Защо денят в подкрепа на жертвите на изтезания е толкова важен?

Getting your Trinity Audio player ready...

На 26 юни почитаме жертвите на едно грозно човешко деяние. Това е Международният ден в подкрепа на жертвите на изтезания, обявен за такъв от Общото събрание на ООН, на 12 декември 1997 г. Датата е ежегодно напомняне за този отвратителен начин на насилие и се стреми да доведе до неговото пълно изкореняване.

Изтезанията са проява на тъмната страна на човешката природа. Те са форма на наказание, която цели не само да прекрачи границите на физическата издръжливост на жертвите, но и да сломи тяхната психика, да унищожи тяхното достойнство и да ги унизи до степен, до която няма възстановяване.

Днес нашето съчувствие към малцинства, онеправдани и ощетени е по-силно от когато и да било. В наши дни милеем за животните, природата и климата, както никога досега. Ето защо би трябвало тези варварски методи на причиняване на непоносима болка и унижение на други човешки същества да са останали само горчив урок от миналото.

За съжаление фактите сочат обратното. В една от най-развитите индустриално държави, водеща световна политическа, военна и икономическа сила, изтезанията са масово прилагани от нейния комунистически режим. Те са основен метод за разправа с неудобните за правителството хора. Това е Китайската народна република (КНР).

Съвременен Китай и преследването на Фалун Гонг

В съвременен Китай под управлението на Китайската комунистическа партия (ККП) изтезанията са рутинен компонент на правоприлагането и наказанията. Разбира се, на хартия има закони, забраняващи изтезанията, но те съществуват единствено, за да създадат фалшив имидж пред Запада, че КНР спазва „върховенство на закона“.

Всеки, който е арестуван в КНР по някаква причина, е изложен на риска да бъде измъчван (като побоят е най-честата форма на изтезание). Най-застрашени от всички обаче са последователите на медитативната практика Фалун Гонг, които са обявени за врагове на държавата и жестоко преследвани в продължение на четвърт век.

Фалун Гонг, познат също като Фалун Дафа, е традиционна китайска духовна практика на високо ниво за усъвършенстване на духа и тялото. Тя е представена за първи път в Китай през май 1992 г. от нейния създател, г-н Ли Хонгджъ. Фалун Гонг включва философия, основана на универсалните принципи Истинност, Доброта, Търпение, както и пет медитативни упражнения. 

Философията учи своите последователи да са добронамерени, състрадателни и толерантни в семейството, на работното място и в обществото, както и във всяка една житейска ситуация. Упражненията от своя страна спомагат за поддържане на добро здраве, тонус и освобождаване от стреса.

Миролюбив и аполитичен, Фалун Гонг бързо набира огромна популярност. Отначало той е възприет благосклонно от управляващата комунистическа партия. Много нейни членове практикуват упражненията, четат и спазват принципите, описани в основната книга „Джуан Фалун“. Но през 1999 г. нещата се обръщат.

ККП е разтревожена от огромния брой последователи на Фалун Гонг, които по официални данни до края на 90-те години на ХХ в. наброяват близо 100 милиона души – значително надвишаващи членовете на партията, които по това време са 65 милиона. Тогавашният ККП лидер, Дзян Дзъмин, решава да смаже духовното учение на всяка цена. С негова еднолична заповед от 20 юли 1999 г. Фалун Гонг е обявен за еретичен, асоциален и опасен култ. Режимът забранява практикуването на упражненията, притежанието на Фалун Гонг литература и публичното излагане на Фалун Гонг символи.

Мотивите за преследването на Фалун Гонг могат да бъдат обобщени в четири аспекта:

• страхът на параноичния диктатор Дзян Дзъмин от стремителния растеж и цъфтящата популярност на духовното учение;
• силната му ревност към популярността на практиката и отдадеността към Фалун Гонг на практикуващите го, включително членове на ККП;
• присъщият конфликт между атеистичната политическа идеология на комунистическия режим и нейната полярна противоположност – духовните принципи на Фалун Дафа за Истинност, Доброта, Търпение;
• кървавата природа на комунизма, която, за да съществува, изисква постоянна класова борба, като за целта група от населението е обозначено като „класов враг“, срещу който партията трябва да се „бори“.

Бруталното преследване на Фалун Гонг в източната държава продължава и до ден днешен с неотслабващи темпове, независимо от факта, че в КНР не съществува действителен закон, който да оправдава забраната на духовния метод или да позволява преследването. Подробности за специфичните видове физически и психически изтезания, използвани в китайските полицейски участъци, центрове за задържане, затвори, трудови лагери и психиатрични институции са публикувани в уебсайта Minghui.org, който е световният информационен портал на медитативната дисциплина. Подробно документираните в сайта данни се цитират почти ежегодно в доклади на Държавния департамент на САЩ за международната религиозна свобода.

Методи на изтезания на последователите на Фалун Гонг

Практикуващите Фалун Гонг са най-голямата група затворници на съвестта в света в нашето съвремие. Част от прилаганите срещу тях методи на преследване и изтезания в Китай са следните:

• Лишаване от свобода и робски труд

Между 200 000 и 2 милиона последователи на Фалун Гонг са държани в системата от центрове за задържане и трудови лагери в Китай. Там те са принуждавани да полагат робски труд до 20 часа на ден. Тези, които отказват, са бити, измъчвани и лишавани от храна и сън. Произвежданите стоки като празнична украса, детски играчки, спортни атрибути, обувки, облекла и много други са продавани в магазини по цял свят.

Трудовите лагери в Китай са 340 с капацитет 300 000 работници, основно затворници на съвестта (по данни от 2006 г.). Най-малко половината от затворниците в трудовите лагери са практикуващи Фалун Гонг, по данни на правителството на САЩ от 2007 г.

Китайските комунистически власти решават да затворят системата от трудови лагери в края на 2013 г. Вместо да бъдат ликвидирани обаче, те са трансформирани в центрове за промиване на съзнанието (идеологическа трансформация) на китайски дисиденти, в това число практикуващи Фалун Гонг.

• Физически изтезания

Документирани са над 100 вида физически изтезания, както и техния ужасяващ ефект, прилагани спрямо поддръжници на Фалун Гонг в китайски трудови лагери, затвори, психиатрични болници, полицейски участъци и центрове за промиване на съзнанието.

Сред методите на мъчения са: насилствено хранене с тръба в носа, задушаване с найлонова торба, провесване в продължение на часове, изгаряне с цигарени фасове, ютия и други нажежени предмети, поливане с вряла вода, побой с електрически палки, потапяне в леденостудена вода, излагане на екстремна топлина и студ, затваряне в малки клетки, забиване на бамбукови клечки под ноктите, насилствено хранене, вкарване на горчица или други лютиви вещества през носа, инжектиране на опасни наркотични вещества и много други.

• Психически тормоз

Целта на психическия тормоз е да принуди практикуващите Фалун Гонг да се отрекат от своите убеждения и да сътрудничат на властите в усилията им да елиминират Фалун Гонг. Основните форми на психическия тормоз са промиване на съзнанието и психически изтезания.

Промиване на съзнанието е широкоразпространено и се извършва в специални центрове из цял Китай. Според експертен анализ, броят на тези центрове е по-голям от този на затвори, трудови лагери и психиатрични болници. Има също данни, че много трудови лагери са превърнати в центрове за промиване на съзнанието, след като китайските власти ги закриват в края на 2013 г.

Тъй като промиването на мозъци е насочено директно към психиката и съзнанието, неговите ефекти често са дори по-съкрушителни за живота на жертвите от физическото мъчение. Промиване на съзнанието често включва физически мъчения с цел „трансформиране“ на практикуващите Фалун Гонг. Властите обещават на арестуваните, че ще ги освободят, ако подпишат декларация, в която се съгласяват, че повече няма да протестират срещу преследването и ще разкрият имената на приятели и роднини, които практикуват.

Тормозът цели не само да откаже практикуващите от практиката, но и ги принуждава да се обърнат срещу нея. Практикуващите са поставяни пред телевизионни камери и принуждавани да четат изявления, в които се разкайват, че са практикували и злословят по адрес на Фалун Гонг.

По-късно „трансформираните“ са принуждавани да промиват съзнанието на други задържани практикуващи Фалун Гонг.

Начини за сломяване волята на практикуващи Фалун Гонг са следните: изолиране: затваряне в отделна килия или заедно с престъпници; забрана за носене на дрехи, за използване на тоалетна и уронване на личното достойнство; лишаване от сън; повтаряне на едни и същи пропагандни фрази, докато жертвата изгуби представа за времето и подробности от личния си живот; прожектиране по десет часа на ден на видео материали, клеветящи Фалун Гонг и особено неговия основател – г-н Ли Хонгджъ; убеждаване, че единственият начин за освобождаване е подписване на декларация за отказ от Фалун Гонг; водене на родители, деца и роднини, които плачат и молят жертвата да се върне у дома. Водене на брачния партньор, който заплашва с развод; заплахи с лишаване от работа, пенсия или изгонване от университет или училище. Заплахи към семейството, че ще изгубят доходи или възможности за обучение; водене на „трансформирани“ практикуващи Фалун Гонг (по възможност близки на жертвата), за да помогнат на жертвата „да прогледне“; убеждаване, че Фалун Гонг е забранен по цял свят, защото е „зъл култ“; замяна на Фалун Гонг с други идеологии – например марксизъм. Ако това не проработи – смяна с Библията, книги на будизма или други религиозни учения.

Психически изтезания. Практикуващи Фалун Гонг са държани в психиатрични болници, където са инжектирани с неизвестни психотропни лекарства в опасни дози. В резултат на това жертвите получават продължителни халюцинации и често доживотни увреждания на централната нервна система. Някога здрави и разумни граждани, мнозина изгубват разсъдъка си вследствие на подобни изтезания.

Световната психиатрична организация (WPA), Human Rights Watch и Женевският комитет за психиатрично лечение са документирали случаи на мъчения спрямо практикуващи Фалун Гонг в свои доклади. Многократните им опити за разследване на място са били възпрепятствани от китайските власти.

Изтезанията в психиатрични болници обслужват две цели на комунистическата партия: дискредитиране на Фалун Гонг посредством представяне на неговите последователи като психично нестабилни. И второ – жестоко наказание на онези, които отказват да бъдат „трансформирани“.

Психиатричният тормоз се прилага също в полицейски участъци и затвори.

• Сексуален тормоз

В преследването на Фалун Гонг в Китай, жените често са обект на още по-голяма бруталност от мъжете.Те са обект на редовни побои, бой с електрошокови палки и подлагани на други брутални физически изтезания, точно като мъжете. Освен това обаче, те често са сексуално насилвани от органи на реда и охраната на трудовите лагери. Затворничките нямат реална защита срещу тези посегателства, тъй като в наказателната система на КНР няма закон или правосъдие за онези, които ККП е набелязала за унищожение.

Жени, практикуващи Фалун Гонг, свидетелстват за ужасяващи форми на сексуален тормоз, какъвто са претърпели, докато са били лишени от свобода: гаврене с дървени пръчки, електрошокови палки, четки за зъби, четки за тоалетни и пластмасови бутилки, пробождане зърната на гърдите с тел, поставяне на лют пипер в интимните части, насилствени аборти и групово изнасилване. Всичко с цел да бъдат принудени да се отрекат от практикуването на Фалун Гонг.

От сексуален тормоз не са пощадени и практикуващите Фалун Гонг мъже.

Насилственото отнемане на органи от последователи на Фалун Гонг

Безспорно, най-жестокото и потресаващо от всички видове брутални изтезания срещу симпатизантите на Фалун Гонг в КНР е насилственото отнемане на органите им, докато са живи. Целта, освен физическото им елиминиране – е извличане на огромни печалби от продажба на органите, за да бъдат присадени на заможни пациенти или за събиране в банка за органи. Това е контролиран от ККП държавен бизнес, който експерти оценяват на 1 милиард щ.д. годишно, като в китайските болници се извършват ежегодно около 60 000 до 100 000 процедури за трансплантация на органи.

Информация за този нов вид геноцид достига за първи път до международната общественост през 2006 г., благодарение на разследванията на двама канадски експерти: правозащитният адвокат Дейвид Матас и бившият държавен секретар Дейвид Килгор. През същата година те издават доклада „Кървава реколта“, актуализиран през 2016 г. с участието на американския разследващ журналист Итън Гутман, в който потвърждават, че в Китай се провежда насилственото извличане на органи.

Разследванията на Матас, Килгор и Гутман е подкрепено от разкази на свидетели, данни за насилствено взети кръвни проби от затворници на съвестта, брой болнични легла в центровете на трансплантация на органи в Китай, брой туристи, посещаващи страната с цел трансплантация на органи и множество други доказателства. Данните предизвикват вълна от реакции по цял свят – правителства и неправителствени организации се заемат да проучат твърденията и да съберат още данни за търговията с органи в Китай.

Първоначално китайските правителствени служители твърдят, че рязкото увеличаване на броя на трансплантациите, който достига до десетки хиляди годишно, се дължи на доброволни донори. Но тъй като това обяснение не е достатъчно убедително, Пекин добавя, че източник на органите са осъдени на смърт затворници.

През 2015 г. комунистическият режим излиза с нова версия: снабдяването с органи от затворници уж е преустановено. Правителството се самоизтъква с “най-голямата система за доброволно даряване на органи в Азия“. Последното твърдение е твърде съмнително, тъй като противоречи на китайската традиция, която изисква телата на починалите да бъдат погребани непокътнати.

Медицинските журнали BMJ Open и BMC Medical Ethics публикуват през 2019 г. научни анализи, според които за 99% от анализираните трансплантации в Китай липсва информация за доброволно съгласие на донорите. Те също така стигат до извода, че официалните правителствени данни за броя извършени трансплантации са манипулирана цифра, получена чрез математическа формула.

Материалът на BMJ Open анализира публикувани между 2000 и 2017 г. близо 450 проучвания, в които са използвани над 85 000 органа от Китай. Анализът установява, че при 86 % от тези проучвания не са спазени етичните стандарти – липсва информация за произхода на органите и сведения за причината за смъртта на донора. Само в 1 % от тях е уточнено, че е било поискано или предоставено съгласие за даряване на органа и само при 7 % е налице декларация, че използваните органи не са от затворници.

Разследването на “BMC Medical Ethics“ разкрива “системно фалшифициране и манипулиране на официалните данни за трансплантации на органи”. По правителствени данни през 2018 г. в Китай е имало само 6000 официални донора на органи, за които се твърди, че са предоставили повече от 18 000 органа.

Световната организация за разследване на преследването на Фалун Гонг” (WOIPFG) провежда стотици телефонни разговори под прикритие с китайски болници по време на пандемията COVID-19 през 2020 г. В разговорите някои лекари са обещавали органи в рамките на една седмица. Според организацията, необичайно краткото време за изпълнение на “поръчките”, което е нечувано дори в държави с установени системи за донорство на органи – подсказва, че Пекин продължава тази ужасяваща практика на убийство на хора за органи.

През годините WOIPFG е провела десетки телефонни разговори под прикритие с китайски болници в рамките на продължаващото разследване на практиките на Пекин за насилствено отнемане на органи.

Независим Народен трибунал, известен също като „Китайски трибунал“, който бе свикан на 17 юни 2019 г. в Лондон, след едногодишно разследване представи безспорни доказателства за незаконно отнемане на органи в Китай.

Трибуналът, чийто председател е сър Джефри Найс (кралски адвокат и главен обвинител на Слободан Милошевич в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия), извърши първия в света независим правен анализ на принудителното извличане на органи от затворници на съвестта в Китай и на 1 март 2020 г. оповести в доклад резултатите от едногодишното си разследване на проблема.

Позовавайки се на данни до месец юни 2019 г., свидетелски показания и мнението на експерти, Трибуналът констатира единодушно и неоспоримо, че „насилственото отнемане на органи от затворници на съвестта в Китай се практикува от значителен период от време и включва много голям брой жертви. Въпреки че Китайската народна република (КНР) променя своите версии за източниците на използваните в трансплантациите органи, Трибуналът намира твърденията на КНР за неприемливи и официалните им статистики за подправени“.

Разследващата институция също така стигна до извода, че „насилственото отнемане на органи в цял Китай се провежда от години в огромен мащаб и последователите на медитативното духовно учение Фалун Гонг са един и най-вероятно основният източник на органи.“

Доклад от 2020 г. на фондация “Жертвите на комунизма” сочи, че от 2000-та година насам екзекуциите на осъдени на смърт затворници в комунистически Китай са намалели, докато трансплантациите “по поръчка” са се увеличили. “Единственото възможно обяснение за преобладаващия дял от доставените от 2000 г. насам органи са затворниците на съвестта”, пише авторът на доклада Матю Робъртсън.

Стотици китайски лекари и други здравни служители са действали като “палачи”, за да поддържат доходоносната за държавата трансплантационна индустрия, установява проучване, публикувано в най-авторитетното медицинско списание в САЩ American Journal of Transplantation.

В документа от 4 април 2023 г. са  разгледани над 120 000 публикации на китайски език за трансплантации на органи и са открити 71 документа, които свидетелстват, че лекари са отнемали сърца и бели дробове от хора за трансплантация, без да е установена мозъчна смърт, което означава, че на практика са били убивани живи хора.

Общо 348 медицински експерти, включително хирурзи, медицински сестри и анестезиолози от 56 китайски болници, разположени в цялата страна, са съавтори на тези 71 документа. Въпросните документи са от периода 1980 – 2015 г., когато в Китай не е съществувала официална система за доброволно донорство и е имало малко доброволни донори.

Жертви на подобни варварски мъчения в КНР са също мюсюлмански уйгури, тибетци, християни, будисти.

Ето защо, наш дълг на 26 юни е да изкрещим с пълно гърло, че средновековните методи на инквизиция съществуват и днес. Наш дълг е да не преставаме да даваме глас на безгласните, невинни жертви на изтезания по политически, религиозни и други причини, и да осъдим техните мъчители. Не само на 26 юни, но и на всеки ден от годината трябва да покажем своята съпричастност с оцелелите, да защитим тяхното достойнство и да се съсредоточим върху нашата хуманност.