Южното Черноморие търси изход от модела „слънце и плаж“ чрез уелнес, мистика и устойчиво развитие
Приморско и мистичната Странджа правят заявка за нова идентичност на българския туризъм – такава, която надхвърля традиционния летен модел и се насочва към здраве, енергия и преживяване със смисъл. Това стана ясно по време на Южночерноморския форум, организиран от катедра „Икономика на туризма“ към УНСС.
Форумът събра представители на академичните среди, местната власт, бизнеса и неправителствения сектор около обща идея: създаване на устойчив туристически модел, базиран на природните ресурси, културното наследство и съвременните търсения на туристите.
Според проф. д-р Мариана Янева регионът има потенциал да се позиционира като дестинация за здравен и енергиен туризъм. Тя акцентира върху комбинацията от море, климат, река Ропотамо и специфични „енергийни места“ в Странджа като уникално предимство. По думите ѝ, интересът към подобен тип преживявания расте в световен мащаб и е част от по-широката тенденция към уелнес култура.
Климатичните дадености на Южното Черноморие също бяха откроени като ключов ресурс. Експерти от бранша подчертаха, че регионът разполага с доказани условия за климатолечение, които остават недостатъчно популяризирани. Според тях липсата на ясна информация и инфраструктура ограничава използването на този потенциал.
Идеята за преход към целогодишен туризъм беше развита чрез концепцията „Слънчевото здраве“, представена от доц. д-р Ася Панджерова. Тя очерта необходимостта от координирани действия между институции и бизнес, включително общ бранд, събитиен календар и дигитални решения. Като основна цел се представи превръщането на региона в конкурентна четирисезонна дестинация.
Данни от туристически анализи показват, че Приморско вече се ползва с висока степен на удовлетвореност – около 85% положителни оценки. Освен плажовете и ценовото съотношение, все по-важни за посетителите се оказват природата, спокойствието и усещането за „енергия“ и автентичност.
Тази промяна в нагласите се потвърждава и от наблюденията на експерти, според които съвременният турист търси не просто почивка, а преживяване. Места като древното мегалитно светилище Бегликташ, съчетаващи история, символика и природа, се превръщат в ключов актив, който трудно може да бъде копиран от конкурентни дестинации. Бегликташ се утвърждава и като културно средище, където на откритата сцена оживяват адаптирани постановки от проекта на Държавна опера – Бургас „Опера на светилището“. Инициативата допринася за развитието на културния туризъм в Южното Черноморие и привлича посетители от България и чужбина.
Местната власт също заявява готовност да подкрепи този преход. Сред приоритетите са подобряване на инфраструктурата, изграждане на нови туристически обекти и привличане на по-висок клас посетители. В последните години Приморско отчита ръст на туристите, подкрепен от събития и активна маркетингова политика.
Въпреки това предизвикателства остават. Липсата на достатъчно развити екопътеки и туристически маршрути ограничава възможностите за задържане на посетителите в региона. Според туроператори, именно тези „скрити ресурси“ могат да се окажат ключът към устойчиво развитие.
Общото заключение от форума е ясно: Южното Черноморие има всички предпоставки да излезе от клишето „море и плаж“, а успехът ще зависи от координация, дългосрочна стратегия и способност да се разкаже нова, по-дълбока история за региона.
