Напоследък се вдигна много шум около шокиращите обвинения, че създаденият от Израел spyware (софтуер за шпиониране) Pegasus може да е бил използван за следене на журналисти, дисиденти и врагове на държавата. Но скандалът с Pegasus е само капка в океана на по-големия проблем, че правителства провеждат шпионски дейности, използвайки услугите на частни компании.
На 18 юли 2021 г. „Гардиън“ и 16 други медии започнаха да публикуват информация за израелците NSO Group, че чуждестранни правителства са използвали софтуер на компанията, наречен Pegasus, за да следят поне 180 журналисти и други набелязани от тях обекти по света.
Софтуерът Pegasus е разработен от бивши членове на елитния израелски разузнавателен отряд Unit 8200 – еквивалент на Агенцията за национална сигурност на САЩ ( National Security Agency, NSA). Твърди се, че той може да зарази iPhone и Android мобилни телефони по начин, който позволява на операторите да извличат съобщения, снимки и имейли; записи на разговори, както и тайно да активират микрофоните.
Сред многото предполагаеми обекти на следене от Pegasus са убитият журналист от Washington Post Джамал Хашоги, френският президент Еманюел Макрон и индийският опозиционен законодател Рахул Ганди. NSO категорично отрича, че софтуерът е „свързан по някакъв начин с жестокото убийство на Джамал Хашоги“.
Данни за съмнителните действия на NSO Group циркулират в медиите от години. Facebook заведе дело срещу NSO във федерален съд през 2019 г. Обвинението е, че компанията се е възползвала от уязвимостта на приложението WhatsApp, което е позволило на потребителите на Pegasus да шпионират обажданията и съобщенията на набелязани потребители, включително журналисти и правозащитни активисти. Делото е в процес на обжалване в 9th Circuit, като NSO Group се аргументира, че би трябвало да има неограничен имунитет срещу граждански съдебни спорове.
Освен че информацията за Pegasus вече стана публично достояние, най-новите данни поставят под съмнение дългогодишното твърдение на NSO Group, че предназначението на софтуера е да бъде използван за борба с тероризма и тежки криминални прояви. Guardian и други медии твърдят, че са получили копие от базата данни с набелязаните от NSO Group обекти. Той включва списък с 50 000 телефонни номера, които вероятно са били набелязани за следене от клиенти на компанията. Това предполага, че единственият начин NSO Group да не е била наясно със самоличността на обектите на шпионаж на своите клиенти е, ако преднамерено си е затваряла очите.
NSO Group продължава да отхвърля обвиненията за неправомерни действия и настоява, че медиите погрешно тълкуват данните.
„Данните са пълни с погрешни предположения и непотвърдени теории, които пораждат сериозни съмнения относно надеждността и интересите на източниците. Изглежда, че „неидентифицираните източници“ са предоставили информация, която не е фактически обоснована и се разминава с реалността – заявяват от NSO Group. – След като проверихме техните твърдения, ние категорично отричаме фалшивите обвинения, отправени в доклада. Източниците са предоставили информация, която не е базирана на факти, което е видно от липсата на подкрепяща документация в много от твърденията.“
„В действителност тези обвинения са толкова скандални и толкова далеч от действителността, че NSO обмисля да заведе дело за клевета.“
Правоприлагащите органи във Франция и Унгария вече започнаха разследване на употребата на Pegasus, а Комисията по външни работи и отбрана на израелския парламент сформира комисия, която да се занимае с проблема.
Мароканското правителство реагира на обвиненията за Pegasus, като заведе дело за клевета в Париж срещу две френски организации. Те са обвинени в публикуване на изфабрикувани твърдения, че марокански следователи незаконно са използвали Pegasus, за да следят правителствени служители. Мароканското правителство „няма намерение да остави многобройните лъжи и фалшиви новини, които се разпространяват през последните няколко дни да останат ненаказани“, е заявил правителствен адвокат на 22 юли.
Данните около NSO Group предизвикаха разпалени коментари, но те не са единствената фирма, която продава на правителства технологии за следене. Преди скандалът с Pegasus да оглави първите страници, базираната в Канада изследователска група Citizen Lab публикува доклад за израелската компанията Candiru. Тя е кръстена на страховитата риба кандиру, известна с това, че може да влезе в уретрата на мъже във водите на река Амазонка. В доклада се твърди, че фирмата се занимава с дейности, подобни на тези на NSO Group.
Частни фирми за шпионаж има не само в Израел. Clearview AI от САЩ също придобива печална слава, след като преди година The New York Times съобщи за нея, че е обработила милиарди снимки, за да създаде софтуер за разпознаване на лица за органите на реда в страната и в чужбина. Тогава на бял свят излиза също, че Департаментът за вътрешна сигурност (DHS) на САЩ и други агенции са купували масово данни от частни компании.
Правни експерти изразиха опасения, че компаниите за следене представляват сериозна заплаха за неприкосновеността на личната информация в Съединените щати, тъй като ограниченията на Четвъртата поправка за наблюдение в американската конституция не се отнасят за частни компании.
„Ако правоприлагащите органи могат да си позволят да заобиколят изискването на Четвъртата поправка за гаранция, то историческата протекция, разпоредена от Върховния съд в Карпентър, ще бъде в опасност“, се казва в публично изявление на Американския съюз за граждански свободи (ACLU) през декември 2020 г. „Въпреки че федералните агенции харчат стотици хиляди долари за достъп до бази данни за локация на мобилни телефони, тези агенции не са разяснили публично своята правна обосновка или вътрешни ограничения за достъп до такава инвазивна информация.“
Сенаторите Рон Уайдън (демократ от щата Орегон) и Рон Пол (републиканец от щата Кентъки) през април 2021 г. предложиха законодателна мярка, която засяга някои конституционни въпроси, възникващи вследствие появилите се технологии за следене. Законодателството, наречено „Четвъртата поправка не е за продан“, ще постави изисквания за гаранция при държавните покупки на масови данни и би отнела способността на главния прокурор на САЩ да предоставя граждански имунитет на компании, които незаконно продават потребителски данни на правителствени агенции.
Въпреки че „Четвъртата поправка не е за продан“ има двупартийната подкрепа на 19 съспонсора, тя тепърва ще бъде подложена на обсъждане.
