|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Министър-председателят Джорджа Мелони заяви, че проектът не е довел до очакваните резултати
Италия се оттегля от китайската инициатива „Един пояс, един път“ (BRI), нанасяйки сериозен удар на амбициозния проект на комунистическия режим.
Единствено Италия от странните от Г-7 се присъедини към проекта, който китайският лидер Си Дзинпин стартира преди десет години, за да разшири геополитическото влияние на режима чрез инвестиции в инфраструктура.
Министър-председателят Джорджа Мелони потвърди излизането от китайския проект в четвъртък.
„Смятам, че трябва да подобрим сътрудничеството си с Китай в областта на търговията и икономиката – заяви Мелони пред репортери и добави – инструментът (Един пояс, един път) … не донесе очакваните резултатите“.
Меморандумът за разбирателство за BRI между Рим и Пекин беше валиден до март 2024 г. Италия трябваше да реши преди края на тази година дали да избере да прекрати споразумението. В противен случай сделката щеше да бъде автоматично подновена за още пет години.
В сряда се появиха съобщения, че правителството на Италия е информирало китайските власти, че официално се оттегля от пакта.
Според местната медия Corriere della Sera в началото на този месец в китайското посолство в Италия е постъпило официално уведомление, без да бъде направено изявление. По време на брифинга в четвъртък, когато бе попитано за официалното оттегляне на Рим от проекта BRI, китайското външно министерство не го отрече или потвърди, но заяви, че проектът има „огромна привлекателност и глобално влияние“.
Без да назовава името на Италия, говорителят на министерството Уан Уенбин заяви пред репортери, че китайският режим „твърдо се противопоставя на опитите да се очерни и саботира сътрудничеството по „Един пояс, един път“ или да се подклажда конфронтация и разделение между блоковете“.
„Голяма грешка“
Си Дзинпин стартира инициативата „Един пояс, един път“ малко след като пое властта в края на 2012 г. Оттогава режимът е разпределил над 1 трилион долара под формата на заеми и други средства за изграждане на железопътни линии, пристанища, електроцентрали и друга жизненоважна инфраструктура в Югоизточна Азия, Африка и Европа. По-голямата част от тези заеми бяха раздадени на държави с ниски и средни доходи.
През 2019 г. италианският министър-председател Джузепе Конте подписва меморандума за „Един пояс, един път“ при посещение на Си Дзинпин в Рим, въпреки съпротивата на Вашингтон и Брюксел. Сделката среща критики и от страна на собственото коалиционно правителство на Конте, тъй като официални лица се опасяват, че китайските инвестиции могат да бъдат „троянски кон“, който да подкопае икономиката на страната.
Г-н Конте се надява, участието в „Един пояс, един път“ да увеличи търговията с Китай и да даде тласък на италианската икономика, която по това време е изпаднала в рецесия.
„Искаме преди всичко да възстановим баланса на нашата търговия, който сега не е благоприятен за нас. Износът ни за Китай е много по-нисък от този на другите европейски държави“, заявява Конте пред законодателите преди подписването на споразумението със Си.
Противно на очакванията, китайските компании все още извличат повече ползи от двустранната търговия. Износът на Италия за Китай се е увеличил само леко – от 14 млрд. долара през 2019 г. до 17,7 млрд. долара през 2022 г., сочат италиански данни. Износът на Китай за Италия обаче почти се удвоява, като нараства до 61,9 млрд. долара от 34,1 млрд. долара през същия период.
По време на предизборната кампания миналата година Мелони остро разкритикува решението на правителството да се присъедини към проекта „Един пояс, един път“. В интервю за официалната тайванска информационна агенция CNA през септември 2022 г. тя определи споразумението на г-н Конте с режима като „голяма грешка“.
От встъпването си в длъжност през октомври миналата година Мелони и нейното дясно правителство многократно сигнализираха за намерението си да напуснат „Един пояс, един път“, като се позоваха на това, че ползите не отговарят на очакванията.
В сряда външният министър на Италия Антонио Таяни заяви, че инфраструктурната програма на Китай „не е сред приоритетите на страната“.
Китайският проект „не е донесъл желаните резултати и наистина тези страни, които не са участвали, са имали по-добри резултати“, заяви г-н Таяни, който е и заместник министър-председател на Италия, на събитие, организирано от италианската информационна агенция Аднкронос в Рим. Той добави, че оттеглянето от „Един пояс, един път“ няма да навреди на отношенията с Китай.
Нарастващ скептицизъм
Си Дзинпин неведнъж е определял „Един пояс, един път“ като „проекта на века“. Но десетилетие след създаването му, той продължава да среща нарастващ скептицизъм на Запад.
Критиците наричат схемата „дипломация на дълговия капан“, тъй като тя натоварва по-малките държави с неустойчиви дългови задължения. Пример за това е Шри Ланка, която през 2017 г. предаде правата на стратегическото пристанище Хамбантота на китайския режим под формата на 99-годишен лизинг заради огромните си задължения към Китай, които правителството се оказа неспособно да изплати.
Лидерите на Г-7 представиха Глобална програма за инфраструктура като отговор на спорната инициатива „Един пояс, един път“ на китайския режим. Анализатори предупредиха, че „Един пояс, един път“ е част от опитите на режима да промени световния ред.
На форума Си Дзинпин представи своя проект „Един пояс, един път“ като глобална платформа за сътрудничество и просперитет, като по-рано тази година в Пекин отбеляза 10-годишнината на проекта.
Руският президент Владимир Путин, един от няколкото високопоставени гости, присъстващи на форума, похвали „Един пояс, един път“ за заявената му роля в създаването на „по-справедлив, многополюсен свят“.
Забележително е, че на тазгодишния форум на „Един пояс, един път“ присъства само един лидер от страна на Европейския съюз – министър-председателят на Унгария Виктор Орбан. За сравнение, на срещата през 2019 г. присъстваха седем ръководители на държави от ЕС.
