|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
На 18 март се се навършват 153 години от създаването на Парижката комуна. Установена през 1871 г. във френската столица под девиза „Хляб или куршум”, тя е първият опит на комунизма да завземе властта. Кървавият бунт, продължил 72 дни предоставя първото му убежище. На този съдбоносен ден призракът на комуниизма получава своето материално тяло и започва да броди не само из Европа, но и по целия свят. Последствията са смъртоносно торнадо от разрушение и смърт, в продължение на десетилетия, които продължават и до днес.
Карл Маркс описва Парижката комуна като първата пролетарска революция или „диктатура на пролетариата“. Нейното управление се базира на краен анархизъм с разрушителна политическа философия, която застава в опозиция на властта и не признава никакви йерархични структури. Противопоставя се радикално на всяка форма на държавност и насърчава анархията като алтернативна форма на обществено устройство и управление. Парижката комуна е модел за подражание за Ленин и Мао, които се учат от нея и нейните завети.
Началото на комунизма в Париж
Парижката комуна възниква след поражението на Франция във Френско-Пруската война и след като Наполеон III се предава. Унижението е огромно! Тя е предшествана от продължителни бунтове на работниците, които водят до общо въстание в Париж. В същото време, новосъздадената Трета френска република се оттегля във Версай, оставяйки властови вакуум в столицата.
По това време в Европа набират популярност множество революционни теории, включително социалистическа и комунистическа. През март 1871 г. в Париж започва въстание на въоръжени тълпи и бандитски групировки от най-ниските слоеве на обществото, водени от комунисти, анархисти, социалисти и други активисти. То целѝ да унищожи традиционната култура и да преобразува политическите и икономическите структури на обществото.
Разрушителната борба между традиция и антитрадиция започва още по време на Френската революция през 1789 г., за да се разгърне 80 години по-късно. Президентът на Парижката комуна Луи-Огюст Бланки заявява: Франция споделя два принципа: на законността и на народното управление…
Унищожение на културното наследство
Следват убийства и разрушения в невиждани мащаби. Метежниците целенасочено унищожават паметниците, красивата архитектура и посягат върху цялостното изкуство на Париж.
„Какво ме интересува дали има паметници, опери, концертни зали и кафенета, след като никога на съм стъпвал там, защото нямам пари!” са думите на Едмон и Жул Гонкур, описващи манталитета на участниците в разрушението.
Екстремизмът на комуната е силно повлиян от изпълнените с омраза идеи на социалиста-утопист Анри дьо Сен-Симон, според когото благоденствието на една държава е пропорционално на броя на работниците ѝ. Той иска смърт за богатите, които смята за паразити. Паметници като Вандомската колона в чест на Наполеон са разрушени. Църквите са разграбени, свещениците – изклани, а религията е изключена от училищната програма.
Американският писател и издател Уилям Пемброк Фътридж описва Комуната като „най-престъпното действие, което светът е виждал” и „яростна, кървава революция”.
Методи на действие
След започването на Парижката комуна Маркс бързо адаптира своята теория като пренаписва „Манифест на комунистическата партия”, за да поясни, че работническата класа трябва не просто да завземе държавните механизми, но и напълно да ги унищожи.
Парижката комуна прокарва методите на комунистическата революция. Маркс описва Комуната като комунистическа държава по следния начин: Тя (комуната) е пряка антитеза на Империята. Крясъкът на „социалната република”, с която парижкият пролетариат започва Февруарската революция, изразява стремеж към република, която да замени монархическата форма на класово управление. Маркс допълва: Комуната смята да премахне класовата собственост, която превръща работата на мнозина в богатство за малцина.
Крахът
Парижката комуна трае малко повече от два месеца, преди да бъде потушена от френската войска. На 23 май 1871 г., преди падането на последната защитна линия, водачите на Комуната заповядват за тежки и изключително вандалски действия. Те нареждат да бъдат подпалени: дворецът „Люксембург” (седалище на Френския сенат), дворецът „Тюйлери” и „Лувъра”. За подпалване още са нарочени сградата на Парижката опера, кметството на Париж, министерството на вътрешните работи, министерството на правосъдието, „Кралския дворец” и луксозните сгради с ресторанти и апартаменти от двете страни на „Шанз-Елизе”. Това разрушение се провежда с единствената цел да не останат тези сгради в ръцете на правителството.
Още същата вечер членовете на комуната, носещи катран, асфалт и терпентин, подпалват огньове на различни места в Париж. Дворецът „Тюйлери” е обзет от пламъци, а опитът за унищожение на „Лувъра” за щастие е осуетен. Във варварските прояви участват и жени. Китайският дипломат Джан Дейи, който по това време изпълнява мисията си в Париж, споделя в свои мемоари: Сред метежниците има не само банди от мъже, има и жени. Те се включват в диво разграбване, настаняват се във високите сгради да пируват с деликатеси и вино. Продължаваха с ограбването на сгради и тяхното подпалване, а безценни съкровища станаха на пепел. Стотици въстанички са арестувани и признават, че опожаряването е водено главно от жени.
И така, само за 72 дни съществуване, Парижката комуна успява да демонстрира пред света огромната разрушителна сила на комунизма, оставяйки след себе си опустошението на безценни произведения на изкуството и над 30 000 погубени безценни човешки животи.
Изводът
Състоянието на морален упадък, което виждаме днес не е било създадено за ден или два. То е започнало преди много години, а в прогреса му лежат две основни движещи сили на комунизма – атеизъм и измамата на човечеството. Атеизмът отслабва религиозните корени на цивилизацията, давайки тласък на нови идеологически движения, основани на противоборства. Комунизмът използва разделението между хората и канализира яростта на отделния човек в колективна омраза.
Комунистическите революции заграбват властта чрез терористични актове, а комунистическите режими използват политиката на държавен тероризъм. Комунизмът поражда войни, глад, масови убийства и тирания. Но колкото и да са ужасяващи, последствията от този кървав режим не се изчерпват само с материалните загуби. За разлика от всяка друга система в историята, комунизмът е обявил война на човечеството – включително на човешките ценности и достойнство. Но най-вече комунизмът е война срещу божественото, защото то установява формите, които трябва да приемат морала, управлението, правото, обществото и културата.
В световен мащаб комунизмът е убил най-малко 100 милиона души, а неговата кървава идеология продължава да върлува. Това е, което Парижката комуна донесе на човечеството.
