Пианистката и артистичен директор на „Музикални зографи – Звукът на града“ за младите творци, възпитаването на публика и изкуството като живата памет на града
Фани Куцарова е пианист и артистичен директор на фестивала „Музикални зографи – Звукът на града“, чието трето издание започва на 18 октомври. До 15 ноември значими пространства в София ще срещат музика, изобразително изкуство, фотография, кино и български фолклор. Сред основните акценти са младите творци и българските артисти, изградили кариера извън страната.
За Фани Куцарова фестивалът е естествено продължение на един живот, посветен на музиката. Четвърто поколение музикант, тя израства сред пиано, опера, хорово пеене и концерти, а днес предава усвоеното на своите ученици и търси сцена за новото поколение артисти.
Разговаряме с нея за фестивала, но разговорът естествено излиза извън рамките на програмата му – към въпроса как се създава публика, защо младите таланти се нуждаят от повече възможности и какво губи един град, когато изкуството изчезне от ежедневието му.
Г-жо Куцарова, Вие сте четвърто поколение музикант. Как започна Вашият път в музиката?
С музика се занимавам от много ранна детска възраст и всъщност никога не съм била извън нея. На четири години майка ми ме заведе на концерт в зала „България“. Чух виолончелиста проф. Здравко Йорданов и казах: „Това е моят инструмент“.
Само че тогава нямаше малки виолончела за четиригодишни деца и след консултация професорът каза, че трябва първо да започна с пиано. Аз категорично не исках – бях решила, че ще ставам виолончелистка. Така започна всичко.
Музиката обаче винаги е била около мен. Баба ми е от ранните випуски на Музикалната академия, завършила е оперно пеене и е правила едни от първите записи за Радио София. Един от прадядовците ми е свирил на виолончело в първия български оркестър в Шумен. Баща ми беше архитект, но пееше в мъжки камерен хор под диригентството на проф. Димитър Русков.
У дома или някой пееше, или звучеше опера или концерт. Баща ми дори, когато се изморяваше от работата си, сядаше на пианото. Така че аз винаги съм живяла в среда, изпълнена с музика.
Кои учители оставиха най-силна следа във Вашето развитие?
Много са. Първата ми преподавателка беше доц. Лидия Кутева. След това съм работила с различни прекрасни педагози, сред които проф. Богомил Стършенов, проф. Люба Енчева, проф. Милена Моллова, а в Музикалната академия – с проф. Георгита Бояджиева и проф. Виктор Чучков по камерна музика. Винаги споменавам и учителката си по солфеж Лилия Александрова. Те изградиха не само отношението ми към музиката, а и отношението ми към света, към изкуството и към младите хора след нас.
И до днес продължавам да уча. Вече има неща, които научавам от хора, които могат да бъдат мои деца – дигитален маркетинг, комуникации, организация. Ние бяхме обучавани да бъдем музиканти, но никой не ни учеше как да представяме и реализираме труда си.
По някакъв начин и това ме доведе до фестивала.
Как се роди „Музикални зографи“?
Идеята се развива непрекъснато. Исках фестивалът да бъде по-отворен, по-различен и да не се ограничава само до един вид изкуство.
Самото име „Музикални зографи“ е свързано с идеята, че музиката създава образи. Художникът Румен Статков, с когото работим, създава свои акварели, вдъхновени от музиката, която изпълняваме. Но и обратното е вярно – когато свирим, ние също рисуваме образи чрез звука и всеки слушател създава свой собствен образ.
За мен е много важно изкуствата да се преплитат. Когато две или три различни изкуства се срещнат, винаги се ражда нещо ново.
А как се появи „Звукът на града“?
Той е свързан и с местата, на които се провежда фестивалът – Централния военен клуб, Централните хали, Sofia Live Club. Когато вървиш през центъра на София, преминаваш през различни културни пространства, чуваш различни звуци, виждаш различни пластове на града.
За мен това е „Звукът на града“ – срещата между мястото, историята, изкуството и хората.
Какво отличава третото издание на фестивала?
Тази година изданието е по-бутиково като музикална програма. Един от важните акценти са български музиканти, които от 30 и повече години живеят и работят извън страната и по една или друга причина рядко са имали възможност да се срещнат с българската публика. Именно с това е свързана линията „Музикални мостове“.
За мен е важно и друго – всеки участник да има свободата сам да избере какво да представи. Не искам да поставям артистите в предварително зададена тема или рамка. Всеки творец трябва да може да изрази онова, което носи в себе си. Мисля, че точно тази свобода е една от особеностите на „Музикални зографи“.
Един от силните акценти на фестивала са младите творци. Защо това е толкова важно за Вас?
За мен това е мисия. Младите творци са нашето наследство и нашето бъдеще. Те са хората, които трябва да предадат нататък наученото от нас. Затова е изключително важно да имат сцена, да им се дава път и възможност да показват своето изкуство без ограничения и без клишета.
Много ми се иска един ден да можем да организираме повече майсторски класове и срещи на утвърдени световни музиканти с наши талантливи млади хора, дори да правят съвместни концерти.
Културният афиш твърде често е зает от едни и същи утвърдени имена. А младите трябва да получат достъп до голямата сцена. И не говоря само за музиката – същото важи за изобразителното изкуство, фотографията и останалите изкуства.
Как фестивалът дава тази възможност на практика?
Тази година например за първи път представяме фотографска изложба на 19-годишната Ая Аройо Това е нейната дебютна изложба. Имаме и изложбата „Исихия“ на младата иконописка Катерина Кацарова.
За мен е важно младите хора да бъдат свободни в избора какво да покажат. Не им поставям тема, не им казвам какво трябва да направят. Художникът трябва да има възможност да изрази това, което носи в себе си.
Какво е необходимо, за да могат талантливите музиканти и други артисти да се развиват пълноценно?
Подкрепа. Но тя трябва да бъде част от последователна държавна и културна политика.
Хората в независимия културен сектор непрекъснато се борим да осигурим средства, за да можем изобщо да съществуваме. А младите хора не са просто бъдещето на страната – те могат да бъдат нейното лице пред света.
За съжаление днес един млад музикант често трябва сам да финансира участията си в международни конкурси – такси, пътуване, хотел. За едно семейство това може да бъде непосилно.
Тази година изпратих около 400 писма до представители на бизнеса с предложения за партньорство и не получих нито един отговор. Това е тъжно, защото понякога сравнително малка за една голяма компания сума може да промени пътя на един млад човек.
Имаме изключителни млади хора. Те просто се нуждаят от подкрепа.
В програмата на „Музикални зографи“ присъстват не само класическа музика, но и фотография, кино, изобразително изкуство, фолклор. Защо търсите тази широта?
Защото изкуството не съществува в отделни кутии. Имали сме и представяне на книга.
На българския фолклор държа особено много. Той е огромно богатство – имаме специфични инструменти, ритми, танци, носии, обичаи и ритуали. И за мен е много важно автентичният фолклор да бъде съхраняван и представян професионално.
Във фестивала ще участват деца и младежи, които пеят многогласно. Искам младите хора да познават това богатство, защото то е част от културната ни памет.
Сред акцентите тази година са и български музиканти, които от десетилетия живеят и работят извън страната.
Да. „Музикални мостове“ е част от общата идея на фестивала различни поколения, жанрове и творчески пътища да се срещат. Другата линия е „Млади музикални зографи“, а имаме и „Фолклор и модерност“.
Фестивалът включва и българско документално кино.
Да. Откриването на 18 октомври в Централните хали е свързано с представяне на 25 години от творческия път на документалиста и продуцент Николай Василев. Ще бъде показан и филмът му „Формулата на Тео“, посветен на физика Теодосий Теодосиев.
В Централните хали ще бъдат прожектирани общо седем негови филма при свободен вход.
Тук за мен има и много интересна връзка с паметта на София. В самото пространство на Халите могат да се видят археологически останки и фотографии от стара София. Така историята на града и съвременното изкуство започват да разговарят помежду си.
Класическата музика често се възприема като изкуство, което изисква подготовка от публиката. Трябва ли слушателят да бъде възпитаван?
Разбира се. Аз самата се опитвам в работата си като преподавател да възпитавам добра публика.
Ако едно дете от раждането си не е попаднало в среда, в която се слуша музика, трудно може изведнъж да стане активен слушател на концерт, зрител на балет или посетител на изложба.
Това започва от семейството. На моите деца съм пяла, както на мен са ми пели. Вкъщи винаги се е слушала музика – класическа, джаз, рок. Ходило се е на изложби, по стените има картини.
Детето трябва да възприеме музиката като нещо различно от шум.
Но оттам нататък идва и ролята на образованието. Според мен музиката и изобразителното изкуство в училище не бива да бъдат възприемани като „свободни часове“. Това е голяма грешка.
Защо според Вас тези занимания са толкова важни?
Защото развиват мисленето, концентрацията, чувствителността.
Виждам го и при учениците си. Много интелигентни и музикални деца познават прекрасно произведението, но след кратко време на сцената се разсейват. Питам: „Защо сбърка? Ти го знаеш“. А отговорът е: „Разсеях се“.
Децата днес са постоянно с телефоните и кратките клипове. Това се отразява върху способността им да се концентрират продължително. Затова музикалното образование е толкова важно. То не е някаква добавка към „сериозните“ предмети.
Моята баба като учител по музика е ръководила хорове от по 120 души, които са пеели четиригласно а капела. Имало е фанфарни състави, хорове, фестивали. Това създава не само музиканти – създава публика и културна среда.
Не претендирам, че културната и образователната политика са изцяло в моята компетентност, но като преподавател виждам резултатите и мисля, че нещата не са наред.
Вие сте едновременно концертиращ пианист, преподавател и артистичен директор на фестивала. Как съчетавате тези роли?
Много трудно. На мен като концертиращ пианист ми е необходимо всеки ден да работя с инструмента. Като артистичен директор обаче трябва да отделям страшно много време за дейности, които не са присъщи на един музикант – организация, администрация, комуникация.
А когато няма достатъчно хора, с които да разпределиш тази работа, започва една постоянна борба. Или се укоряваш, че не си свършил нещо за фестивала, или че не си направил достатъчно за собствените си концерти.
Но продължавам, защото вярвам в смисъла на това, което правим.
Как бихте завършили изречението: „Един град звучи истински, когато…“?
Един град звучи истински, когато изкуството е навсякъде в него.
Когато вървим и можем да виждаме изкуството – в сградите, в картинните галерии, в концертите – тогава виждаме истинското лице на града.
Фестивална програма „Музикални зографи – Звукът на града“
18 октомври, неделя
18:00 – 19:00 · Сцена Централни хали · Вход свободен
- Откриване на фестивала и начало на ретроспективата „25 години творческа дейност на режисьора Николай Василев“ (събитие)
- „Формулата на Тео“ – филм на режисьора Николай Василев (събитие)
20 октомври, вторник
18:00 · Сцена Централни хали · Вход свободен
- Откриване на дебютната фотографска изложба на Ая Аройо (събитие)
23 октомври, петък
20:00 · Sofia Live Club · Билети на касите на Ивентим
- „Когато женската душа празнува“ – Мария де ла Пас и Виктория Харманджиева (и двете дами живеят в Швейцария, а Мария е от Аржентина) (събитие)
24 октомври, събота
18:00 – 20:00 · Сцена Централни хали · Вход свободен
- „Социално силните“ – филм на режисьора Николай Василев (събитие)
- „Пътят към Тива“ – филм на режисьора Николай Василев (събитие)
25 октомври, неделя
18:00 · Сцена Централни хали · Вход свободен
- „Приказки“ – филм на режисьора Николай Василев, отличен с наградата „Джеймисън“ на София Филм Фест (събитие)
26 октомври, понеделник
19:30 · Централен военен клуб · Билети на касите на Ивентим
- „Когато душата свети в мелодии“ – дебютен рецитал на певицата Дженифър Стамболиева със специалното участие на Яна Лолова – пиано, Ина Иванова – пиано, и Софи Стамболиева – цигулка (събитие)
28 октомври, сряда
19:30 · Централен военен клуб · Билети на касите на Ивентим
- Концерт на дуо „Dieci Corde“ – Йоана Дакова, цигулка, и Тео Николов, китара (събитие)
29 октомври, четвъртък
18:30 · Sofia Live Club · Билети на касите на Ивентим
- „Електрическата китара – инструмент с много лица“ – работилница и концерт на Христо Нейчев със специалното участие на Виктор Викторов – ударни, Николай Костадинов – клавишни, и Емилио Мархолев – бас китара (събитие)
1 ноември, неделя
11:00 · Централен военен клуб · Билети на касите на Ивентим
- „Светлина и страст“ – концерт на трио в състав Лилия Донкова – цигулка, Виктория Шишкова – виолончело (Лисабон), и Фани Куцарова – пиано (събитие)
1 ноември, неделя
18:00 – 20:00 · Сцена Централни хали · Вход свободен
- Откриване на изложбата „Исихия“ на забележителната млада художничка Катерина Кацарова (събитие)
- „Българската бактерия“ – филм на режисьора Николай Василев (събитие)
5 ноември, четвъртък
20:00 · Sofia Live Club · Билети на касите на Ивентим
- „Калейдоскоп“ – концерт на певицата Анастасия Людмил (Франция – представихме този проект първо в Кале, където Ася живее и работи) с Фани Куцарова – пиано, Венци Трифонов – кларинет, и Мартин Владимиров – гъдулка (събитие)
7 ноември, събота
18:00 – 20:00 · Сцена Централни хали · Вход свободен
- Концерт на Руей Джу – класическа китара, Китай (събитие)
- „Високо“ – филм на режисьора Николай Василев (събитие)
8 ноември, неделя
18:00 – 20:00 · Сцена Централни хали · Вход свободен
- Концерт на ученици по класическа китара на Тео Николов
- „Ваклуш“ – филм на режисьора Николай Василев (събитие)
9 ноември, понеделник
19:30 · Централен военен клуб · Вход свободен
- „Нашите деца пеят фолклор“ (събитие)
15 ноември, неделя
11:00 · Централен военен клуб · Билети на касите на Ивентим
- Заключителен концерт
Съпътстваща програма
19 ноември, четвъртък
19:00 · Враца · Симфониета Враца · Билети: vso.bg
- „Изтокът среща Запада“
- Герхард Райхенбах – китара (професор в Германия): Концерт за китара и оркестър от Росен Балкански
- Десислава Петева – флейта (професор в Милано): Концерт оп. 75 за флейта и оркестър от Мечислав Вайнберг
- Концертът е съвместно мероприятие със Симфониета Враца и „Музикални зографи“
