Аскетите от Гърция през IX в. започнали да търсят уединение от трудностите на светския свят, като се изкачвали по високите скали на планината Пинд в Тесалия, за да се молят и медитират в блажена тишина.
Сред издигащите се като стълбове скални образувания на няколко километра северно от град Калабака все още могат да се открият следи от древни пещерни жилища и виещи се дървени стълби. В някои отношения този начин на живот трябва да е бил труден, но в други отношения е лесно да се разбере привлекателността му.
От една страна, гледката от тези скали с изглед към долината на река Пинейос е била, а може би и все още е, само по себе си религиозно преживяване – даващо вдъхновение в търсенето на божественост.
От друга страна, това, от което са бягали – свят, обзет от мъки, политически борби и преследвания, е правело живота им невъзможен за живеене.
В крайна сметка тази доста безредна група от аскети е събрана и организирана от монах на име Нилос. Монасите тук следват източноправославната църква и започват възвишен строителен проект сред облаците.
И така, през XIV в. за монасите се превръща в голямо духовно начинание да се изкачват по тези стръмни скални стълбове на планината Пинд, за да проучват нови места и да създадат 24 отделни манастира, които сякаш се изкачват до самите небеса, където да се уединят и да съзерцават Бога и вечния мир.
Началото е поставено със Свещения манастир „Велики Метеорон“ – най-големият, построен на най-величествената скала в района, основан от монаха Свети Атанасий през 1344 г. Вторият по големина свещен манастир „Варлаам“ е основан, когато монахът Варлаам успява да изкачи връх, откъдето през планинските мъгли се вижда „Великия Метеорон“.
Историята продължава нататък: Манастирът на Агиос Николаос Анапафсас се появява в края на XIV век. Там се намирал и манастирът „Света Троица“ – най-трудният за достигане, но с най-зашеметяващата панорамна гледка. Манастирът „Агиос Стефанос“ е най-достъпен с малкия си мост, който се простира над две скали.
Стъпалата са издълбани директно в живата скала. Въпреки че пътят все още е коварен и стръмен, често изкачващ се на повече от 450 метра, сега поне е проходим за способните, смелите или пламенните поклонници.
И още десетки други, увенчаващи скалните колони, които се издигат галантно в долината. Заедно те се превръщат в Метеора, което в превод от гръцки означава „висящи във въздуха“.
Чудо само по себе си, този уникален релеф с неповторими географски характеристики се е формирал в продължение на милиони години, когато са се наслагвали седиментни скални отлагания, а по-късно са се раздробявали от земните движения, които са повдигали морското дъно. Изветрянето е издълбало тези остатъци, създавайки образувания, които са изключително уникални в сравнение с подобни на други места.
Тук и там има спомени за суровия живот в онези ранни години – дори и днес шепа монаси и монахини наричат манастирския комплекс Метеора свой дом. Монасите, които започнали строителните работи, издигнали кули с лебедки, които все още могат да се видят. С въжета се изтеглят строителни материали, стоки и хора. Имало е стълби, които могат да бъдат издигнати в случай на нашествие, което възпрепятства нападения срещу обитателите на манастирите.
Строежът трябва да е бил бавен. Често се е строило вертикално, за да се компенсира ограниченото пространство на земята. Но трудната работа се е отплатила. Благодарение на отшелника Йоасаф, син на гръцко-сръбски крал, манастирът „Велики Метеорон“ бил разширен, а след това последвали богатство и престиж, тъй като в него се стичали многобройни поклонници.
Уединението на светилището се отплаща и по друг начин. Когато Османската империя се разширява и окупира региона през XV в., монасите, преследваните гърци и католиците намират сигурно убежище зад стените на Метеора. Да се откаже на пътниците подслон – или „филоксения“ на гръцки – се смятало за едно от най-големите богохулства.
Тъй като Метеора е оставен незасегнат от султаните, той процъфтява през следващите няколко века. През XVI в. е обзаведен с ярки декорации, като портретите на неговите основатели и светци са изпълнени във фрески. Най-забележителните изображения са нарисувани през 1527 г. от критянина Теофанис в манастира „Свети Николай Анапафсас“.
Уви, добрите времена не можели да продължат вечно. Ако всичко, което монасите искали, било да бъдат оставени на мира, за да се молят и да обновявят обителта си, то това не се случило. През 20 в. величествените манастири са подложени на изпитания и значително намаляват, като броят на използваните манастири намалява от 24 на едва 6 – именно тук споменатите.
Скалните образувания са измъчвани от земетресения и свлачища, които предизвикват разрушаване на пътища и сгради. Манастирите не са пощадени и от военните опустошения. По време на Втората световна война разтърсващите бомби и вибрациите от ниско прелитащите германски самолети нанасят своите поражения.
По-късно обаче са положени усилия за опазване на обекта. През 1972 г. Метеора е консервиран, а през 1988 г. става обект на културното наследство, защитен от ЮНЕСКО. Манастирите са оцелели.
През вековете Метеора е преживял преследвания, нашествия, земетресения и войни. Сега той е изправена пред нов вид нашествие.
В съвременната епоха на развлечения и туризъм вратите на Метеора остават отворени, както и в миналото. Той е била домакин на тълпи от посетители – и дори на филмови дейци.
Шпионският филм на Джеймс Бонд от 1981 г. „Само за твоите очи“ с Роджър Мур е заснет на място в манастира „Света Троица“ с разрешение на гръцкото министерство на културата. И все пак не всички са доволни от това.
„Монасите от Метеора се противопоставиха яростно на това решение“, пише на уебсайта на Метеора. „В крайна сметка монасите принудиха продуцентите да снимат манастира само отвън.“ Сцените вътре е трябвало да бъдат заснети на близката скала в декор, наподобяващ манастира.
Голямата надежда за Метеора е, че неговите обитатели ще намерят спокойствието, което търсят, а посетителите ще могат да отнесат част от това спокойствие със себе си у дома. А усещането за уединена планина можем да усетим навсякъде.
Всяко лято Метеора се превръща в своеобразен туристически капан. Въпреки че все още може да се изкачи пеша, сега пътищата проправят пътя за спокойно изкачване. Има радостни млади пътници, които си правят селфита покрай гледката, и вероятно туристи, търсещи духовно вдъхновение.
Въпреки че вратите на Метеора са отворени, все още се спазват старите правила за уважение и скромност. Според традицията жените, които посещават Метеора, трябва да носят рокли, в противен случай могат да очакват да бъдат отхвърлени.
