От редакционния екип на “Девет коментара за комунистическата партия” – книгата, вдъхновила над 300 милиона души да напуснат Китайската комунистическа партия.
1. Закон и вяра
Законът е желязната сила на справедливостта и правосъдието, която утвърждава доброто и наказва злото. Тези, които пишат законите, трябва да разбират какво е добро и какво е зло. От гледна точка на вярата тези критерии идват от Небето. Ученията на мъдреците и религиозните свещени книги са в основата на законите, които управляват човешкото общество.
Кодексът на Хамурапи, приет в древен Вавилон, е един от най-ранните открити писмени закони. В каменната плоча над самия гравиран правен кодекс е изобразена ярка сцена: Шамаш, богът на слънцето и правосъдието, връчва законите на цар Хамурапи. Това е изображение на бог, който предоставя на човешки владетел властта да управлява народа си, като използва върховенството на закона.
За евреите Десетте заповеди в Стария завет се считат едновременно за божествен и светски закон – традиция, която се превръща в основа на западната правна култура. От времето на римските императори от четвърти век, през Юстиниан I и неговите наследници от Източната Римска империя/Византийската империя, до Алфред Велики, първия от англосаксонските крале на Великобритания, правната система приема за свое вдъхновение Десетте Божи заповеди и християнската доктрина. [1]
Религиозните последователи вярват, че за да се счита за легитимен, законът трябва да отговаря на божествените стандарти за добро и зло, както и на религиозните учения. Начинът на мислене, който стои зад ненасилственото гражданско неподчинение в Съединените щати, може да бъде проследен назад до ранното християнско учение. Когато римският император Калигула заповядал да се издигне негова статуя в Йерусалимския храм и християните да се покланят на римските богове, християните предпочели да бъдат разпънати на кръст или изгорени на клада, вместо да се подчинят. Да изпълнят заповедта би означавало да нарушат първите две Божи заповеди на своята религия – с други думи, императорът е изисквал светският закон да има предимство пред божествената заповед, която е свещена и неприкосновена.
Десетте Божи заповеди могат да се разделят на две категории. Първите четири описват взаимоотношенията между човека и Бога – т.е. какво представлява подходящата почит към Бога. Другите шест уреждат отношенията между хората и отразяват учението да обичаш другите така, както обичаш себе си. Почитането на Бога е императив, който позволява на човечеството да поддържа непроменени принципите на справедливостта и правосъдието.
Същото се отнася и за древен Китай, където в миналото законът е бил обявяван с императорски указ. Императорът, или „Синът на небето“, е бил длъжен да следва провидението и принципите на небето и земята. Това е „Дао“, или Пътят, предаден от Лао Дзъ и Жълтия император. Конфуцианският учен Дун Джуншу от династията Хан казва: „Величието на Дао произлиза от небето. Небето никога не се променя, както и Дао.“ [2] Според древната китайска употреба „небето“ не е понятие, отразяващо абстракция от природните сили, а се отнася до божественото. Вярата в Дао на небесата формира моралната основа на китайската култура. Имперските законодателни системи, произтичащи от тази вяра, оказват влияние върху Китай в продължение на хиляди години.
Харолд Бърман, американски правист от 20-и век, смята, че правото съжителства с общите принципи на социалния морал и вярата. Дори и в условията на разделение на църквата от държавата, те са взаимозависими. Във всяко общество концепциите за справедливост и законност трябва да имат своите корени в това, което се смята за свято и свещено. [3] Съвременната правна система запазва много аспекти на религиозните церемонии, които увеличават силата ѝ.
2. Правото при комунистическите тирани
Комунистическите партии са атеистични култове. Те се стремят да прекъснат връзките на обществото с културата на предците и традиционните ценности и никога няма да следват учението на праведните богове в законодателните си принципи. Никога не е било реалистично да се очаква, че комунистическите партии ще направят някакви искрени опити да поддържат справедливостта или правосъдието.
a. Извънправни политики на държавен терор
Традиционно християните говорят за това, че трябва да обичаме другите така, както обичаме себе си, а конфуцианското учение казва, че доброжелателният човек обича другите. Тук любовта не се ограничава до тясното понятие за любов между мъж и жена или между членове на семейството или приятели. Любовта включва също така доброжелателност, милосърдие, справедливост, безкористност и други добродетели. С тази културна основа законът не само е свещен, но и въплъщава духа на любовта в човешкото общество.
Нито една правна система не може да се надява да отчете всички възможни форми на конфликт и да предвиди решения за всяка от тях. Следователно законите трябва да отчитат субективността на всички замесени. Съдията трябва да следва духа на закона, за да издаде присъда, която спазва принципа на доброжелателност.
В храма на Йерусалим Исус укорява фарисеите за тяхното лицемерие, тъй като, въпреки че стриктно се придържат към думите на Мойсей, те са пренебрегнали добродетелите, изисквани от моралния код, като справедливост, милосърдие и истинност. Самият Исус лекувал в събота и сядал да разговаря с езичници, тъй като го интересувала въплътената в ученията доброта, а не само повърхностното им значение.
A коренът на комунизма, напротив, е омразата. Той мрази не само Бога, но и културата, начина на живот и традициите, които божественото е създало за човечеството. Карл Маркс не пести думи, когато изразява желанието си да обрече себе си на гибел и да повлече със себе си и света. Той пише на бъдещата си съпруга: „Жени, ако успеем да свържем в спойка душите си заедно, тогава с презрение ще хвърля ръкавицата си в лицето на света, тогава ще тръгна през развалините като творец!“ [4]
Сергей Генадиевич Нечаев, комунист и терорист в царска Русия, в брошурата си „Революционен катехизис“ пише, че революционерът трябва да скъса „всички връзки, които го свързват с обществения ред и цивилизования свят и с всички негови закони, морал и обичаи, с всички общоприети норми“. Революционерът според Нечаев трябва да вижда себе си като най-заклетия враг на този свят и неговите норми и „ако продължава да живее с тях, то е само за да ги унищожи по-бързо“. [5] Употребата на духовническия термин „катехизис“ от страна на Нечаев за неговата беззаконова визия загатва за подобното на култ презрение, което комунизмът храни към човешкото и божественото. „Не може да си революционер, ако изпитваш някаква симпатия към този свят“, пише Нечаев.
Ленин изразява подобно мнение: „Диктатурата е управление, основано пряко на сила и неограничено от никакви закони. Революционната диктатура на пролетариата е управление, спечелено и поддържано чрез използване на насилие от страна на пролетариата срещу буржоазията, управление, което не е ограничено от никакви закони.“ [6]
Използването на политическата власт за убиване, изтезаване и налагане на колективни наказания при липса на законови ограничения не е нищо друго освен държавен тероризъм и е първата стъпка, която предприемат комунистическите режими, когато дойдат на власт.
В месеците след свалянето на руското правителство от болшевиките през 1917 г. по време на политическите борби са убити стотици хиляди души. Болшевиките създават Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа, наричана съкратено ЧК (Чека), и ѝ предоставят правомощия за изпълнение на смъртни присъди по бързата процедура. От 1918 г. до 1922 г. членовете на Чека убиват без съд и присъда не по-малко от два милиона души. [7]
Александър Николаевич Яковлев, бивш министър на пропагандата на Централния комитет, член на Политбюро и секретариата на комунистическата партия на Съветския съюз пише, че само през XX век в Русия са загинали 60 милиона души в резултат на войни, глад и репресии. Използвайки публични архиви, той изчислява, че двадесет до тридесет милиона души са били убити в съветските кампании за преследване на врага. През 1987 г. Политбюро на Съветския съюз създава комисия, чийто член е Яковлев, която да преразгледа съдебните грешки по време на съветското управление. След като преглежда хиляди досиета, Яковлев пише: „Има едно усещане, от което отдавна не мога да се оттърся. Струва ми се, че извършителите на тези жестокости са група хора, които са психически ненормални, но се опасявам, че подобно обяснение рискува да опрости прекалено много проблема.“ [8] Казано по-ясно, Яковлев вижда, че зверствата, извършени в епохата на комунизма, не са резултат от обикновени импулси, а по-скоро от внимателно планиране. Тези престъпления са извършени не за по-голямото благо на света, а от дълбока омраза към самия живот. Водачите на комунизма извършват зверства не от незнание, а от злоба.
б. Непрекъснато променящи се стандарти за правилно и погрешно
Докато комунистическите режими пренебрегват върховенството на закона, за да извършват актове на държавен терор, те играят представление пред западните страни, твърдейки, че се ангажират да спазват закона. Те правят това, за да въвлекат, инфилтрира и подкопаят свободните общества чрез търговските и икономическите партньорства, културния обмен и геополитическото сътрудничество. Например в началото на периода на китайските реформи и отварянето на Китай през 1979 г. Китайската комунистическа партия приема „закон за наказателното производство“, привидно за да укрепи съдебната система. Но този закон в действителност така и никога не се прилага.
Според Маркс законът е продукт на „класовото противоречие“ и е инструмент, който въплъщава волята на управляващата класа. Законите на една комунистическа партия не идват нито от Бога, нито от истинска любов към хората, нито от желанието да се поддържа честно и справедливо общество. От значение са единствено интересите на управляващата група, т.е. на комунистическата партия в дадена страна. С промяната на целите и интересите на партията се променят и нейните закони.
Естествено, след като ККП завзема властта, тя приема класовата борба като своя водеща линия и продължава да ограбва всички граждани. Тя обнародва закони срещу престъплението, наречено „контрареволюционна дейност“, което се отнася за всеки противник на партийната политика на грабежи. ККП наказва контрареволюционерите с лишаване от свобода или със смърт.
След като завършва процеса на масово заграбване с цел въвеждане на публична собственост, ККП се нуждае от начин да запази това, което е присвоила. Тя пренасочва приоритетите си към икономическо развитие и въвежда закони, които защитават частната собственост. По същество това означава малко повече от защита на личните интереси на партията. Например широко разпространеното принудително разрушаване на домовете на китайците, за да се освободи място за проекти за развитие, илюстрира продължаващото нарушаване на правото на частна собственост от страна на режима.
През март 1999 г. ККП обявява необходимостта от „управление на страната в съответствие със закона“. [9] Въпреки това, само няколко месеца по-късно тя започва преследване на Фалун Гонг в цялата страна и създава „Управление 610“, извънсъдебен, подобен на Гестапо орган, който да провежда бруталната кампания. За да изпълни мисията си, „Управление 610“ получава правото да заобикаля всички закони и съдебни процедури, което му позволява да манипулира апарата за обществена сигурност и съдебната система, за да репресира Фалун Гонг.
Партията периодично си създава нови врагове, за да поднови тираничното си управление над китайския народ. Мишените на преследване непрекъснато се променят – от земевладелците и капиталистите през 50-те и 60-те години на миналия век, през студентите, протестиращи за демокрация през 1989 г., през практикуващите Фалун Гонг и китайци с други вярвания, до адвокатите по правата на човека, които се осмеляват да се застъпят за тях.
В съответствие с това законът трябва да се променя често. За седемдесетте години управление партията е обнародвала четири конституции, последната от които е претърпяла четири изменения от въвеждането си през 1982 г. Натрупала опит от многобройните политически кампании, ККП използва закона, за да коригира и прикрива мотивите и действията си. А понякога дори не си прави труда да прилага този камуфлаж.
в. Незачитане на Конституцията
Конституцията на Китайската народна република изобилства от многословие в опит да се покаже, че ККП е ангажирана с върховенството на закона и цивилизованите международни норми. На практика обаче конституцията никога не се спазва стриктно, а основни права като свободата на словото, убежденията и сдружаването фактически не са защитени.
Според марксистката теория правото отразява волята на управляващата класа, а не обективната справедливост. Тоест за една комунистическа партия приемането и промяната на закони за потискане на враговете ѝ и за налагане на волята ѝ в обществото е съвсем логичен ход. При този вид система всеки, който се осмели да оспори „волята на управляващата класа“ – т.е. всеки, който се противопоставя на интересите на комунистическата партия – е обект на съдебно преследване като класов враг, независимо дали е безработен работник, демобилизиран войник, фермер, чиято земя е била конфискувана, адвокат по правата на човека или просто някой, който иска да свърже двата края.
В комунистическите страни писаните закони винаги отстъпват място на интересите на режима. Ако някой адвокат се опита да се позове на закона и да се аргументира в полза на правосъдието, съдията и прокурорът ще му затворят устата, като говорят за предполагаемия дух на закона. Те дори открито заявяват, че съдът се ръководи от комунистическата партия и трябва да изпълнява нейните нареждания. Каквито и да са мислите на тези отделни съдебни служители, това, което те казват, реално отразява същността на закона, съществуващ в комунистическите режими.
Английският философ Френсис Бейкън пише за вредата, която се нанася, когато законът се използва, за да диктува заповеди, а не да дава безпристрастна оценка: „Една лоша присъда причинява повече вреда, отколкото много лоши примери. Защото вторите отравят само потока, а първите отравят извора.“ [10]
В китайската съдебна система, по време на изслушвания, свързани с преследвани практикуващи Фалун Гонг, съдиите могат да кажат неща като „Защо повдигате въпроса за закона? Аз се интересувам само от политика“, „Партията не позволява защита. Думите на лидерите са законът“, „Комунистическата партия ръководи съда, така че трябва да следваме партийната линия“, „Не е необходима съдебна процедура по въпросите на Фалун Гонг“, „Не ми говорете за съвест“. [11]
В законите, създадени при комунизма, вечно променяни и прилагани само избирателно, липсва святост, от която да се черпи легитимна власт. През последното столетие духът на закона, който управлява правната система на Партията, е довел до безброй несправедливости и е причинил смъртта на сто милиона невинни – кръв, дълга за която никой представител на комунистическата кауза не може да изкупи.
„Убиецът трябва да плати с живота си, точно както длъжникът – с пари“, гласи една китайска поговорка. Ако комунистическата партия наистина приложи закона, тя ще стане отговорна за своята кървава история.
3. Как комунизмът изкривява правото на Запад
Както и в политиката, икономиката, образованието и други аспекти на обществото, върховенството на закона на Запад също не е избегнало превземане и подкопаване от комунистическия призрак. В комунистическите страни правото се манипулира като инструмент за поддържане на властта на режима, укрепване на идеологията на комунистическата партия и потискане на хората. В свободните страни целта на призрака е да използва правото, за да изкриви стандартите за добро и зло, да подкопае традиционната вяра и моралните устои на правото и да завземе правомощията за законодателна и правоприлагаща дейност, като по този начин прилага на практика демонични норми.
Влиянието на комунистическия призрак върху върховенството на закона може да се открие навсякъде на Запад. Тъй като Съединените щати са лидерът на свободния свят, този раздел се фокусира върху ерозията на американските правни институции.
a. Подкопаване на моралните устои на правото
След като комунистическите партии и техните последователи по света популяризират атеизма и теорията за еволюцията, връзката между правото и божествените принципи постепенно се прекъсва. Духът на правото започна да се измества от божествената му роля да поддържа справедливостта и правосъдието към изразяване на волята на политически интереси и радикална идеология. Правото е сведено в голяма степен до инструмент за отмъщение, арбитраж, договаряне и разпределяне на облаги. Това позволява на онези, отровени от комунизма, да приемат закони, които да подкопават обществото и да приближат човечеството към унищожение.
Либерализмът и прогресивизмът отхвърлят традиционната вяра и моралната преценка, като разглеждат морала като светски взаимоотношения, които се променят в зависимост от развитието на обществото. Бракът например се разглежда като обикновен договор между двама души, които са готови да заявят своята отдаденост един на друг, а не като обет, даден пред небето. Признаването на еднополовите бракове се основава на привидната предпоставка за свобода и напредък – предпоставка, която е обтекаема и неизбежно ще доведе до опорочаване на закона. Отделянето на традиционния морал от правосъдието е намерило отражение в едно дело за аборт, което през 1992 г. стига до Върховния съд. Трима съдии заявяват: „Някои от нас в личен план смятат, че абортът е обида за най-фундаменталните ни морални принципи, но това не може да контролира решението ни. Нашето задължение е да дефинираме свободата на всички, а не да налагаме собствения си морален кодекс“. [12]
Казано по друг начин, правото дава приоритет на свободата пред морала и разделя ценностите на свободата от тези на морала. Но свободата, както е установена от Бащите-основатели на Съединените американски щати, е „разбиращ се от само себе си“ принцип, т.е. тя е дарена от Бога – или от „техния Създател“, както се казва в Декларацията за независимост на САЩ. Отхвърлянето на универсалните стандарти, установени от Създателя, за да се увеличи обхватът на така наречените свободи, е метод, който дяволът използва, за да изопачи правото и да доведе човечеството до неговото падение.
б. Изземване на правомощията за законодателство и обнародване
Преди един нов закон да влезе в сила, той преминава през множество етапи, включително изготвяне, одобрение от политиците, приемане от законодателния орган и прилагане от служителите на правоприлагащите органи. Възможно е също така да има съдебни решения относно неговата законосъобразност. По време на този процес отделни лица или групи от академичните среди, медиите, правните среди и дори развлекателната индустрия оказват влияние върху подготовката и обнародването на закона. Комунистическият призрак е намерил представители в цялото общество, които да му помогнат да поеме контрола върху законодателния процес. Различни лобисти са направили всичко възможно, за да напълнят държавните агенции с левичари. В съдебната власт тези хора са станали съдии, прокурори и други служители, отговорни за налагане на справедливост.
Президентите ще направят всичко възможно да назначат съмишленици във Върховния съд или ще използват изключителни правомощия, за да заобиколят правната система. Исторически погледнато, либералните президенти на САЩ са склонни да извършат повече помилвания. При неотдавнашното си управление президентът [Доналд Тръмп] oпрости присъдите на 1385 осъдени и помилва общо 212 затворници, представляващи най-големият брой от управлението на президента Хари Труман насам. [13] В един от последните си декрети преди да напусне Белия дом, президентът опрости присъдите на 209 лица и помилва 64 други. Повечето от получилите помилване са ненасилствени наркопрестъпници, но едно изключение е мъж, признат за виновен за изтичането на 700 000 секретни военни документа. Благодарение на президентското помилване присъдата на този човек е намалена и той излежава по-малко от 7 години от първоначално определените 35. [14]
Макар че президентът има конституционно установеното право да помилва, прекомерната употреба на това правомощие е в разрез с функцията и целта на правото, която е да наказва погрешните простъпки и да подкрепя почтените граждани. През 1954 г. 36-ият президент на САЩ Линдън Б. Джонсън, тогава сенатор от Тексас, внася „Поправката Джонсън“ – разпоредба в данъчния кодекс, която забранява на организациите с нестопанска цел, включително църквите, да извършват определени дейности. Нарушителите може да не бъдат освобождавани от данъци. Опасявайки се от това, някои християнски църкви са инструктирали своите служители да избягват определени теми, когато говорят от църковния амвон, включително спорни социални въпроси като абортите, хомосексуализма, евтаназията, изследванията на стволови клетки и т.н.
Комунистическият призрак също така манипулира всички политически групи в опит да промени правоприлагането през избора на прокурори. Един окръжен прокурор, изпратен на поста си от прогресивни донори и политически групи, още през първата седмица от встъпването си в длъжност уволнява тридесет и един прокурори. Призовавайки да се сложи край на „масовото лишаване от свобода“ той също така нарежда на останалите служители да спрат да преследват хора за притежание на марихуана. Подобни ситуации съществуват и в други щати. Председателят на профсъюза на заместник-окръжните прокурори в окръг Лос Анджелис заявява, че прокурорите сякаш са призовани да „избират“ кои закони да прилагат. Според нея това е „хлъзгав наклон“, когато от избраните служители се иска да пренебрегват законите, които са се клели да спазват. [15]
Съдиите пък имат пълномощията да отменят заповеди на административните служби. Например имиграционният закон на САЩ дава право на президента да отказва влизане на чужденци в извънредни ситуации. Въпреки това някои съдии, повлияни от либерализма приемат, че забраната за пътуване, издадена от 45-ия президент, е религиозна дискриминация. Техните решения забавят забраната за повече от четири месеца, докато Върховният съд не потвърждава действието на изпълнението ѝ.
Тъй като юристите оказват голямо влияние върху съдебните решения, политическите пристрастия на дадена правна асоциация могат да имат пряко въздействие върху това дали може да бъде спазен духът на закона. Основателят на една от асоциациите на адвокати с общонационално присъствие сe е самоопределил като социалист, който вярва в държавната собственост и казва, че крайната му цел е да установи комунизъм. [16] Асоциацията може да се похвали с десетки хиляди членове в цялата страна и годишен бюджет от стотици милиони. Тя подава съдебни искове в подкрепа на каузи като правото на аборт, еднополовите бракове и правото на хомосексуалистите да осиновяват деца.
Последователите на либерализма и прогресивизма заемат ключови политически позиции в САЩ и доминират в академичните среди, медиите и социалните движения. Това позволява на комунистическия призрак да упражнява безпрецедентна власт върху законодателния и съдебния процес.
в. Изкривени тълкувания на съда
Традиционните религии подчертават значението на личната отговорност. В Библията, в книгата на [пророк] Йезекиил се използва притчата за бащата и сина, за да бъдат изобразени доброто и злото. Въпреки че са баща и син, всеки носи последствията от собственото си поведение и не е отговорен за действията на другия. Както се казва в Библията: „Защото каквото посее човек, това и ще пожъне“. По същия начин китайците вярват, че доброто поражда добро, а злото ще бъде наказано от небето.
Свободата означава отговорност. Човек има правото и свободата да избира своите идеи, изказвания и действия. Той трябва също да бъде отговорен за своя избор. След като човек е извършил престъпление, той трябва да бъде съответно наказан. Това е принципът на справедливостта. Либералните съдии обаче насърчават хората да избягват своите отговорности и прехвърлят отговорността върху преобладаващите социални условия, като например икономически или расов произход, физическо и психическо здраве, образование и други демографски параметри, което позволява на престъпниците да избегнат съдебно наказание.
Забрана вярата да се демонстрира публично
Бог е навсякъде в американския живот. Девизът на страната „Вярваме в Бога“ (“In God We Trust”) е изписан дори на доларовите банкноти. В Декларацията за независимост на САЩ се посочва, че човешките права са ни дадени от Създателя. Всички държавни служители на САЩ, включително президентът и съдиите, когато полагат клетва, казват „И Бог да ми помага“ (“So help me God”). Най-често срещаният завършек на президентските речи е „Бог да благослови Америка“(“God bless America”). Клетвата за вярност, която се рецитира в държавните училища, описва Съединените щати като „една нация под Бога“.
Някои от тези традиции продължават повече от двеста години, почти толкова, колкото и основаването на Съединените щати. Но през последните шестдесет години те постоянно се оспорват от левицата.
Една национална адвокатска асоциация има за цел да премахне Десетте Божи заповеди от публичното пространство в Съединените щати. Най-известният случай е този от град Монтгомъри, Алабама. През 2001 г. асоциацията призовава да се премахне плочата с Десетте Божи заповеди от ротондата на щатския съд. За целта асоциацията намира съдия, назначен от президент демократ, който да разгледа делото. В присъда от седемдесет и шест страници съдията се произнася в полза на адвокатската асоциация.
Конкретните детайли на решението може да звучат нелепо. Съдията например твърди, че „тържествената атмосфера на ротондата“, фреските зад плочата и атмосферата, създадена от прозореца с водопад, представляват достатъчно основание за премахване на Десетте заповеди. Съдията също така заявява, че „наклоненият връх“ на плочата наподобява отворена книга на Библия и дава основание на посетителите „да се чувстват така, сякаш щатът Алабама насърчава, одобрява, фаворизира или предпочита християнството“. [17]
Още през 1980 г. Върховният съд забранява излагането на Десетте Божи заповеди в държавните училища. Това решение е катализатор на цялостно движение в цялата страна за премахване на Десетте Божи заповеди от погледа на обществото. В щата Юта националната асоциация на юристите дори е предложила награда на всеки, който желае да съобщи за онези табели и плочи, които все още не са свалени. [18]
На 26 юни 2002 г. един окръжен съд на САЩ постановява, че в държавните училища е забранено да се провеждат „клетвени церемонии“, тъй като те включват думите „под Бога“. Това решение е отменено от Върховния съд на 14 юни 2004 г. [19]
Това е продължаваща законова битка. Американският национален химн, девизът, клетвата за вярност, училищните молитви и други подобни са подложени под обсада от атеисти и леви активисти. Препратките към „Бога“ или Създателя, както се вижда от Декларацията за независимост, отразяват божествените принципи, залегнали в основата на Конституцията на САЩ, и не нарушават американския принцип за религиозна свобода. Публичното издигане на Десетте Божи заповеди и други религиозни плочи подчертава дълбоката вяра на американския народ. В една нация, основана на силни духовни традиции, възходът на политическите движения, които се опитват да забранят публичното изразяване на вярата в божественото, показва до каква степен комунизмът е проникнал в правната система.
Промяна на духа на Конституцията чрез тълкуване и съдебна практика
При изготвянето на Конституцията на САЩ Бащите-основатели установяват разделение на властите, като първоначално съдебната власт има най-малко правомощия. Конгресът (законодателната власт) е отговорен за приемането на закони; президентът (изпълнителната власт) е отговорен за изпълнението и прилагането на законите, създадени от Конгреса, а Върховният съд (съдебната власт) няма правомощия нито да приема закони, нито да управлява.
През 2002 г., докато Върховният съд разглежда дело относно Клетвата за вярност, социологическите проучвания показват, че 90% от американците подкрепят запазването на фразата „под Бога“. В Камарата на представителите има 416 гласа в полза на запазването срещу само три гласа против. [20] В Сената резултатът е 99 срещу 0 гласа. [21] Гласуването в Конгреса отразява истинското мнение на американската общественост.
Като избрани представители на народа членовете на Конгреса и президентът имат мандати от две до шест години, преди да бъдат преизбрани. Докато обществеността масовото се придържа към божествените норми на морала, степента, до която президентът и членовете на Конгреса могат да се наклонят наляво, е ограничена. От друга страна, съдиите от Върховния съд нямат нужда да се съобразяват с общественото мнение, тъй като заемат постовете си пожизнено. Освен това тези съдии са само девет. Сравнително по-лесно е да се повлияе на решенията, взети от тези девет лица, отколкото да се промени общественото мнение.
В Съединените щати изменението на Конституцията изисква подкрепата на две трети от Конгреса и три четвърти от щатите. Тези строги мерки затрудняват цялостното изменение на Конституцията. Ето защо прогресивната стратегия не е да се изменя пряко Конституцията, а да се претълкува. Левите разглеждат Конституцията като „жив“ и непрекъснато „развиващ се“ документ. Използвайки прецедента, установен от Върховния съд, те закодират възгледите на левицата в закона. По този начин тайно упражняват волята си над Конституцията, което е равносилно на нейното подкопаване.
Небесният закон вече не е най-висшият принцип. На Конституцията е нанесен тежък удар от чукчетата на либералните съдии от Върховния съд, тъй като техните решения са окончателни и трябва да се спазват дори от президента. Съдебната власт придобива все по-голяма тежест от трите власти, установени от Бащите-основатели (на САЩ – бел.прев.). На практика съдиите от Върховния съд са придобили частични законодателни и дори изпълнителни правомощия.
Либерално настроените съдии от Върховния съд са причинили редица тежки и трудно поправими последици на американското общество. При сегашното положение Върховният съд може чрез разглеждане на дела да разпореди премахването на Десетте Божи заповеди от обществените училища и пространства, да пренапише наказателните процедури, да повиши данъците, да признае правото на аборт и еднополовите бракове, да разреши публикуването и показването на порнография и т.н.
Нарастващото върховенство на съдебната власт, съчетано с решенията на либералните съдии, е дало на призрака на комунизма важен инструмент за постигане на неговите замисли.
Популяризиране на неприлично съдържание в името на свободата
60-те години на миналия век са епоха на дълбоки промени в американското общество. Левите студенти задвижват антивоенното движение, рокендрола, хипи културата, феминисткото движение, сексуалното освобождение и други анти-традиционни течения, които предизвикват хаос в цялата страна.
Председател на Върховния съд през този период е либералът Ърл Уорън. По време на мандата на Уорън като върховен съдия Върховният съд постановява много влиятелни и мащабни решения. Сред тях са забраната на молитвите в държавните училища и разрешаването на публикации с откровено сексуално съдържание. [22][23]
В книгата “Супримасистите: тиранията на съдиите и как да я спрем“ експертът по конституционно право Филис Шлафлай предоставя статистически данни, според които от 1966 г. до 1970 г. Върховният съд е постановил тридесет и четири решения, с които е отменил решения на съдилища от по-ниска инстанция за забрана на непристойно съдържание. [24] Решенията на Върховния съд не са били подписвани, а становището на мнозинството се е състояло само от един или два реда. Казано по друг начин, съдиите дори не си правят труда да обосновават решенията си.
През 1968 г. Холивуд се отказва от своя Кодекс за производство на филми (Motion Picture Production Code), отменяйки ограниченията върху непристойното съдържание във филмите. Следва изобилие от различни видове порнографски творения, които днес насищат всяко кътче на обществото.
Първата поправка на Конституцията гарантира свободата на словото. Тя е предназначена да гарантира правото на изразяване на политически мнения, а не производство и разпространение на порнография.
Легализиране на злоупотребата с наркотици
Докато на 31 декември 2017 г. светът се готви да посрещне новата година, кабелният новинарски канал CNN излъчва кадри с множество снимки на репортерка, която пуши марихуана. Видимо напушена, тя изглежда дезориентирана и не осъзнава заобикалящата я среда. Предаването получава широка критика. [25]
През 1996 г. Калифорния става първият щат в САЩ, който легализира медицинската марихуана и скоро много щати подемат примера ѝ. През 2012 г. Колорадо и Вашингтон легализират марихуаната за „развлекателна употреба“. В тези два щата засаждането, производството и продажбата на марихуана на възрастни са напълно законни. Оттогава тя е легализирана и в Калифорния. През октомври 2018 г. правителството на Канада също легализира употребата на марихуана.
Освен че причиняват сериозни увреждания на човешкия организъм, наркотиците предизвикват психологическа зависимост. Щом развият зависимост, хората са склонни да изоставят моралните задръжки, за да си набавят повече от наркотика. От друга страна тези, които подкрепят легализирането на наркотиците смятат, че това ще бъде ефективен начин за намаляване на трафика на наркотици. Те казват, че легализацията позволява по-строго регулиране на наркотиците и съответно намаляване на свързаната с тях престъпност.
Правителствата очакват, че легализирането на наркотиците ще генерира милиарди долари приходи. Но не е трудно да се забележи, че когато по-голям брой хора станат зависими, изгубят желание за работа и здравето им се влоши, производителността ще спадне, а общото благосъстояние, създавано от обществото, ще се свие. Очевидно е, че легализирането на наркотиците не може да увеличи държавните приходи в дългосрочен план. Освен това преценката кое е правилно или неправилно не трябва да се основава на икономическата печалба, а на божествените стандарти. Традиционният морал разглежда човешката форма като свещена и създадена по божествено подобие. Западните религии вярват, че тялото е храм на Светия дух, докато на Изток се е смятало, че тялото може да бъде усъвършенствано чрез самоусъвършенстване, за да се превърне в Буда или Дао. Следователно злоупотребата с наркотици е акт на оскверняване.
Според доклад на „Лос Анджелис Таймс“ една от важните фигури, лобиращи за легализирането на марихуаната в Съединените щати, е богат прогресивен активист [26]. През март 2017 г. шестима сенатори пишат писмо до Държавния департамент на САЩ с искане това лице да бъде разследвано за това, че използва фондацията си за насърчаване на прогресивизма в чужбина и за подриване на консервативни правителства. [27]
Легализирането на наркотиците е допълнителна стъпка към насърчаване на хората да загубят задръжките си и да се откъснат от божественото. Когато обществото преживява сътресения и икономически спадове, комунистите се възползват от възможностите да получат политическа власт.
Узаконяване на еднополовите бракове
Шлафлай изброява дванадесет метода, които съдиите използват, за да подкопаят морала: пренаписват Конституцията, забраняват признаването на Бог, предефинират брака, подкопават суверенитета на САЩ, застрашават правото на собственост, насърчават порнографията, подкрепят феминизма, затрудняват правоприлагането, промотират незаконната имиграция, месят се в изборите, решават за родителските права и налагат данъци. [28]
Книгата “Битие” описва разрушаването на Содом. Един от греховете, на които се отдават жителите на обречения град, е хомосексуализмът. Оттук произлиза и терминът „содомия“, който означава сексуални отношения между мъже. Тези, които имат основни познания за Библията, знаят, че хомосексуализмът противоречи на Божията воля.
През юни 2015 г. с решение 5–4 Върховният съд постановява , че еднополовите бракове са право, гарантирано от Конституцията. [29] Когато решението е прието, тогавашният президент на САЩ сменя знамето на официалната страница на Белия дом в Туитър със знамето на дъгата в подкрепа на ЛГБТ правата. Решението на Върховния съд забранява на тринадесетте щата, които все още забраняват еднополовите бракове, да прилагат своите закони. През август 2015 г. служителка в окръг Роуан, Кентъки, отказва да издаде удостоверения за брак на еднополови двойки поради своите убеждения. По-късно тя е вкарана в затвора за пет нощи за това, че не се е подчинила на заповедта на Федералния съд на САЩ да издаде документите. [30] Всъщност съдът е нарушил конституционното ѝ право на свобода на убежденията. Коментирайки случая на служителката, бившият губернатор на Арканзас и бивш републикански кандидат за президент Майк Хъкаби нарича решението на Върховния съд относно брака „съдебна тирания“. [31]
Към 2019 г. двадесет и осем държави и територии са признали или приели официално еднополовите бракове, включително Съединените щати, Обединеното кралство, Франция, Германия, Испания, Норвегия, Дания, Финландия, Швеция, Португалия, Белгия, Австралия, Нова Зеландия и Канада. Правото има силата да укрепва морала или да влияе на движението му в нова посока. Да се легализира поведение, което се отклонява от традиционните морални ценности, е като правителството и законите да обучават хората да предадат морала и да се противопоставят на божествените наредби.
Под влиянието на политическата коректност критиката към хаоса, в който се намира нашето общество – независимо дали от страна на хората, гражданските сдружения или по-специално на религиозните групи – лесно може да бъде пренесена на нивото на политиката или закона и да доведе до ограничаване на свободата на словото или до други наказания. След легализирането на неморалното поведение коментиращите или критикуващите по тези въпроси често са обвинявани в нарушаване на закони, например отнасящите се до половата дискриминация. Правото е изкривено и превърнато в средство за задушаване способността на хората да правят морална преценка. По същество той популяризира хомосексуализма и насърчава хората да се отдават на безкрайни желания и декандентство.
г. Ограничаване на правоприлагането
Под либерално влияние много съдии или законодателни органи умишлено ограничават законовите правомощия на правоприлагащите органи, като на практика си затварят очите пред престъпността. Целта на комунистическия призрак е по този начин да парализира държавния апарат, за да предизвика социални сътресения, които на свой ред създават оправдания или за разширяване на правителството, или за необходимите условия за преврат или революция.
Много щати са приели крайно леви закони, като типичен пример за това са политиките за „убежище“. Наред с други разпоредби, в градовете с такива политики на федералните имиграционни служители често се забранява да задържат нелегални имигранти в местните затвори, включително и такива с издадени заповеди за арест. На местната полиция се забранява да сътрудничи и да комуникира с федералните агенти за прилагане на имиграционните закони.
Това представлява сериозен риск за сигурността на гражданите. През юли 2015 г. незаконният имигрант Хосе Инес Гарсия Зарате застрелва млада жена, която се разхожда по кея в Сан Франциско. Зарате е имал криминална история: бил е обвинен в седем престъпления, свързани с наркотици и грабежи, както и с притежание на оръжие, и е бил депортиран пет пъти. В съответствие със законите за убежище на Сан Франциско длъжностните лица са освободили Зарате от ареста три месеца преди фаталната стрелба, вместо да го предадат на федералните имиграционни власти, които са поискали да го задържат за депортиране.
Когато престъпник е изправен пред съда, на обвинението се налагат изключително строги стандарти. Това привидно е с цел да се защитят законните права на заподозрения, но често резултатът е, че престъпниците могат да се възползват от пропуски в закона. Хитрите заподозрени – или тези, които се ползват със статут или привилегии, които разбират законите и разпоредбите или които наемат способни адвокати – могат да протакат съдебния процес, което струва много скъпо на съдебната система. Може да бъде много трудно да се изправят виновните заподозрени пред съда.
Повлияни от разпространението на „сексуалното освобождение“ присъдите по дела, свързани със сексуални престъпления, често се позовават на резултатите от изследванията на Алфред Кинси или на активисти, които го следват, за да докажат, че вредите, причинени от сексуално насилие, са малки или не съществуват. Много от делата са решени чрез намаляване на присъдите на сексуалните насилници [32]. Много обикновени престъпници също са получили намаление на първоначалните си присъди, привидно поради недостиг на бюджетни средства или заради правата на затворниците. Истинската мотивация обаче е да се използва политическата коректност, за да се отслаби силата на закона, да се наруши социалният ред и да се проправи път за по-нататъшно разширяване на правителството.
За да бъде законът справедлив, той трябва да налага строги наказания на онези, които извършват непростими престъпления. Още от древността убийството се е наказвало със смърт. Но днес някои държави и територии са отменили смъртното наказание на основания като „хуманност“, „толерантност“ или предполагаемо уважение към живота.
Под влиянието на изкривения либерализъм и прогресивизъм някои хора отдават прекомерно голямо значение на правата на затворниците – независимо от тежестта на престъпленията им – като същевременно запазват странно мълчание по отношение на жертвите. Ако храната и подслона на един убиец се плащат от данъкоплатците, загубата на свободата му едва ли е справедлива замяна за смъртта на жертвата и травмата, която тя причинява на близките.
Много изследователи в Съединените щати са установили, че смъртното наказание е ефективно средство за възпиране на престъпността. През 90-те години на ХХ век трима професори, сред които и Пол Рубин от университета „Емъри“, проучват 20-годишна статистика за престъпността от 3000 града в САЩ и стигат до заключението, че „всяка екзекуция води до средно 18 убийства по-малко – с грешка от плюс или минус 10“. [33]
Дори учените, които са против смъртното наказание, трябва да признаят, че то има възпиращ ефект. Докарвайки до крайност понятията свобода и законност, левицата изопачава закона и го лишава от неговата святост.
д. Използване на чужди закони за отслабване на суверенитета на САЩ
Когато либералните съдии не могат да намерят формулировка в Конституцията на САЩ, която да подкрепи личните им мнения, те използват закони, приети в други държави, за да защитят аргументите си.
Например в делото на Върховния съд „Лоурънс срещу Тексас“ от 2003 г. либералните съдии искат да отменят щатски закон в Тексас, забраняващ на пълнолетни хомосексуалисти да извършват сексуални действия по взаимно съгласие, но не можаха да намерят нищо от Конституцията в подкрепа на този случай. Тогава те цитираха „авторитетна“ агенция извън Съединените щати, според която хомосексуализмът е „неразделна част от човешката свобода в много други страни“, и успешно отмениха закона. Това дело доведе до отмяна на подобни закони в тринадесет други щата. [34]
Комунистическата мисъл се разпространява по света под различни форми. Социалистическата тенденция в цяла Азия и Европа е ясно видима, а тя има голямо влияние и в Африка, и Латинска Америка. Държави като Зимбабве и Венецуела са открито социалистически държави. Съседните на САЩ Канада и Мексико, клонят политически към лявата идеология.
Търговията и глобализацията сближават Съединените щати с други държави. За да въведат елементи на социализъм във вътрешнополитически план, либералните съдии използват извинението, че се съобразяват с международната конвенция, а след това използват съдебната практика, за да променят духа на Конституцията. Ако дори Съединените щати като лидер на свободния свят не могат да поддържат основни традиционни стандарти, цялото земно кълбо ще бъде погубено от комунизма.
4. Възстановяване духа на закона
Днес правото е обърнато срещу божествените учения, които първоначално са го вдъхновили. Законността се е превърнала в инструмент, който комунистическият призрак използва, за да потъпче моралните устои на човешкото общество, довеждайки го до ръба на разрухата. Антитрадиционното и неморално законодателство е отслабило способността на закона да поддържа социалния ред, оставяйки разширяването на държавната власт като единствено „решение“ на обществените недъзи.
В условията на правна система, контролирана от комунистическия призрак, американците ще имат само две възможности: или да откажат да следват властите и техните изродени закони, или да предадат морала си, за да се подчинят. Първият вариант би означавал унищожаване на правото на практика, тъй като, както казва юристът Харолд Берман, „в закона трябва да се вярва; в противен случай той съществува само на хартия“. [35]
В книгата „Голият комунист“ от 1958 г. са изброени четиридесет и пет цели, преследвани от комунизма, за да се инфилтрира и подкопае Съединените щати. Седем от тях се отнасят до правната система. [36]
Шестнадесетата цел се състои в използването на техническите решения на съдилищата, за да се отслабят важните американски институции, като се твърди, че тяхното действие нарушава гражданските права.
Двадесет и четвъртата цел е да се премахнат всички закони, ограничаващи неприличното съдържание, като се представят като цензура, която нарушава свободата на словото и изразяването.
Двадесет и деветата цел е да се оспорва Конституцията като несъвършена, остаряла или несъвместима с международната практика.
Тридесет и третата е да се премахнат всички закони, които пречат на комунистическия апарат.
Тридесет и осмата е да се узакони извършването на арести от неполицейски органи. Всички поведенчески проблеми трябва да бъдат делегирани на психиатрични работници.
Тридесет и деветата е да се придобие контрол върху сферата на психиатрията и да се наложат закони за психичното здраве, за да се контролират лицата, които се противопоставят на комунистическите цели.
Четиридесет и петата цел е да се премахне „Запазване (на правото) на Конъли“, или поправката „Конъли“. Тази разпоредба дава право на Съединените щати да предпочитат вътрешната юрисдикция пред решенията на международните съдилища. Целта е да се попречи на Съединените щати да защитават вътрешния си суверенитет и вместо това международни органи като Международния съд да бъдат над съдебната власт на САЩ.
Разглеждайки гореизброените цели и сравнявайки ги с вече осъщественото, става ясно, че комунизмът е в добра позиция да продължи да подкопава американското право и справедливост.
Независимо дали става дума за финансирана от държавата политика на омраза в страните, контролирани от комунистически режими, или за регулации в западните страни, където комунистическата идеология е изпразнила от съдържание законодателните и съдебни институции, и в двата случая мишената е духът на закона – т.е. почитта към божественото и традиционния морал.
Ако не сме в състояние да поддържаме моралните норми, продиктувани от небесните повели, като критерий да разпознаваме фундаменталното добро и зло, обществото ще продължи да приема закони, които са в съответствие с комунистическата идеология, облагодетелствайки нечестивите и потискайки праведните. Обществото ще изгуби божествените си принципи за справедливост и свобода и ще се поддаде на тиранията на комунистическия призрак.
Препратки
1. Harold J. Berman, The Interaction of Law and Religion (Nashville: Abingdon Press, 1974), 51–55.
2. Dong Zhongshu 董仲舒, as quoted in Ban Gu 班固, “Dong Zhongshu zhuan” 董仲舒傳 [“Chronicle of Dong Zhongshu”] in Han Shu 漢書 [The Book of Han]. [In Chinese]
3. Berman, The Interaction.
4. Karl Marx, as quoted in W. Cleon Skousen, The Naked Communist (Salt Lake City: The Ensign Publishing Co., 1962), 13.
5. Sergey Nechayev, The Revolutionary Catechism (1869), Marxists Internet Archive, accessed on April 20, 2020, https://www.marxists.org/subject/anarchism/nechayev/catechism.htm.
6. Vladimir Lenin, “The Proletarian Revolution and the Renegade Kautsky: How Kautsky Turned Marx Into A Common Liberal,” in Lenin Collected Works, trans. Jim Riordan (Moscow: Progress Publishers, 1974), 28:227–325, Marxists Internet Archive, accessed on April 20, 2020, https://www.marxists.org/archive/lenin/works/1918/prrk/common_liberal.htm.
7. Li Yuzhen 李玉貞, Yi bu dianfuxing zhuzhuo: Ershi shiji Eguoshi 一部顛覆性著作：二十世紀俄國史 [Work of Insurrection: 20th-Century Russian History], (Beijing: Yanhuang Chunqiu, 2010). [In Chinese]
8. Alexander Nikolaevich Yakovlev, “Zhi Zhongguo Duzhe” 致中國讀者 [“To Chinese Readers”], in Yibei kujiu—Eluosi de Buershiweikezhuyi he gaige yundong 一杯苦酒——俄羅斯的布爾什維克主義和改革運動 [A Bitter Cup: Bolshevism and the Reformation of Russia], trans. Xu Kui 徐葵 et al., (Beijing: Xinhua chubanshe, 1999), 10. [In Chinese] The cited text is a preface written for the Chinese-language edition of Yakovlev’s book.
9. On March 15, 1999, the “Amendment of the Constitution of the People’s Republic of China” adopted at the Second Session of the Ninth National People’s Congress inserted in Article 5 of the Constitution: “The People’s Republic of China implements the rule of law and builds a socialist country ruled by law.” See An Linxian 安霖贤, Xianfa yuanze yu yi fa zhiguo 宪法原则与依法治国 [Constitutional Principles and Governing the Country by Law], people.com.cn, November 2, 2006, http://legal.people.com.cn/GB/43027/73487/73490/4990833.html. [In Chinese]
10. Ouyang Fei 歐陽非, “Hongse huangtang huangyan lun” 紅色荒唐言論 [“Red Nonsense”], Minghui.org, January 8, 2015, http://www.minghui.org/mh/articles/2015/1/8/302850.html. [In Chinese]
11. Francis Bacon, “Of Judicature,” in The Essays or Counsels, Civil and Moral of Francis Bacon, ed. Samuel Harvey Reynolds (Oxford: Clarendon Press, 1890), Internet Archive, accessed on April 20, 2020, https://archive.org/stream/essaysorcounsel00bacouoft/essaysorcounsel00bacouoft_djvu.txt.
12. Planned Parenthood of Southeastern Pennsylvania v. Casey (Nos. 91–744, 91–902), Legal Information Institute, accessed on April 20, 2020, https://www.law.cornell.edu/supct/html/91-744.ZO.html.
13. Neil Eggleston, “President Obama Has Now Granted More Commutations Than Any President in This Nation’s History,” The White House, January 17, 2017, https://obamawhitehouse.archives.gov/blog/2017/01/17/president-obama-has-now-granted-more-commutations-any-president-nations-history.
14. Gregory Korte, “Obama Commutes Sentence of Chelsea Manning in Last-Minute Clemency Push,” USA TODAY, January 17, 2017, https://www.usatoday.com/story/news/politics/2017/01/17/obama-commutes-sentence-chelsea-manning/96678814.
15. Paige St. John and Abbie Vansickle, “Here’s Why George Soros, Liberal Groups Are Spending Big to Help Decide Who’s Your Next D.A.,” Los Angeles Times, May 23, 2018, http://www.latimes.com/local/california/la-me-prosecutor-campaign-20180523-story.html.
16. US Congress, House, Affidavit of Roger N. Baldwin, Investigation of Un-American Propaganda Activities in the United States: Hearings before a Special Committee on Un-American Activities, 75th–78th Cong., December 31, 1938, 3081–3082, Internet Archive, accessed on April 20, 2020, https://archive.org/details/investigationofu193804unit/page/2448/mode/2up/search/Baldwin.
17. Myron H. Thompson, as quoted in Phyllis Schlafly, The Supremacists: The Tyranny of Judges and How to Stop It (Minneapolis, MN: Richard Vigilante Books, 2006), 26–27.
18. Phyllis Schlafly, “Pots of Gold Behind Crosses and Ten Commandments,” Eagle Forum, June 23, 2004, http://eagleforum.org/column/2004/june04/04-06-23.html.
19. Elk Grove Unified School District v. Newdow, 542 U.S. 1 (2004).
20.
US Congress, House, Expressing the Sense of the House of Representatives that Newdow v. US Congress Was Erroneously Decided, and for Other Purposes, HR 459, 107th Cong., 1st sess., introduced and agreed in House June 27, 2002, https://www.congress.gov/bill/107th-congress/house-resolution/459.
21. US Congress, Senate, A Resolution Expressing Support for the Pledge of Allegiance, S. 292, 107th Cong., 1st sess., introduced and agreed in Senate June 26, 2002, https://www.congress.gov/bill/107th-congress/senate-resolution/292.
22. Schlafly, The Supremacists, 30.
23. Ibid., 58.
24. Ibid., 60–61.
25. “CNN Revels in Pot Smoke During New Year’s Eve Report From Denver,” Fox News, January 1, 2018, http://www.foxnews.com/entertainment/2018/01/01/cnn-revels-in-pot-smoke-during-new-years-eve-report-from-denver.html.
26. Patrick McGreevy, “Billionaire Activists like Sean Parker and George Soros Are Fueling the Campaign to Legalize Pot,” Los Angeles Times, November 2, 2016, http://www.latimes.com/politics/la-pol-ca-proposition64-cash-snap-20161102-story.html.
27. Sen. Mike Lee, “GOP Senators Call on Sec. Tillerson to Investigate State Department Meddling,” March 14, 2017, https://www.lee.senate.gov/public/index.cfm/press-releases?ID=B5BD5596-25C8-495F-A8B1-A4D248649C04.
28. Schlafly, The Supremacists.
29. Obergefell v. Hodges, 576 U.S. 644 (2015).
30. Todd Starnes, “Kentucky Clerk: ‘This is a fight worth fighting,” Fox News, September 3, 2015, http://www.foxnews.com/opinion/2015/09/03/kentucky-clerk-am-prepared-to-go-to-jail.html.
31. Mike Huckabee, as quoted in “Attorney for Kim Davis Speaks Out, Huckabee Blasts ‘Judicial Overreach’ in Case,” interview by Sean Hannity, Fox News, September 8, 2015, http://www.foxnews.com/transcript/2015/09/08/attorney-for-kim-davis-speaks-out-huckabee-blasts-judicial-overreach-in-case.html.
32. Stop the Kinsey Institute Coalition, “Kinsey Helped Undermine Laws Protecting Women & Children,” accessed on April 20, 2020, http://stopthekinseyinstitute.org/more/undermining-laws.
33. Paul Rubin, et al., “Does Capital Punishment Have a Deterrent Effect? New Evidence From Post-Moratorium Panel Data,” Clemson University and Emory University (October 2003), https://cjlf.org/deathpenalty/DezRubShepDeterFinal.pdf.
34. Lawrence v. Texas, 539 U.S. 558 (2003).
35. Berman, The Interaction.
36. Skousen, The Naked Communist.
