Милей съкрати 10 правителствени агенции, уволни 34 000 държавни служители и намали разходите с 30%
На първата годишнина от встъпването си в длъжност като президент на Аржентина Хавиер Милей обяви първоначалните резултати от безмилостната си кампания за намаляване на държавните разходи, премахване на регулациите и съкращаване на администрацията в страната.
„Днес, с гордост и надежда, мога да ви кажа, че най-тежкото изпитание е преминато“, заяви Милей пред аржентинците миналата седмица. „Излизаме от пустошта, рецесията свърши и страната най-накрая започва да се развива.“
Когато Милей встъпи в длъжност през ноември 2023 г., Аржентина, някога една от 10-те най-богати държави в света, се намираше в неработещо състояние. След като три пъти от 2001 г. насам бе в несъстоятелност да изпълни задълженията си по държавния дълг, тя беше на път да го направи отново.
Годишният темп на инфлация наближаваше 200%, равнището на бедност надхвърляше 40%, темпът на растеж беше отрицателен – 1,6%, фискалният дефицит беше 15% от БВП и имаше хроничен търговски дефицит.
Аржентинците искаха промяна и гласуваха за самопровъзгласилия се за либерал с най-голямото мнозинство, което кандидат за президент е получавал от възстановяването на свободните избори през 1983 г. Той получи 55,7% от гласовете, а опонентът му, досегашният министър на икономиката Серхио Маса, получи 44,3%.
През изминалата година Милей премахна 10 от 18-те министерства в Аржентина, ограничи заплатите на висшите бюрократи и уволни 34 000 държавни служители, като намали държавните разходи с 30%.
След изборите в САЩ през ноември Милей беше първият чуждестранен лидер, който се срещна с Тръмп, а членовете на бъдещата администрация на Тръмп следят напредъка му с интерес.
„Това е разумна формула за възстановяване на правителството на САЩ: Съкращения в стил „Милей на стероиди“, написа в X Вивек Рамасвами, който заедно с Илон Мъск ще оглави Департамент за ефективност в предстоящото правителство на Тръмп.
Излизане от блоковете
При встъпването си в длъжност администрацията на Милей действаше така, сякаш се намираше в надпревара с времето, като се стараеше да даде някакъв знак за светло бъдеще, преди търпението на избирателите да се изчерпа.
През първия месец от мандата си Милей издаде „мегадекрет“, който включваше 366 регулаторни реформи, чиито брой се покачи до 672 до края на първата година, заедно с премахването на 331 регулации.
Това включваше действия като премахване на лицензите за внос и премахване на контрола върху наемите. Тези действия доведоха до 35-процентно намаление на цената на домакинските уреди и 20-процентно намаление на цената на дрехите, както и до рязко увеличение на наличните апартаменти под наем в Буенос Айрес, което доведе до значителен спад в цените на наемите.
Разбиване на централизираната система
„Когато Милей се настани в Каса Росада [президентската канцелария], той се изправи пред нелека задача: да демонтира нелибералната, фашистка икономическа система на Аржентина – система, изграждана от 30-те години на миналия век, в която всяка дейност на отделните аржентинци е подчинена на всесилния диктат на държавата“, заяви Стив Ханке, професор по икономика в университета „Джон Хопкинс“ (известен у нас като „бащата на валутния борд“ бел. прев.) и съветник на бившия аржентински президент Карлос Менем.
Реториката и постиженията на президента „върнаха идеята за свободните пазари в устата на коментаторите“, казва Ханке пред The Epoch Times.
Милей, икономист, писател, бивш футболист и рокендрол певец, понякога води предизборна кампания с моторна резачка в ръка, обещавайки да намали държавната бюрокрация и „социалистическите идеи“ в страната и иска да се отърси от тях.
„Либерализмът е естествена форма на бунт срещу системата“, казва Милей в интервю за Тъкър Карлсън през 2023 г.. Един от лозунгите на кампанията му беше „Viva la libertad“ („Да живее свободата“).
Обширната система за държавен контрол на Аржентина ѝ отрежда слабото 159-то място от 165 държави в Индекса на икономическата свобода на Института „Фрейзър“ през 2022 г., като се разполага между Иран и Мианмар. Но кампанията на Милей срещу социализма засяга не само икономическата свобода.
„Може би най-важното от всичко е, че г-н Милей даде старт на културна промяна, отдалечаваща се от социалистическите идеали, защитавайки гражданското общество и принципите на свободата и личната отговорност“, казва пред The Epoch Times Питър Ърл, икономист в Американския институт за икономически изследвания.
Управлението му напомня на предшественици, сред които министър-председателят на Великобритания Маргарет Тачър, която през 80-те години на миналия век въвежда радикална по онова време програма за намаляване на данъците, приватизация и дерегулация, като същевременно реформира синдикатите, здравната и образователната система в страната.
С чувството си за спешност то напомня и на много от бившите съветски републики в Европа, които бързаха да въведат пазарни, демократични структури, докато премахваха склеротичните, централно контролирани системи.
Девалвация, но запазване на песото
Администрацията на Милей също така девалвира песото наполовина, за да приведе официалния си обменен курс в съответствие с пазарните обменни курсове, спря правителствените инфраструктурни проекти и намали субсидиите за гориво.
Той беше предложил да се премахне изцяло националната валута на Аржентина, като се замени с щатския долар, но не го изпълни, застрашавайки борбата си с инфлацията, твърдят някои експерти.
„Ахилесовата пета на Милей ще бъде песото“, каза Ханке. „Милей спечели изборите, защото обеща да закрие централната банка и песото.“
„Той не успя да направи това, като същевременно остави в сила контрола върху капитала“, заяви Ханке. „Ако Милей беше направил доларизацията, както обеща „в първия ден“, сега инфлацията щеше да е мъртва като нокът, а капиталовият контрол щеше да е в историята“, добави той.
Милей работи и за преориентиране на аржентинската икономика, която според него е небалансирана, тъй като твърде голяма част от БВП идва от държавните разходи и личното потребление, а твърде малка – от частните инвестиции и износа.
Изглежда, че той успява в тази насока, превръщайки търговския дефицит на страната в търговски излишък през тази година. Аржентина е богата на суровини като литий и мед, които са от съществено значение за изграждането на електрически батерии и далекопроводи за електрическите мрежи, и разполага с изобилие от плодородни земи за селското стопанство, според Световната банка.
Промени от такъв мащаб често са болезнени, както предупреди Милей. Но се появяват и признаци, показващи, че предстоят по-добри дни.
Според доклад на Световната банка БВП на Аржентина се оценява на 3,5% през тази година „поради плана за стабилизиране, който включва пренастройване на относителните цени и премахване на фискалните и външните дисбаланси“, и отчасти поради тежката суша, която силно засегна селскостопанската ѝ индустрия.
Личното потребление изглежда е намаляло, тъй като аржентинците, подобно на много американци, продължават да се борят да свържат двата края. Потреблението на говеждо месо в Аржентина, страна, известна със своето говеждо месо, спадна през първите шест месеца на тази година до най-ниското си ниво от 13 години насам.
Равнището на бедност в Аржентина се е увеличило от 42% на 53% през първите шест месеца на Милей, което е най-високото ниво в страната от 2003 г. насам. Сега тенденцията е към намаляване, като през декември тя спадна до 49%.
Според Statista инфлацията се е повишила до 280% през април, което до голяма степен се дължи на девалвацията на песото. Месечният темп на инфлация спадна от 25% преди година до 2,4% към декември, като държавният и търговският баланс преминаха от дефицит в излишък.
Държавните разходи бяха намалени с почти една трета.
През ноември Аржентина обяви деветия си пореден месец на излишък в държавния бюджет. И тъй като инфлацията е под 3% на месец, централната банка на Аржентина намали лихвените проценти от над 100% преди година до 36% в края на ноември.
През септември темпът на нарастване на заплатите в Аржентина, който беше 4,7%, надхвърли темпа на инфлация за първи път от години, според Trading Economics.
Световната банка прогнозира, че БВП на Аржентина ще нарасне с 5 процента през 2025 г.
Декемврийско проучване на Галъп анкета съобщава, че 41% от аржентинците казват, че икономиката им се подобрява, в сравнение с 25% през 2023 г., а 53% от аржентинците сега казват, че стандартът им на живот се подобрява, което е първият път, когато мнозинството отговаря положително от 2015 г. насам.
Въпреки това 35 % заявяват, че продължават да се борят да си позволят храна, а 69% – че трудно намират работа.
Като цяло реформите на Милей получават неохотно одобрение, като 43% от аржентинците изразяват доверие в неговата администрация. Макар че това е по-малко от половината, то все пак е значително повече от 24-те процента, които изразиха доверие на неговия предшественик, президента Алберто Фернандес. А в някои скорошни допитвания личният рейтинг на Милей надхвърли 50 процента.
Ърл заяви, че ако администрацията на Тръмп иска да вземе пример от книгата на Милей, тя трябва да започне работа „предвид времето за забавяне на икономическите политики“.
„С оглед на бързината, с която той изгради кабинета си и започна да изготвя планове, е съвсем ясно, че президентът Тръмп има намерение да започне да премахва ограничаващи регулации и разточителни разходи още в първия ден от встъпването си в длъжност“, каза Ърл.
Според него администрацията на Тръмп трябва да е готова да обмисли и съкращения в области като армията, образованието, социалното осигуряване и здравеопазването, както и да бъде „имунизирана срещу критиките“, които неизбежно ще последват.
Съединените щати не преживяват много от кризите, с които се сблъска Аржентина, но много икономисти предвиждат тежки последици, ако федералните разходи продължат със сегашните темпове.
Между 2020 и 2023 г. Америка е натрупала федерален дефицит от над 8 трилиона долара, а държавният дълг, който надхвърли 36 трилиона долара, струва на американците 1,8 милиарда долара под формата на лихвени плащания на ден.
Инфлацията, която до голяма степен се дължеше на правителствените разходи, беше свалена от пика си от над 9% през 2022 г. до 2,7% днес. Неотдавнашното нарастване на инфлацията показва, че тя продължава да бъде заплаха и подчертава необходимостта от овладяване на разходите.
През първия си мандат Тръмп намали данъците и одобри трилиони нови държавни разходи, към които президентът Джо Байдън добави още трилиони.
„Ако има намаляване на данъците, но няма съкращаване на разходите, дефицитите ще се увеличат“, каза Ърл. „Администрацията и нейните политики могат да загубят доверие, ако – след като бяха избрани на базата на това, че са по-добри по икономическите въпроси – дългът и дефицитът на САЩ, както и инфлацията, се влошат.“
А Тръмп може и да не е толкова отдаден на свободните пазари, колкото Милей.
Докато Милей либерализира търговията, намалявайки цената на много вносни стоки от първа необходимост, Тръмп заплаши с многобройни мита – които според някои ще доведат до по-високи цени – с цел да защити американските индустрии.
Ройтерс допринесе за този доклад.
