Елена Костадинова: Нищо не може да се сравни с това, да се храниш натурално, с жива растителна храна
Брънч в престижно заведение за веган хранене в България. Върху дървено плато сервират „сирена“, „луканки“ и сурова зеленина. Вкусовите качества на имитациите надвишават оригиналите без да натоварват с негативите от тях и без да им отстъпват естетически. Не съдържат обичайните за веган храни соя, пълнители и др., подлагащи на силно съмнение полезността на консумацията им.
Интересувам се от „сирената“ и „луканките“ върху платата. Оказва се, че „Бадемико БулгариВкус“, „Заквашу“, „Цвекланка“ и „Пикантка“ са произведени от българска фирма – „Жива храна“.
Освен от чистия състав на продуктите, упоменат върху етикетите им, съм привлечена и от семейната структура на предприятието – традиционна за България форма на препитание, забравена в последно време поради масовата индустриализация и навлизането на чужди хранителни продукти на българския пазар.
Разговорът ни с Елена Костадинова, управител и двигател на „Жива храна“, ще ви увери, че любовта към семейството и желанието да удовлетвориш потребностите му могат да прераснат в успешна бизнес инициатива.
Елена Костадинова произхожда от семейство, в което се консумират месни и млечни продукти. С вегетарианството я среща приятелят й Валентин, който в последствие става неин съпруг. Първоначално следва неговия режим на хранене, за да му прави компания, но неусетно месото напуска и нейния. Така от 2006 г. и двамата са вегетарианци, употребяващи млечни продукти. 6 години по-късно, през 2012 г., Елена кърми първото си дете. Когато започва да го захранва с обща храна, усеща, че тялото й е обременено с млечни продукти, а самата тя – пристрастена към вкуса и консумацията им в прекомерни количества. Осъзнала, че трябва да се освободи от тях, предлага на съпруга си да ги премахнат от семейната трапеза. Оказва се, че и при двамата моментът за преминаване към този начин на хранене е назрял и с лекота, включвайки в менюто си многобройни разнообразни растителни храни, преминават към веганство.
В наши дни пазарът предлага голям брой продукти с растителен състав. По онова време обаче трудността да намира подходящи такива за семейството си, в което децата стават две, кара Елена сама да търси възможности за предоставяне у дома на традиционна по вид и консистенция и същевременно вкусна веган храна. Така започва да експериментира с приготвянето й в домашни условия. Засилва се интересът й към суровото сладкарство, набавя рецепти от книги и чуждестранни сайтове.
В основата на повечето веган сладкарски рецепти, както и на тези за веган „сирената“, сосовете и майонезите, които приготвя, стоят обаче ядките кашу и Елена осъзнава огромната им консумация в семейството. Започва да търси алтернативи, изключвайки и соята.
Така се ражда първият и единствен по рода си на пазара продукт на „Жива храна“ – „Бадемико БулгариВкус“. При него специално е това, че е по идея и разработка на Елена – преди появата му не са съществували подобни като състав и вид продукти.
„Бадемовата ядка има много предимства пред останалите“, казва Елена. „Хранителната й стойност е висока, не натоварва човешкия организъм, отглежда се и в България.“ След дълги домашни експерименти тя получава продукт, заместващ традиционното за България бяло саламурено сирене, с което храненето на семейството многократно се улеснява, тъй като той може да се консумира директно, да се влага в салати, питки, баници и в традиционни ястия. Това е от особено значение за отглеждане на децата им в среда, в която има малко вегетарианци, а камо ли вегани. С „Бадемико БулгариВкус“ Елена започва да им приготвя храна, максимално доближаваща се вкусово и по вид до обичайната на пазара, като същевременно не прави компромис по отношение на хранителния състав.
„Никога не сме забранявали на децата си консумацията на животински продукти, а винаги старателно съм им обяснявала какъв е произходът и какво е влиянието им върху човешкия организъм. Предупреждавала съм ги и как ще им се отрази пържената храна…“, споделя Елена. Така децата й растат силно осъзнати по отношение на приеманите вещества, а голямата й дъщеря вече сама се запознава със състава на храната. Едва четири годишна, след като узнава какво съдържа тортата, предложена на приятелски рожден ден, тя предлага на майка си да си направят такава у дома, но с други продукти.
„Отглеждайки децата си, посветих усилия на това, да не им липсва нищо по отношение на състава, външния вид и текстурата на храната, която им предлагах. Те растат не ограничени, а презадоволени, защото храненето им е по-богато и по-разнообразно от това на повечето деца. Случвало се е на празник да ме помолят да занеса за тях направена от мен торта. След като домакинята я опитваше, ми казваше, че разбира защо при наличието на такава торта те не вкусват от стандартните“, казва Елена, и обобщава: „Потребностите на децата ми водеха до развитие на моите способности и увеличаване броя на рецептите.
Така се стигна до отварянето на наше собствено заведение в центъра на Варна. Нарекохме го „Жива храна“. В началото предлагахме направени на място сладки и солени, а по-късно – основно сладки произведения – торти и десерти. От самото начало в асортимента присъстваха „сирената“ и „луканките“. Заведението се разработва и развива добре дори без реклама, тъй като Елена, заета основно с децата си, няма време за такава.
„Покрай Covid пандемията затворихме заведението, което все още не сме отворили отново, и създадохме цех, за да можем да зареждаме обекти и да устоим по време на кризата. Понастоящем сме заети изцяло с производството.“ По това време се ражда и третата рожба в семейството.
По професия Елена и Валентин са програмисти и тя признава, че предприятието „Жива храна“ не е създадено с цел прехрана. В основата му стои стремежът за задоволяване на семейството им с качествена храна, както и възможността да заведат децата си в сладкарница, предлагаща такава.
Миналата година към семейния бизнес се присъединява и братът на Елена, с което работата истински се подобрява. „Семейният бизнес изцяло се влияе от семейството. Включването на брат ми допринесе много за напредването на дейността ни. Заедно растем и се развиваме стъпка по стъпка“, казва Елена. В последствие назначават и друга жена, която брат й, навлязъл бързо в процесите, обучава.
Организацията и ръководството основно е поела Елена. Понастоящем „Жива храна“ съумява регулярно да задоволява потребностите на клиентите си и постепенно – с влагане на средства в нови машини и в организация – по естествен път осъществяват растеж. „Работим с дистрибутори в България, зареждаме директно магазини, изпълняваме и частни поръчки. Продуктите ни стават все по-разпознаваеми, търсенето им постоянно нараства, без да сме ги рекламирали. Основното, на което държим, е безкомпромисното качество. Това е и причината засега да предлагаме само три продукта. Ако някоя партида не отговаря на нашите критерии за вид, вкус и т.н., веднага я бракуваме. Това ни държи на пазара“, казва още тя. Смята, че ако увеличат производствените мощности и достигнат пика на българския пазар, биха могли да се заемат и с износ. „В нашия случай развитието се осъществява по естествен път“ подчертава Елена.
Предлаганите от тях продукти са сурови, изцяло растителни и без екстрахирани мазнини.
„Собственият ми опит ме е убедил, че при този начин на хранене организмът процъфтява. Вкусовете са натурални заради липсата на преработка. Приемът на подобни храни е максимално щадящ, а ползите са неизброими. Нищо не може да се сравни с това, да се храниш с жива растителна храна, която не е термично обработена. Енергията, която получаваш, и начинът, по който се чувстваш, са несравними. Ето защо най-престижните в България веган заведения и оздравителни програми включват изделията ни в менюто си, което е и най-голямото признание за нас като производител“, признава Елена в заключение, а аз побързвам да приготвя постна трапеза за моето семейство с продуктите, произведени от нейното.
Или, както на етикета на всеки техен продукт е упоменато, „От нашето семейство за вашето“.
Рецепти за постно меню с продукти на „Жива храна“
Специално за читателите на „Епок Таймс България“ Елена предоставя две рецепти, подходящи за традиционното ни постно меню преди Коледа:
Бонбонки
Продукти:
- 200 г „Заквашу“
- 200 г паста от фурми
- 1/2 ч. л. цейлонска канела (или коледен микс подправки)
- За овалване: рожков, какао, лукума, кокосови стърготини, конопено семе, сусам, чиа или др.
Начин на приготвяне:
„Заквашу“-то и пастата от фурми се изваждат от хладилника и се оставят на стайна температура, за да омекнат. Смесват се с канелата и се разбъркват внимателно с телена бъркалка или вилица, докато се получи хомогенно, гъсто и лепкаво тесто. По желание могат да се добавят малко смлени овесени ядки, рожков, какао, кокосови стърготини и други съставки за по-плътна текстура. С навлажнени ръце се оформят малки бонбонки, които се овалват в рожков или друг продукт по избор.
„Млечна“ салата
Продукти:
- 100 гр. „Заквашу“
- 1 бр. краставица (около 300 гр.) или кисели краставички
- Няколко стръка копър
- Малка скилидка чесън
- 1-2 с. л. вода
- сол
Начин на приготвяне
Краставицата се нарязва на малки кубчета и се поставя в купа. Към нея се добавят „Заквашу“, ситно нарязаният копър и пресованият чесън. Всичко се разбърква добре. Поради гъстата консистенция на „Заквашу“ е необходимо да се добави вода, за да се постигне желаната гъстота. Водата се добавя постепенно, по малко, като сместа се разбърква след всяко добавяне. Накрая може да се овкуси със сол според предпочитанията.
