Неотдавнашно дългосрочно проучване свърза свръхпреработените храни с по-висока обща смъртност
Неотдавнашно проучване установи, че консумацията на индустриалните храни може да доведе до по-висок риск от преждевременна смърт.
„Успоредно с набирането на скорост на изследванията в областта на индустриалните храни, расте и дебатът по темата“, написа Катрин Брадбъри – старши научен сътрудник във факултета по обществено здраве на Университета в Окланд – в редакционна статия по повод проучването.
Г-жа Брадбъри написа редакционната статия за The BMJ – рецензираното медицинско списание, публикувало проучването на международен екип от изследователи.
По-късно тя добави, че глобалната хранителна система „е доминирана от пакетирани храни, които често имат лош хранителен профил“ – нещо, което на практика обслужва единствено компаниите, „превръщащи евтини суровини в продаваеми, вкусни и трайни хранителни продукти с цел печалба“.
The BMJ дефинира UPF като храни като „газирани безалкохолни напитки, сладкарски изделия, екструдирани снаксове, дестилиран алкохол (спиртни напитки) и масово произвеждан пакетиран пълнозърнест хляб“.
Тези UPF обикновено са „богати на енергия, добавена захар, наситени мазнини и сол“, посочи The BMJ.
Проучването проследи 74 563 медицински сестри от 11 щата за периода 1984-2018 г. и 39 501 мъже, работещи в сферата на здравеопазването, от 50 щата за периода 1986–2018 г. За целта е използван „полуколичествен въпросник за честотата на хранене на всеки четири години“, обхващащ смъртността от общи, както и смъртността от специфични причини – рак, сърдечно-съдови и други заболявания, включително респираторни и невродегенеративни.
Според проучването по време на средно 34-годишно проследяване при жените и 31-годишно при мъжете са документирани съответно 30 188 и 18 005 смъртни случая.
„Свързани с по-висока обща смъртност“ се оказаха преработените меса (или „готови за консумация“ продукти от месо, птиче месо и морски дарове), захарните и изкуствено подсладените напитки, десертите на млечна основа, както и ултрапреработените храни за закуска.
Проучването „установи, че по-високият прием на свръхпрераборените храни е свързан с леко по-висока обща смъртност, дължаща се на причини, различни от рак и сърдечно-съдови заболявания. Връзките се различават при отделните подгрупи ултрапреработени храни, като готовите за консумация продукти на базата на месо, птиче месо и морски дарове показват особено силна връзка със смъртността“.
Индустриалните храни разчитат на добавки като текстуриращи средства, оцветители и ароматизатори. Тези добавки могат да бъдат получени от естествено срещащи се растителни и животински източници или да бъдат химически синтезирани, съобщи Световната здравна организация (СЗО).
„С течение на времето са разработени най-различни хранителни добавки, за да се отговори на нуждите на едромащабната хранителна промишленост“, заяви СЗО. „Те се влагат в продуктите, за да се гарантира, че преработените храни остават безопасни и с добро качество по целия път от фабриките или индустриалните кухни до складовете и магазините, и накрая – до потребителите. Добавките се използват и за промяна на сетивните характеристики на храните, включително вкус, мирис, текстура и външен вид.“
„Ниско хранително качество“
Проучването се основава на бразилската класификация Nova за степента на преработка на храните, която варира от минимална (група едно) до ултра (група четири).
УПХ съставляват 57 процента от дневния хранителен прием при възрастните и 67 процента при младежите, сочи проучването.
„Ултрапреработените храни обикновено допринасят непропорционално за приема на добавени захари, натрий, наситени и транс мазнини, както и на рафинирани въглехидрати, при едновременно ниско съдържание на фибри“, се посочва в проучването. „Освен ниското си хранително качество, ултрапреработените храни могат да съдържат и вредни вещества – добавки и замърсители, образувани в процеса на преработка.“
В проучването се посочва, че „нарастващ брой доказателства“ свързва СПХ със затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, колоректален рак, диабет тип 2, депресия и рак на гърдата в постменопауза.
Г-жа Брадбъри посочи, че както Международната агенция за изследване на рака (IARC), така и Световният фонд за изследване на рака (WCRF) са заявили, че алкохолът и преработеното месо могат да причинят рак.
Въпреки това тя отбеляза, че проучването логично заключава, „че не всички ултрапреработени храни е необходимо да бъдат повсеместно ограничавани и че включването на препоръки за ултрапреработените храни в диетичните насоки изисква внимателно обмисляне“.
„Повечето диетични насоки вече косвено наблягат на консумацията на по-малко преработени храни“, каза тя. „В страни, където достъпните, масово произвеждани пакетирани пълнозърнести продукти като хляб са препоръчителна основна храна и важен източник на фибри, категоричните призиви в диетичните насоки за избягване на ултрапреработените храни са по-скоро вредни, отколкото полезни.“
Подобни общи твърдения могат да създадат и погрешното схващане, че всички храни извън категорията на ултрапреработените са „здравословни и могат да се консумират без ограничения“. Според нея това „е проблематично“, тъй като и IARC, и WCRF са заявили, че консумацията на червено месо – макар и да не попада в категорията на ултрапреработените храни – може да увеличи риска от рак на дебелото черво.
Няколко държави вече са предприели стъпки за повишаване на осведомеността относно опасностите от ултрапреработените храни.
Тези усилия „включват ограничаване на маркетинга на нездравословни храни, насочен към деца, поставяне на предупредителни етикети върху хранителни продукти с ниска хранителна стойност, въвеждане на данъци върху подсладени напитки и забрана на частично хидрогенираните масла като източник на индустриални транс мазнини“, каза тя.
Г-жа Брадбъри призова за по-широко глобално прилагане на тези стратегии, както и за „по-амбициозни мерки и засилени механизми за защита срещу влиянието на мултинационалните хранителни компании, чиито интереси не съответстват на целите за обществено здраве и опазване на околната среда“.
