Както всеки, и аз понякога попадам в капана на самосъжалението.
А когато сме попаднали в този капан, се чувстваме доста неудобно да поискаме помощ. Освен че се е случило каквото и да е разочароващо нещо, което е предизвикало първоначалните отрицателни емоции, сега сме заклещени в самоналожено съжаление, от което не можем да избягаме.
Точно там бях през изминалата седмица.
След цял ден, прекаран в угризения, в главата ми изникна един прост въпрос: Заслужава ли си?
Като минималист, който е избрал начин на живот, основан на простотата, се гордея с това, че изрязвам несъщественото от живота си, за да направя място за това, което наистина има значение. Какво друго е самосъжалението освен емоционален „боклук“, който носим със себе си и който краде от времето ни и измества други неща, за които ни е грижа?
Колкото повече мислех за това, толкова по-глупаво ми се струваше, че се влача през това жалко състояние, когато в повечето случаи до сега беше по силите ми да го изоставя. Не можех веднага да поправя източника на разочарованията си, но самосъжалението само ме държеше в задънена улица.
За да подсиля осъзнаването на проблема, записах всички причини, заради които самосъжалението не си струва, и до края напълно се убедих, че няма смисъл от него. И по този начин успях да се освободя. Твърдо вярвам, че много (със сигурност не всички) предизвикателства могат да бъдат трансформирани с такава промяна в начина на мислене, в промяна на гледната точка. За мен, в този ден, това дойде от един прост въпрос: Заслужава ли си?
Промяната
Ето няколко отговора, които ми хрумнаха на този въпрос – подчертавайки многото причини, заради които самосъжалението просто не си заслужава времето и изразходваната мисловна енергия.
Това е загуба на един ден от живота. След един ден на самосъжаление няма да имате много какво да покажете, че сте направили за часовете, в които сте били будни. Вместо да инвестирате във взаимоотношения с хората около вас, да вършите смислена работа, да израствате в развиването на добродетели или да сте благодарни за хубавите неща в живота си, сте направили избора да пропилеете тези часове и да се самосъжалявате.
Това не поправя нищо. Самосъжалението е незряла реакция. Вместо да се обърне към проблема с лице към него, човек се отдръпва от проблема и от останалата част от живота. И така, когато самосъжалението най-накрая си отиде, ще се окажете точно там, където сте били, когато то е започнало.
То не генерира любов и грижа за другите. Една от отличителните черти на самосъжалението е самовглъбяването. Знам, че когато се самосъжалявам, се занимавам със семейството си предимно повърхностно и съм значително по-склонен към разсейване и отлагане. Единственото, за което мога да мисля – съм аз и моето нещастие, а от това страдат най-близките ми хора.
Да си го кажем направо: Никой не иска да бъде около човек, който се самосъжалява. Това не изглежда добре за никого. И въпреки че най-близките ви приятели ще останат с вас в процеса, след известно време това се превръща в напрежение в отношенията ви. Не изключвайте себе си от компанията на любимите ви хора само защото не сте могли да овладеете навика си да се самосъжалявате.
Самосъжалението изобщо не е забавно. Казвам го малко на шега, но поне някои пороци и самоунищожителни поведения са забавни, докато ги вършиш, и едва след това трябва да понесеш последствията. Самосъжалението обаче е нещастие по целия път. То само заменя острата болка на разочарованието с тъпата болка на безпокойството.
Самосъжалението е изкривяващ начин на мислене. Когато се самосъжалявате, често се сблъсквате и с чувството за неадекватност, загубата на увереност в себе си и дори със завистта към късмета на другите хора. За съжаление, тези мисли не изчезват в момента, в който самосъжалението ви се оттегли. Вашите мисли формират убежденията ви, които влияят на действията ви. Самосъжалението задейства влак от изкривени мисли, който не е лесно да бъде спрян.
Самосъжалението е лош навик, който не трябва да се затвърждава. Една от опасностите на лошите ни навици е, че те не са изолирани събития. Отдаването на самосъжалението, отлагането или всяко друго вредно поведение само го прави по-лесно следващия път. Веднъж след като пътят е установен, е много по-лесно да се плъзнете в този коловоз в бъдеще. Точно затова навиците – положителни и отрицателни – са толкова силни.
Може ли самосъжалението да бъде спряно с един въпрос?
Ако ви се е случвало да се борите със самосъжалението, знаете колко силна може да е тази емоция. Затова разбирам скептицизма, който може да имате към идеята, че можете просто да си зададете въпрос, за да се избавите от нея. Но моят опит ми показа, че да, един въпрос може да бъде достатъчен.
Самосъжалението е рефлекс, към който много от нас се стремят, когато сме наранени и се чувстваме безсилни.
Но както видяхме в изложените по-горе причини, човек, който мисли ясно и рационално, никога не би избрал да се самосъжалява – не си заслужава.
И така, следващия път, когато се почувствате заклещени в състояние на самосъжаление, просто си задайте един-единствен въпрос:
Заслужава ли си?
Майк Дония е американски блогър. Той и жена му Моли развиват своя блог This Evergreen Home , където споделят своя опит в това как да живеят просто, целенасочено и с пълноценни взаимоотношения в съвременния, модерен свят.
