„Хората ще могат да живеят и да процъфтяват в повечето места на Земята в обозримо бъдеще“, заяви Бил Гейтс в горещо дискутирана статия.
Скорошната публикация в блога на технологичния милиардер Бил Гейтс, в която той твърди, че „апокалиптичната теза“ за екологична и социална катастрофа от глобалното затопляне е грешна, очевидно маркира съществена промяна в дебата относно климатичните промени.
Макар и да повтаря общоприетото становище, че климатичните промени ще имат „сериозни последствия“ и ще засегнат най-тежко бедните хора, Гейтс продължава с думите, че „те няма да доведат до унищожаването на човечеството“.
„В обозримо бъдеще хората ще могат да живеят и да процъфтяват на повечето места на Земята“, каза той.
Написана като послание към участниците в Конференцията на ООН за климатичните промени в Бразилия, която започна на 10 ноември, статията на Гейтс посочва, че най-големите проблеми, пред които е изправен светът, са бедността и болестите, а не покачващите се температури.
Това контрастира с предишните му изявления по темата, включително с книгата му от 2021 г. „Как да избегнем климатична катастрофа“. В нея той заявява, че климатичните промени са едно от най-големите предизвикателства пред човечеството и предсказва, че те биха могли да причинят повече смъртни случаи от пандемията COVID-19, която взе милиони живота по света.
По същия начин генералният секретар на ООН Антониу Гутериш обяви през 2022 г., че всички нации трябва да прекратят зависимостта си от изкопаемите горива „преди климатичната катастрофа да ни застигне всички“.
Гейтс се присъединява към други, които се отдръпнаха от мрачните прогнози за покачване на температурите, свързани с изгарянето на петрол, газ и въглища.
Тед Нордхаус, основател на Института за пробив, фокусиран върху климата, писа през 2007 г.: „Ако продължим да изгаряме толкова въглища и петрол, колкото изгаряхме досега, затоплянето на Земята ще предизвика покачване на морското равнище и колапс на Амазония, а според сценарии от изследвания, поръчани от Пентагона, ще предизвика поредица от войни за основни ресурси като храна и вода.“
В публикация в блога си през август Нордхаус заяви: „Вече не вярвам в тази преувеличена картина. Да, светът ще продължи да се затопля, докато продължаваме да изгаряме изкопаеми горива. И морското равнище ще се покачва… Но останалото? Едва ли.“
Какво се промени?
Критиците на твърденията, че климатът се променя в резултат на човешката дейност и че тези промени представляват спешна екзистенциална криза, казват, че най-страшните прогнози от климатичните модели са преувеличени. Те включват ескалацията на „екстремните метеорологични явления“, наводняването на тихоокеанските островни държави и крайбрежните градове заради покачващото се морско равнище, загубата на кораловите рифове и изчезването на арктическия морски лед. Докато активистите за климата продължават да твърдят, че прогнозите им са в голяма степен верни, научният дебат за глобалното затопляне стана по-нюансиран. Това разруши възгледа, че съществува научен консенсус относно климатичната катастрофа.
„Медиите до скоро имаха железен контрол върху това, което се разпространява, и повечето хора чуваха само крайни алармистки сценарии за климатична и планетарна гибел“, каза пред The Epoch Times Грег Райтстоун, изпълнителен директор на Коалицията за CO2, която оспорва така наречения консенсус относно климатичните промени. „Винаги сме казвали, че щом бентът се скъса – и се надяваме, че това вече се случва – ще можем да представим истината не само пред американския народ, но и пред целия свят.“
Докладът от юли на Министерството на енергетиката, изготвен от работна група от петима независими експерти в областта на физиката, икономиката, климатологията и академичните изследвания, заключи, че затоплянето, причинено от въглеродния диоксид (CO2), „изглежда е икономически по-малко вредно, отколкото се смятало, и че агресивните стратегии за смекчаване на последиците може да са погрешно насочени“.
„Освен това докладът установява, че политическите действия на САЩ се очаква да имат незабележимо малки преки въздействия върху глобалния климат, като всякакви ефекти ще се проявят с голямо закъснение“, се посочва в доклада.
Заедно с публикуването на този доклад министърът на енергетиката на САЩ Крис Райт заяви: „Възходът на човешкото благоденствие през последните два века е история, която заслужава да се говори с най-положителен тон. И все пак ни се казва безмилостно, че същите енергийни системи, които направиха възможен този напредък, сега представляват екзистенциална заплаха.“
Това отразява промяна в дебата за климатичните промени, при която се взеха предвид и ползите от енергията от изкопаеми горива и въглеродния диоксид, заедно с потенциалните вреди от покачващите се температури.
„По почти всеки показател, който разглеждаме, екосистемите на Земята процъфтяват и се развиват“, каза Райтстоун. „Съвсем очевидно е, че има огромни ползи, които се дължат на климатичните промени – по-дълги вегетационни сезони, производителността на културите изпреварва демографския растеж година след година, смъртните случаи от екстремни метеорологични условия са намалели с повече от 90% от 1900 г. насам, пустините се смаляват, а горите се разширяват.“
Докладът от 2024 г. на Фред Пиърс, публикуван от Училището по околна среда към Йейл, посочва, че „въпреки предупрежденията, че климатичните промени ще доведат до широко разпространено опустиняване, много засушливи земи стават все по-зелени заради увеличеното съдържание на CO2 във въздуха – тенденция, която според скорошни проучвания ще продължи“.
Въпреки това Пиърс отбелязва и негативната страна на това явление, а именно че „растителността може да погълне оскъдните водни запаси“.
