|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Проф. д-р Мариана Янева: България е туристическа дестинация с природни ресурси, атрактивни още от древността
Интервю с проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра „Икономика на туризма“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), за туризма в България някога, днес и занапред, за предизвикателствата пред него, за обучението и за най-важното, което то трябва да даде на младежта ни.
Вглеждам се в българския туризъм като в свидна родна традиция, която всеки българин познава добре, носи в сърцето си и вярва, че ще пребъде, тъй както ще пребъде страната ни. Длъжница съм му за времето, в което му бях обърнала гръб – времето, в което прецизно строените и обзаведени хотели отстъпиха място на неестетични и неотговарящи на високи стандарти сгради, обзаведени безвкусно и некомпетентно; когато приоритетът да съхраняваме природните си богатства отстъпи пред унищожаването на огромни зелени и горски площи с цел презастрояване с хотели, а изискванията за контакт на туристите с естествена растителност, за тишина и рядка населеност на черноморските ни курорти отстъпиха пред хаоса и шума от пренаселването; когато висококвалифицираният ръководен и обслужващ персонал отстъпи пред ниско- или неквалифицирани инвеститори и служители в туристическите ни обекти и т.н., и т.н.
В годините на моето недоволство обаче туризмът ни не се е застоял и днес сякаш ми помаха, за да станем отново приятели, каквито бяхме някога. В каква посока е вървял, докъде е стигнал и накъде се е устремил, бих искала да разбера. Защото моята България е туристическа страна и ако туризмът в нея процъфтява, ще процъфтява и тя.
Проф. д-р Мариана Янева, ръководител на катедра „Икономика на туризма“ към УНСС, ще отговори на тези и на други въпроси, засягащи всеки радетел за българщината. По време на разговора ни си представям как студентите я слушат в захлас – тя борави със сериозна тематика като че ли разказва приказка.
Проф. Янева, какви са традициите на българския туризъм и кога са положени основите им?
Туризмът е традиционен за България още от времето, когато Томас Кук създава в Англия първата в световен мащаб туристическа агенция. Страната ни е туристическа дестинация с разнообразни природни ресурси, които са били атрактивни винаги, още от древността. Тогава най-предпочитани са били минералните бани и планинският туризъм. По-късно се е пътувало основно за възстановяване в планините, а след войната – за възстановяване с минерални бани. След появата на авиокомпаниите и чартърните полети се заражда и морският туризъм с входящи туристи. Така че туризмът у нас се развива от край време и се трансформира според потребностите на хората и според модата.
Как приватицизацията на държавния туроператор „Балкантурист“ в края на миналия век се отрази върху развитието на туризма в България?
Не съм изследвала тези процеси, но тогавашните служители, т.е. най-ценното в сферата, останаха в нея. И днес изявени лидери и мениджъри управляват или дават експертни съвети във водещи туристически обекти. Най-ценното, което остана в българския туризъм от времето на „Балкантурист“, са кадрите, защото експертното им ниво беше много високо. Отговаряха на високи стандарти, на каквито понастоящем отговарят само големите международни вериги. Средният по отношение на капацитета туризъм и по-малките туристически компании не отговарят на такива. Ето защо тези кадри дълги години бяха ценни. Сега има много млади хора на водещи позиции, но нека не забравяме, че в практиката си те са се учили от тях.
Каква туристическа политика води България понастоящем?
Този въпрос е сложен предвид динамичната ни политическа конюнктура през последните години. Това се отнася не само до туризма, а и до другите сфери на обществения ни живот. Наблюдаваме политическа неустойчивост, предопределена от нас, гласоподавателите, така че не трябва винаги да обвиняваме политиците, защото хората в изпълнителната и в законодателната власт днес са едни, а утре – други.
Политика на нашата катедра от 2 – 3 години насам е всички заинтересовани страни и работещи в туризма – академичната общност, средното образование, представителите на бизнеса – да създават политиката в туризма или да определят насоките й. Те няма да сгрешат, защото знаят пътя. Наше задължение е да правим много изследвания и въз основа на емпиричните резултати от тях да учим студентите да прилагат добри практики. Това е от значение и за трудовото ни възнаграждение. Хората от бизнеса също са наясно с това. С тях говорим на един и същ език на едни и същи форуми, отправяме едни и същи послания в една и съща комуникационна среда. Така че всеки политик или служител от изпълнителната власт би могъл да се ориентира много лесно в протичащите процеси.
Каква е позицията на България на международния туристически пазар? Кои са конкурентните й предимства и към кои пазари се насочва?
Още по-труден въпрос. Традиционните туристически пазари, с които работехме, големият брой входящи туроператори, през последните години доста се промениха поради независещи нито от нас, нито от бизнеса обстоятелства. Отминалата здравна криза оказа сериозно влияние върху туризма и най-вече върху авиопревозвачите и чартърните компании, с които работят големите туроператори. При авиокомпаниите имаше големи отливи на персонал. Всичко това се отрази сериозно върху традиционните ни входящи пазари. В последните години и понастоящем работим обичайно добре с полските пазари по отношение на входящия туризъм. Поддържаме интереса на англичаните към зимните ни курорти и не забравяме основната ни целева група – немските туристи, най-активния ни пазар, от който отчитаме отлив поради фалит на туроператори и авиопревозвачи. Немските туристи са най-големият емитивен или изпращащ пазар. Те са много ценни за нас, тъй като са най-пътуващите по света. Някои български асоциации се стремят да поддържат договори с тях, което ни прави конкурентно способни на пазарите им.
Хубавото е, че по отношение на бизнес дестинациите, особено в София, в резултат от дейността на нискотарифните авиопревозвачи имаме различни видове туристи от различни групи и националности. Най-любопитното за мен беше, че според статистиката през 2023 година в София сме приели най-много американски, вероятно бизнес туристи. Вътрешният туризъм се развива в целогодишните ни курорти.
Кои са туристическите райони в България и кой е най-успешният от тях според статистиката за броя на туристите и на реализираните нощувки?
Постиженията трябва да се назовават и популяризират. Най-големите ни национални курорти с най-голяма леглова база или най-голям капацитет, уви, са сезонни. Сезонът обаче е кратък и поради споменатите в отговора на предишния въпрос фактори през последните години доста трудно се управлява заетостта, уплътняването на капацитета в тях, особено на годишна база. В резултат на общото затопляне пък се засили интересът към зимните курорти.
Имаме 9 туристически района: „Северно черноморие“, „Южно черноморие“, „Стара планина“, „Дунав“, „Родопи“, „Тракия“, „Рила – Пирин“, „София“ и „Розова долина“. Те не се припокриват с областите и включват различни общини. Тук особеното е, че в един туристически район, формиран на база предлаганите от него основни туристически продукти, се включват няколко общини, а знаем, че с парите, т.е. с туристическия данък, разполагат те. Ето защо вътрешното управление на тези райони е трудно, а външното със съответния външен и комуникационен маркетинг – още по-трудно. Стремим се да ги популяризираме и ги стимулираме сами да преценяват кои са най-правилните послания за пазарите, към които се обръщат, според продуктите, които предлагат. От значение е създаването на подходящ за тях бранд, кореспондиращ с бранда „България“, и на слогани с правилни обръщения към клиентите.
Най-успешен е районът, в който туризмът работи в синхрон с бизнеса, общината и с местната изпълнителна власт, у които всъщност са средствата, необходими за развитието му. Трудно бихме определили кой е той, но в районите можем да отличим конкретни изявени туристически локации, изключвайки район „София“ – утвърдена бизнес и културна дестинация заради наличието на летище с полети по 24 часа в денонощието.
Важни са популярните туристически локации в районите. Те създават продукта, насочват туристопотоците и осигуряват разпознаваемост. За съжаление административните центрове на тези райони не са избрани според разпознаваемостта на локацията.
В даден район можем да откроим най-популярните му туристически локации. Във водещия ни район „Родопи“, да речем, най-популярната и най-добре работеща такава е Велинград с целогодишна заетост в размер на 97 – 98% от всички места за настаняване. Там хотелите са основно 4- и 5-звездни, което осигурява добри приходи и туристи от висока класа. Само 1 или 2% от тях са чужденци, т.е. голямата част са българи, оценяващи курорта и инвестиращи средства в българската икономика, а е известно, че ако съотношението цена:качество не е в полза на качеството, българинът не е лоялен клиент. Това, че след здравната криза той намери най-доброто в България, е интересна новина.
Макар цените във Велинград за някои да са високи, туристическият интерессочи, че те са оправдани, особено предвид все по-високо ценения и осъзнат ресурс от усвоени за целите на туризма термални извори там. Здравният туризъм в България се налага все повече. Европа се репозиционира като здравна туристическа дестинация, като такъв бранд, и през 2023 година в България се проведе първият конгрес на тази тема. С наличните ни ресурси и с туристическата ни суперструктура ние също можем да се определим като такава дестинация. Разполагаме с налични, готови продукти, които трябва само да представим по правилния начин, за да получим от тях в рамките на година–две много повече приходи, отколкото ако заложим на туризъм, печелещ само два месеца годишно.
Велинград е добър пример за останалите туристически райони и локации в България. Успешен е и район „Рила – Пирин“.
Води ли се статистика за броя на чуждестранните и българските ни туристи на година?
Националният статистически институт (НСИ) води такава и тя е лесно достъпна. В последните няколко години се създаде и Единна система за туристическа информация (ЕСТИ), в която всеки собственик на туристически обект за настаняване регистрира своите гости, както някога се регистрираха в Министерството на вътрешните работи (МВР). Тя е обвързана в реално време с НАП, МВР и общините.Данните в нея са достоверни и обективни, но по отношение на параметрите тя не е синхронизирана с Националния статистически институт и не е огласена. Собственик на даден регистриран обект например може да въведе информация за себе си, но аз, като академичен преподавател, нямам достъп до нея, за да правя изследванията си, и трябва да ползвам данните на Националния статистически институт. Но те са групирани по различни критерии, не са актуални и за емпирични изследвания не можем изцяло да им се доверим.
Какво търсят днешните туристи и по отношение на какво са най-взискателни?
Има различни класификации на туристите. В академичните среди ги типологизираме от „адвенчър-туристи“ до семейни с деца, „55 плюс“, динамични или предпочитащи покоя… Групите са много и разнообразни. Не можем да обобщаваме. Едно обаче е сигурно: туристите продължават да търсят продукта по формулата „Слънце, море, пясък“. По данни на световната организация по туризъм преди 5 – 7 години 75% от туристите, пътуващи 1 или 2 пъти в годината, избират продукт според тази формула. Понастоящем 50% от пътуващите също я избират, т.е. хората, пътуващи рядко през годината, задължително избират една от ваканциите си според нея. Затова ние апелираме, че слънцето, морето и пясъкът са здраве и отправяме послания, популяризиращи черноморските ни курорти, които в допълнение могат да предлагат здравни продукти като в „Константин и Елена“, кални бани – в Поморие, климатолечение – във Влас и т.н. А ако продуктът е правилно предлаган, защо да не посетиш „Константин и Елена“ за минерални бани през зимата, по време на снега? Това е толкова прекрасно! Ние имаме рядката възможност да предлагаме комплексен здравен продукт – балнео-, СПА, уелнес и донякъде медицински.
Същевременно културният туризъм продължава да буди интерес. Дигитализацията обаче направи достъпен всеки антропогенен ресурс – културно събитие, музей, архитектурна забележителност, университет, обществени връзки и др. – и той вече не е първопричина за пътуване. С Google earth можем да видим и да научим всичко необходимо. Пътувайки, ние със сигурност правим културни турове, но те не са основният потребителски мотив за пътуванепрез последните години.
Тук не включвам 10 – 14-дневните пътувания с опознавателна цел до различни дестинации, които представляват нещо различно и са застъпени в малка целева група.
Няма проучвания за това каква част от туристите са с нисък, каква – със среден, и каква – с висок потребителски опит. Тази систематизация е на база брой пътувания през годината, но показателите за нея се промениха – в учебниците все още пише, че с нисък опит са хората, пътуващи 1 – 2 пъти в годината, но 20 – 25-годишни студенти например пътуват 5 – 6 пъти годишно през уикендите. Така че нещата, описани в учебниците, се промениха.
От друга страна, някой може да разполага с много средства, но не и със свободно време за пътуване. Освен финансови средстватуризмът изисква и свободно време. Хората, които пътуват често, търсят разнообразни туристически продукти.
Като правило, ако пътуваме 1 – 2 пъти в годината, задължително ще търсим формулата „Слънце, море, пясък“ и културно-развлекателна програма, но ако пътуваме много, можем да избираме многобройни туристически продукти според личните си предпочитания.
Кой вид туризъм е по-застъпен в България – груповият или индивидуалният?
Статистически данни за това не се водят. По правило груповият носи много по-големи приходи. Той е организиран от професионалисти, а международните туроператори вече имат дигитални платформи и дори някои пътувания да съдържат индивидуални компоненти, на практика те пак са организирани. Освен това България по ред причини не предлага удобни възможности за индивидуален туризъм из цялата страна.
Най-високият клас туристи, най-платежоспособните, са бизнес туристите. Те пътуват активно по 10 месеца в годината с изключение на двата летни. Могат да бъдат както организирани, така и неорганизирани. Бизнес туризмът(MICE)има 4 компонента: двустранните и тристранните срещи спадат към индивидуалния туризъм; инсентив или поощрителният туризмът включва индивидуални или в малки групи пътувания; конференциите, привличащи големи потоци, се организират от различни компании; туристическите борси са доходоносни по света, тъй като генерират и много последващи приходи. Така че не можем да обобщим дали индивидуалните бизнес туристи са повече от груповите, предвид ползването на редица дигитални платформи за резервации.
Според статистиката през кой сезон туристите – български и чуждестранни – са най много на брой у нас?
През летния. Заради капацитета на курортите ни. Според броя места за настаняване и броя легла най-големият ни национален курорт е Слънчев бряг. Със статистиката на НСИ за дейността на курортните ни комплекси можете се запознаете тук.
На годишна база не сме правили емпирични изследвания макар въпросът да е интересен, особено по отношение на бизнес туризма. Такова изследване е национално и трябва да се извърши от Министерството на туризма или от Българската академия на науките (БАН).
Пред какви предизвикателства се изправя туризмът в България на макро- и на микрониво?
Основното предизвикателство е да се създаде обща комуникационна среда, в която да се изведат приоритетни продуктови брандове и подбрандове, които да наложим публично чрез външни маркетингови дейности пред заинтересовани национални и международни публики.
Здравният и бизнес туризмът трябва да бъдат приоритетни и водещи. Да се постараем те да станат разпознаваеми като ги представяме пред всички участници на туристическия пазар, за да можем да си осигурим 4-сезонен интерес и потребление от по-платежоспособни туристи. Това ще ни осигури по-високи приходи за националната икономика и ще създаде стимули за предприемачите.
Какви са стремежите на българския туризъм?
По този въпрос наблюдаваме разнопосочност. В последните години всеки изтъква неща, в които смята, че трябва да се инвестира, и за които отправя кандидатури за отпускане на средства от европейските фондове и програми, от общините, от бюджета на министерството. Всеки има намерения да лансира нещо, в което смята, че трябва да се влага. Това е най-големият парадокс и най-голямата ни грешка, защото тези стремежи са персонализирани, т.е. на определени групи или личности. Българският туризъм страда от това, че не работи за всеобщи каузи – да се изкарват пари от това, с което разполагаме, а ако то увеличи приходите в хазната на местната и националната икономика, да има и възможности за инвестиции с възвръщаемост и печалба след години. Ние например не можем да си позволим, както някои водещи икономики, да развиваме инфраструктура с велоалеи в неразвитите ни райони. Такива проекти обаче се лансират за одобрението цялото Черноморие. Те изискват огромни инвестиции на местната власт. Откъде ще дойдат тези инвестиции? Какви туристи ще привлечем за тях – платежоспособни или не? Макар това да е нещо екологично, то е форма на диверсификация, която отново ще натежи на хазната и ще бъде за сметка на това, което вече притежаваме. Ние би трябвало да помогнем на хората, които вече са инвестирали, да си осигурят целогодишно туристи, да печелят и да се задържат в бизнеса. Разпръснатите интереси в туризма са много сериозен проблем и много сериозно предизвикателство, което трябва да преодолеем. Вместо винаги да търсим пари от държавата, трябва да предлагаме и да печелим от това, с което разполагаме.
Как държавната политика и законодателството стимулират развитието на туристическия сектор в България?
В научните среди политиката и законодателството в сферата на туризма са доста изследвани. Многобройни дисертационни трудове и проучвания са посветени на това, тъй като голяма част от наредбите не кореспондират с действителността и вместо да помагат, пречат на бизнеса. Например ако три наредби са взаимосвързани и трябва по еднакъв начин да изискват от бизнеса, в случай, че те не са синхронизирани, се причиняват големи затруднения за него вместо той да бъде улеснен. Бизнесът не работи добре с бюрокрацията. В това отношение има доста за постигане. Ние изпращаме всички наши изследвания до Министерството на туризма. Не сме изпращали до парламента, но работата на Комисията по туризма в парламента се състои именно в това, да се свърже със съответни експерти и институции и да изиска резултати от изследвания, експертизи, идеи и тези, за да могат те да бъдат по-лесно внедрени. Това е тяхната функция, която не виждаме да се изпълнява.
Какви специалисти би трябвало да бъдат назначавани за министри и за служители в министерството на туризма?
Това е интересен и дискусионен въпрос. Има две теории. Според първата те трябва да бъдат добри управленци, с голям управленски опит, дори да не са експерти в туризма. Трябва да работят с екип от тесни специалисти в сферата и да прилагат техните експертни становища, за да вземат правилни управленски решения. Този модел беше или можеше да бъде успешен, когато комуникационните потоци не бяха толкова големи и промените в пазара не се извършваха толкова динамично. Ако някой управлява 5 или 10 години, в първата той може да научи много неща от експертите и да вземе добри решения.
При положение, че в наши дни министрите не се задържат дори 1 година и че политическите процеси са много динамични поради политически фактори от всякакво естество, вкл. външни, смятам, че подходяща е другата теория, според която те трябва да бъдат експерти с голям професионален опит от туристическия бранш. Те ще могат много бързо да преценят кои ходове са правилни, ще знаят къде биха срещнали предизвикателства и къде – възможности, ще могат да реагират бързо, без да изпадат в комични ситуации поради липса на време. Непрофесионалистът, който трябва да дава бързи отговори и да взема бързи решения, дори да е консултиран от добри експерти, каквито в Министерството на туризма работят от години, не може да се свърже бързо с тях и да сформира добър екип, за което основен е човешкият фактор. Експертите все още няма да са сигурни дали да му предоставят всичките си знания, а той няма да знае дали може да им се довери. Ето защо в наши дни в изпълнителната власт и в комисията по туризма в парламента трябва да влизат хора с експертни познания по туризъм. Ако специалистите са тясно специализирани обаче също би могло да възникне проблем – когато някой управлява един хотел, макар и от верига, отговаряща на най-високи стандарти, той е фокусиран само върху този хотел и често не може да види цялата туристическа картина, да не говорим за хора, управлявали малки семейни хотели или инвеститори, чиито инвестиционни интереси са били само в определена сфера. Трябва да се избират хора със сериозен експертен опит, с поне 20-годишен стаж в различни малки и големи компании. Те трябва да са се доказали на различни обществени позиции в туризма, да са донесли добавена стойност в сферата, в която са работили, и да умеят да действат с размах.
Каква част от икономиката на България се пада на туризма по отношение на приходите в държавната хазна?
Според официалните данни между 11 и 13% от приходите в държавната хазна идват от туризма.
Как гледате на закупуването на хотели на наша територия от чуждестранни фирми и физически лица?
Това е свободен пазар, работещ на принципа на пазарната икономика. Както ние можем да купуваме хотели по цял свят, така и чужденци могат да купуват у нас. Конкуренцията води до конкурентни предимства, добри практики и до положителни резултати на национално и световно ниво.
Какви специалисти излизат от Вашата катедра и какво е практическото приложение на квалификациите им в България?
В България образованието е насочено към академичен бакалавър. По света висшето образование е разделено на професионален бакалавър, академичен бакалавър, магистър и доктор. У нас има малко колежи за разлика от Нидерландия, да речем, където пък има много малко академични университети. Обучението трае 4 години според стандартизираните правила на Министерството на образованието и науката (МОН) и на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА). Специалистите са с професионално направление икономика, а не туризъм, т.е. икономисти с професионално направление туризъм. Ние сме най-големият бизнес университет в Югоизточна Европа и през първите две години от обучението акцентираме върху икономическите дисциплини, които създават много добра основа, защото без познания по микроикономика и макроикономика човек не би могъл да има представа от пазарните процеси. Туризмът е бизнес и без такива познания не може да бъде управляван. В трети и в четвърти курс се включват различни туристически дисциплини.
На наскоро проведена пресконференция споделихме, че би било добре в България да се създаде университет по туризъм, а също и факултет по туризъм в някой университет. Кадрите, които излизат от всички специалности по туризъм в страната, са с доста идентични общи познания. Магистърските програми са на управленско равнище. Те са съсредоточени върху мениджмънт на по-високо ниво. Макар и трудно, ще бъде ползотворно в България да се създаде поне един университет по туризъм. Преди години нашата катедра имаше такова намерение, но трябваше да преминем през много административни процеси, включително гласуване в парламента, за което е необходимо одобрението на големи политически лобита.
България е страна, ориентирана към туризма, и доказателство за това е фактът, че имаме Министерство на туризма, каквото имат само страните, в които туризмът е приоритет. Щом една страна дефинира определен отрасъл като важен за икономиката й, в нея се създава съответно министерство. Ето защо трябва да насочим усилия в тази посока. Бизнесът непрекъснато изпитва глад за туристически кадри.
Ние сме държавен университет, но само 41 места са определени за държавен прием. Миналата година бяха записани 100 човека, повечето от които бяха за платен прием. Местата за държавен прием са ограничени. Ние, българите, винаги сме ценили образованието и е време да започнем да инвестираме както в здравето си, така и в образованието на нашите деца в България. Вместо да плащаме огромни суми на чужди университети, можем да го правим у нас – ще си спестим поне т.нар. акомодейшън, транспортните разходи, както и много излишни емоции. Общественото мислене трябва да се насочи в тази посока – децата ни да учат България. Не става дума за това с колко средства разполага хазната, как се разпределят те или каква политика води всяко правителство по отношение на бюджета и т.н. Процесите трябва да се осъществят на ниво самосъзнание у сънародниците ни. Инвестирайки в образованието на децата си в България, ние ще стимулираме създаването на факултети и на университети на наша територия като по този начин гладът за кадри ще бъде задоволен.
Бихме могли да приложим и практиката, която понастоящем се прилага в страни с развита пазарна икономика, например Канада – завършилият определена специалност в дадена страна трябва да работи по нея поне 10 години в тази страна. Ние не трябва да инвестираме в образование на българи, които не само че не работят в туризма, но и не остават в България. Всеки данъкоплатец всъщност е платил за обучението им. Ако образованието е платено лично, тогава свободата при избор на работа се подразбира, но ако за обучението е заплатила държавата, трябва да има задължение за приложението му в нея.
Призовавам също така българите да инвестират в образование на своите деца задължително за бакалавърска степен, още по-добре за магистърска. По желание да отидат и да се запознаят с образованието по света, но да се върнат за докторска степен у нас.
Каква е ролята на иновациите във Вашата среда?
Традициите на УНСС са утвърдени. На територията му е изградена огромна стена, върху която са изписани имената на министри, негови възпитаници. Но ние сме известни също и с внедряването на иновации, основно чрез дигитализация. Изключително трудно е университет от такъв мащаб, включващ 500 щатни преподаватели, 500 служители, 5 000 – 6 000 студента, разпределени в 36 катедри и още повече специалности, да стане дигитален и да започне да прилага иновации. Отправям поздравления към управляващото през последните години ректорско ръководство, което осъществи за 2 дни през 2020 година дигитализирането на този изключително консервативен университет. По отношение на иновациите, на новите комуникационни способности, това вече е негово голямо конкурентно предимство.
В частност иновациите са силно застъпени и в нашата катедра. Свързани сме с всички комуникационни канали. От 2020 година имаме собствен канал в You tube, отчитащ значителен брой гледания дори на 1 – 2-часови видеа. Изградихме и дигитална платформа – онлайн библиотека, в която сме публикували авторски материали по 90% от изучаваните предмети, за да спестим на студентите търсенията из непроверена информация. Огласяваме всяко събитие във Face book страницата на катедрата.
Само през тази година нашата катедра организира 10 бизнес дискусионни форума, което не е осъществявано никога досега. Целта е дискусия и извеждане на приоритети, визии и политики в сферата на туризма и неговото управление. Всички бяха под мотото „Бранд „България“, а всеки от тях – с различна тематика: здравен, делови туризъм, Южно Черноморие, Банско, ролята на средното и висшето образование, на бизнеса и т.н. На всички тези бизнес форуми търсехме общите теми, които ще изведат България напред. Говоренето на един и същ език е истинска иновация, която силно стимулира студентите. Те виждат, че преподавателите им са ценени и търсени от бизнеса, че всички заедно формираме един широк бизнес екип на катедрата и така се научават да уважават както академичните, така и бизнес представителите.
Първата пресконференция от 1995 година насам в УНСС се проведе от нашата катедра с цел популяризиране на новата ни специалност „Здравен и делови туризъм“. С нея дадохме възможност на журналистите да представят един нов дистанционно-образователен продукт, който може да достигне до хора от всяка точка на планетата. Той предлага обогатяване на знанията и повишаване на квалификацията в дискусионни дигитални платформи. Планираме и други обновления, например изпълняване на задания под формата на дискусионни видеа или подкасти вместо като познатите курсови работи.
На какво най-вече се стремите да научите своите студенти извън академичната програма?
Много колеги смятат, че ние сме образователна институция, която трябва да образова, и че ролята на висшето образование не е да формира ценности, които трябва да бъдат формирани вероятно по време на основното или на средното образование.
Аз обаче вярвам, че важното е не само да предоставяме знания и умения, а и да учим студентите на любов към всичко родно и свято, към традициите ни, към това, което притежаваме – националните ни особености и природни богатства. Трябва да ги научим да обичат корена си, да се гордеят с историята и с традициите ни. Трябва да ги научим и да ги вдъхновим.
Днешните младежи не се възхищават на авторитети. Те трябва да бъдат вдъхновени. Трябва да ги завладееш, да ги убедиш, да запалиш в тях пламък, за да се потопят в дисциплината, която изучават.
Ролята на академичните институции се промени значително и днес основното е студентите да се научат да мислят, а не да цитират. Трябва да ги научим да селектират, да анализират, да създават тези, които да аргументират, и да водят дискусии. Времето на наизустените голям брой дефиниции, автори и т.н. отдавна отмина. Днес студентите трябва да умеят да ползват огромния обем от информация, а ние да им предоставяме сигурни и проверени източници на такава и да ги учим да бъдат визионери, предприемачи, да имат широк поглед върху света, който да могат да приложат дори и на микрониво.
Бих искала да дадем на нашите студенти надеждата, че имат бъдеще с възможности за реализация и че могат да сбъднат собствените си мечти. Мотото на нашия университет още от създаването му преди 104 години е „Духът прави силата“. Нашите студентите трябва да запазят духа си, който да бъде над всичко и да ги води.
Проф. д-р Мариана Янева е завършила международни икономически отношения в УНСС. Любовта й към туризма я насочва към катедрата по международен туризъм, където след успешно издържан конкурс е назначена като асистент, а по-късно – като доцент. От 2022 година е професор по икономика и управление на туризма. Ръководител е на катедра “Икономика на туризма” към УНСС. Обучава студенти в УНСС и в много други университети в страната, както и докторанти. Има над 100 публикации, участва в многобройни научно-приложни конференции и бизнес форуми у нас и в чужбина. Работи по национални и международни проекти. Има над 30 участия в научни журита в различни университети и множество – в експертни и консултативни съвети, в комисии и в междуведомствени съвети.
В Част II ще ви срещнем с възпитаници на катедра „Икономика на туризма“ в УНСС, управляващи едни от най-престижните ни туристически обекти.
