Полша привика руския посланик на 31 юли заради навлизането на крилата ракета, която се разби край полския град Люблин предишния ден
Полският министър-председател Доналд Туск заяви в публикация в X: „Днес полското външно министерство привика руския посланик във връзка с ракетата, която удари полска територия“
Полското външно министерство потвърди в публикация в X след срещата, че на посланика на Москва е била връчена протестна нота от Роберт Купецки, който е заместник-държавен секретар в министерството и съветник по националната сигурност на Туск.
Привикването на посланика стана, след като Полша потвърди след разследване на 30 юли, че ракетата е руска.
Полският заместник-министър на националната отбрана Цезари Томчик каза в интервю за полската радиостанция RMF24 на 30 юли, че „можем с пълна отговорност да потвърдим, че това беше руска ракета Х-101… тоест крилата ракета, способна да носи дори ядрени бойни глави, която избухна при удара в земята“.
Той добави, че ракетата, която е ударила полска територия, е била част от залп от 70 ракети, изстрелян от силите на Москва срещу Украйна, от които 20 са „летели към Полша“.
Томчик каза, че по-голямата част от тези ракети са били „свалени от Украйна над Украйна“, но пилотът, който е проследявал ракетата, ударила в крайна сметка страната, не е успял да я неутрализира и след това „се е върнал 20 секунди преди границата“ поради риска да бъде свален от полски F-16.
На въпрос дали ударът е бил умишлено насочен към Полша, Томчик каза, че правителството засега не знае.
„В случая с дроновете, свалени от полската армия на 10 септември миналата година, мога със сигурност да кажа, че това не беше случайност“, каза той, като го нарече провокация и тест за алианса НАТО.
Кратерът, оставен от удара, е бил широк около 30 фута, каза говорителката на полското вътрешно министерство Каролина Галецка в публикация в X от 30 юли, като отбеляза, че е бил открит на малко повече от една миля от няколко сгради.
Полският вицепремиер Владислав Косиняк-Камиш хвърли допълнителна светлина върху произхода на ракетата в публикация в X от 31 юли. Той каза, че Военната жандармерия е потвърдила, че тя е „произведена през второто тримесечие на тази година във фабрика край Москва“.
„Това означава, че Русия използва ракети, произвеждани непрекъснато, за да атакува Украйна“, каза той и добави, че тази информация потвърждава съобщенията, че руските военни запаси са били изчерпани.
Инцидентът предизвика широко осъждане на 30 юли, като генералният секретар на НАТО Марк Рюте го нарече „още едно безразсъдно действие на Русия и опасна последица от войната ѝ срещу Украйна“, преди отново да потвърди „непоколебимия“ ангажимент на алианса да подкрепя Киев, в публикация в X.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също разкритикува Москва за навлизането, като го нарече „още едно неприемливо нарушение на въздушното пространство на ЕС, причинено от последните руски удари срещу Украйна“ в публикация в X.
„За да сложим край на това, ние помагахме на Украйна да спечели тази война по всеки възможен начин. И изграждахме стабилна европейска архитектура за сигурност на сушата, по море и във въздуха“, каза тя.
Посланикът на САЩ в Полша Том Роуз каза в публикация в X от 30 юли, че посолството му е било „в постоянен контакт“ с полското правителство, с посланика на САЩ в НАТО Мат Уитакър и с президента на САЩ Доналд Тръмп заради инцидента, като заяви, че „всяко нарушение на територията на съюзник от НАТО е въпрос, който приемаме изключително сериозно“.
„Имахме късмет и бяхме благодарни, че няма жертви. Съединените щати твърдо застанаха до Полша. Координирахме се тясно с полските власти, докато разследването продължаваше, и останахме ангажирани със защитата на територията на съюзниците и с поддържането на колективната сигурност на НАТО“, каза той.
Въпреки че Полша привика неговия посланик, Москва все още не е коментирала официално инцидента.
Руското министерство на отбраната обаче потвърди в публикация в Telegram от 30 юли, че е „нанесло масиран удар с далекобойни високоточни оръжия с въздушно, наземно и морско базиране, както и с ударни дронове, срещу обекти на военната промишленост, телекомуникационни и логистични центрове“ в редица градове в Украйна.
