Съществува невероятно съчетаване на двата стратегически интереса и затова нито Урсула, нито Мерц, нито Калас, могат да застанат на този път. Просто ще бъдат пометени
Две седмици след срещата на Путин и Тръмп в Аляска очакванията за рязка промяна в международната политика и регулиране както за регулиране на конфликта в Украйна, така и на други противоречия между Русия и Запада (както европейската му част, така и американската), засега не се предават. Какво се случи в Аляска и защо оптимистичните очаквания, които имаха мнозина анализатори, всъщност се оказаха неоснователни на този етап, коментира проф. Михаил Мирчев от УНСС в предаване на „Народна сила“.
Неоснователни очаквания
Според проф. Мирчев самите очаквания са били прекомерни, розови и неоснователни. Той каза, че толкова систематичен сблъсък, от толкова много години – да го датираме поне от 2007 г. насам с Мюнхенската реч на Владимир Путин или от 2024 г., или от началото на войната в Украйна през 2022 г. – не може да се приключи с магическа пръчка.
Според него ние не знаем какво е станало в Аляска. Защото това беше закрита среща между двамата. И след това, едните бяха трима, срещу трима. „Това беше – три часа среща. Има тълкувания на всякакви хора, които все едно са били там и разказват, но това са някакви предположения.“
Легитимирането на Путин от САЩ
За проф. Мирчев важното от Аляска е първо, че Путин беше легитимиран от най-голямата сила в Западната имперска структура на света САЩ като равностоен партньор. Не като противник, а като партньор. Противник, докато могат партньорски да приключат това безумие – поне в част от света, в Украйна и украинския сблъсък. Партньор като икономическа сила. „Русия била много малка икономика. Чета непрекъснато, че този или онзи сектор в руската икономика върви надолу. Автомобилостроенето например от началото на годината имало минусов прираст – минус 15%, и въглищното пак от началото на годината – от същия порядък – 15 – 20 надолу. Върви пропагандата, че Русия не просто е малка и периферна икономика, а икономика, тръгнала да загива под натиска на себе си, защото били неадекватни като бизнес мислене и икономически подход или по линия на политическия натиск и санкциите.“
Мащабни икономически взаимни проекти между Русия и САЩ
Хипотезата на проф. Мирчев е, че Путин и Тръмп или Тръмп и Путин („Можем както искаме да ги подреждаме“, каза той) са се договориха за изключително стратегически, невероятни по мащаб икономически взаимни проекти. Поне за полета, в които сериозно да работят, за да стигнат до конкретни проекти. Това е Антарктика, където има безумно количество ресурси. А световната икономика, особено западната, особено тази на САЩ, страда от структурен недостиг на ресурси. В Антарктика има газ, нефт, има всякакви метали, чиста природа, вода и каквото ли още не. Там има морски пътища, уникални като удобство. Има технологии, създадени от Русия, за преминаване през ледовете, за да бъдат те отворени, ако не през цялата, то поне през част от годината, не само за руския, а примерно и за американския флот. А и за другите от БРИКС. А скоро ще има среща и на страните от ШОС. Под технологическия, политическия или геостратегическия патронаж на Русия, да могат да използват северните морски пътища – за Баренсово море, където се оказа, че двете велики държави са на 4 км. една срещу друга. Според проф. Мирчев те са се договорили, разбрали са се за плоскостта, на която двете световни икономики – огромната и уж малката – равностойно и партньорски ще започнат да започнат да разработват тези неща. Единият има ресурси и няма технологии. Едните имат едни технологии, другите – други. Едните имат политическо влияние в едни зони от света, другите имат политическо влияние в други зони от света.“
Пречупване на западната хистерия
В Аляска, на 15 август 2025 г., според проф. Мирчев се е пречупила световната западна хистерия и стратегия, че Западът ще бъде жив и нормален само ако мачка и смачка Русия. Те са вече партньори. Путин не е вече някакъв диктатор, лош човек, умиращ от рак лидер. Путин е с ранг на велик световен ръководител, лидер, представител, какъвто е Тръмп. „Това стана“, каза той. „А оттам нататък се играе театър. Големия театър на 18-ти със седемте европейски лидери във Вашингтон. Изобщо не говоря за Зеленски, който вече е човек от миманса. Седемте лидери отидоха на крак при Тръмт като компрадорски назначени лидерчета из европейските страни, включително Стаймер от Лондон с тяхната досегашна претенция, едва ли не те да командват политическите и икономическите процеси в САЩ. Сега и той се подреди пред бюрото. Много хубава беше тази снимка – господарското бюро на Тръмп и наредени седем човечета от Европа, които доскоро, а и продължават като гледам Мерц например, да „надуват мускули“, че са голяма работа и много неща зависят от тях; че са субект в геополитиката. Бяха се наредили като пионерчета, дошли Тръмп да им подсказва какъв завой трябва да направят.“
Инерцията на европейците
Проф. Мирчев твърди, че европейците по инерция продължават да се правят на колективна велика сила. За него Англия и Лондон вече не са велика сила в истинския смисъл на думата – много са били притиснати, орязани, било е демонстрирано, че вече им е отнет статута на глобална велика сила. И колективният Запад без САЩ, т.е. Западна Европа и Англия вече не са велика сила. „Оттам нататък действа инерцията. Инерцията в мозъците. Вижте Кая Калас. Тя е научила седем изречения и не може да прекърши мозъка си да започне да мисли по друг начин, да погледне от друга гледна точка, да разбере, че всичко се е променило; че това, което я направи високостоящ европейски политик, вече свърши. Тя не може да го проумее с плиткото си фашизоидно мозъче. Виждате ли Мерц? Той безспорно е много интелигентен, много подготвен човек. Но сега действат инерцията на немския национален характер, реваншизмът на немския нацизъм плюс големите корпоративни пари, в които е „закопчан“ Мерц, канцлерът на Германия. А Европа като цяло зависи до голяма степен от Германия. Виждате тройки, петорки, седморки, но ядрото е Лондон, Франция и Мерц и има и един жив, истински интересен човек сред тях – Мелъни, която лично аз харесвам, но в момента тя по-скоро играе роля на балансиране и очовечаване на ситуацията. Така че Европа все още действа по инерция.
Путин – радикален
Какви европейски мироопазващи сили могат те да вкарат в Украйна? Първо ги нямат. Второ, няма кой да им разреши, тъй като въпросът ще бъде разрешен не от европейците, а от Доналд Тръмп. И трето, Путин вече стана радикален – когато пресекат границата, техните войски, техните въоръжения, ще бъдат физически унищожени. Новината от тия дни е, че германците са завършили инженерния си проект за много могъща железопътна линия през Латвия и през Полша, за да влиза в Унгария, за тежка бронирана техника. Когато тя тръгне и първите композиции се окажат на територия на Украйна и отидат в някакви центрове за разпределение, ще бъдат гръмнати. От няколко седмици Путин вече се радикализира – в чисто военния смисъл. Той унищожава нещата, които Западът продължава да инвестира, за които продължава да си дава парите и да се изтощава като военна техника, продължава да се излага. Путин чакаше досега тези неща да гърмят, да гърмят и да стигнат до фронта. В момента ги унищожава още при влизането в украинска територия. Виждате какво става с пристанищата при Румъния – там вече потапят украински кораби; също подстъпите откъм Лвов или откъм Полша и т.н. Войната вече не прилича на войната отпреди 3 месеца. Русия щадеше Запада. В момента вече Русия е безпощадна от чисто военно-тактическа и военно-стратегическа гледна точка. Европейските лидери действат по инерция и не могат да направят завоя. Не могат да се освестят. Тръмп ги подмята насам-натам, създава им някакви илюзии, но неговата задкулисна договорка с Путин всъщност, мисля, че е много съществена по фундаментални въпроси и той така или иначе върви по този път. А иначе продължава да се прави на шут.
Европейската социална държава – в историята
На въпроса на водещия д-р Владимир Трифонов „Как си обяснявате това, че толкова усилено говорят за милитаризация, казват „Не“ на социалната държава, не напомня ли това за събитията от 30-те години на XX век? Преди няколко дни канцлерът на Германия Фридрих Мерц заяви, че европейската социална държава вече е в историята, че Германия вече не може да бъде социална държава“, проф. Мирчев отговори:
„Да, разбира се. Откъде е тръгнал нацизмът на Хитлер? От немската социална държава. Ред, работа, социални институции, грижа за семействата, за жените, за децата и т.н., образователна система, повдигане на жизнения стандарт на бедните слоеве. Оттам е тръгнал Хитлер в началото на 30-те години, за да може тази нация да тръгне след него социално-мотивирана, да се милитаризира. Във Втората Световна война са загинали много руски, европейски какви ли не милиони, но и немски граждани; ето, сега се повдигна въпросът за Холокоста. Тези хора е трябвало да вървят мотивирано и те са били мотивирани зад генералите на Хитлер на източния фронт. На хората трябва да им дадеш социално. Те да кажат „Ти се грижиш за нас, обикновените хора. Ние ще умираме за теб и ще обслужваме твоята политика“. Сега става обратното. Днес чета за пенсионната система в Германия. 15% от нея вече се финансира от бюджета, т.е. работещите с техните пенсионни вноски не могат да захранват пенсионния механизъм, за да могат пенсионерите да получават парите си. Това вече е много и те считат, че се върви към някакви критични пропорции, защото това е много голям товар за бюджета. От друга страна, продължават огромните помощи за бежанци от съмнителни региони на света, огромните социални помощи за украински бежанци и мигранти. Сега многократно се увеличиха паричните суми за война, които дават и ще дават, за въоръжаване, за увеличаване на армията. Говорят за наборна служба в Германия и т.н. Това струва огромно количество пари.
Проф. Мирчев заяви, че на фона на социалните плащания и социалната система в Германия, която закъсва, 9-те млрд., които по официални сведения ще бъдат дадени на Украйна, са много. „И Мерц, вместо да ги даде на народа си и да стабилизира държавата, защото тя, цялата, започва да се тресе във всички структурни измерения, продължава с този фашизоиден, психарски дори, подход, че ще води Трета световна война на Германия срещу Русия. Това е психарщина, която, може би идва от първите му седем години. Такова е било семейството на г-н Мерц. Но политик от неговото равнище, с такова огромно чело, с такава претенция, с такъв ръст, достоен европейски политик и представителност не може… Ти си виновен, когато не можеш да овладееш собствената си психарщина. Не говоря против немския народ, против германците, против икономиката им като цяло. Не говоря против изключителното им културно равнище, включително в моите науки – политически, социологически, философски – в класическата музика. Това е нация на изключително високо равнище. Но срещу психарщината на голяма част от техния елит, фашизоидната нацистка и пронацистка психарщина. На първо място е Мерц, на второ – гарманката Урсула. Да не забравяме, че тя не е европейка. Тя си е едно германче, производство на предишната Меркел.
Милитаризацията на Европа
Мнозина виждат като изход от икономическата криза в Европа милитаризацията. България ще се включи в този процес. В нашата страна също ще има такова производство.
По отношение на милитаризацията на Европа, както и на военното производство в България проф. Мирчев е оптимист. Мисли, че енергията на тази вълна на психарско милитаризиране и фашизоидност, на тази инерция ще свърши; че Тръмп в един момент ще удари по бюрото си, пред което ще ги викне още веднъж като ученички и ще каже: „Хайде стига вече европейски простотии! Дайте да правим една обща западна политика, не ми пречете повече! Да е жив и здрав Тръмп, за да може да го осъществи! Започвам да се притеснявам за него. Днес видях новина и започнах да си мисля по въпроса.“ Водещият уточни, че тук става дума за става дума за изказването на вицепрезидента Ванс, че засега Тръмп е в отлична форма и много работоспособен, но ако се случи някаква трагедия, той е готов да го смени. „Дано оцелее поне две години, за да може да си изкара тази линия на стратегическата си политика, да отиде по-напред, включително да прекърши тази фашизоидност на Западна Европа. Намекват ни, че трагедията е на прага. В приветствената си, декларативна реч на 15 август Путин каза: „Аз Ви поздравявам за това, за това и че сте жив и здрав!“ Тоест стрелбата с удара по ухото не е била единствен случай. Някои анализатори казват, че вероятно има много не обявени случаи с риск за живота на Тръмп. Значи това продължава, щом Ванс, на когото изобщо не му е работа, да ни съобщава, че когато гръмнат Тръмп, той щял да стане президент. В политиката, когато кажеш „А“, ние трябва да прочетем поне до К, Л, М, Н по логиката на нещата. Със самия факт, че той казва, че той, доброто момче, е готов да стане президент, ни подсказва, предупреждава, че има пряка заплаха за Тръмп.“
Отношенията между Русия и САЩ и ролята на личността в историята
На въпроса на водещия „Крепят ли се отношенията между Русия и САЩ върху личността на Тръмп? Какво би станало, ако се случи нещо непредвидено? Да си спомним, че има такива исторически прецеденти. Отношения между Русия и САЩ рязко се влошават през 1945 г. след смъртта на президента Рузвелт“, проф. Мирчев отговори:
„Вижте ролята на личността в историята. Затова казвам: „Нека Тръмп да оцелее!“, защото самият Ванс изглежда приятно, разумно момче, но хората казват: „Не го познавате. Може като личност да завие в много посоки“. Нека Тръмп да остане, защото отношенията между Тръмп и Путин са личностни, но не са на емоционална основа. Има много странно съчетаване на стратегическия руски интерес със стратегическия американски интерес в момента.
Тръмп се бори с Лондон
Главен враг на Русия, което се твърди от много време в тяхната политология, не са и никога не са били САЩ, а е Лондон. Лондон като кралско семейство и като имперска велика британска общност и дублиращата империя на банкерите, финансовите династии, наричани условно Ротшилд. Главният враг от 200, а може би от 300 години, на империята Русия е Лондон, като световна глобална империя. Те са били стратегически съперници поне в последните 2 – 3 века. Били са големи съперници и по времето на Втората Световна война. Защото аз съм дълбоко убеден, че Хитлер до голяма степен е производство на англичаните. Те просто като големи хитреци в един момент застават на другия фронт, за да не бъдат загубили, както сега, ако продължават със Зеленски, накрая ще бъдат загубили. Англичаните в един момент, както при Хитлер, ще се откажат от Зеленски и ще застанат срещу него, за да може, когато дойде моментът на капитулацията на Зеленски, отново да се опитат да се подредят в лагера на разумните политици, на тези, които са били против опасното зло Зеленски, Киев и тази фашизоидност в Украйна в момента.
С кого се бори Тръмп? С братята англичани. За да не бъдат вече САЩ колония на Лондон. Той иска да еманципира САЩ. Това е един от много големите смисли: „Да направим Америка отново велика! Да се еманципираме от Лондон, от финансовите структури, от кралско-аристократичните структури, от черната, от синята световна аристокрация!“. Това прави Тръмп.“
Атаката на Тръмп срещу Сорос
Проф. Мирчев изтъкна другия фронт на Тръмп – директно да атакува семейство Сорос, за да вкара в затвора баща и син. „Според съобщения от разузнаватените им общности там са събрани много доказателства и явно започва такава атака срещу джендъризма, изобщо този тип политики – ЛГПТИ. Радикално той може да се пребори в САЩ, а не на парче в Калифорния и др., като отнеме властта на сем. Сорос, тъй като те са ядката. Те са в основата, те са организационната, могъщата финансова структура, която е създала, експлоатира и продължава да не допуска самите САЩ да се преборят с тази глобална уж лява политика. Не се ли бори и Путин, не е ли радикален от толкова години срещу тази глобална ЛГПТИ политика? Въведе закон, вади ги от училищата, разправяйки се със съответните НПО. Путин е много по-напред. Тръмп трябва да се научи от Путин. А ако Тръмп действително сега се опитва да се еманципира от Лондон и от финансовите структури, от федералния резерв, тъй като той е доминиран от Лондон и не е подчинен на Тръмп, и ако това е и основният враг на Путин, вижте: Русия и САЩ в момента имат еднакъв стратегически интерес. Плюс Антарктика, плюс Северните морета, плюс огромните залежи на всякакви неща в Русия. Чета, че Русия в момента има капацитет и технологии да използва и да развива технологии само за половината от своите природни богатства. САЩ не могат ли да станат търговски, бизнес партньор, тъй като имат технологии за извличане на всякакви елементи от почвата, от природните ресурси. Русия и САЩ: САЩ иска ресурсите, Русия – допълнително финансиране и специалните технологии и подкрепата. Има невероятна точка на съчетаване на двата стратегически интереса и затова никаква Урсула, никакъв фашизоиден Мерц, никаква мисловна неудачница Калас, не могат да застанат на този път. Просто ще бъдат пометени“, каза още проф. Мирчев.
Следва продължение.
