Новата коалиция „Прогресивна България“ спечели абсолютно мнозинство
На 19.04.2026 българите избраха своите представители за 52-ро Народно събрание. Те имат тази възможност за седми път през последните 5 години. Избирателната активност от 50%(1) е рекордна за последните почти 10 години. Абсолютният минимум в новата българска история бяха апатичните 34% от лятото на 2024 г. Две години по-късно се наблюдава мобилизация на значителен брой традиционно негласуващи избиратели.
Две трети(2) от хората, които на миналите избори не са гласували, сега подкрепят новата формация около бившия президент Румен Радев. Тя събира впечатляваща подкрепа от 44,6%, което ще ѝ осигури абсолютно мнозинство при гласуванията в бъдещия парламент. Такъв кредит на доверие не е получавало никое правителство от времето на Иван Костов през 2001 г.
Парламентарният комфорт обаче върви заедно с огромните обществени очаквания, които се проектират върху новосформирания политически субект. Предстои да се види насоката, която бъдещото управление на държавата ще приеме по отношение на наболели проблеми с върховенството на закона, злоупотребата с обществени средства и легитимността на институциите в очите на гражданите.
Тъй като коалиция „Прогресивна България“ се явява за първи път на избори, важно неизвестно беше: кои избиратели, традиционно гласуващи за други партии, ще успее да привлече. При изборите в България обикновено протестният вот е основен фактор, затова позицията на нов играч е благоприятна, а партии, които преди са се възползвали от това, сега губят гласове. Закономерно огромна част от избирателите на ИТН от миналите избори сега са се прехвърлили към проекта около Румен Радев.
Друг голям донор на гласове е БСП. Подкрепата от 184 хиляди гласували през 2024 сега се е свила до 98 хиляди. Участието в последната управляваща коалиция, както и вътрешни проблеми с лидерството, ги потопиха под прага от 4% за влизане в Народното събрание. Това се случва за първи път, откакто Българската комунистическа партия (БКП) беше преименувана на БСП и се яви с това име на избори за Велико народно събрание през 1990 г.
Отливът на гласове от „Възраждане“ също е огромен. От 325 хиляди гласа през 2024 сега са останали 138 хиляди, което е намаление с около 58%. Все пак този резултат се оказа достатъчен за присъствие в Парламента. МЕЧ отбелязва минимално намаляване в броя на подкрепилите ги (~7 хиляди), а „Величие“ дори увеличава електората си с 3 хиляди гласа, но високата избирателна активност ги остави извън Народното събрание.
ГЕРБ и ППДБ на фотофиниш
Големите опоненти от поредица избори – ГЕРБ и ППДБ до последния момент си оспорваха второто място. При 100% обработени протоколи вече е ясно, че ГЕРБ ще получат около 39 депутатски места, а ППДБ – 37. Макар и двете формации да имат малко повече от 400 хиляди гласа, нещата във вътрешнопартиен план са доста различни.
ГЕРБ продължава тенденцията на големи пропадания след малки стабилизирания. Резултатът от 433 755 гласа е исторически минимум, откакто Бойко Борисов се явява на парламентарни избори. Далечен спомен е постижението от 1,68 милиона гласа през 2009, когато той беше в ролята изгряваща звезда. Още в края на първия недовършен мандат (2013 г.) ГЕРБ губи повече от половин милион поддръжници, които никога не успява да възстанови. След третия мандат на Борисов през 2021 г. партията му загуби други 300 хиляди гласа, а по-късно същата година – още 200 хиляди. Към април 2026 г. нови над 200 хиляди гласоподаватели са оттеглили подкрепата си от ГЕРБ.
ППДБ е единственият участник, който отбелязва съществено разширяване на електората си в сравнение с предишните избори. От 2024, когато спечелиха около 346 хиляди гласа, досега те са привлекли почти 63 хиляди гласа повече, което е повишение с около 18%. Все пак тези резултати изглеждат малки, като се има предвид числеността на протестите от края на 2025 г. Освен че доведоха до оставка на правителството, те за първи път дадоха силна заявка за участие на младите хора в политическите процеси в страната. Това е огромен ресурс от гражданска енергия, които продължава да стои в голяма степен заключен за сегашните политически формации.
ИТН прелетя през политическия небосклон с максимална скорост
Едно от интересните явления при тези избори беше поредното наказание, което партия ИТН получи от своите избиратели. Като първа политическа сила през юли 2021 (24% от гласовете и 65 мандата), тя не успя да състави правителство и през октомври 2022 остана извън Народното събрание. Върна се за втори парламентарен живот през 2023 и през 2024 дори участва в управлението на страната, като част от коалиция с ГЕРБ и БСП. Събраните негативи обаче, явно далеч надхвърлят позитивите, защото техните 23 861 поддръжници се равняват само на 0,74% от всички гласували и не достигат да се надхвърли бариерата от 1%. Така ИТН, освен че загуби лоялността на гласоподавателите си, остава и без субсидия от държавата.
Социологията пак е сред губещите
Ако има поне една устойчива тенденция в българската политическа действителност през последните години, това е, че социолозите отново „не познаха“. Дори най-смелите прогнози за „Прогресивна България“ даваха резултат с около 10% по-нисък от реалния. Прогнозираната разлика между ГЕРБ и ППДБ достигаше 8-10% в полза на ГЕРБ, а се оказа по-малко от 1%. Предвиждаше се ДПС да се изравни или дори да надмине ППДБ. В действителност разликата в броя гласове е почти двойна в полза на ППДБ.
Такива „неточности“ са на километри далеч от статистическата грешка и говорят или за дълбока некомпетентност, или за също толкова дълбоки зависимости. Така към отбора на губещите можем да причислим не само социологическата практика в страната, а също информираността и възможностите за независим избор на гражданите.
(1) – по данни на ЦИК; (2) – по данни на „Алфа Рисърч“.
