По покана на властите на Република България и в съответствие със своя мандат, Службата за демократични институции и права на човека(СДИПЧ) на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изпрати Мисия за наблюдение на изборите на предсрочните парламентарни избори на 2 април 2023 г. в България.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа се занимава с широк спектър от проблеми, свързани със сигурността, включително контрол на въоръженията, мерки за укрепване на доверието и сигурността, права на човека, национални малцинства, демократизация, полицейски стратегии, борба с тероризма и икономически и екологични дейности. Всички 57 участващи в ОССЕ държави се ползват с равен статут, а решенията се вземат с консенсус на политическа, но не и на правно обвързваща основа.
Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека предоставя подкрепа и експертен опит на участващите държави и гражданското общество за насърчаване на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека в т.ч. наблюдава избори, прави преглед на законодателството и съветва правителствата как да развиват и поддържат демократичните институции.
Мисия за наблюдение на предсрочните избори в България
Мисията за наблюдение на изборите (МНИ), които ще се проведат на 2 април 2023 г. в България, е ръководена от Тана де Зулуета. Основният екип, базиран в София, се състои от 11 международни експерти от 10 участващи в ОССЕ държави. В цялата страна ще бъдат разположени 14 дългосрочни наблюдатели. В изборния ден към МНИ на СДИПЧ ще се присъедини делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, за да формират Международна мисия за наблюдение на изборите.
Мисията за наблюдение на изборите ще оцени изборите за тяхното съответствие с ангажиментите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други международни задължения и стандарти, както и с националното законодателство. Наблюдателите ще следят отблизо всички аспекти на изборите, включително евентуалното развитие на ситуацията след изборите. Конкретните аспекти включват прилагането на изменената правна рамка, регистрацията на кандидатите, кампанията, разрешаването на изборни спорове и отразяването на изборите в медиите. Те ще оценят също така как са взети предвид предишните препоръки на СДИПЧ, свързани с изборите. Като част от наблюдението, МНИ ще извърши цялостен мониторинг на медиите.
200 наблюдатели в изборния ден
Службата за демократични институции и права на човека поиска 200 краткосрочни наблюдатели да бъдат изпратени непосредствено преди изборите на 2 април. Краткосрочните наблюдатели ще бъдат разположени в цялата страна в многонационални екипи от по двама души, за да наблюдават отварянето на избирателните секции, гласуването, преброяването на бюлетините и отчитането на резултатите.
Пресконференция относно предварителните констатации и заключения на изборния процес
В деня след изборите СДИПЧ, заедно с парламентарните си партньори, ще направи изявление за предварителните констатации и заключения на пресконференция. Окончателният доклад за наблюдението на целия изборен процес ще бъде публикуван няколко месеца след края на мисията за наблюдение.
Пресконференцията на международната мисия за наблюдение на предсрочните парламентарни избори в България ще се проведе на 3 април 2023 г., като основните лица на събитието са Тана де Зулуета, ръководител на Мисията за наблюдение на изборите и Андрей Хунко, ръководител на делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Събитието ще започне в 14:30 ч. местно време в зала “Сердика” на София Хотел Балкан, площад “Света Неделя” №5, като не е необходима регистрация за лично присъствие на пресконференцията.
На пресконференцията може да се присъства както на място, така и онлайн чрез платформата Zoom, като ще е осигурено и живо предаване, което може да бъде следено на линка www.facebook.com/osce.odihr.
При желание за участие чрез платформата Zoom е необходима регистрация до 11:00 ч. на 3 април, като организаторите предоставят следните детайли за контакт за регистрация при онлайн присъствие: Томас Раймер, говорител на Мисията за наблюдение на изборите (имейл: thomas.rymer@odihr.bg) и Джузепе Милацо, медиен анализатор (имейл: giuseppe.milazzo@odihr.bg).
Доклад за предсрочните парламентарни избори на 2 октомври 2022
По данни на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа до сега за България ОССЕ е наблюдавала 14 избори в страната, последните от които са предсрочните избори за Народно събрание, проведени на 2 октомври 2022 г.
Окончателният доклад на Мисията за наблюдение на изборите през октомври м.г. в България можете да намерите тук, като част от посочените констатации са свързани с медийното отразяване на кампанията:
„Медийната среда е динамична, като основни източници за информация са телевизията и интернет изданията, следвани от социалните мрежи. Националното законодателство е в съответствие с основните международни стандарти за защита на медийната свобода, на практика обаче, концентрацията на медийната собственост ограничава плурализма, а прецеденти на продължителни съдебни дела срещу разследващи медии водят до автоцензура. Макар че проведените многобройни дебати представиха над 200 кандидата на избирателите, нямаше нито един дебат в медиите между кандидатите за министър-председател. Като цяло, партиите получиха достатъчно медийно покритие, но журналистическият контрол над кандидатите или предложените политики беше ограничен. Разследващите медии поддържаха плуралистичен дебат по отделни проблеми, въпреки че фалшиви сайтове разпространяваха манипулативна информация относно надеждността на традиционните медии, социално-икономическата ситуация и за някои от кандидатите.“
„Новинарските емисии в праймтайма на електронните медии се съсредоточиха върху решенията на правителството и на президента, като от време на време споменаваха ГЕРБ, БСП, ДПС и ПП по отношение на техните действия в рамките на предишните правителства. Отразяването на БСП и ПП често беше с негативен тон, основно поради прякото цитиране на изказванията на президента и представителите на служебното правителство. Тъй като ГЕРБ, ДБ и ИТН бяха критикувани от официални лица само в някои от случаите, тяхното отразяване в новините през по-голямата част от времето беше неутрално.“
„По време на кампанията няколко фалшиви медии, свързани с Фейсбук страници и канали в Телеграм, разпространяваха подвеждаща информация, която основно целеше да дискредитира ПП и ДБ и да изкриви информационната среда. Такива уебсайтове, представящи се за медии и търсещи сензация (clickbait), заедно с фалшиви страници във Фейсбук публикуваха невярна информация като се възползваха от предварително развенчани фалшиви новини и по този начин се опитваха да подкопаят доверието в утвърдени електронни и онлайн медии.“
Предизборен коментар от Асоциация на европейските журналисти – България
В изявление от 31.03.2023 г. Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ) посочва:
„Изминалата предизборна кампания не успя да осигури на избирателите адекватна информация за програмите и намеренията на политическите партии. Реален политически дебат почти не се случи. Вместо това, пейзажът беше наситен с взаимни нападки между политиците и популизъм. Сериозен фактор бе и дезинформацията, която обслужва антиевропейски и антидемократични цели. Откровено неверни тези, например като твърдението за изпращане на български войници в Украйна, получиха широка публичност. Президентът Румен Радев, който в последните две години основно управлява страната чрез служебни правителства, бе активен играч и в предизборната кампания чрез различни изказвания, в които остро атакуваше политическите си опоненти. Представител на президентството си позволи да оказва натиск на Нова ТВ и журналистката Антоанета Николова с твърдението, че в неин репортаж са направени “неправилни внушения”.
Заради изискванията на Изборния кодекс обществените медии БНТ и БНР бяха заложник на неадекватни формати и бяха принудени да дадат национална трибуна на маргинални политици със странни и понякога дори изпълнени с омраза послания. АЕЖ смята, че е дошло време за реформиране на тези изисквания и се надява, че следващият парламент ще се заеме с тях.
В последните дни на кампанията забелязахме атаки към медии от две политически формации. В различни свои изяви в страната лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов многократно реферира към медиите без да отчита, че именно по време на неговото управление България бе на последно място в ЕС в класацията на “Репортери без граници”. Пред привърженици Борисов обвинява медиите, че не са цитирали доклад на Държавния департамент, в който се говори за неговото арестуване, обявено за незаконно.
Бърза справка в интернет показва, че въпросният доклад присъства многократно в различни медии, включително споменатия арест. Също така голяма част от посочените в документа проблеми, свързани с медиите, са наследени именно от управлението на ГЕРБ.
Друга партия, която атакува журналисти и медии по време на кампанията, е “Възраждане”. Представители на партията на няколко пъти обвиниха журналистите, че са им опоненти. Единствената “вина” на тези журналисти е, че в разговора с “Възраждане” се позовават на фактите, което явно представителите на “Възраждане” приемат за враждебност.
АЕЖ призовава всички медии и журналисти да спазват закона и етичните правила по време на изборите. В същото време ще бъдем безкомпромисни към политици, които атакуват медии, или се опитват да им припишат свои грехове.“
