Ново проучване разкри, че микропластмасата може да попадне в човешкия мозък през носа
Последното проучване, публикувано на 16 септември в Journal of the American Medical Association (JAMA), идентифицира микропластмаса в обонятелната крушка – областта на мозъка, разположена над носа и отговаряща за обонянието ни. Това откритие поражда нови опасения, че тези миниатюрни частици могат да се промъкнат покрай защитните бариери на мозъка и да навлязат в по-дълбоки мозъчни области, като могат да навредят на здравето на мозъка и на неврологичните функции.
„Нашият анализ на обонятелни крушки от починали пациенти в Сао Пауло потвърди наличието на микропластмаса“, заяви пред The Epoch Times лекарят и главен изследовател Таис Мауад. Това предполага потенциален път за навлизане на тези частици в мозъка.
Мауад също така подчерта неяснотата, свързана с последиците за здравето от тези открития. „Все още не знаем последствията“, каза тя, като отбеляза, че проучванията върху животни показват потенциална невротоксичност и връзки с невродегенеративни заболявания.
Макар че микропластмасата е открита в различни телесни тъкани, включително в белите дробове, червата, черния дроб, плацентата, тестисите и кръвния поток, изследванията на потенциалните въздействия върху здравето все още са в начален етап.
Пластмаса от битови продукти
Видовете пластмасови частици, открити в обонятелните крушки на човешкия мозък, често се съдържат в предмети от ежедневието като опаковки на храни и дрехи. Като се има предвид широкото присъствие на тези частици във въздуха, Мауад и изследователите изказват предположението, че микропластмасата може да попадне в мозъка на хората, когато я вдишват през носа, подобно на начина, по който е установено, че някои частици от замърсяването на въздуха попадат в мозъка.
Пластмасата не се разгражда напълно, а с течение на времето се превръща в по-малки частици, които замърсяват въздуха, храната и водата.
Mauad заяви, че хората са изложени на повече пластмаси, когато са на закрито.
„Изложени сме на огромно количество микропластмаса“, заяви тя. „Вдишваме повече на закрито, отколкото на открито.“
Учените изследват мозъците на 15 починали лица на възраст от 33 до 100 години и откриват микропластмаса в обонятелните крушки на осем от тях. Най-често срещаната открита пластмаса е полипропиленът, който присъства в почти 44% от мозъчните проби. Полипропиленът се използва в изделия като съдове за храна, сламки и някои влакна за дрехи.
Други открити пластмаси включват: найлон/полиамид, който се използва в дрехи, килими и промишлени продукти. Полиетилен, който се съдържа в пластмасови торбички, бутилки и кутии.
Полиетилен винилацетат (EVA), използван в гъвкави опаковки и някои обувки.
Микропластмасата е с размери между 5,5 и 26,4 микрометра – много по-малка от много фин прах. В перспектива ширината на човешкия косъм е около 13 пъти по-голяма от ширината на най-малките открити пластмасови частици.
Промъкване през мозъчната бариера
В носа има малък проход, който позволява на обонятелните нерви да проникват в мозъка, казва Мауад, която е професор по медицина в Института за напреднали изследвания към университета в Сао Пауло, Бразилия.
Тя подозира, че микропластмасите могат да попаднат в мозъка по този пряк път, което им позволява да заобиколят кръвно-мозъчната бариера, която предпазва от излагане на вредни вещества. Според нея частиците може да са в състояние да взаимодействат с обонятелните нерви чрез този тунел.
Изследвания върху животни показват, че микропластмасата може да премине кръвно-мозъчната бариера и да засегне мозъчни области, свързани със сензорната обработка и паметта.
Последици за здравето
Пластмасата е вредна за мозъка не само сама по себе си, но и заради многобройните добавки, които й придават свойства като цвят и устойчивост на топлина. Някои от тях са канцерогенни или действат като ендокринни разрушители и могат да се отделят при нагряване, например в микровълнова фурна.
Освен това „наличието на несмилаеми микропластмасови частици с добавки може да предизвика реакции“, особено в развиващия се мозък, казва Мауад.
Предишни изследвания са свързвали фините прахови частици във въздуха с мозъчни смущения като деменция, а някои заболявания като Паркинсон могат да започнат с назални симптоми. Както фините прахови частици, така и микропластмасата са показали, че могат да окажат отрицателно въздействие върху развитието на мозъка при експерименти.
За да се сведе до минимум излагането на въздействието им, Мауад препоръчва:
- Ограничаване на употребата на пластмаси: Намалете използването на пластмасови съдовете и опаковките, особено за храни и напитки.
- Избор на естествени влакна: Избирайте дрехи и текстил, изработени от естествени материали, а не от синтетични влакна.
- Да не се нагряват пластмасите: Избягвайте да печете в микровълнова фурна храна в пластмасови съдове или да използвате пластмасово фолио в микровълнова фурна.
