Руският президент заяви, че Москва е „готова“ за евентуална война с Европа, но добави, че това е ситуация, която иска да избегне
Москва ще подкрепи всякакви стъпки за подобряване на отношенията с Европа, заяви руският президент Владимир Путин в четвъртък и добави, че конфликт между Русия и която и да е страна на континента няма да остави „победители“.
След среща на върха с африкански лидери в Москва Путин каза пред журналисти, че макар страната му да е „готова“ за война с Европа, тя не желае да влиза в такъв конфликт.
„Мнозина непрекъснато говорят за подготовка за война до 2030 г. Правилно ли е това, или не? На първо място, ние сме готови, но не искаме никаква война с Европа“, каза Путин, цитиран от руската държавна информационна агенция ТАСС.
Той продължи: „Ако някой иска, нека се подготвя“, но добави, че Европа „все още не е постигнала целта си да нанесе стратегическо поражение на Русия“, като заяви, че е „малко вероятно“ подобна цел да бъде постигната до 2030 г.
„А ако нещата отидат твърде далеч, изобщо няма да има победители. Нека никой не забравя това“, каза Путин.
Руският президент засегна темата за неотдавнашния си телефонен разговор с финландския президент Александер Стуб и норвежкия премиер Юнас Гар Стьоре, който беляза очевидна промяна в подхода в сравнение с повечето други европейски лидери.
Путин каза, че Стуб и Стьоре са предложили разговора, като добави, че според него това е бил правилният подход въпреки критиките от други европейски държави към решението им да проведат такъв разговор.
„Смятам, че беше правилно [Стуб и Стьоре да се обадят]. В крайна сметка в Европа има хора, които не искат да нанесат стратегическо поражение на Русия, както някои други, а желаят да установят някакъв конструктивен диалог“, каза той и добави, че Москва подкрепя „всякакви стъпки … насочени към възстановяване на пълноценни и всеобхватни отношения с европейските страни“.
„Или с всички тях заедно, във формата на добре познатата организация ЕС [Европейски съюз], или двустранно. За нас е приемливо каквото пожелаят“, добави Путин.
Разговорът, продължил 90 минути, обхвана редица въпроси, включително перспективите за мирни преговори в Абу Даби, политиките на НАТО и ЕС спрямо Русия, както и примирието в Олешки, договорено с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп.
Освен това лидерите на трите държави, които всички имат общи граници, обсъдиха и ситуацията в Балтийско море. Путин заяви, че иска да избегне сценарий „подобен на случилото се в Ормузкия проток“, но добави, че Москва ще отговори на „всяко предизвикателство“ в региона.
По време на разговора на 27 октомври Стуб и Стьоре подчертаха, че говорят единствено като лидери на съответните си държави, а не като представители на „Европа като цяло“.
„Разговорът беше откровен и съдържателен. Ние сме съседни на Русия държави. Изходът от тази война ще има пряко отражение върху нашата и върху по-широката европейска сигурност. Прекратяването на войната изисква преки разговори“, каза Стуб.
„Войната води до огромни човешки и материални загуби. Страданието и разрушенията ще засегнат поколения. По време на разговора подчертахме значението на деескалацията“, заяви Стьоре.
Макар Путин да похвали решението им да се свържат с него, съседите на Стьоре и Стуб – Швеция и Дания – изразиха опасения дали този ход е бил правилен.
Датската министър-председателка Мете Фредериксен заяви на 27 октомври, че е „много скептична към тази норвежка и финландска инициатива“, като добави, че тя не е била координирана с Дания или Швеция и че „не вижда никакви признаци, че Русия иска мир с Европа“.
Шведският премиер Улф Кристерсон също изрази предпазливост относно тази стъпка, като заяви, че впечатлението му е, „че всички искат мир, с изключение на Путин“.
„Очакванията ми от подобен разговор са доста ниски“, добави Кристерсон.
Помощникът на руския президент Юрий Ушаков засегна перспективата за европейско участие в мирните преговори, в Абу Даби между Вашингтон, Москва и Киев, като заяви: „В момента изобщо не се говори за това; никой не разглежда нищо подобно“, в отговор на въпрос по темата.
