„Като твой брат и близък те уверявам, че те разбирам и ти съчувствам от цялото си сърце. Познавам всичките ти добри качества като петте си пръста.“
През 1886 г. Антон Чехов (1860-1904) пише тези думи в писмо до по-големия си брат Николай (1858-1889). Млaдият Чехов, смятан днес за майстор на късия разказ и опитен драматург, пише това писмо от загриженост заради алкохолизма на брат си и неуспеха му да развие своите художествени и литературни дарби.
Писмото отразява литературния талант на самия Чехов. Той успява да бъде рязък, честен, хумористичен, грижовен, любящ и строг. Чехов пише:
„Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират“. Но дори Гьоте и Нютон не се оплакват от това. Христос го е правел, вярно, но той е говорел за учението си, а не за егото си. Хората те разбират твърде добре. Ако не разбираш себе си, тогава никой друг не е виновен за това“.
Със сигурност всички сме чували някой приятел или член на семейството да изказва подобно недоволство.
Докато призовава Николай да „счупи бутилката [си] с водка, да легне на дивана и да вземе книга“, препоръчвайки творба на Тургенев, Чехов посочва, че в основата на неразположението и липсата на успех на Николай е неговата „крайна липса на култура“. След това той изброява осем признака на цивилизования човек, заедно с някои примери.
Осемте основи
Чехов внушава на Николай, че ако се опита да стане по-културен, несигурността и лошите му навици може да изчезнат. Този лек срещу алкохолизма днес може да ни се стори необичаен и обречен на неуспех, но когато се замислим върху тезите на Чехов за това как се държат цивилизованите хора, откриваме някои истини. Ето осемте точки на неговото описание на цивилизованите хора:
1. Те уважават индивида и затова винаги са снизходителни, нежни, вежливи и отстъпчиви
2. Състраданието им се простира отвъд просяците и котките
3. Те уважават собствеността на другите и затова плащат дълговете си
4. Те са откровени и се страхуват от лъжата като от чума
5. Те не се принизяват, само за да предизвикат съчувствие
6. Те не се занимават със суетни неща
7. Ако имат талант, те го уважават
8. Те развиват естетическата си чувствителност
Пояснения
С изключение на точка 3, Чехов разяснява тези откровения по отношение на цивилизованите хора. Когато например споменава за „естетическа чувствителност“, той разширява определението отвъд изкуствата до действията в ежедневието. За цивилизованите хора той пише: „Те не могат да издържат да заспят напълно облечени, да видят процеп в стената, в който гъмжи от дървеници, да дишат гнил въздух, да ходят по под, обсипан с плюнки, или да се хранят от нафтова печка. Опитват се всячески да укротят и облагородят сексуалния си инстинкт…“
Под „суетни неща“ Чехов има предвид лудешкото забавление със знаменитости, хваленето с известни познати и показността в говоренето и поведението. По отношение на онези, които „се принизяват само за да предизвикат съчувствие“, той казва на Николай, че трябва да избягва да си играе със сърцата и емоциите на другите, като хленчи или се оплаква, че това „е вулгарно, фалшиво и остаряло“.
В точка 4 – неговата строга препоръка за казване на истината, Чехов коментира, че цивилизованите хора „умеят да си държат устата затворена и не налагат на хората непоискани признания. От уважение към ушите на другите те по-често мълчат, отколкото говорят.“
Параграфът на Чехов за състраданието, напомня на Николай и на всички нас, че загрижеността за благополучието на другите надхвърля сантименталното, че то е нещо повече от някаква мимолетна емоция и изисква задължение и отговорност. „Ако например Пьотр знае, че баща му и майка му посивяват и губят съня си от това, че виждат своя Пьотр толкова рядко (и го виждат пиян, когато се появи), тогава той би трябвало да се втурне към дома им, пращайки пиенето на водка по дяволите“. Истинското състрадание, сякаш казва Чехов, означава да се откажем от манията по себе си и да се съсредоточим върху другите.
Универсални основи
Много от точките в списъка на Чехов са толкова стари, колкото и самата западна цивилизация. Гражданите на Римската република биха кимнали в знак на съгласие с предупреждението му срещу вулгарността и показността. Средновековните рицари биха разбрали напълно идеята за уважение към таланта, защото „жертват комфорта, виното, жените и суетата“, за да последват призванието си.
Придворните от Ренесанса, основателите на Америка, дамите и джентълмените от Викторианската епоха – обичаите на тези хора са се различавали значително, но основата на учтивостта, върху която са се крепели тези обичаи, може да се открие в наставленията на Чехов. И подобно на правилата, спазвани от нашите далечни предци, наблюденията на Чехов за това какво представлява цивилизованото поведение надхвърлят познанията за поезия, живопис или музика, или някакво бегло практикуване на етикет.
„Не – както казва на брат си – Ако искаш да си цивилизован и да не падаш под нивото на средата, към която принадлежиш, не е достатъчно да прочетеш „Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ и да научиш наизуст един монолог от „Фауст“… Трябва да работиш постоянно, денем и нощем. Не трябва да спираш да четеш, да се задълбочаваш, да упражняваш волята си. Всеки час е ценен.“
Да „работиш постоянно, ден и нощ“ – което означава ежедневно да поддържаш цивилизования живот – е дълбоко прозрение, което често се пренебрегва не само в нашето бързо променящо се време, но и в историята. Древните римляни, например, са отличен пример за народ, чиито древни и мъдри основи за оцеляване и успех, като силни семейства и строги граждански задължения, са изчерпани с течение на времето, което става причина империята да се разпадне и загине.
По-близко до нашето време е Първата световна война – катастрофа с последици, които се отразяват и до днес, катастрофа, която отчасти се дължи на това, че тогавашните лидери не са работили денонощно, за да поддържат цивилизацията. Вместо да обмислят възможните последици от подобна война за европейската култура като цяло, монарсите и политиците се съсредоточават върху по-тесните интереси на своите държави. Резултатът е конфликт, който завинаги променя както Европа, така и света.
Уроци и въпроси
За съжаление Николай не успява да се вслуша в предупрежденията и насърченията от писмото на брат си. Той умира три години по-късно от туберкулоза и от пристрастяването си към водката. Антон Чехов също умира от туберкулоза на сравнително млада възраст, но не и преди да даде на света множество разкази, пиеси и комедийни скечове.
Ако разгледаме живота и смъртта на Николай – таланта му на художник, битката му с алкохола, дните, прекарани като скитник по московските улици – ще видим още по-ясно мъдростта в писмото на Чехов. Отчасти заради пристрастяването си Николай не може, или не иска да следва заръките на брат си, което води до провала му като художник и ранната му смърт.
Размислите на Чехов за това какво означава да живееш като цивилизован човек също могат да ни послужат като огледало, като отражението ни в него повдига определени въпроси.
Дали сме снизходителни, нежни и вежливи към другите? Истинско ли е състраданието ни, или е измислено – или го задържаме за специални случаи и познати получатели? Изплащаме ли дълговете си? Истински ли сме или се занимаваме с лъжи? Играем ли ролята на жертва, търсейки съчувствие у другите? Уважаваме ли талантите си, като работим усилено, за да ги запазим и усъвършенстваме? Възпитаваме ли естетическа чувствителност в начина, по който живеем?
А ако зададем подобни въпроси на културата ни като цяло? Въз основа на идейната платформа на Чехов, ние цивилизовани хора ли сме? Или ще бъдем, подобно на Николай, причинители на собственото си унищожение?
В продължение на 20 години Джеф Миник, баща и дядо, преподава история, литература и латински език в семинарна форма на ученици, обучаващи се в домашна среда, в Ашвил, Северна Каролина, САЩ. Автор е на два романа „Аманда Бел“ („Amanda Bell“) и „Прах върху крилете им“ („Dust on Their Wings“), както и на две нехудожествени произведения – „Уча се“ („Learning as I Go“) и „Филмите правят човека“ („Movies Make the Man“). Към момента, Джеф Миник живее и пише във Фронт Роял, Вашингтон и развива блога си JeffMinick.com.
