Свещеници и монахини, принудени да коленичат пред голям огън, гледайки безпомощно как пламъците поглъщат свещените им (ритуални) атрибути, докато топлината от огъня изгаря кожата им.
Ученици бият католици с остри дървени прътове. След като свещеник припада от болка, го хвърлят в огнището. Монахиня е пребита до смърт, след като отказва да стъпче (разруши) статуя на Дева Мария.
В Пекин католически свещеник е погребан жив, след като отказва да се отрече от вярата си.
Колкото и да са обезпокоителни, тези прояви на бруталност, документирани от базирания в Хонконг мисионер Серджо Тикоци, едва ли са извън стандарта за поведение на верните на режима китайци по време на жестоката лудост на десетилетието, а именно: Културната революция от 1966 г. в Китай, когато всички форми на религиозни практики са обявени за „суеверни” и са забранени.
Още по-малко могат подобни на гореизложените репресии да се нарекат уникални за този конкретен период – над 70 години управление на режима в Китай и 100 години от създаването на Китайската комунистическа партия.
Пълен контрол
Вярата в по-висша сила е анатема за атеистичната Китайска комунистическа партия (ККП), която от 100 години се стреми да наложи абсолютна лоялност и контрол над своите членове и китайския народ.
„Те просто не могат да се справят с тази вяра, освен с предаността към държавата“, каза пред медията „The Epoch Times“ Сам Браунбак, бивш посланик на САЩ за международна религиозна свобода.
В резултат на това последователни партийни лидери започнаха кампания след кампания, за да смажат и контролират вярващите хора в Китай.
Мао Дзедун, първият лидер на ККП, който ръководи една от най-задълбочените кампании за унищожаване на китайския религиозен живот, сравнява религията с „отрова“ в разговор с лидера в заточение на Тибет, Далай Лама. В своята автобиография Далай Лама си спомня, че Мао му е казвал през 1954 г., че религията „подкопава расата“ и „забавя напредъка на страната“.
Бившият китайски лидер Дзян Дзъмин през 1993 г. обяви религиозната свобода за „неподходяща за членовете на партията“ и каза на членовете на партията „търпеливо да възпитават“ онези, които имат вяра, за да им помогнат „да се отърват от религиозните окови“.
Будизмът, даоизмът, ислямът, католицизмът и християнството – петте религии, които режимът официално е санкционирал – остават под строг държавен контрол, като партийните служители определят условията за тяхното действие.
Китайските служители по въпросите на религията подчертаха необходимостта от „насочване на религията към социалистическите ценности“ и на вярващите да питаят „благодарност към партията“.
Съгласно правилата на партията, членовете също са изправени пред евентуално отстраняване, защото вярват в религия или се занимават със „суеверни дейности“.
Отбелязвайки стогодишнината на партията, ръководителите на шест религиозни сдружения на държавно ниво се срещнаха през юни и възхваляваха ръководството на ККП. Изразявайки решимостта си „винаги да следват партията“, те се ангажираха да започнат образователна кампания за задълбочаване на „любовта към партията“ в техните религиозни среди.
Пасторът Боб Фу, основателят на християнската правозащитна група China Aid („Помощ за Китай“), описва ККП като „най-голямата екстремистка атеистична партия в света“.
„ККП е извършила най-тежките религиозни преследвания и престъпления срещу човечеството”, каза Фу пред медията The Epoch Times.
По думите на Браунбек, ККП е „във война с вярата“ – било то християни, тибетски будисти, уйгури и други мюсюлмански малцинства в Синдзян или духовната и медитативна практика Фалун Гонг.
„Това е война, която няма да спечелят“, каза Браунбек.
„Политика на нулева толерантност“
Една година след като ККП пое властта през 1949 г., китайските войски влязоха в Тибет и наложиха на тибетците споразумение от 17 точки, за да узаконят управлението на ККП. Въпреки розовите обещания за тибетска автономия на хартия, Пекин превърна региона в държава за наблюдение и създаде трудови лагери.
Далай Лама, духовният лидер на региона, отиде в изгнание в Индия през 1959 г., след като режимът брутално смаза въстанието, убивайки десетки хиляди тибетци. През следващите 20 години около 1,2 милиона тибетци са загинали в рамките на репресивната политика на режима, според изчисленията на тибетското правителство в изгнание. Повече от 150 са прибягнали до самозапалване в отчаян акт на предизвикателство.
Според последния доклад на Държавния департамент на САЩ полицията редовно следи личната кореспонденция, претърсва домове и проверява телефонните записи в търсене на забранено съдържание, като „реакционна музика“ от Индия. Провинциалните власти също забраниха на учениците да участват в религиозни дейности по време на училищните ваканции. В доклада се цитира 273 тибетци, „задържани в нарушение на международните стандарти за правата на човека към края на 2019 г.“
Тибетска пастирка на име Лхамо, 36-годишна майка на три деца, беше задържана от китайските власти през юни 2020 г. заради изпращане на пари на семейството си в Индия. Членовете на семейството, които я видяха два месеца по-късно, я намериха „в тежко състояния след наранявания и неспособна да говори“, според групата за застъпничество Human Rights Watch. Жената почива няколко дни по-късно в местна болница и веднага е кремирана.
С настоящия тибетски духовен водач на неговата 86-та година Пекин даде да се разбере, че иска помощ при избора на неговия наследник. В бяла книга, публикувана през май, Държавният съвет на Китай заяви, че е идентифицирал и одобрил „92 прерадени живи Буди“, посочвайки намерението си да избере следващия Далай Лама, когато настоящият почине.
„ККП практикува политика на нулева толерантност, когато става въпрос за религиозни вярващи“, каза за The Epoch Times Лобсанг Цетен, изпълнителен директор на базираната в САЩ тибетска група активисти „Студенти за свободен Тибет“. Той добави, че „произволното управление на ККП в Тибет е пряка заплаха за всеки аспект от живота на тибетците“.
Църкви „за асимилиране“
Потискането от страна на ККП на католическите и протестантските църкви също се засили под управлението и контрола на настоящия лидер на Китай Си Дзинпин.
Китайските власти премахнаха хиляди кръстове от църкви, арестуваха пастори, разпоредиха премахването на християнски изображения и агресивно проведоха политика на „синизация“, като създадоха „патриотични църкви“, в които снимките на Исус Христос и Дева Мария са заменени с портрети на Си или Мао.
Китайският режим също така интерпретира и превежда Библията, за да популяризира „християнството в китайски стил“, като един учебник по китайска етика изкривява история от Библията, разказвайки, че Исус убива с камъни жена, обявявайки се същевременно за грешник.
През 2017 г. поне четири града и една провинция ограничиха коледните тържества, забранявайки показването на коледни украси, тематични представления и рекламни дейности. Служители на комунистическия режим забраниха дейности в университет в Китай, свързани със западните религиозни празници, в името на подпомагането на младото поколение „да изгради културно доверие“. Християнин в Китай получи през януари тази година тежка глоба от 160 000 юана (24 733 долара) за честването на празника.
Домашните църкви се размножават в резултат на потисничеството на режима. В отговор китайските служители са задържали членове на църквite и са връчили присъди с продължително действие на пасторите.
Уанг Йи, пастор в централната китайска провинция Ченду, който основава една от най -големите нерегистрирани, домашни християнски църкви в страната, беше осъден на девет години затвор през декември 2019 г. за „незаконни търговски операции“ и „подбуждане към подкопаване на държавната власт“, което е често обвинение, използвано от режима, за да заглуши дисидентите.
През април тази година радио „Свободна Азия“ съобщи, че Пекин, в провинция Съчуан в югозападна Китай, е осигурил и борави с тайни средства за промиване на мозъци, които обикновено включват изтезания, за да принудят християните да се откажат от вярата си.
„Всеки ден партията става все по-смела“
В най-западния регион на Синдзян над 1 милион уйгури и други мюсюлмански малцинства в момента са интернирани в китайски лагери – които режимът нарича „центрове за професионално обучение“, привидно използвани за „ограничаване на екстремизма“, където хората са изправени пред принудителен труд, изтезания, сексуално насилие, политическа индоктринация, принудителни аборти и принудителна стерилизация.
Водени от САЩ, все по-голям брой държави, включително Белгия, Канада, Чехия, Литва, Холандия и Обединеното кралство, признаха кампанията за потискане като форма на геноцид.
„Геноцидът над уйгурите продължава все още и всеки ден партията става все по-смела“, заяви Рушан Абас, изпълнителен директор на базираната във Вашингтон Кампания за уйгури с нестопанска цел, един ден преди честването на стогодишнината на ККП. „Това е последният ни сигнал за събуждане, че ККП трябва да бъде спряна, ако искаме да запазим глобална система на достойнство и ред, която да се зачита от всички.“
Неотдавнашен доклад на две базирани във Вашингтон организации „Oxus Society for Central Asian Affairs“ и „Uyghur Human Rights Project“ показва, че най-малко 28 държави по света са „съучастници в тормоза и сплашването на уйгурите от Китай“. Много от тези страни са имали силни икономически връзки с Китай, включително тези, които са се присъединили към китайската инициатива известна също и като „Един пояс, един път“.
„Тъй като Китай разширява своята роля в световен мащаб чрез „Един пояс, един път“, все повече държави вероятно ще бъдат контролирани в отношения на зависимост от Китай, увеличавайки способността на Китай да упражнява върху тях принуда или ограничения, за да подпомагат режима с насочването към членове на диаспората и (политически) изгнаници“, се казва в доклада.
„Можем да ви накараме да изчезнете“
Никъде омразата на ККП към религията не е по-очевидна, отколкото в кървавото потискане на практикуващите Фалун Гонг, духовна дисциплина с бавни медитативни упражнения и морални учения, основани на принципите истинност, състрадание и толерантност, според нейния уебсайт.
От страх от популярността на Фалун Гонг в Китай, тогавашният лидер Дзян на 20 юли 1999 г. започва жестоко преследване срещу привържениците на практиката. Висши китайски служители, според бивш военен полковник, който присъства на срещата, издават тайни заповеди срещу практикуващите Фалун Гонг – „да бъдат унищожено физически, да бъдат принудени да фалират финансово, да бъде разрушена репутацията им“.
Оттогава милиони привърженици на Фалун Гонг са държани в затвори, трудови лагери, психиатрични болници и други центрове за задържане в Китай. Стотици хиляди са били изтезавани на тези места в опит да принудят практикуващите да се откажат от вярата си. Неизвестен брой са починали при организираното, финансирано и контролирано от държавата Китай принудително отнемане на органи, като органите им са продавани за трансплантации на китайски и чуждестранни граждани.
Преследването продължава и до днес.
През първите пет месеца на 2021 г. са документирани 599 практикуващи Фалун Гонг, които са били осъдени за своята вяра. един от тях, на 81 години, е получил присъда за девет години лишаване от свобода, според данни от медията „Минхуей“ (Minghui.org), базиран в САЩ уебсайт, на който се публикува информация за проследяване продължаващото вече 22 години преследване на религиозната група. Документирано е, че над 15 000 последователи на Фалун Гонг са преживели тормоз или арести през изминалата година.
Привлечени от атрактивни бонуси, полицията и служители на режима на местно ниво започват миналата година мащабна „Кампания за нулев брой“, преследвайки привържениците на практиката в цялата страна, съобщава медията „Минхуей“. Привържениците са принуждавани да подписват изявление, в което се отказват от вярата си, в противен случай режимът може да спре пенсиите им, да разруши кариерата им или да застраши образованието на децата им.
„Можем да те накараме да изчезнеш, ако кажем думата“, казва един служител от най-северната провинция на Китай Хейлундзян на Фалун Гонг практикуващ.
Го Дженфанг от град Чифън в Югоизточна Вътрешна Монголия почива през месец юни тази година, един ден след процеса, в който е съден. В болницата семейството му установява петна от кръв по носа му и рана около капачката на коляното. Гърбът му от кръста надолу е бил „лилавочервен“, според информация в медията „Минхуей“. Десетки полицейски служители в цивилни дрехи блокират семейството от по-нататъшен преглед на тялото и изпращат тялото в крематориума без тяхното съгласие.
Лю Сонгминг, бивш учител по история в средно училище от южната китайска провинция Хънан, прекарва общо 14 години в затвора. Той загуби около 20 зъба заради системен побой, принудителен труд, удари с електрически шокови палки и други форми на изтезания. Когато е освободен през 2018 г., са му останали само шест зъба и вече не може да работи. Той страда от честа сърдечна недостатъчност и в крайна сметка умира през март тази година на 53-годишна възраст.
„Истинска слабост“
Браунбек отбеляза, че все по-често в Китай, управляван от Си Дзинпин, бруталните, нечовешки тактики от епохата на Мао се завръщат.
Но в бързането си да утвърди властта над верните на Китай, казва Браунбек, режимът „показва истинска слабост“.
„Те сигурно изпитват загуба на контрол и затова са далеч по-репресивни и брутални“, казва той.
„Злоупотребите с правата на човека и религиозните свободи костват на режима в Пекин неговия глобален имидж, докато на родна земя той вреди на своята способност да запази управлението си“, коментира Браунбек.
„Комунизмът и вярата просто имат големи проблеми при съвместното съществуване и вярата няма да бъде покорена, така че в крайна сметка комунизмът ще падне“, сподели той.
Това, което остава от 100-годишното наследство на ККП, казва пастор Фу, ще бъде нейният рекорд като „единствената политическа партия, чрез която най-голям брой човешки животи са произволно загубени … в цялата човешка история“.
Следвайте Ева в Twitter: @EvaSailEast
Следвайте Франк в Twitter: @HwaiDer
