Френският президент Еманюел Макрон спечели втори мандат в неделя, побеждавайки кандидатката от крайно-дясната политическа партия „Национално обединение“ – Марин Льо Пен. По данни на френското вътрешно министерство при преброени 97% от гласовете, Макрон получава 57,4% от тях.
Минути след победата на Макрон, опонентката му Льо Пен признава поражението си в социалните мрежи с думите, че въпреки загубата, изборите все пак са били победа за нейното политическо движение. В обръщение пред свои поддръжници в неделя, тя отбелязва, че французите са показали „желанието си за силна противотежест срещу Еманюел Макрон“.
Междувременно Макрон заявява, че резултатът от изборите е победа за „по-независима Франция и по-силна Европа“.
Льо Пен успява да преодолее прага от 40% в гласовете, кое е безпрецедент за френските националистически партии. При изборите през 2017 г., Льо Пен печели само с 34% срещу 66% гласове за Макрон.
И двамата конкуренти имат конкретни визии за Франция, като Макрон се стреми да продължи въвеждането на неолибералната политика в страната. Льо Пен, подкрепяна от френската десница, пък фокусира кампанията си върху нарастващите разходи за живот във Франция, като същевременно описва Макрон като елитарен човек, презиращ работната класа – препратка към реториката му през миналата година, насочена срещу неваксинираните французи, както и протестите на „жълтите жилетки“ срещу глобалистите през 2018 г.
Льо Пен обещава рязко намаляване на данъка върху горивата, нулев данък върху продажбите на стоки от първа необходимост, освобождаване от данък върху доходите на младите работници и позиция „първо Франция“ по отношение на работните места и социалните помощи.
Макрон коментира, че Льо Пен има проруска позиция и че не може да ѝ се има доверие на фона на конфликта в Украйна – нещо, което тя отрича.
Френските медии съобщават, че по данни на правителството, избирателната активност на втория тур в неделя е била ниска – около 62%, което е най-ниската стойност от десетилетия насам.
Българският министър-председател Кирил Петков изпрати на новоизбрания президент на Франция поздравителен адрес, в който пожелава „доверието на френските граждани да бъде източник на решителност и устрем в този важен за Франция и Европа момент“, съобщават от Министерски Съвет. „Уверен съм, че в този момент на съдбовни предизвикателства, пред които сме изправени, ще продължим да работим успешно заедно за защитата на мира, сигурността и цивилизационните ценности на европейския континент, в името на обединена и силна Европа“, изтъква още Петков. Той отправи и пожелания за здраве и успехи, изразявайки надежда, че установените приятелски отношения и конструктивно сътрудничество между България и Франция, както и резултатното партьорство в рамките на ЕС, НАТО и международните организации, ще продължават да се развиват и задълбочават в интерес на двата приятелски народа.
Американският президент Джо Байдън поздрави Макрон в социалните мрежи, наричайки Франция „ключов партньор в справянето с глобалните предизвикателства“. „Очаквам с нетърпение да продължим тясното си сътрудничество – включително по отношение на подкрепата за Украйна, защитата на демокрацията и борбата с изменението на климата“, казва още Байдън.
Украинският президент Володимир Зеленски също поздрави френския си колега. „Пожелавам на Еманюел Макрон нови успехи в полза на френския народ“, пише той в Twitter. „Оценявам подкрепата на Франция и съм убеден: заедно крачим към нови общи победи! Към една силна и обединена Европа.“
В Германия канцлерът Олаф Шолц коментира, че френските избиратели са „изпратили днес силен вот на доверие в Европа“. „Щастлив съм, че ще продължим доброто си сътрудничество – казва той.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел пише в Twitter: „Можем да разчитаме на Франция за още пет години“. „Радвам се, че можем да продължим нашето отлично сътрудничество“, пише и Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.
Кратко поздравление към Еманюел Макрон изпрати и руският президент Владимир Путин. „Пожелавам ви искрено успех в публичната ви дейност, както и добро здраве“, се казва в телеграмата. Френският президент до последно се опитваше да склони руския си колега за преговори с Украйна, като говореше с него по телефона дори и след началото на бойните действия на Русия в Украйна. Двамата преустановиха контакт след като украинците показаха убийствата на цивилни в предградията на Киев, след като си върнаха изцяло контрола върху украинската столица.
