С болка за унизената българска култура
„ Културата е чудото, чрез което човешкият вид извисява и продължава своето съществуване”, писа през 1989 г. в предговора към една от своите книги големият поет и преводач Николай Кънчев (1925 – 2007).
Да, но 35 години след този текст се убедихме, че на културата у нас не се гледа като „чудо, което извисява”. Тя, културата, за онези от нашите управници, които са неуки и бездуховни, е вече „последната дупка на кавала”. Ние сме с най-мизерния бюджет за култура и първи по рушене и съсипване.
И тази разрушителна тенденция се засили особено след като ГЕРБ завзе властта. Поредицата необмислени реформи на кабинетите на Костов и особено трите разрушителни управления на „еднокнижника от Банкя” за кратко време разрушиха граденото с десетилетия от държавата и нейните творци. Тук ще спомена и друга поредица – от некадърни министри, начело с Вежди Рашидов. А закриването на театри, филхармонии, оркестри, ансамбли, библиотеки, музеи, галерии, културни центрове, фестивали, което се извърши преди време у нас, в европейска България, беше без прецедент в Европа и света. Защото да затвориш театър или музей е все едно да разрушиш храм. Равно е на престъпление, на голям грях, за който няма прошка!
Днес дори в азиатски страни като Турция, Дубай, Южна Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската култура бе доскоро непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри (строят се разкошни сгради – дворци за тях), основават се конкурси и фестивали на голямата музика, докато у нас вече всичко безжалостно се руши.
Руши се и заради системата на финансиране и управление, заради неподдържаната от държавата база – неремонтирани ог години, дори рушащи се сгради. И най- вече заради невероятно обидните бюджети! Защото 0,3 на сто – това е направо подигравка, след като при соца – бюджетът беше 10 пъти по-голям, 3 на сто. След като във всички бивши соц-страни и на Балканите, включително и в Анадола няма подобна мизерия като у нас вече от години!…
Сещам се сега за един пример, за последното издание на фестивала „Енеску” в Букурещ с неговия еднократен бюджет от 20 000 000 евро, докато нашите два най-важни форуми на голямата музика – „Мартенските дни“ в Русе и „Софийските седмици“ кретат с жалките 150–200 хиляди eвро! Да, стигнахме дотук!
Да си спомним за близкото минало. Конкретно за държавата (дори и в престъпен социалистически режим!) и културата. Да си спомним и за граденото през гладните следвоенни години. Та тогава театър и симфоничен оркестър имаше във всеки по- голям град (в това число и в Хасково и Кърджали, а опери имаше във Враца, Сливен и Плевен!), а наскоро в стар брой на списание „Театър” открих, че държавни драматични театри е имало, представете си, дори в градчета като Троян и Нови Пазар и през 1959 г. те са участвали в Националния преглед на българските драматични театри. А сега? За подобни прегледи, които са необходими в творчески план, не може и да мечтаем. Повечето от театрите, оперите и оркестрите са пред фалит и не могат да работят нормално.
Заплатите на нашите артисти, музиканти, оперни певци са направо мизерни, на повечето места са много по-ниски от средната и стигат до минимална заплата. Да, в пъти по-ниско от тези на колегите им от Румъния, Сърбия и останалите балкански, да не говорим за европейските страни. А нашата култура, както знаем, превъзхожда културата на редица държави от Запада. И наистина, възможно ли е един оперен артист, един диригент или един инструменталист, с високо образование и талант, да получава в пъти по-малко от военните и полицаите, да речем!
И така рушенето се извърши по два начина – чрез пряко затваряне (както стана с много първокласни състави, дори с филхармониите на Пловдив, Варна и Русе и Операта в Плевен ), или чрез глупостта „делегирани бюджети” на ГЕРБ (безумие без прецедент в света!), което доведе ако не до постепенното им затваряне, до упадъка им. И наистина, редица от институтите (все още съществуващите) са вече в упадък и криза. Част от тях (като например големите опери на Пловдив и Варна) нямат свои сгради, а тези които имат, нямат пари за ремонт, както е в Русе.
И още нещо скандално: цели 10 години Пловдив е без концертна зала! Затова пък се построиха премного спортни зали, страшно скъпи арени, безброй стадиони, игрища, басейни с олимпийски размери дори и в селата! И се проектират други нови. Нов стадион на ЦСКА за милиарди! През дългото си „мъдро” и „градивно” управление, неуморният строител на магистрали и спортни обекти Б. Б., не влезе нито веднъж в Операта или в зала „България”, не взе пример от своя учител Тато, който обичаше театъра и влизаше и в тези две зали…
И пак ще цитирам, въпросния Рашидов, защото именно той бе продукт на тази власт. Да, тази нелепа фигура (дори в соц-а не можеше да има такава, тогава в културата, все пак, имаше критерии и висок професионализъм!) най-нагло и безотговорно заяви, че в Италия имало само 5 опери и те не били на държавна издръжка. Горкият той или не знаеше или просто се правеше, че не знае каква е ситуацията в Италия, където има оперни театри във всеки град, както и в Европа. А в Германия например дори и в малките градове има симфонични оркестри. А в качеството си на министър той официално заяви: „Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския данъкоплатец!”. Искаше да закрие дори… отличната Старозагорска опера (център на единствения оперен фестивал на Балканите!), Националната оперета, уникалното балетно студио „Арабеск”, Великотърновския музикално-драматичен театър. Не по-добри от него бяха и Ало-Банов, Просто Наско и Найден Т.
Да, в това министерство нещата не вървят вече години наред. Преди у нас имаше отделни дирекции „Театър” и „Музика” със сериозни специалисти, които наблюдаваха отблизо дейността на театрите, оперите и оркестрите, помагаха им!
Сега сериозни специалисти – експерти по изкуствата в МК почти няма. Няма и контрол върху дейността на театрите, работата на директорите (много от тях управляват еднолично без художествени съвети и контрол!). Бюджетът е мизерен, директорските конкурси често пъти нагласени, отчетност – никаква. Да не говорим за големите злоупотреби с отпусканите средства за различни проекти и дейности. За неправомерното финансиране на ниските жанрове, за частните театри за сметка на сериозната култура.
Често избухват скандали по повод такива от страна на толерирани от властта наши кинодейци, чрез нагласени комисии и конкурси, заграбили средствата за ново българско кино. Така се манипулират от Министерство на културата и творческите синдикати, и директорските конкурси. За институтите и това е вече установена традиция. Така че досега, в поредицата от постоянни и временни правителства, поне веднъж не случихме нито на премиер, нито на културен министър….
Да, при тази криза доста институти в страната са вече сериозно застрашени. Просто без бъдеше! И един пример – през 2021 г. в изстрадалия, тогава лишен от вода заради алчни и некадърни хора Перник, властите решиха да затворят 110-годишния драматичен театър, носещ името на големия режисьор реформатор Боян Дановски. Един театър с име, с дълга традиция, богата история и безспорни достижения, в който са работили големи режисьори и даровити артисти и дълги години е радвал града и региона. Да си спомним дори за един от последните, познатия ни от киното актьор Георги Русев. А господин кметът Станков реши, че „неговият град нямал нужда от театър, че артистите били едни „безполезни”, според него „заплатаджии”. Той бил започнал ремонт на сградата и щял да кани на еднократни гастроли други театри, певци, оркестри, артисти. Както превърнаха някои областни театри в „открити сцени”, та там се настаниха халтурните представления на алчни столични „звезди” и чалгата. Така бе унищожен и един от най- старите столични театри – „Сълза и смях». Да, за ремонта можеше само да похвалим този кмет, но това че се осмели да унищожи един стар и утвърден културен институт?! Това не беше ли престъпление? И макар да беше кмет, кой му даде това право? Негова собственост ли беше театърът на Перник? Да затвориш театър не е ли все едно да затвориш храм?
Всъщност, това е само един пример. Кризата е дълбока. И колко още ще продължи? Културата за нашите управляващи сега е „последната дупка на кавала”. Техните предшественици от соца, въпреки недостатъците, престъпленията и прегрешенията си, уважаваха културата, подкрепяха я. Вече от години следя встъпителните речи на разни партийни лидери и премиери. Думата „култура” дори не се споменава в тях! А новата власт съвсем ни разочарова. Вместо да нормализира нещата, да направи нови закони, да увеличи този обиден бюджет, вече реши да го намали с 10 на сто!
