Пазарите по целия свят реагираха положително на съобщението, като щатският долар се укрепи и доходността на американските държавни ценни книжа се повиши.
Съединените щати и Китай заявиха на 12 май, че са се споразумели за сделка да намалят взаимните мита за период от 90 дни. След разговорите с представители на китайския комунистически режим в Женева, министърът на финансите на САЩ Скот Бесент заяви пред репортери, че двете страни са се споразумели за 90-дневна пауза на мерките и че ще намалят митата си.
И двете икономики търсеха начин да прекратят търговската война, в която Съединените щати наложиха на Пекин 145% мито върху китайските стоки, а Китайската комунистическа партия в отговор увеличи митата върху американския внос до 125%.
„И двете държави представиха своя национален интерес много добре“, каза Бесент.
„И двете страни имаме интерес от балансирана търговия, САЩ ще продължат да се стреми към това.“
Търговският представител Джеймисън Гриър заяви, че взаимната митническа ставка на САЩ ще падне със 115 процентни пункта до 30%.
Той добави, че ставката на Китай също ще бъде намалена със 115 процентни пункта до 10% и че Пекин ще премахне контрамерките си.
Една от причините, поради които президентът Доналд Тръмп наложи мита на Китай (както и на Мексико и Канада), е че според него китайският режим не е предприел необходимите стъпки за ограничаване на потока на смъртоносния наркотик фентанил.
Тръмп също така заяви, че митата са отговор на „кражбата на интелектуална собственост от Китай, принудителния трансфер на технологии и друго неразумно поведение„.
Други мерки, които Съединените щати са въвели преди това, независимо дали става дума за митнически мерки от 2018 г. или мита съгласно други законови правомощия, остават непроменени засега, каза Гриър.
„Китайците и Съединените щати се съгласиха да работят конструктивно заедно по въпроса с фентанила“, каза той.
Белият дом заяви, че и двете страни са се ангажирали да предприемат действия до 14 май.
В съобщение, публикувано след сделката, Белият дом заяви, че „твърде дълго време несправедливите търговски практики и огромният търговски дефицит на Америка с Китай са подхранвали изнасянето на американски работни места и спада на нашия производствен сектор„.
В него се казва също, че дефицитът на САЩ в търговията със стоки с Китай е бил 295,4 милиарда долара през 2024 г., „най-големият с който и да е търговски партньор„.
Белият дом заяви, че споразумението работи в посока решаване на „този дисбаланс“.
В изявление Министерството на търговията на Китай заяви, че високите мита „сериозно са навредили на нормалната двустранна търговия и са нарушили международния икономически и търговски ред„.
Бесент каза в последващо интервю за предаването Squawkbox на CNBC: „Сега имаме процес. Имаме механизъм за срещи. Свободно го кръстихме ‘Женевският механизъм’„.
Бесент каза, че очаква през следващите няколко седмици да се проведат допълнителни срещи, за да се работи за по-пълно споразумение.
„Това, което наистина искаме, е раздалечаване по отношение на стратегически нужди, което не успяхме да постигнем по време на COVID„, каза Бесент. Съединените щати ще създадат и защитят своята стоманена индустрия, каза той, добавяйки, че ще работят по критично важни лекарства и полупроводници.
Пазарите реагираха положително на сделката. Фючърсите на S&P 500 и Nasdaq скочиха съответно с 2,8% и 3,5%, докато в Европа STOXX 600 се повиши с 0,7%. Хонконгският индекс Hang Seng приключи деня с 3 процента ръст. Щатският долар се укрепи с 1,6% след новината за спирането на митата, повишавайки стойността си спрямо паунда, еврото и йената. Доходността на 10-годишните държавни ценни книжа се повиши до около 4,44%.
Междувременно, цените на петрола се покачиха рязко, като и WTI, и Brent отбелязаха повишения в реакция на новината за намаляване на търговското напрежение.
Цените на златото, преди това подкрепяни от търсенето на сигурни убежища, спаднаха с 3%.
„Деескалацията на напрежението между Китай и САЩ, с намаляването на митата за 90 дни, намалява търсенето на сигурни активи като златото„, каза анализаторът от UBS Джовани Стауново.
„Цените в краткосрочен план вероятно ще останат нестабилни. Но по-високите мита все още натежават върху икономическия растеж и вероятно ще принудят централните банки да намалят допълнително лихвените проценти по-късно тази година. Също така централните банки могат да използват този спад в цените, за да увеличат експозицията си“.
Когато Тръмп първоначално наложи митата си, европейските и азиатските пазари бяха разтърсени. Например, по това време хонконгските акции паднаха драстично, отбелязвайки най-големия си спад от 1997 г. насам. Говорейки пред репортери от борда на Air Force One на 6 април, в отговор на въпрос за ефекта върху пазарите, Тръмп каза:
„Не искам нищо да пада. Но понякога трябва да вземеш лекарство, за да поправиш нещо“.
Reuters допринесе за този репортаж.
