Действията на Световната здравна организация (СЗО), спечелила си ироничното название „Уханска здравна организация“, и на генералния ѝ директор, д-р Тедрос Аданом Гебрейесус, повдигат сериозни въпроси за политизирането на институцията и нескритите ѝ усилия да угоди на китайското комунистическо ръководство, докато Пекин продължава да крие информация за коронавируса, известен още с името „ККП вирус“.
СЗО вече има лоша репутация заради провали при справяне с епидемии през годините. Например през 2015 г., по време на мандата на подкрепяната от Пекин Маргарет Чан, СЗО призна, че е била „зле подготвена“ за избухването на заразата с ебола.
В статия на списание „Тайм“ СЗО изброява осем урока, които е научила от кризата, включително необходимостта от „по-ясна комуникация“. По-късно СЗО предлага девет мерки за по-добри резултати при бъдещи зарази, сред които и „работна сила в случай на спешна ситуация в глобален мащаб“ с фонд за финансиране на извънредни обстоятелства.
Разказите на Пекин
Но този път провалът на СЗО не се състои само в некомпетентността им, а и в открито разпространение на становищата на Пекин относно настоящата криза с коронавируса.
В началото на януари се чуха критики по адрес на СЗО заради това, че подкрепя Пекин в омаловажаването на вируса. Здравни експерти по цял свят бяха изумени, че въпреки драконовските мерки на Пекин за контрол върху информацията, включително заплахи с арест на лекарите-изобличители на епидемията, генералният директор на СЗО похвали Пекин за „гарантиране на нашата сигурност“ и обяви извънредно положение за общественото здраве в световен мащаб едва на 23 януари, дни след затварянето на Ухан, епицентъра на заразата.
Дотогава смъртоносният вирус вече беше достигнал Европа и Северна Америка.
СЗО увърта в продължение на дни, преди да даде на уханския вирус названието „COVID-19“, от страх да не обиди Пекин. Бавната реакция на СЗО да предупреди света за тази фатална болест доведе до обществено възмущение срещу Гебрейесус. В рамките на дни 456 000 души подписаха петиция с искане за неговата оставка.
Според уебсайта на СЗО Китай е 16-ият от 20-те най-големи донори на организацията, изоставайки далеч след САЩ, които са най-големият донор, дори след като администрацията на президента Доналд Тръмп предложи да съкрати финансирането им с 65 милиона долара. Въпреки това влиянието на Пекин върху СЗО е видимо и диктува многобройни критично важни решения.
Тревожно е и измамното управление на уебсайта на СЗО с информация за коронавируса. Например първоначално на английската версия на уебсайта пише: „Следните мерки НЕ СА ефективни срещу COVID-2019 и може да донесат вреда: пушене, вземане на билкови лекарства, носене на няколко маски и самолечение с антибиотици.“
Предупреждението срещу вземане на билкови лекарства присъства на френската, арабската и руската версии, но не и на китайската версия на уебсайта. Сега е премахнато и от английската.
СЗО очевидно лансира дезинформация за пандемията, отчитайки китайската рекламна кампания в подкрепа на традиционните китайски билкови средства за борба с коронавируса, което е тревожно, неетично и безотговорно, особено спрямо засегнатите пациенти и смелите медицински работници на фронтовата линия по цял свят.
Когато д-р Брус Айлвард, помощник-директор на СЗО, заяви, че начинът на справяне на Китай с коронавируса може да се ползва за пример от други държави, той със сигурност пропусна, ако не и подкрепи, системата на това оруелско общество, където липсват върховенство на закона, прозрачност и свобода на печата.
Изказването на д-р Айлвард пред медиите: „Ако имах COVID-19, бих искал да ме лекуват в Китай“ – провокира китайските интернет потребители незабавно да изтъкнат невежеството му относно ужасяващите условия на китайските заведения за изолация на болните. Един потребител дори публикува насмешлива покана към наивния канадец да се регистрира като жител на Ухан.
Коронавирусът беше открит от китайски лекари още през декември 2019 г., но Пекин възпря публичната му разгласа до 23 януари. Според доклада „Цензурирана зараза“ на Университета в Торонто, от 3 март 2020 г., от декември насам Пекин цензурира съдържание за коронавируса в социални мрежи като WeChat и YY и продължава да ограничава информационния поток по темата, включително коментарите за д-р Ли Уънлян – изобличителят на епидемията, който почина от коронавируса.
Безотговорно е СЗО, международните медии и правителствата по света да ползват без коментар данните и статистиките на Пекин, предвид репутацията му на фалшификатор на цифрите по време на епидемията с ТОРС и сега, при избухването на заразата от коронавирус в Ухан.
Западните медии, правителства и СЗО изглежда се доверяват на данните на Пекин, без да ги поставят под съмнение.
Това международно посредничество изглежда набляга на нуждите на комунистическите лидери в Пекин вместо на благосъстоянието на 1,3 милиарда китайци и още 23,7 милиона души в Тайван.
Тайванското чудо
През годините СЗО демонстрира навика да смесва политиката с общественото здраве.
Въпреки енергичните усилия на редица държави-членки Тайван не получава членство в СЗО и така няма достъп до данните и ресурсите на организацията. Това затъмнение беше от особено значение по време на епидемията от ТОРС през 2003 г. и сега, при пандемията от коронавирус.
С цел да накара Тайван да възприеме „една страна, две системи“, пропагандата на Пекин дори описва тайванците като „родна плът и кръв“. Но когато Тайван изпада в здравни кризи като ТОРС или коронавирус, или когато кандидатства за членство в СЗО, тази кръвна връзка изцяло се губи.
Според д-р Чен Чен-Джен – епидемиолог, възпитаник на университета „Джон Хопкинс“ и вицепрезидент на Тайван, Тайпе е получил от САЩ свързана с ТОРС информация през 2003 г., тъй като Пекин е отказал съдействие.
Статия на „Форен Полиси“ отбелязва, че „всяка година, близо 60 000 полета превозват 10 милиона пътници между Тайван и Китай. Тайван има особен интерес да предпази от най-новата здравна заплаха своите граждани и тези на света… Въпреки това беше изключен от спешните срещи на СЗО за новия коронавирус.“
Влиянието на Пекин върху решенията на СЗО и на други международни организации не остава незабелязано. На 14 май 2019 г. двама изследователи от „Центъра за нова американска сигурност“ издадоха доклада „Народна република на Обединените нации“, който хвърля светлина върху новопоявилия се ревизионизъм в международните организации.
В доклада се казва: „Китай все повече използва икономическа, политическа и институционална власт, за да променя отвътре глобалната система за управление… Така международните организации станаха сцена за идеологически спорове, в които целта на Пекин е да направи така, че авторитарното управление да изглежда законно колкото демократичното.“
Бидейки самоуправляваща се демокрация, Тайван се намира само на 130 км. от континентален Китай. Ако не друго, блокирането от Пекин на усилията на Тайван да стане член на СЗО по време на епидемията с ТОРС научи островната нация да изгради система за обществено здраве, така че да е подготвена за нова криза.
В същото време Тайван отхвърли континенталния комунистически режим. Президентът Цай Инуън спечели историческа подкрепа на последните избори. Тази подкрепа демонстрира силната обществена воля за поддържане автономност от континентален Китай. С отстраняването на лансирания от Пекин кандидат, страната се отрече от предложението на режима за „една страна, две системи“.
С над 850 000 тайванци, живеещи в континентален Китай, и още 400 000 работещи там, Тайван е посрещнал около 2,7 милиона жители на континентален Китай през 2019 г. и това прави острова най-уязвимото място в условията на пандемията от коронавирус.
Въпреки това прозрачността, карантината, социалното дистанциране, мерките за наблюдение, употребата на големи информационни масиви и ефективното главно командване се оказаха решаващи за ограничаването на смъртоносната болест до само 382 случая към 10 април.
Според редица здравни експерти най-важната мярка, предприета от тайванското правителство, е била забраната за пътуване към и от континентален Китай и Хонконг още преди разразяването на епидемията.
