Музика, родена във военно време
През 1943 г. хореографката Марта Греъм възлага на Арън Копланд да напише музика за балет. Преди това композиторът вече е създал „Били Хлапето“ и „Родео“ за други хореографи. Новият балет премества действието от Дивия запад в Апалачите и сред шейкърите, заселили се там през XIX век.
От експеримента към „звука на прерията“
Историята проследява млада двойка, която се нанася в новия си дом през пролетния сезон на засаждането. Макар сюжетът да е светъл, Греъм според сведенията е искала нещо по-мрачно. Копланд избира друг път и пише музика с ярък оптимизъм, обгърнат от нежна меланхолия – ода за новата страна и нейните изпълнени с надежда хора.
През 1943 г. САЩ са във война и тази музика напомня на американците за собствената им сила и за обещанието на граничното наследство. Копланд отдавна се движи към по-достъпен американски музикален език. Роден през 1900 г., той прекарва двайсетте и началото на трийсетте си години в експерименти с нови европейски идеи.
Промяната започва с пътуването му до Мексико и колоритната увертюра „El Salón México“ от 1936 г., а след това се утвърждава с „Били Хлапето“. Копланд описва своя стил като прост, певчески, сравнително несложен и леко фолклорен. Особено характерни са широките интервали в хармониите му, наречени „звука на прерията“.
Отдалечаването от авангарда има цена. Някои негови колеги приемат популярния му стил като отстъпление. Копланд обаче защитава убеждението, че композиторът не бива да се страхува от срещата с широката публика, ако иска да запази разбирането си за изкуството.
Заради ограничения бюджет за премиерата през 1944 г. той оркестрира балета само за 13 инструмента. Творбата му носи наградата „Пулицър“ за музика. По-късно композиторът извлича сюита и я преоркестрира за голям състав – двойки флейти, обои, кларинети, фаготи, валдхорни, тромпети и тромбони, арфа, пиано, струнни, тимпани и разширена ударна група с ксилофон и глокеншпил.
Запис на Нюйоркската филхармония под диригентството на Ленард Бърнстейн може да чуете в YouTube.
Пътеводител за слушане на сюитата
Сюитата започва тихо: струнните едва доловимо задържат тона „ла“. На 0:05 соло кларинетът извежда пет тона – кратък мотив, който през следващите около 17 минути се повтаря, променя, разширява и съкращава, докато мястото му не заеме прочута народна мелодия.
На 0:51 високите цигулки представят кратка и ясна мелодия, която напомня мотива по очертание. С навлизането на останалите инструменти музиката разцъфтява и сякаш слънцето изгрява над величествения апалачки пейзаж. На 2:29 кларинетът повтаря мотива, а веднага след това целият оркестър избухва в ритмична енергия.
Оттук нататък Копланд подрежда поредица от епизоди, които рисуват деня в селото, младата двойка, новия дом и идването на проповедника, който го благославя. За слушателя подробностите от балетния сюжет не са решаващи. Важна е музикалната фантазия, с която композиторът пресъздава радостта между 2:40 и 3:50, силата между 10:20 и 11:40, игривостта между 12:59 и 15:30 и покоя между 15:56 и 17:23.
На 6:15 се появява единственият мрачен щрих. Непознат пристига, за да разкаже на общността за ужасите на Гражданската война извън идиличното им погранично селище. Епизодът контрастира с ведрия тон на останалата музика и напомня, че страданието съществува дори когато има толкова много поводи за благодарност.
На 17:23 кларинетът отново изрича началния мотив и сякаш поставя край. До този момент музиката е преминала през пъстри, но разнородни епизоди в различни тоналности, размери и темпа. Копланд избира шейкърския химн „Simple Gifts“, за да ги обедини. Текстът му възхвалява простотата, свободата и радостта от намирането на правилното място.
Мелодията звучи за пръв път на 17:35. Следват вариации, които достигат героична величественост в петата, около 20:04. Накрая се връща нежността от началото. Копланд отбелязва този финал „като молитва“ и така сюитата завършва с усещане за благоговение.
Днес балетът не се поставя често, но сюитата на Копланд е утвърдена част от оркестровия репертоар. Нейната трайност вероятно идва и от чувството, което носи – образ на една Америка, каквато някога е била и каквато би могла да бъде отново.
