|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Коментар
Сред големите социални платформи Twitter е единствената, която успя да остане донякъде свободна от интензивен политически контрол и цензура. Останалите и днес правят това, което правеха по време на пандемията: ограничават, променят и забраняват съдържание, което противоречи на приоритетите на режима. А тези приоритети се припокриват с приоритетите на рекламодателите, особено на фармацевтичните компании, които упражняват огромно влияние.
Когато Илон Мъск обмисляше дали да се откаже от поста на изпълнителен директор на Twitter, той публикува анкета. Отговорът беше, че трябва да подаде оставка. „Глас народен, глас божии“, заяви той и се зае да търси нов директор. В този случай не направи анкета. Вместо това нае Линда Якарино, която до преди това оглавяваше рекламния отдел в NBCUniversal. Тя усилено лобираше да стане изпълнителен директор, а Twitter беше се оказа нейният билет.
Не след дълго хората започнаха за научават някои факти за нея. Тя е високопоставен член на Световния икономически форум (СИФ). Силно вярва в DEI (разнообразие, равенство и приобщаване), ESG (екологично, социално и корпоративно управление) и всички други корпоративни глупости, които в момента пречат на американските предприятия да възвърнат способността си да служат на потребителите и акционерите. Тя вярва в модериране на съдържанието, което да е в интерес на рекламодателите, а не на някаква абстракция като свободата на словото.
Когато публикува във профила си съобщението, тя беше обсипана с нападки от почти цялата потребителска общност. Била ли е шокирана от това? Вероятно. Тя е перфектното олицетворение на живеещия в балон „woke“-човек, който гледа отвисоко на голямата общност от „окаяни“ потребители там. Много е вероятно да не е подготвена за това, което трябва да направи, нито за това което ще чува ежедневно.
Мъск е знаел всичко това, когато я е наел. Какво се случва? След покупко-продажбата на Twitter, той бе изправен пред огромен дълг. Първото му действие за редуциране на разходите бе уникално, като за период от няколко седмици той уволни четирима от всеки пет служители. Впечатляващо е, че сега платформата работи по-добре от всякога. Това служи като реален пример за останалата част от корпоративна Америка, че може да се справя чудесно и без голяма част от висшите си кадри.
След това се втурна да опитва да превърне прочутата „синя отметка“ в платена услуга, обещавайки по-голям обхват на туитовете ви, ако плащате месечна такса. Всичко това беше доста хаотично нахвърляно и не се получи. Моделът на безплатните услуги е толкова силно застъпен в тази и в много други платформи, че простото завъртане на един превключвател не можеше да компенсира разликата. Тогава той започна да увеличава предложенията, дори и само за да вкара пари в касата и да направи нещо по отношение на съобщените 4 милиона долара на ден, които компанията все още губеше.
Големият проблем, с който се сблъска, е бойкотът на рекламодателите. Съобщава се, че 37 от 100-те най-големи рекламодатели в платформата са се оттеглили, след като Twitter отблокира безброй блокирани акаунти. Резултатът беше наистина чудесен за потребителското изживяване. Броят на последователите ми се покачи, както и обхватът на публикациите ми. Много потребители споделиха същото. Беше като съвсем ново изживяване, освободено от тежката ръка на правителството.
Но корпоративните рекламодатели не останаха доволни от това. За големите корпорации това вече не са 80-те години на миналия век. Те са се вкопчили изцяло в програмата на левите будители, прокарвана от най-големите финансови компании и банки, които вече оценяват компаниите по показатели, които далеч надхвърлят рентабилността. Илон официално се е заявявал срещу всички тези глупости, но икономическата ситуация е безизходна. Той наистина е заклещен на този фронт, тъй като трябва да избира между идеала за свобода на словото и самото оцеляване на компанията. Опита платения модел, но той не сработи. Сега трябва да си върне рекламодателите.
Според мен всичко това е умишлено. В продължение на шест месеца Twitter позволяваше публикации, в които се обсъждаха неща като безопасността на ваксините или се допускаха критики към Центровете за контрол и превенция на заболяванията, Администрацията по храните и лекарствата, ФБР и т.н. Но цензурата на социалните медии е приоритет на режима. Всички тези рекламодатели, работещи в съюз със WEF, BlackRock и т.н., решиха да покажат на Мъск кой е шефът. Те направиха с Twitter това, което искат да направят с нас: да ни уморят от глад, докато не се подчиним.
Така че, да, присъствието на този нов изпълнителен директор е много лош знак за бъдещето на Twitter като платформа за свобода на словото. Тъкър Карлсън беше решил да пренесе програмата си в Twitter, след като беше уволнен от Fox, но това беше преди появата на новия изпълнителен директор. Възможно ли е сега той да преосмисли това? Не разполагам с вътрешна информация, но предполагам, че е така. Може би вместо това ще отиде в „Гръм“ или може би просто ще създаде своя собствена нова мрежа с всички вградени функции, за да се предпази от външен контрол.
Къде остава Twitter? Клишето е вярно: ако не плащате за услугата, вие сте услугата. В случая с безплатните социални медии клиентите са рекламодателите. Те са тези, които командват. Много от тези медии са зависими от правителството, а това поставя правителството на преден план. Вие използвате платформи, които не контролирате. Те могат да ви задържат като доставчик на съдържание, стига да се съобразявате с това, което те искат.
Когато пое Twitter, Мъск имаше различни идеи, но не познаваше достатъчно добре тази област, за да разбере огромната разлика между платена и безплатна услуга. Не разбираше и механизмите и маркетинга на преминаването от една към друга услуга. Не е имал и достатъчно търпение, за да го разбере.
Самият The Epoch Times може да разкаже забележителна история за това, че някога е съществувал като безплатна услуга, а след това е бил принуден напълно да се преориентира в светлината на забраните и цензурата в платформите на социалните медии, които е използвал за приходи. След няколко сесии по цяла нощ, те рискуват да заложат на лоялна читателска база и напълно се променят. Това е една от най-големите, но най-малко известни корпоративни истории за успех на нашето време. Тя се превърна в много сериозна и силно влиятелна алтернатива.
Това може да работи, ако го подкрепите с ценно съдържание. Twitter е социална мрежа, която се финансира от рекламодатели. Беше само въпрос на време рекламодателите да започнат да командват. Когато Мъск осъзна това, той се отказа. Сега потребителите изведнъж отново се оказаха във властта на BlackRock и WEF. Новият изпълнителен директор трябва само да се позове на финансовата нужда, за да надделее над всеки идеал.
Ще проработи ли? Може би. Но дали ще се превърне в това, на което се надявахме ние и всички реални потребители? Съмнително. И все пак, беше добро като идея.
Това сътресение се случва в изключително труден момент за бизнес предприятията с бели якички, които се издигнаха до нови висоти през последните 20 години. Кредитите вече са много скъпи. Капиталът преследва възвръщаемост от компании в реалния свят, а не в света на раздутите информационни дистрибутори. Вярно е, че Twitter има предимството да съкрати четири пети от работната си сила. Но това очевидно не е достатъчно, за да се превърне в жизнеспособен бизнес.
Освен това Twitter се сблъсква със сериозен проблем, тъй като няма как да насочва рекламите си, защото не разполага с технология за улавяне или проследяване на уникалните нужди на своите потребители – задача, в която Facebook се е специализирал. Вместо това рекламите се появяват навсякъде, което вероятно ги прави далеч по-малко доходоносни. Надеждата това да се промени е малка.
В крайна сметка свободата на словото зависи основно от алтернативните източници на новини и други социални платформи. Досегашните услуги, сред които можем да включим и Twitter, са безнадеждно компрометирани, повече, отколкото знаем, повече, отколкото можем да си представим. Почти всички подценяват степента на проникване на държавата във всички основни източници. Днешните събития в Twitter подчертават това; те не се отказват от тази борба.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
СВЪРЗАНИ СТАТИИ:
