Надя Тиванюк е пенсионирана медицинска сестра, живее при сина си в предградията на Киев.
„След нападението на 24 февруари плаках три дни“ – казва тя пред камерите на телевизия „Ал Джазира“.
Надя е родена през 1931 г. в село в региона Волин, днешна Украйна. Преди 90 години обаче Волин е част от Полша. Тиванюк няма нищо против поляците, макар че в последвалите десетилетия съветска власт често ще чува, че поляците са потискали украинската култура.
“Поляците не ни потискаха – казва тя. – Просто не харесваха мързеливците, но уважаваха трудолюбивите украинци.“
Именно такива са родителите на Надя. Те имат коне, крави, кокошки и 5 декара земя.
“А после дойдоха руснаците и унищожиха всичко“ – спомня си тя.
Всъщност руснаците са комунистите от Съветския съюз, чийто лидер Йосиф Сталин се е разбрал с Адолф Хитлер да си разделят Полша. Режимът в Москва окупира сегашната западна Украйна и започва чистка на политическите си противници и интелектуалците.
Селото на Тиванюк, Ривне, е толкова близо до полската граница, че се чува съскането на гъските от другата страна. Но контактите между жителите от двете страни на границата са забранени и така Тиванюк, чиято баба е етническа полякиня, губят връзката с роднините си от Полша.
През 1941 г. нацистка Германия окупира Съветския съюз. В Украйна се разиграва истинска трагедия, която губи една пета от населението си – и всички евреи. Бащата на Тиванюк е изпратен в германски концентрационен лагер, но успява да избяга и се присъединява към Червената армия. През 1943 г. украинските националисти си сътрудничат с нацистка Германия за избиването на десетки хиляди поляци в т.нар. „Волинско клане“. Клането все още води до политическо напрежение между Киев и Варшава, тъй като Украйна се прекланя пред националистите, които инициират клането и са помогнали на нацистите да изтребят украинските евреи.
След края на Втората световна война Москва започва колективизация в новозавладените региони на Украйна. Семейство Тиванюк губят фермата си и Надя си спомня работата в земеделското кооперативно стопанство, където получава за работата си нищожни порции жито. „Гората ни спаси – спомня си тя. – Беряхме гъби и боровинки, а от изсушените боровинки с камъни си правехме брашно.“
Надя става медицинска сестра и 43 години работи в западноукраинския град Лутск, преди да се пенсионира и да се премести при децата си.
Тиваню не спира да гледа телевизия и е убедена, че Украйна ще спечели тази война – втората вероломна атака на Русия, която Надя е преживяла.
„И тогава ще пием шампанско“ – обещава си тя.
