Историческо значение, еволюция и връзка с борбата за българска свобода
Днес, 18 февруари, отбелязваме 153 години от трагичното обесване на Васил Левски. Делото и животът на тази фундаментална фигура в българската история винаги са будили и ще будят интерес. Уникалната личност на Апостола на българската свобода е предизвиквала и ще предизвиква винаги голям брой историци и изследователи.
Един от тях, Иван Тренев, в предаване на студио „Нитон“ показа таен шифър, ръчно изработен от Васил Левски за революционните комитети. В разговора с издателя Николай Тончев той го описа като светиня и уникален артефакт, който се съхранява в частни колекции и в архива на БНБ.
Шифърът се състои от 10 подвижни колонки за кодиране и разчитане на съобщения. Използва се заедно с решетка и две кондики (домови книги). Едната кондика съдържа кодирани имена и пароли на членовете с букви и двуцифрени числа. Втората записва тайните канали, пароли и имена на участници в тайната поща в България и извън нея.
В ранния етап (преди шифъра) от еволюцията на комуникационните методи на Левски се е използвало „тайно писмо“ с химически състав. Куриери са пренасяли привидно празни бели листове, върху които писмата са били написани с химически молив и проявявани на определени станции (обикновено ханове и магазини, чиято дейност е включвала пътувания).
След 1869 г. османските турци откриват химическия елемент и успяват да проявяват писмата, което принуждава Левски да търси нов, по-сигурен метод. Вдъхновение черпи от тайни общества като тамплиерите – още преди 1307 г. – и техните революционни пощи и тайни терминологии. Той адаптира тези идеи и ги приспособява към българската азбука.
Шифърът се счита за гениално изобретение, което е създадено много преди разузнавателни структури като КГБ, „Мосад“, ЦРУ и дори френските разузнавателни служби от времето на Ришельо. Иван Тренев го сравнява с предтеча на машината „Енигма“ на Хитлер, като подчертава, че Левски го е създал в много по-ранен етап без съвременни технологии. Дори Гестапо е имало информация за дейността на Левски и е черпило идеи от българските комитети, а ЦРУ по-късно е използвало негови практики.
Анастас Попхинов, полубрат на Данаил Попов, е единственият, който е можел да разчита тайните писма на Левски в Букурещ. Турците не успяват да разшифроват всички писма, но тези, откраднати от агенти в Ловеч, им дават информация за революционната организация.
Иван Тренев заяви, че Левски е предаден многократно и въпреки че е знаел за предателствата, рискува да влезе в Къкрина, за да вземе архива и да потърси отговорност от Любен Каравелов. Последният е обвиняван, че е агент на няколко разузнавания.
Левски дори е планирал създаването на собствен таен военен комитет и още по-сложен шифър, но е заловен преди да успее. Грешката му е, че не е елиминирал предатели като Димитър Общи и Анастас Попхинов, които са работили за лична изгода вместо за революцията.
Иван Тренев изразява разочарованието си от начина, по който Левски е представен днес – като черно-бяла фотография и забравена личност.
Изследователят-историк критикува липсата на национално самосъзнание и самоуважение сред българите, които са разделени от партийни пристрастия и омраза. Подчертава, че Левски се е борил срещу „деспотско-тиранската система“ на султана, а не срещу турците като народ.
Вярва, че макар и да са малко на брой, хората с пробудено съзнание могат да създадат нова държава, която да възкръсне като феникс. Той изтъква важността на съхраняването на културно-историческото наследство като елемент на националната сигурност. Споменава, че много млади хора търсят смисъл и искат да се включат в тази кауза.
Иван Тренев представя два косъма, за които се смята, че принадлежат на Левски като символ на връзка с „Титана на титаните“ и съобщи за преиздаването на първата детска книга за Васил Левски от 1924 г., която трябва да присъства във всяко българско семейство.
