за многобройните си злини: ниски заплати, лоши условия на труд, некачествени продукти, „тофу-драг инженеринг“ (термин, отнасящ се до лошото изпълнение на сградите в китайската провинция Съчуан, довело до много смъртни случаи след земетресението през 2008 г.), замърсяване на околната среда, подкупване на държавни служители и други корупционни практики. Минните дейности на Китай в Африка също често се сблъскват с протести от страна на местните жители.
По време на президентската си кампания през 2007 г. Майкъл Сата, бивш президент на Замбия, заявява: „Искаме китайците да си тръгнат и старите колониални владетели да се върнат. Те също експлоатираха природните ни ресурси, но поне се грижеха добре за нас. Построиха училища, научиха ни на своя език и ни донесоха британската цивилизация. … Западният капитализъм поне има човешко лице, а китайците искат само да ни експлоатират.“ [70] В Замбия китайското влияние може да се види навсякъде. Сата няма друг избор, освен да сключва сделки с ККП. При встъпването си в длъжност той веднага се среща с посланика на КНР, а през 2013 г. посещава Китай.
Судан е една от първите бази на ККП в Африка, а през последните двадесет години инвестициите на ККП в тази страна нарастват експоненциално. В допълнение към богатите петролни запаси на Судан, стратегическото пристанище на Червено море е от жизненоважно значение за плановете на ККП. През 90-те години на ХХ в., когато международната общност изолира Судан заради подкрепата му за тероризма и радикалния ислям, ККП се възползва и бързо се превръща в най-големия търговски партньор на Судан, като закупува по-голямата част от износа на петрол. [71] Инвестициите на ККП помагат на тоталитарния режим на Омар ал-Башир да оцелее и да се развие въпреки санкциите. През този период ККП също така изнася оръжия за Судан, което косвено спомага за геноцида в Дарфур, започнал през 2003 г.
В международната общност ККП играе двулична роля: докато Китай изпраща миротворчески екип към ООН, за да посредничи в конфликта в Судан, Пекин също така открито кани Башир в Китай, въпреки че той е издирван от Международния наказателен съд за престъпления срещу човечеството. ККП заявява, че независимо от това как се променя светът, независимо от ситуацията в Судан, Китай винаги ще бъде приятел на Судан. [72]
ККП полага значителни усилия да ухажва развиващите се страни. Форумът за китайско-африканско сътрудничество (FOCAC) е създаден през 2000 г., а първата му министерска конференция се провежда в Пекин. По време на тази учредителна среща тогавашният ръководител на ККП Дзян обявява облекчаване на дълга на бедните страни в Африка с 10 млрд. юана. През 2006 г., когато Пекин е домакин на срещата на върха на FOCAC, ККП не само обявява опрощаване на дълговете на четиридесет и четири държави, но и обещава 10 млрд. долара за финансиране, кредити, стипендии и различни проекти за помощ. [73] По време на срещата на върха през 2015 г. в Йоханесбург, Южна Африка, КНР обявява, че ще предостави 60 млрд. долара за работа с африканските държави за осъществяване на десет основни плана за сътрудничество. [74] На 28 август 2018 г. заместник-министърът на търговията на КНР отбелязва, че „97 % от продуктите от тридесет и три от най-слабо развитите африкански държави са с нулеви мита“. [75] На 3 септември 2018 г., по време на срещата на върха през 2018 г., ККП отново обещава, че ще предостави на Африка 60 млрд. долара безвъзмездна помощ, безлихвени заеми и капитали и инвестиции по конкретни проекти. Същевременно ККП гарантира, че за африканските държави с дипломатически отношения с Китай ще анулира междуправителствените им дългове, чийто падеж настъпва в края на 2018 г. [76]
Когато е министър-председател на Етиопия, Мелес Занави създава петгодишен план за Етиопия по примера на Китай. Организацията и структурата на управляващата по това време партия в страната – Етиопския народен революционен демократичен фронт (ЕНРДФ) – също поразително прилича на ККП. Анонимен източник от китайското външно министерство твърди, че много високопоставени служители на EPRDF са пътували до Китай, за да преминат обучение, както и че децата на много важни служители също са ходили в Китай, за да получат своето образование. Това било още по-очевидно на министерско ниво, където почти всеки чиновник четял „Избрани съчинения на Мао Дзедун“. [77]
През март 2013 г., на срещата на върха на БРИКС, етиопският министър-председател заявява, че Китай е както търговски партньор, така и модел за развитие за Етиопия. Днес Етиопия е наричана „новият Китай на Африка“. Следенето и цензурата в интернет, тоталитарният характер на правителството, медийният контрол и други подобни са излети от същия комунистически калъп като китайския. [78] КНР провежда обучения, насочени и към лидери и държавни служители от други африкански държави.
Юн Сун, съдиректор на програмата за Китай към намиращия се във Вашингтон център „Стимсън“, заявява:
„Те организираха този вид политическо обучение с три цели. Първо, че режимът на ККП е легитимен – те се опитват да покажат на света как ККП успешно управлява Китай и как този успех може да бъде възпроизведен в развиващите се страни. Второ, ККП се стреми да популяризира опита, който Китай е имал по време на своето развитие, по време на така наречения „обмен на идеи за това как да се управлява страната“. Въпреки че ККП не изнася изрично „революция“, тя със сигурност изнася своя идеологически подход. Третата цел е да се засили обменът между Китай и Африка.“ [79]
След няколко десетилетия на упорити усилия, използвайки търговията и обмена, ККП укрепва позициите си в икономиката на Африка. С помощта на икономически стимули тя подкупва редица африкански правителства, така че служителите в тези страни следват всяко указание на Пекин. Един експерт от институциите на КНР заявява: „Напредъкът на Китай през последните четиридесет години доказа, че не е необходимо да прави това, което прави Западът, за да постигне успех. … Последиците от това за Африка са отвъд всичко, което можете да си представите“. [80]
д. Навлизане в Латинска Америка
Тъй като географски се намира близо до САЩ, Латинска Америка исторически е била в сферата на влияние на САЩ. Въпреки че в средата на ХХ в., когато комунизмът залива света, в Латинска Америка се появяват редица социалистически режими, тези влияния в крайна сметка не представляват значителна заплаха за ролята на Съединените щати в региона.
След разпадането на Съветския съюз ККП се насочва към Латинска Америка. Под лозунга „сътрудничество между южните страни“ тя започва да прониква във всички сфери на обществения живот в региона, навлизайки в области като икономика, търговия, военно дело, дипломация, култура и други. Правителствата на много латиноамерикански държави, като Венецуела, Куба, Еквадор и Боливия, и без друго са враждебно настроени към Съединените щати и ККП се възползва напълно от това, когато разширява влиянието си през Тихия океан, като допълнително изостря напрежението между тези държави и Съединените щати и засилва антиамериканската им позиция.
Авантюрите на ККП в Латинска Америка далеч надхвърлят постиженията на Съветския съюз по време на Студената война. Нейната подкрепа за социалистическите и левите режими в региона създава предпоставки за дългосрочна конфронтация със Съединените щати.
Първо, ККП използва външната търговия и инвестициите, за да разшири влиянието си в Латинска Америка. Според доклад на американския мозъчен тръст „Brookings Institution“ през 2000 г. търговията на континентален Китай с Латинска Америка е възлизала на 12 млрд. долара, но до 2013 г. тя се е разраснала до над 260 млрд. долара – увеличение над двадесет пъти. Преди 2008 г. китайските кредитни ангажименти не са надхвърляли 1 млрд. долара, но през 2010 г. те са се увеличили до 37 млрд. долара. [81] От 2005 г. до 2016 г. КНР е поела ангажимент да отпусне 141 млрд. долара на латиноамериканските държави. Днес китайските заеми надвишават тези от Световната банка и Междуамериканската банка за развитие, взети заедно. През 2015 г. ККП също така обявява, че до 2025 г. ще предостави на Латинска Америка преки инвестиции в размер на 250 млрд. долара и че двустранната търговия между Китай и Латинска Америка ще достигне 500 млрд. долара.
Понастоящем Латинска Америка е втората по големина инвестиционна дестинация на Китай след Азия. [82] Китай е най-големият търговски партньор на трите най-големи икономики в Латинска Америка – Бразилия, Чили и Перу – и вторият по големина за Аржентина, Коста Рика и Куба. Със строителството на магистрали в Еквадор, пристанищни проекти в Панама и планиран оптичен кабел от Китай до Чили, влиянието на ККП в цяла Латинска Америка е очевидно. [83]
През цялото време ККП използва държавните си компании, за да превърне Латинска Америка в своя база за ресурси, включително огромните инвестиции на „Baosteel“ в Бразилия и контрола на „Shougang“ върху железните мини в Перу. ККП проявява голям интерес и към петрола на Еквадор и към петролните и златните мини на Венецуела.
Във военната област ККП засилва проникването си в Латинска Америка както по обхват, така и по дълбочина. Джордан Уилсън, изследовател в Комисията за преглед на икономиката и сигурността на САЩ и Китай, установява, че от средата на 2000 г. ККП е преминала от военни продажби на ниско ниво към военни продажби на високо ниво, като до 2010 г. износът е достигнал почти 100 млн. долара. От 2000 г. ККП значително увеличава военния си износ за латиноамериканските държави. Получатели на тези продажби на оръжие са антиамерикански режими, най-вече Венецуела. Същевременно се наблюдава увеличаване на обмена на военно обучение и на съвместните военни учения. [84]
ККП бързо развива връзките си с Латинска Америка в дипломатически, икономически, културен и военен план. През 2015 г. новите изисквания, очертани в „Бялата книга за отбраната на ККП“, изрично възлагат на Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) да „участва активно както в регионалното и международното сътрудничество в областта на сигурността и ефективно да защитава задграничните интереси на Китай“.
На дипломатическия фронт, поради стимулите и заплахите на ККП редица държави са принудени да скъсат дипломатическите си отношения с Република Китай (Тайван) и да застанат на страната на комунистически Китай. През юни 2017 г. Панама обявява, че прекратява дипломатическите си отношения с Тайван и вече признава „само един Китай“. Три години по-рано ККП започна активно да инвестира в инфраструктурата на Панама, като пристанища, железопътни линии и магистрали, с общ размер на инвестиции от около 24 млрд. долара. [85] Китай вече е придобил контрол върху двата края на Панамския канал, който е от голямо международно стратегическо значение.
Освен това ККП е инвестирала близо 30 млрд. долара в пристанището „Ла Юнион“ в Салвадор. През юли 2018 г. посланикът на САЩ в Ел Салвадор предупреди в салвадорския вестник „El Diario De Hoy“, че китайските инвестиции в пристанището имат военна цел и заслужават повишено внимание. [86]
В областта на културата до началото на 2018 г. ККП създава тридесет и девет института „Конфуций“ и единадесет класни стаи „Конфуций“ в Латинска Америка и Карибския басейн, като общият брой на записалите се надхвърля 50 000 души. [87] Институтите „Конфуций“ са определяни като институции, използвани от ККП за шпионаж, както и за предаване на комунистическата партийна култура и идеология под прикритието на традиционната китайска култура.
Разширяването и проникването на ККП в Латинска Америка е сериозна заплаха за САЩ. Чрез използване на достъпа до китайския пазар и зависимостта от икономически инвестиции и военна помощ за повлияване на политиките на латиноамериканските правителства, Китай е в състояние да ги привлече в собствената си сфера на влияние и да ги противопостави на Съединените щати. Каналите, пристанищата, железопътните линии и комуникационните съоръжения, които ККП изгражда, са важни инструменти, които ще бъдат използвани за разширяване и установяване на глобалната ѝ хегемония.
е. Нарастващите военни ресурси на ККП
С развитието на военната мощ на Китай той става все по-агресивен в зони като Южнокитайско море. През 2009 г. китайски плавателни съдове преследват и тормозят американския наблюдателен кораб „USNS Impeccable“, докато последният провежда рутинни операции в международни води. [88] Подобен инцидент се случва в международни води в Жълто море, когато китайски кораби многократно се доближават на по-малко от тридесет метра от кораба „USNS Victorious“, принуждавайки го да направи опасно внезапно спиране. [89] През септември 2018 г. китайски военен кораб прави агресивни маневри, предупреждавайки „USS Decatur“ да напусне района. Китайският кораб се приближава на четиридесет и пет метра от носа на Decatur, принуждавайки американския кораб да маневрира, за да предотврати сблъсък. [90]
ККП отдавна е разкрила военните си амбиции. Нейната стратегия е да се превърне от сухопътна в морска суперсила и впоследствие да установи хегемония и на сушата, и по вода. През 1980 г. стратегията на ККП е да провежда активна отбрана, а фокусът ѝ е главно върху защита на собствените ѝ граници. По онова време основният ѝ противник е Съветската армия. През 2013 г. Пекин превръща отбраната на границата в активна офанзива с цел разширяване на фронтовата си линия. Той внася предложение за „стратегическите нападения като важен вид активна отбрана“. [91]
В годишния си доклад до Конгреса през 2018 г. Министерството на отбраната на САЩ посочва:
„Акцентът на Китай върху морските въпроси и вниманието към мисиите, охраняващи интересите му в чужбина, все повече извеждат НОАК извън границите на Китай и непосредствената му периферия. Нарастващите амбиции на НОАК [китайските военноморски сили] – от „защита на офшорните води“ към комбинация от „защита на офшорните води“ и „защита на открито море“ – отразява разширяващия се интерес на върховното командване към по-широк оперативен обхват. Китайската военна стратегия и продължаващата реформа на НОАК отразяват изоставянето на традиционния манталитет да се развиват сухопътните войски. По подобен начин споменаването в доктрината на “ отбраната на периметъра“, която би преместила потенциални конфликти далеч от територията на Китай, подсказва, че стратезите на НОАК възнамеряват да играят все по-глобална роля.“ [92]
КНР изгражда острови и милитаризира рифови островчета в Южнокитайско море, като ги оборудва с летища, самолети и ракети. Тя укрепва три стратегически важни островчета, а именно рифовете Fiery Cross, Subi и Mischief, с противокорабни крилати ракети, ракети земя-въздух и летища. Островите по същество служат като стационарни самолетоносачи, които могат да бъдат използвани в случай на военен конфликт. На стратегическо ниво военноморските сили на НОАК са способни да преодолеят границите на островната верига, която се простира от Курилските острови на север до островите Тайван и Борнео на юг, което им дава възможност да водят бойни действия в открития океан.
Лорънс Селин, пенсиониран полковник от американската армия и военен коментатор, пише през 2018 г: „Сега Китай се опитва да разшири международното си влияние отвъд Южнокитайско море, като се свързва с подобна рамка за господство в северната част на Индийския океан. Ако на Китай бъде позволено да завърши връзката, той може да се окаже в позиция да упражнява власт над приблизително половината от световния БВП.“ [93]
Доминирането в Южнокитайско море не е въпрос на територия, а на глобална стратегия. Всяка година през Южнокитайско море преминават стоки на стойност близо 5 трилиона долара. [94] За Китай неговият Морски път на коприната започва от Южнокитайско море, и приблизително 80 % от вноса на петрол се осъществява по море. [95] След Втората световна война поддържането на мира в Южнокитайско море се пада на Съединените щати и техните съюзници, което китайският режим разглежда като голямо предизвикателство за своите цели.
M. Тейлър Фравел, доцент по политически науки в Масачузетския технологичен институт, пише, че от 1949 г. насам Китай е участвал в двадесет и три териториални спора със своите съседи. Той е разрешил седемнадесет от тези спорове. В петнадесет от тях Пекин е предложил значителни компромиси по отношение на разпределението на спорната територия. Но когато става дума за въпроси в Южнокитайско море, от 50-те години на миналия век, дори когато китайският флот е бил незначителен във военно отношение, той е възприел безкомпромисен подход и е заявил неоспорим суверенитет над региона. В други териториални спорове Китай никога не е използвал такъв категоричен език.
Фравел изброява няколко причини за твърдата позиция на Китай по въпросите на Южнокитайско море. „Китай разглежда офшорни острови като стратегически. От тези острови Китай може да претендира за юрисдикция над съседните води, които може да съдържат значителни природни ресурси, и дори за юрисдикция над някои дейности на чуждестранни военни кораби“, казва той. „Островите в Южнокитайско море могат да бъдат превърнати и в предни постове за демонстриране на военна сила. … Те могат също така да подпомогнат подводните сили на Китай, като попречат на други държави да проследяват китайските подводници, които се опитват да навлязат в западната част на Тихия океан от Южнокитайско море.“ [96]
Агресивните и експанзионистични действия на китайския режим в Южнокитайско море, особено стъпките, които той предприема през последните години, за да промени статуквото, засилват военното напрежение в региона. В отговор на това „Япония обръща тенденцията да намалява военните си разходи, докато Индия съживява спрялата военноморска модернизация“, пише през 2018 г. авторът и геостратег Брахма Челани. [97] Прикривайки усилията си с оправданието за безопасно преминаване на енергийни и товарни кораби, активната експанзия на Китай в Южнокитайско море нарушава баланса на силите в региона и увеличава възможността за военен конфликт. Геологът Скот Монтгомъри от Вашингтонския университет посочва, че „възприемането от страна на Китай на [Южнокитайско море] като въпрос на сигурност е довело до ерозия на стабилността в региона“. [98] Западните учени смятат, че китайските военни служители търсят начини да покажат силата си все по-далеч в чужбина. През 2017 г. НОАК създава първата си задгранична военна база в Джибути, на Африканския рог. [99]
Според доклад на Международния институт за стратегически изследвания от 2019 г. режимът на ККП поддържа най-голямата армия в света с два милиона души активен персонал. [100] НОАК разполага и с най-големите сухопътни сили в света, най-голям брой военни кораби, третия по големина военноморски тонаж и мащабни военновъздушни сили. Разполага с капацитет за нанасяне на ядрени удари, състоящ се от междуконтинентални балистични ракети, подводници с балистични ракети и стратегически бомбардировачи.
Военната експанзия на комунистически Китай не се ограничава само до традиционните подразделения на сухопътните, морските и въздушните сили, а напредва и в сферата на космическата и електронната война.
Китайският режим разполага и с 1,7 млн. души персонал в Народната въоръжена полиция – паравоенна организация, чиято основна задача е да поддържа вътрешния ред. Подобно на НОАК, организацията е под единното ръководство на Централната военна комисия на ККП; освен това ККП поддържа и голям брой резервни и милиционерски части. Военната доктрина на партията винаги е подчертавала значението на „народната война“. В рамките на тоталитарната система ККП може бързо да пренасочи всички налични ресурси за военна употреба в случай на война. Това означава, че ККП разполага с резерв от над един милиард души, от който може да набира огромен брой хора. Дори китайците в чужбина са фактор във военната и разузнавателната стратегия на ККП; през 2017 г. КНР приема „закон за националното разузнаване“, който изисква от всички китайски граждани да сътрудничат на Комунистическата партия, независимо къде пребивават.
В периода 1997-2007 г. БВП на Китай нараства бързо. Сухопътните сили на НОАК вече разполагат с хиляди модерни основни бойни танкове. Военноморските сили на НОАК разполагат с два самолетоносача и строят още. Деветдесет процента от изтребителите на военновъздушните сили на НОАК са от четвърто поколение, а ККП започва да въвежда изтребители от пето поколение.
В началото на 2017 г. КНР обявява увеличение на годишния си военен бюджет с 6,5%, коригирано спрямо инфлацията, до 154,3 млрд. долара. Анализът на данните от 2008 г. до 2017 г. показва, че през този период официалният военен бюджет на Пекин е нараствал средно с 8% годишно, коригирано спрямо инфлацията. [101] Наблюдатели изчисляват, че действителните военни разходи на ККП са два пъти по-големи от официално признатите. Отделно от това военната сила на режима не е напълно отразена във военните разходи, тъй като действителните му военни разходи са по-високи от публично известните данни, а ККП може да реквизира много граждански ресурси и работна сила по свое усмотрение. Цялата индустриална система може да обслужва нуждите на войната, което означава, че реалните ѝ военни възможности далеч надхвърлят официалните данни и средните разчети.
ККП използва широк спектър от шпионаж, за да настигне САЩ в областта на технологиите. Според някои оценки повече от 90% от шпионажа срещу САЩ, извършван чрез хакерски атаки, идва от КНР, а мрежите на ККП проникват в големи американски компании и армията, като крадат технологии и знания, които китайците не могат да разработят самостоятелно. [102]
ККП е изградила глобална система, състояща се от повече от тридесет навигационни спътника „Бейдоу“ (Голямата кофа), с възможности за глобално военно позициониране чрез GPS. Във връзка с това НОАК разполага с все по-съвършени дронове с бойни способности. На авиошоуто в Чжухай през 2018 г. в Китай дебютът на безпилотния самолет CH-7 Rainbow привлича вниманието на военните експерти. Серията Rainbow показва, че Китай е наваксал изоставането си в технологиите за разработване на въоръжени безпилотни летателни апарати. Голяма част от по-ранните CH-4 Rainbow се продават на военните пазари на Йордания, Ирак, Туркменистан и Пакистан – страни, на които са наложени ограничения за закупуване на въоръжени дронове от САЩ. [103] Най-новият CH-7 Rainbow в някои отношения е толкова добре оборудван, колкото и X-47B – най-добрият безпилотен самолет, който САЩ могат да предложат. [104] Видеоклип, пуснат по време на авиошоуто, симулира борба на безпилотните самолети с врага, който очевидно е американската армия. [105] Малките размери на дроновете позволяват те да бъдат изпращани от различни платформи, включително от граждански плавателни съдове, което би могло да даде на ККП предимство пред Тайван при евентуален конфликт. [106] Голям брой дронове могат да образуват клъстери под контрола на сателити и изкуствен интелект, което ги прави полезни в регионални и асиметрични конфликти.
Китайският стелт-изтребител J-20, също представен на авиосалона в Чжухай, прилича на американския F-22, а китайският J-31 е създаден по модела на F-35. Въпреки че все още изостава от американската армия в много отношения, отбранителната индустрия на КНР намалява дистанцията със САЩ в разработването на модерни изтребители.
По отношение на тактиката НОАК се фокусира върху асиметричната война. [107] Адмирал Филип Дейвидсън, командир на Индотихоокеанското командване на САЩ, описва Китай като „равностоен конкурент“. Според него Китай не се опитва да се сравнява с американската огнева мощ едно към едно, а по-скоро се опитва да настигне САЩ, като изгражда ключови асиметрични способности, включително използването на противокорабни ракети и възможности за водене на война с подводници. По тази причина той предупреждава, че „няма гаранция, че Съединените щати ще спечелят бъдещ конфликт с Китай“. [108]
Едно такова асиметрично оръжие е противокорабната балистична ракета Dongfeng 21D. Традиционно балистичните ракети се използват за доставяне на ядрени бойни глави до стационарни цели като градове и военни бази, но Dongfeng 21D е уникално оръжие, предназначено за използване срещу бойни групи на американски самолетоносачи в морето. ККП също така следва съветската стратегия от епохата на Студената война за разполагане на голям брой крилати ракети в опит да компенсира превъзходството на американския флот. През 2018 г. НОАК представя своята свръхзвукова противокорабна ракета YJ-12B със сухопътно базиране, известна като „убиец на самолетоносачи“. Тя очертава 550-километрова „зона на смъртта“ в западната част на Тихия океан, в която американските бойни групи на самолетоносачите ще бъдат уязвими на удари от ултрамалка височина.
Въоръжена с ракети като Dongfeng 21D и YJ-12, НОАК не се налага да се сравнява с ВМС на САЩ по мощ – например по броя самолетоносачите – за да може да възпрепятства достъпа им до западната част на Тихия океан.
С бързото разрастване на военната си мощ КНР се превръща в огромен износител на оръжие за авторитарните режими в света, като Северна Корея и Иран. От една страна, целта е да разшири военните си съюзи, а от друга – да противодейства на военната мощ на САЩ. За тази цел ККП насърчава омразата срещу САЩ, като търси обща кауза с други антиамерикански режими.
В същото време партийното ръководство възприема терористични военни концепции като война без ограничения. То пропагандира необходимостта от война, като казва, че „войната не е далеч от нас; тя е рожба на „китайския век“. То легитимира насилието и терора с изказвания като „смъртта е движещата сила за напредъка на историята“. Оправдава агресията с изречения „няма право на развитие без право на война“ и „развитието на една страна представлява заплаха за друга – това е основно правило на световната история“. [109]
През 2005 г. Чжу Чънху, генерал-майор и декан на Университета за национална отбрана на КНР, публично заявява, че ако САЩ се намесят във война в Тайванския проток, Китай ще използва ядрено оръжие, за да изравни със земята стотици градове в САЩ, дори ако в резултат на това бъде унищожен целият Китай на изток от Сиан (град, разположен в западния край на Китай). [110] Изявленията на Джу са направени до голяма степен с цел да се проучат реакциите на международната общност.
Важно е да се знае, че военните стратегии на ККП винаги са подчинени на политическите ѝ нужди и че военните амбиции на режима са само едно от измеренията на по-широкия му план за установяване на комунистическа хегемония над цялото земно кълбо. [111]
Препратки
1. Zhao Kejin 趙可金, “Heping fazhan daolu: moshi de tupo” 和平發展道路：模式的突破 [“The Road of Peaceful Development: A Paradigmatic Breakthrough”], People.cn, November 11, 2009, http://theory.people.com.cn/GB/10355796.html. [In Chinese]
2. Michael Pillsbury, The Hundred-Year Marathon: China’s Secret Strategy to Replace America as the Global Superpower (New York: Henry Holt and Co., 2015), chap. 5.
3. US Congress, Senate, Committee on Foreign Relations: Subcommittee on East Asian and Pacific Affairs, US–China Relations: Status of Reforms in China, 108th Cong., 1st sess., April 22, 2004, https://www.foreign.senate.gov/imo/media/doc/WaldronTestimony040422.pdf.
4. Chris Giles, “China Poised to Pass US as World’s Leading Economic Power This Year,” Financial Times, April 29, 2014, https://www.ft.com/content/d79ffff8-cfb7-11e3-9b2b-00144feabdc0.
5. “CMHI and CMA CGM Complete the Terminal Link Transaction,” CMA-CGM and CMHI, June 11, 2013, https://www.cma-cgm.com/static/News/Attachments/CMHI%20and%20CMA%20CGM%20complete%20the%20Terminal%20Link%20transaction.pdf.
6. Derek Watkins, K. K. Rebecca Lai, and Keith Bradsher, “The World, Built by China,” The New York Times, November 18, 2018, https://www.nytimes.com/interactive/2018/11/18/world/asia/world-built-by-china.html.
7. Andrew Sheng, “A Civilizational Clash With China Comes Closer,” Asia Global Institute: The University of Hong Kong, January 16, 2018, https://www.asiaglobalinstitute.hku.hk/news-post/a-civilizational-clash-with-china-comes-closer.
8. Wu Xinbo 吳心伯, “Dui zhoubian waijiao yanjiu de yixie sikao” 對周邊外交研究的一些思考 [“Reflections on the Study of Periphery Diplomacy”], World Affairs, issue 2 (2015), http://www.cas.fudan.edu.cn/picture/2328.pdf. [In Chinese]
9. Nick McKenzie and Sarah Ferguson, Power and Influence: The Hard Edge of China’s Soft Power, Australian Broadcasting Corporation, June 5, 2017, video, https://www.abc.net.au/4corners/power-and-influence-promo/8579844.
10. “Sam Dastyari Resignation: How We Got Here,” Australian Broadcasting Corporation, December 11, 2017, https://www.abc.net.au/news/2017-12-12/sam-dastyari-resignation-how-did-we-get-here/9249380.
11. Chris Uhlmann and Andrew Greene, “Chinese Donors to Australian Political Parties: Who Gave How Much?” Australian Broadcasting Corporation, June 7, 2017, https://www.abc.net.au/news/2016-08-21/china-australia-political-donations/7766654?nw=0.
12. John Fitzgerald, “China in Xi’s ‘New Era,’” Journal of Democracy, no. 29, April 2018, https://muse.jhu.edu/article/690074.
13. Tara Francis Chan, “Rejected Three Times Due to Fear of Beijing, Controversial Book on China’s Secret Influence Will Finally Be Published,” Business Insider, February 5, 2018, https://www.businessinsider.com/australian-book-on-chinas-influence-gets-publisher-2018-2.
14. Jonathan Pearlman, “US Alarm Over Aussie Port Deal With China Firm,” The Straits Times, November 19, 2015, https://www.straitstimes.com/asia/australianz/us-alarm-over-aussie-port-deal-with-china-firm.
15. Christopher Walker and Jessica Ludwig, “From ‘Soft Power’ to ‘Sharp Power’: Rising Authoritarian Influence in the Democratic World,” in Sharp Power: Rising Authoritarian Influence (Washington, DC: National Endowment for Democracy, 2017), 20, https://www.ned.org/wp-content/uploads/2017/12/Sharp-Power-Rising-Authoritarian-Influence-Full-Report.pdf.
16. “2017 Foreign Policy White Paper,” Australian government, November 23, 2017, https://www.fpwhitepaper.gov.au/foreign-policy-white-paper/overview.
17. Caitlyn Gribbin, “Malcolm Turnbull Declares He Will ‘Stand Up’ for Australia in Response to China’s Criticism,” Australian Broadcasting Corporation, December 8, 2017, https://www.abc.net.au/news/2017-12-09/malcolm-turnbull-says-he-will-stand-up-for-australia/9243274.
18. Irene Luo, “Former Chinese Diplomat on China’s Infiltration of Australia,” The Epoch Times, July 5, 2017, https://www.theepochtimes.com/former-chinese-diplomat-on-chinas-infiltration-of-australia_2264745.html.
19. Clive Hamilton, Silent Invasion: China’s Influence in Australia (Melbourne: Hardie Grant, 2018), chap. 1.
20. Ibid.
21. Ibid.
22. Ibid.
23. Ibid., chap. 3.
24. Anne-Marie Brady, “Magic Weapons: China’s Political Influence Activities Under Xi Jinping,” Wilson Center, September 16, 2017, https://www.wilsoncenter.org/sites/default/files/media/documents/article/magic_weapons.pdf.
25. Eleanor Ainge Roy, “‘I’m Being Watched’: Anne Marie Brady, the China Critic Living in Fear for Beijing,” The Guardian, January 22, 2019, https://www.theguardian.com/world/2019/jan/23/im-being-watched-anne-marie-brady-the-china-critic-living-in-fear-of-beijing.
26. Brady, “Magic Weapons.”
27. Lin Tinghui 林廷輝, “Long zai mosheng de haiyu: Zhongguo dui Taipingyang daoguo waijiao zhi kunjing” 龍在陌生海域：中國對太平洋島國外交之困境 [“The Dragon in Strange Waters: China’s Diplomatic Quagmire in the Pacific Islands”], Journal on International Relations, issue 30, p. 58, https://diplomacy.nccu.edu.tw/download.php?filename=451_b9915791.pdf&dir=archive&title=File. [In Chinese]
28. Ben Bohane, “The US Is Losing the Pacific to China,” The Wall Street Journal, June 7, 2017, https://www.wsj.com/articles/the-u-s-is-losing-the-pacific-to-china-1496853380.
29. Josh Rogin, “Inside China’s ‘Tantrum Diplomacy’ at APEC,” The Washington Post, November 20, 2018, https://www.washingtonpost.com/news/josh-rogin/wp/2018/11/20/inside-chinas-tantrum-diplomacy-at-apec.
30. International Crisis Group, “China’s Central Asia Problem,” report, no. 244, February 27, 2013, https://www.crisisgroup.org/europe-central-asia/central-asia/china-s-central-asia-problem.
31. Wu Jiao and Zhang Yunbi, “Xi Proposes a ‘New Silk Road’ With Central Asia,” China Daily, September 8, 2013, http://www.chinadaily.com.cn/sunday/2013-09/08/content_16952160.htm.
32. Raffaello Pantucci and Sarah Lain, “China’s Eurasian Pivot: The Silk Road Economic Belt,” Whitehall Papers 88, no. 1 (May 16, 2017): 1–6, https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/02681307.2016.1274603.
33. International Crisis Group, “China’s Central Asia Problem.”
34. Kong Quan 孔泉, “Zhongguo zhichi Wuzibiekesitan wei guojia anquan suo zuo nuli” 中國支持烏茲別克斯坦為國家安全所做努力 [“China Supports Uzbekistan’s Efforts for National Security”], People.cn, May 17, 2005, http://world.people.com.cn/GB/8212/14450/46162/3395401.htm. [In Chinese]
35. Benno Zogg, “Turkmenistan Reaches Its Limits With Economic and Security Challenges,” IPI Global Observatory, July 31, 2018, https://theglobalobservatory.org/2018/07/turkmenistan-limits-economic-security-challenges.
36. Jakub Jakóbowski and Mariusz Marszewski, “Crisis in Turkmenistan: A Test for China’s Policy in the Region,” Centre for Eastern Studies, August 31, 2018, https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/osw-commentary/2018-08-31/crisis-turkmenistan-a-test-chinas-policy-region-0.
37. Eiji Furukawa, “Belt and Road Debt Trap Spreads to Central Asia,” Nikkei Asian Review, August 29, 2018, https://asia.nikkei.com/Spotlight/Belt-and-Road/Belt-and-Road-debt-trap-spreads-to-Central-Asia.
38. “Tajikistan: Chinese Company Gets Gold Mine in Return for Power Plant,” Eurasianet, April 11, 2018, https://eurasianet.org/tajikistan-chinese-company-gets-gold-mine-in-return-for-power-plant.
39. Danny Anderson, “Risky Business: A Case Study of PRC Investment in Tajikistan and Kyrgyzstan,” The Jamestown Foundation, China Brief, 18, no. 14, August 10, 2018, https://jamestown.org/program/risky-business-a-case-study-of-prc-investment-in-tajikistan-and-kyrgyzstan.
40. Juan Pablo Cardenal and Heriberto Araújo, China’s Silent Army: The Pioneers, Traders, Fixers and Workers Who Are Remaking the World in Beijing’s Image, trans. Catherine Mansfield (New York: Crown Publishing Group, 2013), chap. 2.
41. Lindsey Kennedy and Nathan Paul Southern, “China Created a New Terrorist Threat by Repressing Secessionist Fervor in Its Western Frontier,” Quartz, May 31, 2017, https://qz.com/993601/china-uyghur-terrorism.
42. Xu Jin 徐進 et al., “Dazao Zhongguo zhoubian anquan de ‘zhanlue zhidian’ guojia” 打造中國周邊安全的「戰略支點」國家 [“Making ‘Strategic Pivots’ for China’s Border Security”], World Affairs 2014, no. 15 (2014): 14–23, http://cssn.cn/jjx/xk/jjx_lljjx/sjjjygjjjx/201411/W020141128513034121053.pdf. [In Chinese]
43. Therese Delpech, Iran and the Bomb: The Abdication of International Responsibility (New York: Columbia University Press, 2007), 49.
44. Cardenal and Araújo, China’s Silent Army, epilogue.
45. Seyed Reza Miraskari et al., “An Analysis of International Outsourcing in Iran–China Trade Relations,” Journal of Money and Economy, vol. 8, no. 1 (Winter 2013): 110–39, http://jme.mbri.ac.ir/files/site1/user_files_10c681/admin_t-A-10-25-59-c2da06b.pdf.
46. Scott Harold and Alireza Nader, China and Iran: Economic, Political, and Military Relations (Washington, DC: RAND Corporation, 2012), 7, https://www.rand.org/content/dam/rand/pubs/occasional_papers/2012/RAND_OP351.pdf.
47. “Raoguo ‘Maliujia kunju’ de shangye jichu — ruhe baozheng Zhong Mian youqi guandao youxiao yunying” 繞過「馬六甲困局」的商業基礎——如何保證中緬油氣管道有效運營 [“The Commercial Foundation to Bypass the ‘Malacca Dilemma’: How to Ensure the Effective Operation of the China–Myanmar Oil and Gas Pipelines”], The First Finance Daily, July 22, 2013, https://www.yicai.com/news/2877768.html. [In Chinese]
48. Bertil Lintner, “Burma and Its Neighbors,” Asia Pacific Media Services, February 1992, http://www.asiapacificms.com/papers/pdf/burma_india_china.pdf.
49. “Xianzhi liangnian hou, Zhong Mian yuanyou guandao zhongyu tongkai” 閒置兩年後 中緬原油管道終於開通 [“After Two Years of Inactivity, the China–Myanmar Crude Oil Pipeline Is Finally Opened”], BBC Chinese, April 10, 2017, https://www.bbc.com/zhongwen/simp/chinese-news-39559135. [In Chinese]
50. Zhuang Beining 莊北甯 and Che Hongliang 車宏亮, “Zhong Mian qianshu Jiaopiao shenshuigang zhuan’an kuangjia xieding” 中緬簽署皎漂深水港專案框架協定 [“China–Myanmar Signs the Framework Agreement for the Kyaukpyu Deep-Water Port Project”], Xinhuanet.com, November 8, 2018, http://www.xinhuanet.com/2018-11/08/c_1123686146.htm. [In Chinese]
51. Lu Cheng 鹿鋮, “Zhong Mian Jingji zoulang: Miandian fabiao de xinxing tujing” 中緬經濟走廊：緬甸發展的新興途徑 [“China–Myanmar Economic Corridor: An Emerging Approach to Myanmar’s Development”], Guangming Net, September 17, 2018, http://news.gmw.cn/2018-09/17/content_31210352.htm. [In Chinese]
52. Lin Ping 林坪, “Jiemi Zhongguo rui liliang (shiyi): Ouzhou zhengjie” 揭祕中國銳實力（十一）欧洲政界 [“Disclosing China’s Sharp Power (Part XI) European Politics”], Radio Free Asia, November 5, 2018, https://www.rfa.org/mandarin/ytbdzhuantixilie/zhongguochujiaoshenxiangshijie/yl-11052018102634.html. [In Chinese]
53. Jason Horowitz and Liz Alderman, “Chastised by EU, a Resentful Greece Embraces China’s Cash and Interests,” The New York Times, August 26, 2017, https://www.nytimes.com/2017/08/26/world/europe/greece-china-piraeus-alexis-tsipras.html.
54. Jan Velinger, “President’s Spokesman Lashes Out at Culture Minister for Meeting With Dalai Lama,” Radio Prague International, October 18, 2016, https://www.radio.cz/en/section/curraffrs/presidents-spokesman-lashes-out-at-culture-minister-for-meeting-with-dalai-lama.
55. Lin Ping, “Disclosing China’s Sharp Power.”
56. “Deguo lanpishu: Zhongguo zai Deguo feijinrong zhijie touzi dafu zengzhang” 德國藍皮書：中國在德國非金融直接投資大幅增長 [“German Blue Book: China’s Non-Financial Direct Investment in Germany Has Grown Substantially”], Sina.com.cn, July 9, 2017, http://mil.news.sina.com.cn/dgby/2018-07-09/doc-ihezpzwt8827910.shtml. [In Chinese]
57. Hoover Institution, Chinese Influence and American Interests: Promoting Constructive Vigilance (Stanford, CA: Hoover Institution Press, 2018), 163, https://www.hoover.org/sites/default/files/research/docs/chineseinfluence_americaninterests_fullreport_web.pdf.
58. Philip Oltermann, “Germany’s ‘China City’: How Duisburg Became Xi Jinping’s Gateway to Europe,” The Guardian, August 1, 2018, https://www.theguardian.com/cities/2018/aug/01/germanys-china-city-duisburg-became-xi-jinping-gateway-europe.
59. “Xilake: Re’ai Zhongguo de ren” 希拉克：熱愛中國的人 [“Chirac: A Man Who Loved China”], China Net, March 20, 2007, http://www.china.com.cn/international/txt/2007-03/20/content_18421202.htm. [In Chinese]
60. Various, Di jiu zhang: Tan zhan (shang) 第九章：貪戰（上）[“Chapter 9: The War of Greed (Part I)”], in Zhenshi de Jiang Zemin 真實的江澤民 [The Real Jiang Zemin], The Epoch Times, June 18, 2012, http://www.epochtimes.com/b5/12/6/18/n3615092.htm. [In Chinese]
61. Holly Watt, “Hinkley Point: The ‘Dreadful Deal’ Behind the World’s Most Expensive Power Plant,” The Guardian, December 21, 2017, https://www.theguardian.com/news/2017/dec/21/hinkley-point-c-dreadful-deal-behind-worlds-most-expensive-power-plant.
62. Nick Timothy, “The Government Is Selling Our National Security to China,” Conservative Home, October 20, 2015, http://www.conservativehome.com/thecolumnists/2015/10/nick-timothy-the-government-is-selling-our-national-security-to-china.html.
63. Lin Ping 林坪, “Jiemi Zhongguo rui liliang (shi’er): zai Ouzhou de jingji shentou” 揭祕中國銳實力（十二）在歐洲的經濟滲透 [“Disclosing China’s Sharp Power (Part XII) Economic Infiltration in Europe”], Radio Free Asia, November 12, 2018, https://www.rfa.org/mandarin/zhuanlan/zhuantixilie/zhongguochujiaoshenxiangshijie/yl-11082018122750.html; “Jiemi Zhongguo rui liliang (shisan): Ouzhou xueshu, yanlun ziyou” 揭祕中國銳實力（十三）歐洲學術、言論自由 [“Disclosing China’s Sharp Power (Part XIII) Encroachment on Academic Freedom and Freedom of Speech in Europe”], Radio Free Asia, November 12, 2018 [自由亞洲電台], https://www.rfa.org/mandarin/zhuanlan/zhuantixilie/zhongguochujiaoshenxiangshijie/MCIEU-11122018165706.html. [In Chinese]
64. Jack Hazlewood, “China Spends Big on Propaganda in Britain … but Returns Are Low,” Hong Kong Free Press, April 3, 2016, https://www.hongkongfp.com/2016/04/03/china-spends-big-on-propaganda-in-britain-but-returns-are-low.
65. Thorsten Benner et al., “Authoritarian Advance: Responding to China’s Growing Political Influence in Europe,” Global Public Policy Institute, February 2018, https://www.gppi.net/media/Benner_MERICS_2018_Authoritarian_Advance.pdf.
66. Christophe Cornevin and Jean Chichizola, “The Revelations of Le Figaro on the Chinese Spy Program That Targets France” [“Les révélations du Figaro sur le programme d’espionnage chinois qui vise la France”], Le Figaro, October 22, 2018, http://www.lefigaro.fr/actualite-france/2018/10/22/01016-20181022ARTFIG00246-les-revelations-du-figaro-sur-le-programme-d-espionnage-chinois-qui-vise-la-france.php. [In French]
67. “German Spy Agency Warns of Chinese LinkedIn Espionage,” BBC News, December 10, 2017, https://www.bbc.com/news/world-europe-42304297.
68. Serge Michel and Michel Beuret, China Safari: On the Trail of Beijing’s Expansion in Africa (New York: Nation Books, 2010), 162.
69. “China Is the Single Largest Investor in Africa,” CGTN, May 7, 2017, https://africa.cgtn.com/2017/05/07/china-is-the-single-largest-investor-in-africa.
70. “Not as Bad as They Say,” The Economist, October 1, 2011, https://www.economist.com/middle-east-and-africa/2011/10/01/not-as-bad-as-they-say.
71. Joseph Hammond, “Sudan: China’s Original Foothold in Africa,” The Diplomat, June 14, 2017, https://thediplomat.com/2017/06/sudan-chinas-original-foothold-in-africa.
72. “Beijing shengqing kuandai zao tongji de Sudan zongtong Baxier” 北京盛情款待遭通緝的蘇丹總統巴希爾 [“Beijing Shows Hospitality to the Wanted Sudanese President Bashir”], Radio France Internationale (RFI), June 29, 2011, http://cn.rfi.fr/中國/20110629-北京盛情款待遭通緝的蘇丹總統巴希爾. [In Chinese]
73. “Zhongguo de heping fazhan daolu” 中国的和平发展道路 [“China’s Path of Peaceful Development”], Information Office of the State Council, http://www.scio.gov.cn/zfbps/ndhf/2005/Document/307900/307900.htm. [In Chinese]
74. Pan Xiaotao 潘小濤, “Zhongguoren, qing zhunbei zai dasa bi” 中國人，請準備再大撒幣 [“Chinese, Get Ready to Give Out More Money”], Apple Daily, August 31, 2018, https://hk.news.appledaily.com/local/daily/article/20180831/20488504. [In Chinese]
75. Chen Haifeng 陈海峰, ed., “Shangwubu: Feizhou 33 ge zui bu fada guojia 97% de chanpin xiangshou ling guanshui” 商務部：非洲33個最不發達國家97%的產品享受零關稅 [“Ministry of Commerce: 97 Percent of Products in 33 Least-Developed Countries in Africa Enjoy Zero Tariffs”], China News, August 28, 2018, http://www.chinanews.com/gn/2018/08-28/8612256.shtml. [In Chinese]
76. Jia Ao 家傲, “Zhongguo zai xiang Feizhou dasa bi, Meiguo jingjue” 中國再向非洲大撒幣 美國警覺 [“China Gives Africa Big Bucks Again and America Gets Alert”], Radio Free Asia, September 3, 2018, https://www.rfa.org/mandarin/yataibaodao/junshiwaijiao/hc-09032018110327.html. [In Chinese]
77. Cai Linzhe 蔡臨哲, “Aisai’ebiya xuexi ‘Zhongguo moshi’” 埃塞俄比亞學習「中國模式」[“Ethiopia Is Learning the ‘Chinese Model’”], Phoenix Weekly, May 15, 2013, http://www.ifengweekly.com/detil.php?id=403. [In Chinese]
78. Andrew Harding, “Jizhe laihong: Feizhou chu le ge ‘Xin Zhongguo’” 記者來鴻：非洲出了個「新中國」[“Correspondence From Our Reporters: ‘A New China’ in Africa”], BBC Chinese, July 27, 2015, https://www.bbc.com/ukchina/simp/fooc/2015/07/150727_fooc_ethiopia_development. [In Chinese]
79. Si Yang 斯洋, “Zhengduo huayuquan, shuchu Zhongguo moshi, Zhongguo yingxiang OuMei he YaFei fangshi da butong” 爭奪話語權，輸出中國模式，中國影響歐美和亞非方式大不同 [“To Seize Discursive Power and Export the ‘Chinese Model,’ China Resorts to Different Means in Europe-America and Asia-Africa”], Voice of America, December 7, 2018, https://www.voachinese.com/a/4420434.html. [In Chinese]
80. Quan Ye 泉野, “Duihua Wang Wen: cong cheqian lun dao ‘xin zhimin zhuyi’ wuqu beihou de zhen wenti” 對話王文：從撒錢論到「新殖民主義」誤區背後的真問題 [“A Dialogue With Wang Wen: From the Theory of Spending Money to the Real Problem Behind the Misconstrued New Colonialism”], Duowei News, September 2, 2018, http://news.dwnews.com/china/news/2018-09-02/60081911_all.html. [In Chinese]
81. Ted Piccone, “The Geopolitics of China’s Rise in Latin America,” Brookings Institution, Geoeconomics and Global Issues 2 (November 2016), 4, https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2016/11/the-geopolitics-of-chinas-rise-in-latin-america_ted-piccone.pdf.
82. Megha Rajagopalan, “China’s Xi Woos Latin America With $250 Billion Investments,” Reuters, January 7, 2015, https://www.reuters.com/article/us-china-latam-idUSKBN0KH06Q20150108.
83. Alfonso Serrano, “China Fills Trump’s Empty Seat at Latin America Summit,” The New York Times, April 17, 2018, https://www.nytimes.com/2018/04/13/opinion/china-trump-pence-summit-lima-latin-america.html.
84. Jordan Wilson, “China’s Military Agreements with Argentina: A Potential New Phase in China–Latin America Defense Relations,” US–China Economic and Security Review Commission: Staff Research Report, November 5, 2015, https://www.uscc.gov/sites/default/files/Research/China%27s%20Military%20Agreements%20with%20Argentina.pdf.
85. Jin Yusen 金雨森, “Zhonggong jinqian waijiao kong chengwei zuihou yi gen daocao” 中共金錢外交恐成為最後一根稻草 [“The CCP’s Dollar Diplomacy May Be the Last Straw”], watchinese.com, July 5, 2017, https://www.watchinese.com/article/2017/23053. [In Chinese]
86. “Zhonggojng ju’e jinyuan qiang Saerwaduo, yin Meiguo youlü” 中共巨額金援搶薩爾瓦多 引美國憂慮 [“The CCP’s Huge Amount of Financial Aid to El Salvador Causes Anxiety for America”], NTD Television, August 22, 2018, http://www.ntdtv.com/xtr/gb/2018/08/23/a1388573.html. [In Chinese]
87. Huang Xiaoxiao 黃瀟瀟, “La Mei he Jialebi diqu Kongzi Xueyuan da 39 suo” 拉美和加勒比地區孔子學院達39所 [“Number of Confucius Institutes in Latin America and the Caribbeans Increases to 39”], People.cn, January 26, 2018, http://world.people.com.cn/n1/2018/0126/c1002-29788625.htm. [In Chinese]
88. “Pentagon Says Chinese Vessels Harassed US Ship,” CNN, March 9, 2009, http://www.cnn.com/2009/POLITICS/03/09/us.navy.china/index.html.
89. Barbara Starr, “Chinese Boats Harassed US Ship, Officials Say,” CNN, May 5, 2009, http://edition.cnn.com/2009/WORLD/asiapcf/05/05/china.maritime.harassment/index.html.
90. Barbara Starr, Ryan Browne, and Brad Lendon, “Chinese Warship in ‘Unsafe’ Encounter With US Destroyer, Amid Rising US-China Tensions,” CNN, October 1, 2018, https://www.cnn.com/2018/10/01/politics/china-us-warship-unsafe-encounter/index.html.
91. Military Strategy Research Department of the Academy of Military Science, Zhanlue xue 戰略學 [Strategic Studies], (Beijing: Military Science Publishing House, 2013), 47. [In Chinese]
92. Office of the Secretary of Defense, Annual Report to Congress: Military and Security Developments Involving the People’s Republic of China 2018 (Washington DC: US Department of Defense, May 16, 2018), 46–47, https://media.defense.gov/2018/Aug/16/2001955282/-1/-1/1/2018-CHINA-MILITARY-POWER-REPORT.PDF.
93. Lawrence Sellin, “The US Needs a New Plan to Address Chinese Power in Southern Asia,” The Daily Caller, June 5, 2018, https://dailycaller.com/2018/06/05/afghanistan-pakistan-america-china/.
94. Panos Mourdoukoutas, “China Will Lose The South China Sea Game,” Forbes, July 1, 2018, https://www.forbes.com/sites/panosmourdoukoutas/2018/07/01/china-will-lose-the-south-china-sea-game/#5783cad73575.
95. Michael Lelyveld, “China’s Oil Import Dependence Climbs as Output Falls,” Radio Free Asia, December 4, 2017, https://www.rfa.org/english/commentaries/energy_watch/chinas-oil-import-dependence-climbs-as-output-falls-12042017102429.html.
96. M. Taylor Fravel, “Why Does China Care So Much About the South China Sea? Here Are 5 Reasons,” The Washington Post, July 13, 2016, https://www.washingtonpost.com/news/monkey-cage/wp/2016/07/13/why-does-china-care-so-much-about-the-south-china-sea-here-are-5-reasons.
97. Brahma Chellaney, “Why the South China Sea Is Critical to Security,” The Japan Times, March 26, 2018, https://www.japantimes.co.jp/opinion/2018/03/26/commentary/world-commentary/south-china-sea-critical-security/#.XAnOBBNKiF1.
98. Scott Montgomery, “Oil, History, and the South China Sea: A Dangerous Mix,” Global Policy, August 7, 2018, https://www.globalpolicyjournal.com/blog/07/08/2018/oil-history-and-south-china-sea-dangerous-mix.
99. Hal Brands, “China’s Master Plan: A Global Military Threat,” The Japan Times, June 12, 2018, https://www.japantimes.co.jp/opinion/2018/06/12/commentary/world-commentary/chinas-master-plan-global-military-threat/#.W9JPPBNKj5V.
100. Joel Wuthnow, “China’s Other Army: The People’s Armed Police in an Era of Reform,” Center for the Study of Chinese Military Affairs, Institute for National Strategic Studies, China Strategic Perspectives 14 (Washington DC: National Defense University Press, April 2019), https://inss.ndu.edu/Portals/82/China%20SP%2014%20Final%20for%20Web.pdf.
101. US Department of Defense, Office of the Secretary of Defense, Annual Report to Congress: Military and Security Developments Involving the People’s Republic of China 2018, May 16, 2018, https://media.defense.gov/2018/Aug/16/2001955282/-1/-1/1/2018-CHINA-MILITARY-POWER-REPORT.PDF.
102. David E. Sanger, “US Blames China’s Military Directly for Cyberattacks,” The New York Times, May 6, 2013, http://www.nytimes.com/2013/05/07/world/asia/us-accuses-chinas-military-in-cyberattacks.html.
103. Sharon Weinberger, “China Has Already Won the Drone Wars,” Foreign Policy, May 10, 2018, https://foreignpolicy.com/2018/05/10/china-trump-middle-east-drone-wars/.
104. Rick Joe, “China’s Air Force on the Rise: Zhuhai Airshow 2018,” The Diplomat, November 13, 2018, https://thediplomat.com/2018/11/chinas-air-force-on-the-rise-zhuhai-airshow-2018/.
105. Huang Yuxiang 黃宇翔, “Zhongguo wurenzhanji jingyan Zhuhai Hangzhan liangxiang, jiaxiang di shi Meiguo” 中國無人戰機驚豔珠海航展亮相假想敵是美國 [“Chinese Drones, Whose Target Is America, Stun the Audience at Zhuhai Air Show”], Asia Weekly, vol. 32, issue 46 (November 25, 2018), https://www.yzzk.com/cfm/blogger3.cfm?id=1542252826622&author=%E9%BB%83%E5%AE%87%E7%BF%94. [In Chinese]
106. Ibid.
107. Peter Navarro, Crouching Tiger: What China’s Militarism Means for the World (New York: Prometheus Books, 2015).
108. Steven Lee Myers, “With Ships and Missiles, China Is Ready to Challenge US Navy in Pacific,” The New York Times, August 29, 2018, https://www.nytimes.com/2018/08/29/world/asia/china-navy-aircraft-carrier-pacific.html.
109. San Renxing 三人行, “Ping xuexinggongsi de mori fengkuangdu” 評血腥公司的末日瘋狂賭 [“On the Bloody Company’s Mad Doomsday Gambling”], The Epoch Times, August 1, 2005, http://www.epochtimes.com/b5/5/8/1/n1003911.htm and http://www.epochtimes.com/b5/5/8/2/n1004823.htm [In Chinese]; and Li Tianxiao, “Shen yao Zhonggong wang, bi xian shi qi kuang” 神要中共亡 必先使其狂 [“If God Wants the CCP to Die, He Will Make It Go Mad First”], The Epoch Times, August 17, 2005, http://www.epochtimes.com/gb/5/8/17/n1021109.htm. [In Chinese]
110. Jonathan Watts, “Chinese General Warns of Nuclear Risk to US,” The Guardian, July 15, 2005, https://www.theguardian.com/world/2005/jul/16/china.jonathanwatts.
111. Pillsbury, The Hundred-Year Marathon, chap. 2.
