От медицината и Асклепий до древнобалканските народи минии и флегии
През 1966 г. д-р Васил Бакърджиев публикува интересно изследване в западноевропейско научно списание. То е посветено на историята на науката и медицината, и няма политическа натовареност.
Става дума за изданието: “Scientiarum Historia: Tijdschrift voor de Geschiedenis van de Wetenschappen en de Geneeskunde”. Самото заглавие на творбата на нашия учен е: Über die Geschichte der Kultur und der Medizin Thrakiens („За историята на културата и медицината на Тракия„).
Резюмето съдържа интересна, важна, а дори и сензационна информация. Д-р Бакърджиев споделя следното:
“Култът към древното божество Асклепий е от тракийски произход и чак по-късно е зает от гърците. Този култ е свързан с полагането на основите на медицинската наука. От Тракия култът се разпространява при съседните народи, като стига до земите на германите и дори Индия. Змията – главен атрибут на древното божество на лечението е приета в цял свят като символ на медицината. Също така трябва да се спомене диалогът на Сократ и Хармид, от който става ясно, че тракийската медицина е по-стара от гръцката.”
Твърдението на д-р Бакърджиев е разтърсващо, но почива на реалност. Всъщност интересните изявления от труда на нашия учен са няколко:
Тракийската медицинска наука е по-стара от тази на гърците.
Поне по мои сведения, на тази доста важна подробност не е обърнато достатъчно внимание от страна на нашите историци и траколози.
Култът към божеството Асклепий е тракийски по произход.
Действително, в работа от 1925 г. акад. Димитър Дечев обявява името Асклепий за тракийско.
От нашите земи култът към Асклепий се разпространява в различни посоки.
По този въпрос не съм срещал информация, която наши учени са изнесли в свои книги. А иначе за остатъци на култа към Асклепий е писано. Проф. Георги Михайлов споменава за това, че до извора край Глава Панега – там където е тачен древния бог, българското население е оставяло в дар яйце, като яйцето е един от символите на Асклепий. За тракийските корени на особената почит към змията – стопанин (друг символ на Асклепий) при българите са споменавали проф. Евгений Теодоров и проф. Иваничка Георгиева.
В работата на д-р Васил Бакърджиев има и други ценни пасажи. Те засягат не само високата култура на предците ни, влезли в историята под името траки, но важни елементи от историята на народа ни. Поне за мен, най-важната част е причисляването на древнобалканските народи минии и флегии към тракийската общност.
Защо са толкова важни миниите и флегиите за нашата история? По време на Бронзовата епоха двете групи хора обитават територията, наречена в ново време – Гърция. Едно е ясно обаче – нито едната, нито другата група дели общ произход с гърците.
За името на миниите фламандският лингвист Алберт Карноа предлата тълкуване със slav. minuvati (по-точно стблг. миновати, миноуѭ – минавам бел. авт.), като смята, че значението е минаващи, пътуващи хора, или хора живеещи край реки.
За флегиите Карноа добавя, че значението на името им е сияйни, светли, като сравнява с гр. флего (φλέγω) – горя, светя, сияя, и със споменатия в индийските предания народ Баргавас (Bhargavas). Самата староиндийска дума барга (bharga) отговаря на нашата дума благ, чието най-древно значение според съставителите на БЕР, т. 1, е бял, светъл. Така става ясно, че прототипът на нашето народностно име българи, трябва да се търси в названието на траките, които гърците наричат флегии, но реално името е било по-скоро *бльгии.
За да няма объркване относно присъствието на клон на древните балканци в Индия, трябва да се уточни, че над 10 стари автора пишат за тракийски поход до Индия. Луций Ариан даже приписва на Дионис и неговата свита създаването на индийската цивилизация. От старите извори знаем, че представители на флегиите (реално *бльгии), са придружили Дионис по време на неговия поход в Азия.
Имайки предвид, че тези хора обитават древна Тесалия, а въпросната област е владяна от мизи още преди Троянската война и то по сведения на Херодот (Her.VII.20), то може да се приеме, че флегиите, чието истинско име е било *бльгии спадат към групата на мизите. Така става ясно защо от IV век насам различни автори отъждествяват Мизия с България, и мизите с българите.
Това е интересно, но не по-малко интересно е и това, че има връзка между тракийското божество Асклепий и флегиите, чието име е станало основа на нашето народностно название. Става дума за важната подробност, че майката на богът на лечението е не коя да е, а Коронида – дъщеря на героя Флегий, явяващ се епоним на флегиите.
Благодарение на труда на д-р Бакърджиев научаваме нещо важно и сензационно: Асклепий, бащата на медицинската наука, може да бъде свързан с нас българите. Впрочем, само три години по-късно, през 1969 г. д-р Бакърджиев публикува в Therapia Hungarica – Thracian origin of Asclepius, god of healing („Тракийският произход на Асклепий, богът на лечението„).
На д-р Васил Бакърджиев трябва са благодарим и за следното изказване: “Много е важно да се подчертае, че тракийската култура е оригинална култура, и култура, която защитава своята независимост от съседните култури и следователно се намира в постоянна борба с тях…”
Животът е борба, в която побеждават само силните. Фактът, че дедите ни са устояли на натиска на перси, римляни и гърци, говори красноречиво за качествата на нашия народ. Ние не само почитаме своето, но и умеем да го пазим. Да останеш верен на себе си, на традициите на своите предци е най-сигурната гаранция за оцеляване в днешните смутни времена.
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на Епок Таймс България.
