Подготвят се правила, които да насочват соларните и вятърните проекти към подходящи територии и да ограничат конфликтите със земеделието, природата и населените места
Бързото разширяване на възобновяемата енергия в България поставя все по-остро въпроса къде трябва да бъдат изграждани новите енергийни мощности. В някои райони концентрацията на соларни и вятърни проекти вече е значителна, а в отделни землища фотоволтаичните паркове заемат над една четвърт от територията.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) подкрепя развитието на възобновяемите енергийни източници, но настоява то да бъде съобразено с опазването на природата, човешкото здраве, земеделските и горските територии.
Особено внимание се обръща на продуктивните земеделски земи, които имат значение както за местния поминък, така и за производството на храни и продоволствената сигурност.
Институциите ще търсят общ подход
Според МОСВ един от основните проблеми е липсата на достатъчно цялостно пространствено планиране. В момента отделните инвестиционни предложения преминават през различни административни процедури, в които институциите разглеждат конкретни аспекти от своите правомощия.
Местната власт отговаря за устройственото планиране и строителните разрешения, държавните органи разглеждат въпросите, свързани със земеделските и горските територии, както и въздействието върху околната среда и защитените зони. Отделно от това мрежовите оператори оценяват възможностите за присъединяване към електроенергийната система.
Според министерството този модел не винаги позволява още в началото да се види цялостната картина и да се прецени как развитието на енергетиката се съчетава с интересите на земеделието, горите, здравето на хората и опазването на природата.
Създадена е междуведомствена работна група
По инициатива на МОСВ със Заповед № Р-123 от 5 август 2026 г. на министър-председателя е създадена междуведомствена работна група.
В нея участват институции с компетенции в областите на околната среда, енергетиката, устройството на територията, земеделието, горите и общественото здраве.
Задачата на групата е да анализира действащите правила и да предложи краткосрочни мерки за по-добро регулиране на проектите за възобновяема енергия.
Сред обсъжданите направления са определянето на минимални отстояния от населени места и други обекти, подлежащи на здравна защита, както и по-строги правила за чувствителни природни територии и зоните от „Натура 2000“.
Предвиждат се и мерки за по-добро опазване на земеделските и горските площи и за съвместяване на енергийните проекти с останалите приоритети при използването на територията.
Къде да се изграждат новите енергийни мощности
Паралелно с нормативните промени ще бъдат разработени критерии за национален пространствен инструмент за планиране на слънчевата и вятърната енергия.
Целта е още преди започването на конкретен инвестиционен проект да може да се определи кои територии са подходящи за подобни мощности и къде съществуват ограничения.
При избора на местата ще се разглеждат редица фактори – екологичната чувствителност на района, близостта до населени места, качеството и предназначението на земеделските земи, функциите на горските територии, наличният слънчев или вятърен ресурс и възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа.
Ще се оценява и потенциалът на вече урбанизирани, нарушени или индустриални територии, както и наличната транспортна инфраструктура. Предвидено е да се отчита и визуалното въздействие върху обекти с културно-историческо значение.
Какво показват данните
По информация на Агенцията за устойчиво енергийно развитие към момента в експлоатация са 5609 MW фотоволтаични мощности и 719 MW вятърни мощности.
Данните на Министерството на земеделието и храните показват, че между 2020 и 2025 г. предназначението на 81 436,01 дка земеделски земи е променено за изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, включително фотоволтаични и водноелектрически централи.
За същия период по данни на Изпълнителната агенция по горите са променени предназначенията на 1711,531 дка горски територии за изграждане на фотоволтаични централи и ветрогенераторни паркове.
Фотоволтаичните мощности са разпределени в цялата страна, като в отделни землища заемат повече от 25% от територията. Сред посочените примери са село Полковник Ламбриново в община Силистра, село Априлци в община Пазарджик и село Ведраре в община Карлово.
При вятърната енергия концентрацията е особено висока във Варненска и Добричка област. От общо 719 MW въведени в експлоатация вятърни мощности 556 MW се намират именно там. В същия регион се изграждат още 70 ветрогенератора с обща мощност 206 MW.
Местните жители ще бъдат включени по-рано
МОСВ поставя акцент и върху участието на местните общности. Идеята е гражданите и местните власти да могат да изразяват позициите си още при планирането на развитието на ВЕИ, а не едва когато конкретен проект вече е достигнал напреднал етап.
Предложенията за новите правила и критериите за пространствено планиране ще бъдат обсъждани с представители на местното самоуправление, граждански организации, научните среди и бизнеса.
Според министерството развитието на слънчевата и вятърната енергия е необходимо за постигането на ангажимента на България за климатична неутралност до 2050 г. Наред с това обаче е необходимо новите мощности да бъдат разполагани по начин, който ограничава конфликтите със земеделието, природата, човешкото здраве и останалите дейности, за които се използва територията.
