Културното наследство включва в себе си мъдростта на нашите предци и ни демонстрира как се е развивало човешкото общество. То, в случая културното наследство, представлява само по себе си богат източник за бъдещите поколения, позволяващ да разберем нашата история с цялата й дълбока мъдрост. Защитата на културното наследство е много важна за това, че ние да можем да предаваме и съхраняваме традиционната култура.
За съхраняването на културните реликви се е водила упорита борба. Някои от тези истории са описани по-долу.
Спасяването на националните съкровища на Франция, съхранявани в Лувъра
През 1940 г. Хитлер дава заповед за превземането на Париж. Милиони парижани бягали и Париж внезапно опустява. Пазителят на Лувъра Жак Жожар бил изпълнен с решимост да спаси колкото се може повече културни ценности. Той опаковал 1862 кутии с ценни културни реликви, включително „трите съкровища на Лувъра“: Мона Лиза, крилатата богиня на Победата и Венера Милоска, както и 4000 кутии с експонати. Съкровищата били извозени на общо 203 камиона, за да бъдат укрити в различни замъци.
В този ден, когато последната колекция напуснала Лувъра, Париж бил превзет от нацистите и планът на Хитлер да „вземе Лувъра“ се провалил. За този вълнуващ исторически епизод, впоследствие, Александър Сокуров заснел филма „Франкофония“.
Чан Кайши спасява китайските национални съкровища от унищожение
През януари 1933 г. японската армия пробива през прохода Шанхай (известен като Шанхайгуан, един от главните проходи на Великата китайска стена). Чан Кайши, по това време лидер на Националната партия на Китай, който по време на гражданската война в Китай се борил с японските завоеватели, а след това и с Комунистическата партия на Китай, бил решителен защитник на националното културно наследие. По време на японските бомбардировки той наредил на своите хора да пренесат хиляди културни реликви на безопасно място.
На 5 февруари 1933 г., в тъмна и непрогледна нощ, в Забранения град (дворцовия комплекс в центъра на Пекин – бел. пре.) внезапно било въведено военно положение. След това колона от хиляди запечатани дървени сандъци била тихо извозена от града през Шънумън (Портата на Божествената Мощ). Съпровождащите били облечени изцяло в черно, а колоната била охранявана от войници и въоръжени полицаи. Така започнало най-мащабното и най-успешното в страната пренасяне на културни реликви, донесло дълбоки исторически последствия за историята на Китай.
По-късно два влака, натоварени с 19 557 сандъка с национални съкровища, минали през Тяндзин, след което продължили по линиите Пинхан, Лунхай и Дзинпу, преди да пристигнат в Шанхай. Били превозени безценни национални съкровища, в това число пълният комплект „Сику цюаншу“ („Пълно сбор на книгите по четирите раздела“) – огромна колекция от китайска литература от античността до XVIII век. Сред спасените съкровища били: оригиналът на калиграфията „Бърз сняг и слънчев стълб“ на уважавания Уан Сиджи, живял по времето на династията Източна Дзин, статуетката „Нефритена зелка“, както и други древни, безценни предмети, картини и калиграфски творби.
Националната партия на Китай вложила значителни средства във военните доставки за противодействие на японската инвазия, поради което финансите и транспортът били в дефицит. Въпреки това Чан Кайши лично одобрил отпускането на вагони за превоз на националните съкровища до различни места в Съчуан и Гуейджоу в югозападната част на Китай.
На някои етапи от пътя съкровищата се претоварвали на камиони, преминаващи по трасето Съчуан-Шанси, като всеки камион можел да превози само около 20 сандъка. Пътуването било особено трудно поради повредените пътища и разрушените мостове.
След края на анти японската война избухнала гражданска война между подкрепяната от Съветския съюз Китайска комунистическа партия (ККП) и Националното правителство оглавено с Чан Кайши.
През 1948 г., когато Чан Кайши планирал да се оттегли в Тайван, той извършил две благоразумни постъпки, свързани с културното наследство на Китай. Първато се състояла в това да изпрати майстори по изучаване на китайски език в Тайван. Втората стъпка била извозването на националните съкровища от Китай в Тайван.
В периода от 21 декември 1948 г. до 9 декември 1949 г. националните съкровища на континентален Китай били извозвани пет пъти: първите три пъти на кораб, а последните две – на самолет. Чан Кайши наредил съкровищата да се превозят възможно най-бързо, каквото и да е струвало. В крайна сметка, след неимоверни трудности, 680 000 експоната от националното достояние били пренесени от континентален Китай в Националния дворцов музей на Тайпе.
На 9 декември 1949 г. Джан Дацян, великият майстор по традиционна китайска живопис, пристигнал на летището Синдзин в град Чанду с колата на високопоставен чиновник. С него били 78 репродукции с фрески на Дунхуан от неговата лична колекция. Самолетът обаче вече бил претоварен и не можело да издържи допълнително тегло.
В отчаяние Хан Лиу, заместник-министър на образованието на Националното правителство, доброволно се отказал от трите места за личния си багаж със своите спестявания – около 20 таела злато, за да освободи място в самолета за фреските. Той направил това при условие, че Джан Дацян ще предаде фреските в дар на страната, след като се добере до Тайван. Джан Дацян се съгласил и изпълнил своето обещание.
Въпреки че културните реликви се считали за крехки и уязвими, нито едно от съкровищата, изнесени от Забранения град, не е било счупено или повредено след дългото и опасно пътуване, сякаш боговете ги защитавали.
Един от първите служители на Забранения град на име На Джилян, който помагал при съпровождането на националните съкровища, си спомнил: „Бях свидетел на това как винаги ни се отдаваше да отпътуваме благополучно точно в момента на вражеска бомбардировка или да останем цели и невредими, дори когато камионът ни се обърна, а лодката се преобърна. След това започнах да вярвам в това, че всички тези древни предмети притежават душа и разум“. По-късно той написал книгата „Охраната на националните съкровища от Забранения град в течение на 70 години“.
От 1961 до 1962 г. някой от националните съкровища, изнесени от Чан Кайши в Тайван, били представени на изложби провели се в пет града в САЩ, включително Вашингтон (окръг Колумбия). 470 000 посетители видяли тези експонати.
Заслугата на Чан Кайши била в това, че той дал огромен принос за съхранението на културните реликви, въпреки катастрофалните последствия от войната. Въпреки това, съкровищата, които останали в Китай, включително творбите на националните майстори и културни реликвии, били унищожени по време на „Културната революция“ (1966 – 1976 г.) от хунвейбините(червеноармейците) на Мао.
Китайската комунистическа партия унищожила безчислени национални съкровища
Докато пред жителите на САЩ се демонстрирали националните съкровища, спасени от Чан Кайши, комунистическият режим в континентален Китай подготвял разрушително унищожение на традиционната китайска култура.
На 1 юни 1966 г. вестник „Жънмин Жибао“ публикувал редакционна статия, под название „Унищожете всички чудовища и демони“, с което фактически обявила, че всички врагове на ККП били нечовеци. В статията се пропагандирал лозунгът „отмяна на четирите остатъци“ (предишното мислене, предишната култура, предишните обичаи и предишните навици), което било една от главните цели на „Културната революция“.
На 18 август Мао се срещнал с представители на Червената гвардия на площад Тянанмън. След това хунвейбините в Пекин започнали да разрушават всичко, което се отнасяло до „четирите остатъка“. В резултат на това в кратки срокове били разрушени или унищожени будистки и даоски храмове, статуи на Буда, исторически паметници, традиционни калиграфски творби, картини и антикварни предмети.
Счита се, че над 10 милиона домове по цял Китай са били подложени на обиски. Безбройни съкровища, калиграфски творби и картини, древни книги, утвар, украшения били унищожени – разбити на парчета или изгорени до основи.
От 6843 културни реликвии и исторически обекти, изброени в Пекинския преглед на културните реликвии от 1958 г., 4922 били напълно разрушени през август и септември 1966 г.
Освен това, в провинция Шандун била разкопана гробницата на Конфуций, а неговите останки били разпръснати. Също били унищожени и над 5300 екземпляра древни книги, калиграфски творби и картини, национални културни реликви от висок клас и каменни паметници, свързани с Конфуций.
Не пощадили дори старинните здания, съхраняващи спомени за древни времена. В Пекин били съборени вътрешните и външните градски стени, оцеляват само портите: Тянанмън, Джънянмън, Дъшенмън и Юндинмън. Тези стени и здания били преживели множество граждански войни и социални сътресения от времената на династията Ляо, управлявала преди почти 1000 години, само за да бъдат разрушени с жестокост от комунистическата партия на Китай.
„Културната революция“, осъществена от комунистическата партия, подкопала корените на традиционната китайска култура, довело до сериозно израждане на националната цивилизация, което продължава и до сегашен ден.
На 12 ноември 1967 г., година след началото на „Културната революция“, Чан Кайши излезнал с реч на церемонията по случай рождения ден на бащата-основател и Ден на културното възраждане. Той казал: „Злобната демонична природа на бандитите от ККП е в пълно противоречие с нашите три народни принципа (национализъм, демокрация, средства за съществуване на хората), основани на традиционната култура и ценности на Китай! Комунистическата партия се опитва да унищожи 5000-годишната традиционна култура на Китай, дълбоко вкоренена в нашите сърца, като отчаяно разрушава нашата културна етика, демокрация и наука, които се основават на традиционната култура. Така наречената „Културна революция“ е не повече от повърхностно „прикритие“ на нейните разрушителни престъпления срещу традиционната култура. Днешният континент се е превърнал в огромна затвор, където нормалните отношения между баща и син, съпруг и съпруга… се разглеждат като предателство и постоянно са подложени на критика.
Чан Кайши вярвал, че комунизмът, като най-големият обществен враг на човечеството, в крайна сметка ще погине. През 1972 г. той точно предсказал, че комунистическите страни в Европа ще се разпаднат през 1990 г., а в същото време ККП ще последва техния пример малко по-късно. Той вярвал в това, че само китайската култура, която е вкоренена в сърцата на китайците в протежение на много поколения, може да спаси Китай и да победи демоните на комунизма.
В своята реч Чан Кайши казал: „Никой не може да унищожи китайската култура! Това, което в крайна сметка ще унищожи комунистическите злодеи и крадци, е заложено в праведността на националния независим характер и способностите, проявяващи се в нашата китайска култура!“
Защита от разрушение
Казват, че в Забранения град в Пекин „има дворци, но няма съкровища“, в това време в Забранения град в Тайпе „има съкровища, но няма дворци“. Смисълът е в това, че въпреки че Забраненият град и в двата случая демонстрира древната и великолепна култура на Китай, ККП и Националната партия на Китай имат напълно различно отношение към културата и културните реликви.
В музея на императорския дворец в Тайбей се отнасят с грижа към реликвиите на китайската култура и тяхното съхранение и строго спазват правилата за работа с тях. При транспортирането на всеки предмет са длъжни да присъстват двама-трима души, а целият процес се контролира и записва на видео.
В Забранения град в Пекин обаче се отнасят небрежно към реликвите, което води до тяхното повреждане. Сред повредените реликви са: параван от червено сандалово дърво от колекцията на династията Цин, ритуални утвари от династията Мин, тава за печене в пещ от династията Сун, покрита със зелена глазура. Невероятно, но дворцовата администрация дори е изхвърлила повече от десетина скъпоценни фигурки на Буда, изхвърлени в кофи за боклук. Хората, които разглеждали тези кофи, намерили фигурките на Буда и по-късно ги върнали в Музея на императорския дворец.
Говори се, че в периода от 2000 до 2007 г. Музеят на императорския дворец в Пекин е изгубил безвъзвратно над 100 редки древни книги, включително безценни гравирани издания от времето на династията Мин.
Защо ККП се стреми да унищожи традиционната култура?
Китай по-рано била наричана „Шънджоу“ (Божествената земя), а традиционната китайска култура се считала за култура, дарена от боговете. Традиционните китайски йероглифи, за които се предполага, че са предадени от божествени същества, също са били тясно свързани с моралните ценности и представите на древните китайци.
Както утвърждава, майсторът на калиграфията Уан Сиджи от династията Източна Цзин (303 – 361 г. сл. Хр.) е прекарал няколко години, упражнявайки се в писането на йероглифа „永” (което означава „вечност”). Този йероглиф съдържа всички осем основни щриха на калиграфията в стил Кай. Казват, че един даоист от планината Тянтай показал на калиграфа как се изписва този йероглиф. В процеса на обучението си по изписане на този йероглиф, Уан овладял най-важните умения в китайската калиграфия. Даоистът му казал също, че докато се занимава с калиграфия, той е длъжен да съхранява чисто и благородно съзнание. След много години упорит труд Уан станал един от най-великите майстори на калиграфията в историята на Китай.
Според преданието, Уан обикновено се занимавал с писане до едно езерце, а когато приключвал работата си, измивал четката и мастилницата. С времето цялата вода в езерцето почерняла и то започнало да се нарича „мастиленото езерце“.
Древната калиграфия и живопис изисквали внимание „и към формата, и към духа“. Художниците подчертавали важността на практиката на самоусъвършенстване и вярвали в „хармонията между човека и природата“. Именно благодарение на такива сфери на просветление техните творби се получавали толкова ярки и притежаващи извън временно значение. Тези творби напомняли на следващите поколения за връзката на човека с божественото, за да не забравят откъде са дошли и да не се изгубят в лабиринтите на светския свят.
Въпреки това, комунистическата партия на Китай не жали сили за унищожаване на културното наследство и същността на традиционната китайска култура. Основната причина се състои в това, че пропагандата на марксизма и атеизма от комунистическата партия на Китай е в пълно противоречие с принципите на традиционната китайска култура и общочовешките ценности.
По време на всички свои политически движения комунистическата партия е използвала всякакви злобни методи: жестоки масови убийства; разрушение на религиозните убеждения; преследване на интелигенцията, която е отстоявала справедливостта и съвестта; унищожаване на традиционната китайска култура, включително древни храмове, културни реликви, калиграфски творби, картини и антики. Крайната цел на комунистическата партия – господство над целия свят и прекъсване връзката между човека и Бога, тласкайки човечеството в опасна пропаст.
За хората е изключително важно да осъзнаят напълно злата природа на Китайската комунистическа партия. Това ще им позволи да се освободят от нейното влияние и да разберат важността на възраждането и следването на традиционните културни ценности, такива като добродетел, праведност, благоприличие, милосърдие и добросъвестност. Всичко това ще гарантира за човечеството светло бъдеще.
Източник: https://minghui.org/
