Спектакъл на Деян Донков за криещото се отвъд забележителната красота, неустоимия сексапил и легендата
Жадна за театър след ваканцията публика изпълни зала „Апостол Карамитев“ на НТ „Иван Вазов“, за да проследи последните минути от живота на един от най-популярните секссимволи на 50-те години на ХХ век.
Премиерата на „Последния час на Мерилин Монро“ постига онова, което може да постигне само истинското изкуство – да те накара да изпиташ състрадание към героите и да ти внуши да се стремиш към нравственост, за да избегнеш участта им.
Авторите Вивиан Праматароф – Хамбургер и Андреас Хамбургер споделят, че текстът на пиесата е провокиран от автентичната история на обвързаността между лекар и пациент. Пациентка е знаменитата Мерилин Монро, а нейният последен психоаналитик, много известен и като личност, и като учен, е д-р Ралф Грийсън.
През последните години от живота си Мерилин Монро е много зависима от медикаменти, от алкохол, както вероятно и от други субстанции. Често се случва да изпадне в паника от появата си на снимачната площадка, проваля неведнъж снимките със закъсненията си, което причинява сериозни финансови загуби на филмовите студия. Затова и психоанализата с д-р Грийсън е почти всекидневна.
Същевременно публична тайна са любовните й връзки с братята Кенеди. Някои от биографите на Мерилин Монро дори смятат, че е била бременна от Робърт Кенеди, който я принуждава да направи аборт в края на юли 1962 г. Но след като през живота си е преживяла тринадесет аборта по свое желание и два спонтанни, актрисата мечтае да има дете…
Анна Кошко изиграва Мерилин така, както вероятно самата Мерилин би искала някой да я изиграе. Именно заради състраданието, което успява да провокира у зрителите, към едно божествено същество, попаднало в безпощадната клопка на безнравствеността в човешкия свят.
Деян Донков е едновременно крехък и могъщ в ролята на д-р Ралф Грийсън с рождено име Ромео Гриншпун, понесъл всевъзможни упреци и обвинения от пресата, която го сочи едва ли не за убиец на Мерилин Монро, защото й е предписал барбитурати. Макар че повдигнатите му обвинения не са доказани и не се стига до процес, той е дискредитиран. Никога не прави и не пише изявления, позовавайки се на лекарската тайна, казват авторите на спектакъла.
Постановката разкрива влечението на Мерилин Монро към класическата музика и към сериозната литература. Тя слуша Моцарт, чете Достоевски… Изпълненията на цигулка на Жорж Паликарски в началото и в края на представлението внасят класически чар и насочват възприятието за Мерилин да бъде свързано със сериозното изкуство.
С успешния си дебют Думисан Карамански внася нотка на необяснимост и умиление към Мерилин, останала до последния си час едно дете, тъгуващо заради липсата си на баща, и не успяващо да се справи със самотата.
