Може би най-пренебрегваният фактор за вашето здраве не е това, което ядете или как тренирате, а това, в което вярвате?
Преди повече от две години д-р Випин Мудегоудър, понастоящем специализант по пулмология и интензивна медицина, се е борил с натоварващите задължения като стажант в интензивното отделение. Това, че става свидетел на травми и крехкостта на живота, започва да се отразява на здравето му; трудно му е да се измъкне от депресивните мисли. Тогава той решава да започне да се занимава с духовна практика. Започва да медитира по няколко минути всеки ден и оттогава не е спирал. Простата промяна в начина му на живот му е помогнала да възвърне доброто си настроение, казва той.
Той е изминал дълъг път от тревожен и депресиран стажант до оптимистичен, грижовен лекар, който работи на пълен работен ден в спешното отделение.
Все повече изследвания установяват, че духовността е свързана с намален риск от сърдечносъдови заболявания и мозъчни разстройства като болестта на Алцхаймер, по-добро психично здраве, дълголетие и други. Въпреки това, общата култура на „пренебрегната духовност“ е накарала много от нас да намират връзката между духовността и здравето трудна за вярване.
Така или иначе, почти всеки – независимо дали е вярващ, агностик или атеист – е склонен да се обърне към духовността, когато нещата със здравето му наистина тръгнат на зле, казва д-р Кайл Джилет, сертифициран лекар по семейна медицина и медицина на затлъстяването.
Всички фактори, независимо дали са физически или метафизически, стават лични, когато някой започне да търси отговори на собствените си здравословни проблеми.
Ето ползите, които можете да пропуснете, пренебрегвайки духовността.
Религиозните служби са свързани с дълголетието
Участието в седмични църковни служби осигурява „защѝтен ефект срещу риска от смърт, който е сравним по обхват с вредния ефект от пушенето на кутия цигари на ден – около седем години“, според преглед, публикуван в Review of Religious Research.
Мета-анализ, публикуван в „Журнал на Американския съвет по семейна медицина“ (Journal of the American Board of Family Medicine), установява връзка между посещаването на религиозни служби и по-дълъг живот, отбелязвайки, че реалното, практическо значение на редовното посещаване на религиозни служби е сравнимо с лекарства като статините, които се използват широко за намаляване на риска от сърдечни заболявания.
„Посещаването на религиозни служби може да бъде по-рентабилно от статините“, пише авторът.
Освен това, едно дългосрочно проучване показва връзка между религиозните практики и намаления риск от коронарни сърдечни заболявания. В продължение на три десетилетия участниците показали с 32% по-нисък риск от смърт вследствие на сърдечно заболяване в сравнение с групата на агностиците, въпреки наличието на високорискови фактори като нисък социално-икономически статус и диабет.
Анализ от 2008 г. на данните от предишно проучване, включващо близо 93 000 жени, установява, че редовното посещаване на религиозни служби е свързано с 20 процента намален риск от смърт.
Молитвата и медитацията влияят на здравето на мозъка
През 2024 г. изследователски екип анализира връзката между молитвата и психическото благополучие в Съединените щати. Проучването разглежда, как различните измерения на молитвата корелират с различни показатели, като щастие, депресия, тревожност, усещане за контрол, цел и достойнство. То установява, че положителните емоции, изпитвани по време на молитва и молитвата с други хора са свързани с по-добро общо психично здраве. За разлика от това, отрицателните емоции, изпитвани по време на молитва, са свързани с повишени нива на депресия и тревожност.
Д-р Джилет казва, че проучванията върху молитвата показват, че тя наистина води до обективно подобрение на физическото здраве. „Определено има нещо в това. Не знаем непременно защо, но дори медицинската наука публикува все повече клинична литература за ползите от вярата и молитвата.“
Духовни практики като медитацията могат да доведат до значителни структурни различия в мозъчната тъкан. В сравнение с контролната група без опит в медитацията, при медитиращите е установена значително по-дебела кора в предните области на мозъка, които са важни за когнитивната и емоционалната обработка. Проучването предполага, че тези структурни различия биха могли да бъдат свързани с повтарящата се практика на внимание и емоционална регулация по време на медитация.
Установено е също, че осъзнатостта намалява безпокойството, но като цяло не е известно, как се съпоставя тя със стандартните лечения на първа линия. Клинично проучване на случаен принцип, публикувано в JAMA Psychiatry през 2022 г., има за цел да проучи ефекта на осъзнатостта в сравнение с есциталопрам – често използвано психофармакологично лечение на тревожни разстройства. Проучването стига до заключение, че практикуването на осъзнатост е също толкова ефективно, колкото и антидепресантът есциталопрам.
Друго проучване показва, че увеличаването на честотата на ежедневните духовни преживявания може да помогне за запазване на неврокогнитивните способности при хора, изложени на по-голям физиологичен и психологически стрес.
Религиозните вярвания намаляват възпаленията
Възпалението е естествен защитен отговор на имунната система към инфекциозни агенти. Ако продължи дълго време, обаче, това не е добър знак. С-реактивният протеин (CRP) е един от няколкото маркера на възпаление, и повишените нива на CRP са свързани с повишен риск от множество здравословни проблеми като сърдечни заболявания, диабет тип 2, болест на Алцхаймер, Паркинсон, инсулт и свързана с възрастта макулна дегенерация, включително по-висок риск от психологически стрес и депресия.
Проучване от 2024 г. върху хора на средна и по-напреднала възраст в Съединените щати изследва връзката между духовността и възпалителното, когнитивното и физическото здраве. То свързва „по-високите религиозни вярвания и ценности“ с до 6.5 % по-ниски нива на CRP.
Как да тренирате духовните си мускули
За начинаещи, които се чудят, как да започнат да работят върху духовната си форма, без да се чувстват претоварени, Мудегоудър и Джилет препоръчват да започнат постепенно, за да изградят и тренират своите „духовни мускули“.
Мудегоудър казва, че духовността не се отнася само до това да бъдеш религиозен вярващ – става въпрос повече за това, как изглежда вътрешният ви свят. Според него, за да се поеме по пътя на истинската духовност, първо трябва да се започне с култивиране на състрадателно поведение: да бъдеш добър към другите и към себе си. Той насърчава извършването на спонтанни актове на доброта. Състрадателният човек може да спечели сърцата дори на хора, които не са загрижени за добродетелите, казва Мъдъгаудър, докато грубостта може да отблъсне дори тези, които споделят една и съща вяра.
Джилет казва, че развиването на духовната кондиция изисква стратегия за прогресивно претоварване, подобна на тренировките с тежести. Постепенно увеличавайте натоварването и повторенията, за да изградите издръжливост и мускули, тъй като вдигането на тежести над капацитета ви няма да ви помогне да растете. Ключът е да изберете „духовно натоварване“, което можете да преодолеете, но то все пак ви кара да се чувствате малко неудобно, така че да продължите да се натоварвате. Например, вместо да започвате скокообразно дълга сесия за медитация, започнете да медитирате по няколко минути на ден. Нека капацитетът ви за медитация да расте постепенно.
Д-р Джилет подчертава, че цялостното здраве отразява хармонията на тялото, ума и душата и че не можете да лекувате едното, без да лекувате другото. Всеки индивид е уникален и лекарите, ръка за ръка с пациентите си, трябва да създават персонализирани здравни планове, които не пренебрегват духовните нужди на индивида.
Обикновено д-р Джилет задава следните въпроси на пациентите си, за да опознае вътрешните им мисли:
- Каква е целта ви в живота?
- Какво сте направили вие, вашето семейство или приятели, за да постигнете цели или новогодишни обещания, които надхвърлят физическата сфера?
- Какви видове вяра или системи от убеждения имате?
В зависимост от отговора, той насочва индивида към това, което може да е най-добро за него – без да налага определена система от убеждения. Той препоръчва да се определи време за редовни интервали – създаване на ритми – за определени здравно ориентирани духовни дейности, като медитация. Развиването на навик е ключът.
Той казва да започнете с прекарване на значително количество качествено време, поне веднъж годишно, записвайки целта и смисъла на живота си, какви разумни стъпки сте предприели за постигането им и какви стъпки можете да предприемете за подобрение.
„Мислете за това като за проект за подобряване и оценка на качеството“, казва той. „Можете да го наречете метафизическо здраве, ако предпочитате; можете да го наречете духовно здраве, ако предпочитате – който термин ви харесва повече.“
След това, провеждайте месечни срещи с вашите хора – вашата социална група – и споделяйте мислите и съмненията си, задавайте трудни въпроси, вижте къде не се справяте и питайте, как да преодолеете предизвикателствата си.
Духовните и религиозните измерения вече са доказано свързани с подобрено психологическо и физическо здраве, включително по-високи нива на удовлетвореност от живота. Може би е време да забавите темпото, да отделите момент и да размислите върху житейската си ситуация, да видите каква смислена промяна можете да направите, за да оптимизирате благосъстоянието си.
