Oгнищата на зараза с ККП вируса по света са тясно свързани с близостта на засегнатите райони с китайския комунистически режим.
Известен е фактът, че американският щат Вашингтон е първото входящо пристанище за търговски стоки от Китайската народна република (КНР), което е резултат от установените с Пекин дипломатически отношения в края на 70-те години. На 16 март в този щат имаше най-много заразени от епидемията – 900 души от общо 4300 потвърдени случая в САЩ. (Към 7 април броят на заразените в този щат е 7318 по данни на Центъра за контрол на заболяванията.)
На 21 януари щатът Вашингтон установи първия потвърден счуай на ККП вирус в САЩ. „Епок Таймс“ нарича така новия коронавирус заради нехайството на ККП, която допусна неговото разпространяване в Китай и в чужбина. Инфектираният беше мъж от околностите на Сиатъл, който се е заразил по време на пътуване до епицентъра на епидемията Ухан.
От средата на март обаче щатът Ню Йорк далеч надмина щата Вашингтон по отношение на потвърдени случаи на ККП вирус. На 20 март губернаторът Андрю Куомо обяви 10-точков план за поставяне на „щата Ню Йорк на пауза.“
Към 7 април, по данни на същия източник, в щата Ню Йорк има 141 100 заразени и 5489 смъртни случая. Само в града Ню Йорк към същата дата регистрираните случаи са 76 876.
Почервеняването на „Голямата ябълка“
Ранни огнища на зараза с ККП вирус бяха обявени в държавите с тесни иконмически или стратегически отношения с КНР, като Южна Корея, Италия и Иран. Подмамени от търговските предимства или огъвайки се под натиска на Пекин, правителствата и властите в много райони предприеха приветлива и дори подкрепяща позиция спрямо китайския режим.
Това отношение доведе до съгласуване с пропагандата на ККП по отношение на вируса и неспособност на тези държави да предприемат защитни мерки, увеличавайки уязвимостта им по време на критичните първи етапи на епидемията.
През последните десетилетия ККП установи с „мека сила“ заплашително силни позиции в Ню Йорк. Китай е най-големият търговски партньор на щата извън Северна Америка, а КНР (включително Хонконг) представлява най-големият експортен пазар на Ню Йорк. Двустранните инвестиции са също толкова големи, като Ню Йорк е една от основните дестинации на китайския капитал.
Значителният размер на бизнес и инвестиции оказа широкомащабен ефект върху политиката и обществеността в Ню Йорк – от приятелско отношение към КНР сред местните политици до постепенното подриване от Пекин на местната китайско-американска общност. В допълнение, важният икономически и културен статус на Ню Йорк означава, че влиянието на КНР там се отразява и в останалата част на Съединените щати.
Натрупването на капитал служи на комунистическата партия
Уолстрийт е един от основните канали, чрез които КНР упражнява своята мека сила в чужбина и от дълго време играе ролята на „гълъба“ в оказването на влияние върху политиката на Вашингтон по отношение на Китай.
През 1999 г. тогавашният китайски премиер Джу Жундзи посети Ню Йорк, където се срещна с редица изпълнителни директори от Уолстрийт, за да обсъдят потенциалното членство на Китай в Международната търговска организация (МТО). Впоследствие президентът Бил Клинтън подкрепи влизането на Пекин във МТО, което стана през декември 2001 г. Икономическите отношения продължиха да се заздравяват, тъй като САЩ се включиха във Войната срещу тероризма.
Публикации на финансовия изпълнителен директор и интелектуалец Роберт Кун се появиха в множество управлявани от китайската държава медии. През 2005 г. Кун публикува ласкателна биография на бившия ККП лидер Дзян Дзъмин, въпреки огромните му престъпления срещу човечеството и политиката му на „прави състояние без да вдигаш шум“, която издигна корупцията в Китай на безпрецедентно ниво.
През последните години натискът от Уолстрийт лобисти повлия на решенията на Джордж Буш и Барак Обама да премахнат Китай от списъка на валутни манипулатори. През август 2019 г. вследствие на ескалирането на китайско-американската търговска война, администрацията на президента Тръмп отново класифицира КНР като валутен манипулатор.
На 25 април 2019 г. председателят на Пражкия институт за проучвания на сигурността Роджър У. Робинсън-младши предупреди за тревожната степен, до която ККП е проникнала в американския финансов пазар, в реч, изнесена пред комисията на тема „Съвременната опасност: Китай“.
Робинсън отбеляза, че в трите основни американски фондови борси са регистрирани повече от 1000 китайски компании, като само на нюйоркската фондова борса са регистрирани над 650, базирани в КНР фирми. Те включват държавни китайски компании, много от които играят роля в нарушаването на човешките права от ККП, масови наблюдения и военна индустрия. Това, че са регистрирани в американските фондови индекси, означава, че тези компании получават инвестиции чрез стоковото портфолио на милиони американци.
Афинитетът на много Уолстрийт инвеститори към Пекин стана особено очевиден след началото на търговската война между САЩ и Китай през юни 2018 г.
През месеца, когато започна американско-китайската търговска война, Морган Стенли Капитал Интернешънъл (MSCI) официално включи А-акции на китайски корпорации в своя „Индекс на нововъзникващиите пазари“, с коефициент на включване 2,5%. Това означава, че 2,5% от индекса на Морган Стенли Капитал Интернешънъл се състоеше от китайски компании с А-акции.
През септември FTSE Ръсел – втората по големина индексна компания в света, обяви, че ще включва А-акции в своята глобална система за борсови индекси и ги класифицира като вторични нововъзникващи пазари. Според статистиката на компании за ценни книжа, този ход теоретично се очакваше да доведе до увеличаване на капитала с над 500 милиарда долара за А-акции.
На 1 април миналата година Блумбърг обяви официалното включване на китайските облигации в Глобалния агрегатен индекс Блумбърг Барклис.
Хъ Цинлян, пребиваващ в САЩ китайски икномист, написа, че признаването на А-акциите от тези три основни фанансови институции е еквивалентно на ратифициране на неизгодните облигации на китайския режим. Благодарение на Уолстрийт последвалият приток на чуждестранен капитал помогна за облекчаване на вътрешните икономически проблеми на КНР и неотдавнашния натиск, предизвикан от търговската война.
Подкупване на ККП компании
Базирани в Ню Йорк финансови институции бяха подложени на разследване заради незаконно наемане на работа на децата на влиятелни китайски фамилии, чието благосъстояние е неразривно свързано с режима на ККП.
През 2013 г. Американската комисия по ценни книжа и борси (SEC) и Министерството на правосъдието започнаха проучване на Джей Пи Морган Чейз Банк заради подозрения в подкупи от чуждестранни компании. Това събитие е от особено значение, защото представлява първото голямо разследване на Уолстрийт по Закона за чуждестранните корупционни практики.
Според разследващите през седемте години между 2006 и 2013 г. Чейз са наели около 100 души по програмата „Синове и дъщери“ за наемане на работна ръка, която беше в сила от 2003 до 2013 г. По тази програма бяха наети лица с тесни връзки с китайски и други азиатски държавни лица, като служители на пълен работен ден или като стажанти, което донесе на банката печалба от 100 милиона щатски долара.
Разследването на Американската комисия по ценни книжа и борси отбеляза, че Чейз са знаели, че това е в нарушение със Закона за чуждестранните корупционни практики, но независимо от това са продължили с програмата „Синове и дъщери“ заради щедрите облаги и възможности за бизнес, донесени от нея. Според „Уолстрийт джърнъл“ американските власти са започнали подобни разследвания и в други финансови институции.
Купуване на политическа сила
Китайските икономически набези поднесоха на ККП много възможности да спечели политически съюзници из целите щати, особено във важни икономически райони като Ню Йорк.
На 11 април 2016 г. заместник-губернаторката на Ню Йорк Кати Хочул и Джан Сянчън, заместник-представител за международната търговия към министерство на търговията на КНР, подписаха „Меморандум за разбирателство“ за официално установяване на търговско и инвестиционно сътрудничество между провинции в Китай и щата Ню Йорк. Споразумението свързва Ню Йорк с шест китайски провинции на база различни форми на икономически и индустриален обмен.
Медията проводник на КНР „Чайна Дейли“ цитира думите, с които Кати Хочул определи споразумението: „Бизнеси от Китай идват в нашия щат; бизнеси от нашия щат търсят възможности за износ. Това говори за възможността да донадградим върху постигнатото днес.“
Джан Циюе, генерален консул на КНР в Ню Йорк по същото време, нарече щата Ню Йорк „блестящо място“ за китайско-американско сътрудничество. „Докато продължаваме да укрепваме двустранните връзки, нараства информираността и се повишава сътрудничеството на поднационално ниво.“
На 18 юли 2017 г. в Бъфало, щата Ню Йорк, се проведе Форум за търговско и инвестиционно сътрудничество между провинции в Китай и щата Ню Йорк. Събитието беше коспонсорирано от Бюрото за развитие на външната търговия на министерството на търговията на КНР, Агенцията за икономическо развитие на щата Ню Йорк, консулството на КНР в Ню Йорк и правителството на щата.
През месец ноември същата година губернаторът на Ню Йорк Андрю Куомо беше удостоен с наградата „Син облак“ от предразположения към КНР „Китайски институт“, базиран в Манхатън. Кати Хочул, която прие наградата от името на Куомо по време на организираната по случая гала, отбеляза, че „губернаторът наистина превърна отношенията [Китай-Ню Йорк] във висок приоритет, осъществихме нашите три мисии и планираме четвърта“. Това съобщи управляваната от ККП медия „Синхуа“.
„Имаме търговски и туристически офиси в Китай и имаме хора на място, за да сме сигурни, че съществува широко отворена врата между двете държави и между нашите градове“ – добави Хочул.
Явно ККП възприе събитието като начин за задълбочаване на търговските връзки и насърчаване на близки отношения с губернатора. Според данни от този отрязък от време, Hainan Airlines Group – китайска компания със силни правителствени връзки, е била спонсор на галата „Син облак“. Също така участие в церемонията по награждаването е взело триото „Сноу лотъс“, което се състои от три етнически тибетски певци от китайската провинция Съчуан. Тогавашният генерален консул на Китай също е присъствал на галата.
През юни 2019 г. нюйоркският щатски сенат прие резолюция, с която провъзгласи датата 1 октомври за „Ден на Китай“, за да отбележи приноса на етническите китайци към Ню Йорк. Това е датата на основаване на китайския комунистическия режим през 1949 г. Министърът на външните работи на КНР оцени този жест като „положително“ развитие.
На вечерен прием на 16 септември, даден от китайското консулство в Ню Йорк в чест на 70-ата годишнина от основаването на КНР, генералният консул Хуан Пин направи коментар, възхваляващ „социализма с китайски характеристики“ и осъди продължаващата търговска война заради това, че накърнява икономическите перспективи и на двете държави. На събитието присъстваха много нюйоркски политици и бизнесмени, както и представители от местната китайска общност.
Преобразуване на медийната среда и общество
Още в средата на 80-те години най-изтъкнатите китайско-американски организации в Ню Йорк бяха онези, които се асоциирха с Тайван, официално известен като Република Китай. Но тъй като континентален Китай започна да доминира икономическия и дипломатически пейзаж, синьото знаме с бяло слънце на Република Китай започна да изчезва от местните китайски квартали, изместено от петзвездния червен флаг на КНР.
Нарастващото влияние на Пекин се усети из китайско-американските общества, благодарение на внедрената от ККП пропагандна машина за окзване на влияние върху китайските граждани зад граница по целия свят. Финансирани от КНР организации, като институтите „Конфуций“ бяха учредени в колежи и училища в САЩ, за да помогнат на партията да отпечата предпочитаните от нея китайска идентичност, култура и език в съзнанието на много млади американци.
Организациите на ККП в Ню Йорк установиха връзки с местните триадни банди и понякога дори позволяват на партията да проектира своята политическа репресия и в САЩ.
През 1999 г. ККП стартира в Китай повсеместно преследване на духовната практика Фалун Гонг и нейните десетки милиони последователи. Тази смъртоносна кампания продължава и до днес.
Групи, свързани със стояща извън закона организация на ККП, натоварени с надзора върху преследването на Фалун Гонг, в продължение на повече от десетилетие пропагандират омраза срещу практиката в китайския квартал „Чайнатаун“ в Ню Йорк. Индивидуални членове на тези групи дори са стигали до съд заради нанасянето на физически щети на местни практикуващи Фалун Гонг.
От началото на 90-те години, когато бе създадена контролираната от държавата китайскоезична ежедневна медия „Чайна прес“, за да служи на китайските читатели в чужбина, усилията на ККП за международна пропаганда се разраснаха в мултимилиардна операция, официално наречена „Великият външен пропаганден план.“
През 2010 г. новинарската агенция „Синхуа“ стартира 24-часов англоезичен телевизионен канал CNC World. През август 2011 г. „Синхуа“ постави реклама на „Тайм скуеър“, струваща стотици хиляди долара. Тогава Брайън Търнър – президент на Sherwood Outdoor Advertising Co. каза, че се надява отдаването под наем на рекламен екран на „Синхуа“ да насърчи и други китайски марки да регламират на нюйоркския „Тайм Скуеър.“
От 2011 г. „Синхуа“ и „Пийпълс Дейли Онлайн“, която е друга медия проводник на ККП, имат офиси в Манхатън, като втората функционира от 30-ия етаж на „Емпайър Стейт Билдинг.“
През февруари 2020 г. Държавният департамент на САЩ класифицира „Синхуа“ и четири други контролирани от КНР медии в САЩ като „чуждестранни мисии“, за да обозначи ролята им във външната пропагандна стратегия на Пекин.
Следване на партийната линия
Ефективността на пропагандните офанзиви на ККП сред китайското население зад граница е лесно забележима. Хиляди китайци, пребиваващи в чужбина, си купиха самолетни билети за завръщане в родината, убедени в последното твърдение на партията, че САЩ – а не родният Китай – е новият епицентър на вируса.
Ню Йорк, който от дълги години е врата към Америка за имигранти и корабоплаване, изглежда особено податлив на заразата от епидемията. На 25 март губернаторът Куомо каза, че Ню Йорк „има повече случаи от всички други щати в САЩ, защото приветстваме хора от цялото земно кълбо и живеем, движим се, вазимодействаме си и правим много други неща близо един до друг.“
Но в условията на ККП вирус пандемията вината не е единствено в глобализацията като фактор.
Както демонстрираха жителите на Тайван и Хонконг, навременната бдителност и реалистичен поглед върху режима в континентален Китай осигуряват солидни мерки срещу медицинската криза. Въпреки близостта и тесните търговски връзки с континентален Китай тези два региона не закъсняха с мерките за спиране на вируса. Към 3 април броят на заразените във всяка от териториите е в рамките на стотици.
В Южна Корея властите се забавиха със спирането на пътуванията и търговията с Китай. Въпреки това информацията за епидемията и нейната сериозност се разпространи бързо сред обществеността. През месец януари видеоклипове, изобличаващи мрачната ситуация в епицентъра на вируса Ухан, бяха масово гледани и споделяни от корейските граждани. Милиони жители разкритикуваха президента Мун Дже-Ин заради даване предимство на бизнеса пред здравето на нацията.
Въпреки че Южна Корея имаше едно от най-лошите ранни огнища на зараза извън Китай, комбинацията от обществена осведоменост, дисциплина на населението и гражданско сътрудничество изглежда поставиха вируса под контрол.
И все пак изглежда, че такава бдителност напълно липсва в Емпайър щата, дори когато ККП тръби за своя хипотетичен успех в контролирнето на заразата в Китай и изобразява реакцията на САЩ като олицетворение на административната некомпетентност. Тези твърдения се засилват от много чуждестранни медии заради склонността им да отразяват като достоверна официално представяната от КНР статистика за броят на заразените и починалите.
На 11 март „Ню Йорк Таймс“ публикува статия, озаглавена: „С намаляване случаите на коронавирус, Китай насочва фокуса навън.“
Подзаглавието на статията резонира пропагандата на ККП: „Пекин засилва хуманитарната помощ в страни, които се борят със собствени огнища на зараза. По този начин той влиза в роля, в която Западът някога доминираше.“
Издание на „Уошингтън Екзаминър“ от 16 март разкритикува публикация на „Таймс“, като може би „най-сраманата китайска дезинформация, публикувана от медия в Съединените щати, откакто епидемията на COVID-19 за първи път се превърна в новина“.
„Статията повтаря китайските твърдения, че ежедневните случаи на коронавирус са намалели до „едноцифрени числа “, пише “Уошингтън Екзаминър“. „Няма опит за удостоверяване на тези цифри… С медии, функциониращи по този начин, дали ККП изобщо има нужда от PR отдел?“
В струдничество с Лио Тим.
Възгледите, изразени в тази статия са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на „Епок Таймс“.
