Вдъхновени от афиш за изложба с образи колкото човешки, толкова божествени, в последния уикенд на май с фотографа Делчо Кунчев решихме да посетим Регионален Етнографски музей – Пловдив. Така успяхме да заснемем изложбата на Исторически музей – Стрелча: „Мильо Маринов Балтов. Романтичният образ на вярата. 150 години от рождението на художника“.
Без да сме запознати с пълната биография на този даровит стрелчанин, пък донякъде и пловдивчанин, неговите творби сами разкриват будителската му натура. От картините струи талант, който търси съприкосновение не просто с изящното, а с извисеното и божественото в човека. Сякаш целият живот на художника е освобождаване на духовността чрез личния пример на многоизмерно отдадената на обществото личност.
Мильо Балтов е наследник на виден род в Стрелча, ученик на Вешин в Националната художествена академия в София, учител, реставратор, иконописец, живописец, кмет, войник, обществен деятел. Той е радетел за въплъщаването на класически академични традиции в църковното изкуството на следосвобожденска България, съхраняване на народността чрез установяване на ценности и уповаване на вярата чрез тях.
Множество декоративни стенописи и иконописни творби от храмове в Пловдивско и Пазарджишко са дело на художника. Веднъж зърнете ли портретите на децата му, или тези на неговите съграждани – лесно ще разпознаете чертите им, ако посетите след това храмовете „Св. Троица“ в с. Труд, „Св. Георги“ в с. Чалъкови, църквите „Св. Архангел Михаил“ в Стрелча и „Св. Неделя“ в Пловдив. Където и да имаме среща с картините, иконите или стенописите му – даже в някой малък параклис, утоляващ жаждата за връзка с божествения мир, винаги ще го разпознаем – почеркът на Мильо Маринов Балтов. От стените и иконостасите ще повеляват собствените очи на художника и смирено ще осветляват праведните и грешните по техния земен път. Нравствените добродетели в очите на тази живопис притежават онова мощно въздействие, което придава хармония (хармонизира и осмисля) и вдъхва смисъл на битието.
Картините и иконите на Балтов са пълнокръвни и повествователни в рисунъка на времето си като Елин Пелиновата „манастирската лоза“ или пък Йовковия „Антимовски хан“… Животът и творчеството на гражданина и твореца разказват вечната история за човешкото и божественото, които се сливат в едно, защото Земята е част от небето…
Ясно е, че тепърва ще научаваме още много за Мильо Маринов Балтов. За финал си пожелаваме скоро да посетим историческия музей в родния му град с фонд от 30 негови творби. Град Стрелча в Средна Гора (едно от местата, съхранили много тракийски светилища – бел.ред.) сам по себе си е част от пътя към българската идентичност и нещо повече от културен център.
Керка Делчева Кунчева живее в Пловдив, родена е в Чирпан – родното място и на Пейо Яворов. Завършва „Връзки с обществеността“ в СУ „Свети Климент Охридски“. От малка пише стихове, творчеството ѝ е било отличавано на поетичния конкурс „Яворови дни“. Омъжена, с едно дете.
