Две жени и един мъж са задържани със скимиращи устройства при спецакция на отдел „Икономическа полиция” – Пловдив, със следи, водещи до международна престъпна група
В резултат на целенасочени оперативни действия, служители от отдел „Икономическа полиция“ към ОДМВР – Пловдив задържаха три лица – две жени и един мъж – във връзка с организирана престъпна дейност, свързана с източване на чужди банкови карти чрез скимиращи устройства.
Разследването е започнало в края на миналата година, след като в полицията е постъпил сигнал за подозрителни пратки, изпращани чрез куриерска фирма. Установено е, че устройствата за копиране на данни от платежни карти – т.нар. „скимери“ – са били умело прикрити в корпуса на лаптопи, предназначени за получатели извън страната.
В хода на досъдебното производство, ръководено от Окръжна прокуратура – Пловдив, е установено, че 46-годишната жена, подател на пратките, поддържа активни връзки с международна престъпна група, специализирана в източване на банкови средства. Тя е задържана със заповед по Закона за МВР.
Операцията е продължила на територията на град Добрич, със съдействието на местната дирекция на МВР, където са арестувани още двама съучастници – 52-годишен мъж и 43-годишна жена. При извършени претърсвания на частни адреси и превозни средства в Добрич и Созопол са иззети множество скимиращи устройства, компоненти за тях, мобилни телефони, лаптоп, парични средства и товарителница, свързана с предишна куриерска пратка.
С постановление на прокуратурата, тримата са привлечени като обвиняеми и са задържани за срок до 72 часа. Разследването продължава с цел установяване на други на съпричастността и на други лица, както и произхода на намерените скиминг устройства.
Сериозни рискове за гражданите
Разкритията, касаещи международна схема за източване на банкови карти чрез скимиращи устройства поставят сериозни рискове пред гражданите, които заслужават задълбочено внимание.
Скимиращите устройства, прикрити в лаптопи или други електронни компоненти, могат незабелязано да копират данни от банкови карти. Това означава, че всеки българин, използващ банкомат или POS терминал, може да стане жертва, без да подозира.
Измамниците вече не се ограничават само до физически устройства – те използват фалшиви сайтове, имейли и профили в социални мрежи, за да подмамят потребителите да въведат данните си доброволно. Това прави схемите за източване на пари по-трудни за разпознаване и увеличава броя на потенциалните жертви. Много хора не разпознават признаците на фишинг атаки или фалшиви сайтове. Липсата на базова киберсигурност и критично мислене прави потребителите лесна мишена за престъпни групи, които действат с висока степен на технологична подготовка.
Дори когато жертвите подадат сигнал и се установи измама, възстановяването на средствата е трудно. Банковите институции често не могат да върнат парите, особено ако потребителят сам е въвел данните си, макар и под заблуда.
Фактът, че схемите са свързани с международни престъпни мрежи, усложнява разследванията и правната защита. Източването на средства често се извършва извън ЕС, където защитата на потребителите е по-слаба.
Това, което могат да направят гражданите е да използват само официални и проверени платформи за онлайн търговия, както и да не предоставят данни от банкови карти по имейл или линкове, получени от непознати. В допълнение всеки може да активира известия за транзакции и лимити на картите си, както и да се консултира с банката или полицията при съмнение за измама.
