Георги Сираков: Да разберем първичната азбука, означава да ни се върне знанието. То ще отвори очите на хората за това какво всъщност сме загубили през вековете и какво на практика трябва да възстановим
Словото, творящо символи и текстове, е нещо повече от думите, които всеки изрича ежедневно. За да разберем обаче какво се крие между редовете, е хубаво да опознаем Азбуката си. Не само нашата, а и на всеки народ. Тя разказва историята на тези, които я ползват, но никой от сега познатите не я създава. Всички варианти на най-древната азбука, която светът и науката познават, са открити на българска територия. До този извод достигат Георги Сираков и Димитър Събев в своите общи изследвания.
Историята на тези открития започва преди тринадесет години. Георги се запознава с Димитър в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Споделя му първия си проблясък за различното значение на символите и техните имена. Митьо присърце приема идеята, като отдава особено голямо внимание на антропологичните изследвания по темата. След още пет години общият им труд е приет позитивно на Старозагорската научна конференция.
В две поредни години „Кодът на Буквите“ е представен пред учените и топло приет от тях. Но Националната библиотека го признава за културно и историческо богатство едва през 2023 година. Особено голям интерес проектът набира по линия на канала в мрежата „Истинска Земя“ , създаден от Георги Сираков – теолог, изследовател на древна история и езици, автор на поредицата „Сказание за кръговрата“. Мисията му е да открива забравените факти за Общата земя и народ.
Точно по време на двете поредни представяния на труда Георги вижда, че в пещерата Магурата има нещо подобно на неговата азбука. Така достига до най-древната азбука, известна на човечеството, наречена от него „Праглаголица“. Открива я в пещерата Магура, изписана с въглен и датирана на около 45 000 години.
Тази първична азбука съдържа 49 символа. Тя е прототип на Глаголицата, състояща се от 38 до 42 символа и първоизточник на всички други писмености в света. Мнението му е подкрепено от някои научни кръгове и дори от проф. Б.А Ларина и проф. Раля Цейтлин от Руската академия на науките. Хипотезата е представена на национални и международни форуми. През вековете първичната азбука е претърпяла редукция на символите в много от държавите на Стария континент.
Вече са открити множество доказателства от X до XIX век. Делото на Петър Берон за последен път показва азбуката ни в пълен състав и правила за употреба. От неговия труд идва идеята за името на азбуката: „Азбука на Светлината“.
Георги Сираков разкрива, че в Китай наборът от символи се е увеличил, понеже заимстваните знаци са подредени в комбинации. Йероглифите са от 4 символа от нашата азбука, обърнати по посоките на света. Думата „вода“ е основа за изписването на опростената азбука на императора, състояща се от 2000 символа.
30 – 40% от думите в немския език също имат български корен. У нас азбуката, на която е пишел Черноризец Храбър, се е състояла от 38 знака. Днес ние използваме 30. Според Георги Сираков 30 символа са недостатъчни, за да може езикът да изкаже духовните послания на словото, закодирани в него. „Зад всеки знак се крият хиляди страници история, защото всяка дума е акростих. Натрупваната през вековете информация показва, че всеки символ има значение. Прочитът през значението на всяка отделна буква образува смислени послания, разкриващи пътя на Сътворението на света“, смята изследователят, и го доказва. Отпадането на символи от азбуките ощетява тълкуването на словото.
Георги Сираков посочва един от многото примери: „Думата „око“ в българския език през XVIII – XIX век се е изписвала „Оуко“ , което означава „Той учи за Него“ или „Научаваме за този, срещу нас“. След отпадането на буквата „у“, значението е „Той е като него“. Английското „еуе“ е „Ест Ук Есм“ (Естеството Учащо за Същността), докато на турски това е göz – „Глаголи Он Дзело“ (Всичко което някой прави). Колкото повече знаци от азбуките се съкращават, толкова по-оскъдно става разбирането на словото. В немския език думата е „Auge“ – „Аз ук глаголи ест“. Смисълът е запазен“.
Как да не изпадаме в грях?
Ако вместо познатото от славянските езици или латиницата произношение А, Бе, Се, Де и т.н се използват целите названия на символите като Азъ, Богы, Веды, Глаголie и пр., прочитът на словото придобива много по-дълбок смисъл с указания за мисията на човека и скритото послание на изреченото от него. Нещо повече, в първичната азбука е кодирана информация от 7 стъпки за това, как да не изпаднем в грях. Всичките 49 символа се разделят в 7 реда, съдържащи глаголи и свещени думи. Те са точно 7, защото 7 са дните за Сътворението на света според свещените книги. Изказани на по-достъпен, съвременен език, биха били прочетени така:
Стъпка 1
„Азът по Бога, воден, прави добро Естеството на Същността, която сме“. Или „Азъ Богы Веды Глаголie Добро Естъ ЕСъмь“ според произношението на буквите.
Стъпка 2
„И в живота си да се свържем с всяко нещо около нас (Всяко създание – живо или не – е сътворено, за да се учим от него). Или „Живот Зело Земля Иже Иже Инт Герв“.
Стъпка 4
Като хора, нашите мисли са тези, които ни свързват в покоя. (Божествената Истина е в тишината и самовглъбяването) или „Како Люде Мислите Наш Онъ Покой Рецы“.
Стъпка 4
„Словото е материалното учение за нас, учениците, което ни помага в нашата вяра тук, което сме“.
Стъпка 5
„Силната вътрешност нежното желае, а Творецът вътре твори.“ Тя е олицетворение на единението между Женското и Мъжкото начало, което упражнява Богоподобието си чрез създаването на потомство.
Стъпка 6
„Събраните сърца са порта към силата на единия път“. Това е стъпката на обединението. Когато сме се събрали, сме реализирали заложеното в предходната стъпка и вече сме на пътя на троичността: Отец, Син и Светият дух, сътворили нов живот. Двамата стават трима, за да съществува човечеството.
Стъпка 7
„Най-тънката връзка е тази на съзнанието с портата към общата цялост“. В посланието се говори за момента, в който сме открили грешките в себе си и човека срещу нас и сме намерили обща посока. Портата е преходът, връзката с Общото съзнание, изградено от съзнанията на човеците на планетата. Идеята за колективното, общо съзнание е широко застъпена в будизма, езотериката, духовните практики като цяло, въведена е в психологията от Карл Юнг и до голяма степен е обоснована от постиженията на квантовата физика.
„Накратко, числата от 1 да 7 са числата от началото до Чудото. 1 е самото начало, 2 – връзката, 3 – самото съзнание, 4 – материалната същност на всичко, т. е. 4-те елемента на материята, 5 – самият човек, който събира в себе си тези елементи, 6 – Божественото, това което е постигнал един човек, просветлението му, 7 – чудото или човекът да се свърже с общото съзнание, с цялата информация, с Бога“ , пояснява Георги Сираков.
Цветовете и светлината – Словото като лечение
„Азбуката има светлина спрямо всеки ред от изброените по-горе. Всеки един от четиридесет и деветте символа ни дава парченце светлина, формиращо дъгата във вибрациите на Словото при изричане. Множество учени вече са говорили по темата с цветовете, но истината, изказана чрез лекциите на Георги Сираков за Словото, ни демонстрира как проектът „Ренесанс в Резонанс“ ни води към „Азбуката на Светлината“, даваща свободен достъп до седем октави, лечебни за определени зони на човешкото тяло. Типичен пример за успех на тази идея са херцовите диапазони 21 – 1021 по степените на 10. Така вече разбираме, че няма разлика в качеството на чутата и недопустимата за сетивата вибрация, че и двете се отразяват на здравето. Благодарение на екип от „Истинска Земя“ и Димитър Събев, съставихме първия софтуер, работещ с „Азбуката на Светлината“, композиращ музика от буквите. Така всяка дума се превръща в красиво музикално произведение“, казва Георги Сираков. Идеята му достига много далечни висоти в езотериката и акростишията на древните текстове, поставящи идеята за „Силата на Словото“ като водеща към доброто състояние на човек и отблъскването на външните влияния върху него, например дигиталните и виртуални вреди в съвременното ни ежедневие.
Името – послание за мисията на човека
Личните имена съдържат кода на името. То е като „печат“ за пътя на притежателя му. Изборът никога не е случаен. Той носи информация от родителите, вложена в името на детето:
Георги – този, който обработва земята.
Димитър – този, който мисли добро и ни свързва с Твореца.
Христо – тук, в него е връзката със Словото.
Всеки може да направи „превода от името си“, следвайки записа:
Богы (Азът е негов модел) е свещен символ, защото обозначава съзнанието на хората, което е началото и края на всичко. Съдържа цялата информация за нас самите и стъпките. Ер голям е символът, който показва, че ние сме творци на всичко около нас. Четирите символа преди него указват начина, по който се твори, когато сме открили Твореца в нас. „Да разберем първичната азбука, означава да ни се върне знанието. То ще отвори очите на хората за това какво всъщност сме загубили през вековете и какво на практика трябва да възстановим“, убеден е Георги Сираков. През целия си живот ние търсим истината за света, за своя произход, за смисъла на съществуването си. Неговото изследване помага да осъзнаем, че докато я търсим, тя през цялото време е била пред очите ни и в самите нас.
Гинка Стоянова допринесе за изготвянето на тази статия.
